Жалба, подадена на 3 август 2023 г. от Meta Platforms Ireland Ltd, по-рано Facebook Ireland Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (пети разширен състав) на 24 май 2023 г. по дело T-452/20, Meta Platforms Ireland/Комисия
(Дело C-496/23 P)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Meta Platforms Ireland Ltd, по-рано Facebook Ireland Ltd (представители: D. Jowell KC, D. Bailey, Barrister-at-Law, J Aitken, D. Das, S. Malhi и R. Haria, Solicitors, T. Oeyen, avocat)
Други страни в производството: Европейска комисия, Федерална република Германия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
да отмени обжалваното съдебно решение,
да отмени Решение C(2020) 3013 final на Комисията от 4 май 2020 г. относно производство по прилагане на член 18, параграф 3 и член 24, параграф 1, буква г) от Регламент (EC) № 1/2003 на Съвета (дело AT.40684 – Facebook Marketplace), изменено с Решение C(2020) 9229 final на Комисията от 11 декември 2020 г. (наричано по-нататък „спорното решение“),
или, при условията на евентуалност:
да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, що се отнася до първото и второто основание за отмяна, и
да осъди Комисията да понесе всички съдебни разноски в настоящото производство и съответно да измени осъдителното решение относно съдебните разноски, съдържащо се в обжалваното съдебно решение, за да се съобрази с изхода от настоящото производство по обжалване.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните основания.
Първо основание за обжалване: Общият съд неправилно е отхвърлил първото основание и е допуснал грешка при прилагане на правото като е приел в точки 87—108, че посочените в точки 87 и 102 от обжалваното съдебно решение ключови думи са в съответствие с принципа на необходимост по член 18, параграфи 1 и 3 от Регламент № 1/20031 . По-конкретно:
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 92, 93—95, 99 и 103 от обжалваното съдебно решение като е приел по същество, че принципът на необходимост е спазен само защото Комисията е могла разумно да предположи, напълно абстрактно, че ключовите думи могат да ѝ помогнат да определи дали е осъществено посоченото в точка 1 в спорното решение поведение. Общият съд не е отдал никакво (или поне не достатъчно) значение на факта, че когато прекалено общите ключови думи, които Комисията е избрала, се приложат към всички документи на депозитаря (custodian) за целия период, това неизбежно би довело до идентифицирането на огромен брой документи, които нямат никаква връзка с разследването (много от които биха съдържали чувствителни лични данни или поверителна търговска информация), макар Комисията да е била предварително наясно, че подходът ѝ неизбежно ще доведе до такъв резултат.
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 99 от обжалваното съдебно решение като е приел, че може да се счете, че документите нямат значение за разследването „едва след прилагането на ключовите думи в базите данни на жалбоподателя“. На практика подобен подход крие реален риск принципът на необходимост да стане правно неприложим. Всъщност този подход дава неограничено право на преценка на Комисията и обезсмисля принципа на необходимост. Да се позволи на един орган да прилага ключови думи, които очевидно са прекалено широко формулирани, към огромен брой документи, което води до генерирането на огромен брой ирелевантни и поверителни ответни документи, не представлява правилно тълкуване на законовото изискване за необходимост (и пропорционалност). В точка 99 също така е пренебрегнат и изопачен истинският смисъл на доказателството на жалбоподателя, че Комисията е била предварително наясно, че механичното прилагане на широко формулирани ключови думи неминуемо ще доведе до идентифициране на огромен брой ирелевантни документи (както в случая).
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и в точки 105 и 106 като е отказал да приеме, че приложимата към решенията за извършване на проверки правна уредба е относима към исканията за предоставяне на информация и като е позволил на Комисията да изисква документи, без да приложи гаранции или филтри, които да са равностойни на предоставените в рамките на проверките по член 20 от Регламент № 1/2003.
Второ основание за обжалване: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и не е изложил достатъчно мотиви в точка 75 от обжалваното съдебно решение като е приел, че „цялостната преценка на спазването принципа на необходимост от Комисията […] не е подходяща“.
Трето основание за обжалване: Общият съд неправилно е отхвърлили второто основание и е допуснал грешка при прилагане на правото като е приел в точки 179—185 от обжалваното съдебно решение, че Комисията може да изисква документи, които съдържат лични данни и са свързани с търговската дейност на жалбоподателя, без да предвиди никакви гаранции или филтър за личните данни.
____________
1 Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).