Жалба, подадена на 17 февруари 2013 г. от Ioannis Ntouvas срещу решението, постановено на 11 декември 2012 г. от Съда на публичната служба по дело F-107/11, Ntouvas/ECDC

(Дело T-94/13 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ioannis Ntouvas (Agios Stefanos, Гърция) (представител: V. Kolias, lawyer)

Друга страна в производството: Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (Стокхолм, Швеция)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на Съда на публичната служба от 11 декември 2012 г. по дело F-107/11, Ntouvas/ECDC, с което се отхвърля жалбата за отмяна на атестационния доклад на жалбоподателя за 2010 г. и същият се осъжда да заплати всички разноски,

да отмени решението, оспорено пред първата инстанция, и

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски пред първата инстанция и в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четиринадесет правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от нарушение на правилата относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата, доколкото Съдът на публичната служба е уважил молбата на ответника за удължаване на срока за представяне на писмена защита пред първата инстанция, въпреки че ответникът не е представил доказателства за обстоятелствата, поради които смята това удължаване за обосновано.

Второто правно основание е изведено от съществена грешка във фактическа констатация, доколкото Съдът на публичната служба е приел, че жалбата пред първата инстанция е била връчена на ответника на 7 ноември 2011 г., а не 4 ноември 2011 г.

Третото правно основание е изведено от погрешна преценка на фактите, доколкото Съдът на публичната служба е направил неправилен прочит и преценка на документите по делото, които оборват доводите, изтъкнати от ответника в подкрепа на молбата му за удължаване на срока за представяне на писмена защита пред първата инстанция.

Четвъртото правно основание е изведено от погрешна правна квалификация на фактите, доколкото Съдът на публичната служба неправилно е приел за "извънредни" обстоятелствата, които ответникът е изтъкнал, за да поиска удължаване на срока за представяне на писмената си защита пред първата инстанция.

Петото правно основание е изведено от погрешно установяване и, при условията на евентуалност, неправилна правна квалификация на фактите, доколкото Съдът на публичната служба погрешно е приел, че жалбоподателят не е поискал постановяване на съдебно решение в отсъствието на ответника и, при условията на евентуалност, че неговите доводи не съставляват молба за постановяване на съдебно решение в отсъствието на ответника.

Шестото правно основание е изведено от погрешна преценка на документите по делото, доколкото Съдът на публичната служба е постановил, че двете длъжности в службата на ответника, в която е назначен жалбоподателят, са се различавали значително.

Седмото правно основание е изведено от грешка при установяването на доказателствената тежест, доколкото Съдът на публичната служба е отхвърлил поради недоказаност довода на жалбоподателя, че поне един от членовете на Съвместния атестационен комитет на ответника е бил в конфликт на интереси, въпреки че доказателството за това фигурира в документите, които са посочени в жалбата пред първата инстанция и са лесно достъпни за ответника; при условията на евентуалност, Съдът на публичната служба не спазва задължението си като административна юрисдикция, сезирана с трудовоправен спор, да разпореди необходимите процесуално-организационни действия, за да получи въпросните документи. Освен това Съдът на публичната служба прави погрешен прочит на правната основа за довода на жалбоподателя и погрешно тълкува член 9, параграф 6 от правило за изпълнение № 20 относно атестациите (наричано по-нататък "Правилото за изпълнение"), прието от директора на ECDC на 17 април 2009 г.

Осмото правно основание е изведено от погрешно тълкуване на довода за липса на процедурни правила за работата на Съвместния атестационен комитет, и от неразглеждането на същия довод.

Деветото правно основание е изведено от изопачаване на доказателствата и, при условията на евентуалност, неправилна правна квалификация на фактите, доколкото Съдът на публичната служба приема за недоказан довода на жалбоподателя, че Съвместният атестационен комитет на ECDC не е проверил елементите, които е бил длъжен да провери съгласно член 9, параграф 4 от Правилото за изпълнение.

Десетото правно основание е изведено от неправилна преценка, и, при условията на евентуалност, неправилна правна квалификация на фактите, доколкото Съдът на публичната служба е приел за достатъчно мотивирано становището на Съвместния атестационен комитет на ECDC.

Единадесетото правно основание е изведено от погрешно тълкуване на твърдение за нарушение, и грешка в правната квалификация на фактите, доколкото Съдът на публичната служба неправилно е изтълкувал довода на жалбоподателя за немотивираност на становището на Съвместния атестационен комитет на ответника като такъв за явна грешка в преценката, и е приел, че споменатото становище е достатъчно мотивирано.

Дванадесетото правно основание е изведено от неправилна преценка на фактите, доколкото Съдът на публичната служба е приел, че оспореният атестационен доклад не е опорочен от явна грешка в преценката, що се отнася до производителността на жалбоподателя с оглед на неговата работна натовареност.

Тринадесетото правно основание е изведено от неправилна правна квалификация на фактите, доколкото Съдът на публичната служба приема за пропорционални критиките, формулирани в оспорения атестационен доклад, макар че през периода на атестиране ответникът не е свел до знанието на жалбоподателя съответните проблеми в неговото поведение.

Четиринадесетото правно основание е изведено от неправилна преценка на фактите, доколкото Съдът на публичната служба приема работната натовареност на жалбоподателя за по-малко значителна, отколкото е била в действителност.

____________