Дело T‑423/10

(публикувани откъси)

Redaelli Tecna SpA

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Сътрудничество по време на административното производство — Разумен срок“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 15 юли 2015 г.

1.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Правила за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер — Преследвани от Комисията цели със замяната на нейното първо Известие относно освобождаването от глоби — Вземане предвид от съда на Съюза

(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; известия 96/C 207/04 и 2002/C 45/03 на Комисията)

2.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Правила за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер — Намаляване на глобата в замяна на съдействие от страна на обвиненото предприятие — Условия — Съществена добавена стойност на доказателствата, предоставени от съответното предприятие — Критерии за преценка — Отчитане на хронологичния аспект на оказаното сътрудничество

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 20—23 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

3.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Правила за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер — Намаляване на глобата в замяна на съдействие от страна на обвиненото предприятие — Условия — Съществена добавена стойност на доказателствата, предоставени от съответното предприятие — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Обхват

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 20—23 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

1.      В областта на конкуренцията Комисията е определила — в Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (2002 г.) — условията, при които сътрудничещите с нея предприятия в хода на разследването на картел могат да бъдат освободени от налагане на глобата или да се ползват от намаляване на размера на глобата, която би трябвало да заплатят. С посоченото известие се заменя първото известие на Комисията относно неналагане на глоби или намаляване на техния размер по делата за картели (1996 г.), за да ѝ се даде възможност да съобрази политиката си в тази област предвид натрупания опит след пет години прилагане. Комисията по-специално приема, че макар валидността на принципите, залегнали в Известието от 1996 г., да се потвърждава, опитът показва, че ако намаляването на размера на тези глоби се предоставя при условията на повишена прозрачност и сигурност, ефективността на известието би се повишила. Комисията също така посочва, че по-близкото съответствие между равнището на намаляване на размера на глобите и значимостта на приноса на предприятието при установяването на нарушението би могло още повече да подобри тази ефективност.

Общият съд трябва да вземе предвид тези желани от Комисията изменения при извършената от нея замяна на Известието от 1996 г. с Известието от 2002 г.

(вж. т. 77—79)

2.      В контекста на определянето на размера на глобите, налагани за нарушаване на правилата за конкуренция, разпоредбите на Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер) предполагат разграничаването на два етапа.

Първо, за да може да са ползва от намаляване на размера на глобата, съответното предприятие трябва да представи доказателства със съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага. Следователно с изискването предоставените от предприятието доказателства да привнасят съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага, Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер налага извършването на сравнение между притежаваните преди това от Комисията доказателства и получените доказателства в резултат на сътрудничеството, предложено от лицето, искащо освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер.

Второ, за да се определи евентуално процентът на намаляване на размера на глобата, трябва да се вземат предвид два критерия: моментът, в който доказателствата са били предоставени, и степента на добавена стойност, която са имали. При този анализ Комисията може също така да вземе предвид степента и продължителността на оказаното сътрудничество от страна на предприятието от момента на представяне на доказателствата.

Така, ако доказателствата, предоставени на Комисията, имат съществена добавена стойност и предприятието не е първото или второто предприятие, представило такива доказателства, максималният процент на намаляване на размера на глобата, която в противен случай би му била наложена от Комисията, е 20 %. Колкото по-рано е било реализирано сътрудничеството и колкото по-голяма е степента на добавена стойност, толкова процентът на намаляване ще се увеличава, достигайки най-много 20 % от размера на глобата, която в противен случай Комисията би наложила. Следователно хронологичният ред и бързината на предлаганото от членовете на картела сътрудничество представляват основни елементи от системата, въведена с Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. Същото се отнася и за степента на добавена стойност на различните доказателства, предоставени от предприятието по този въпрос. В това отношение, макар Комисията да е длъжна да мотивира причините, поради които счита, че доказателствата, представени от предприятията във връзка с Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, представляват принос, обосноваващ или не намаляване на размера на наложената глоба, от друга страна, предприятията, които желаят да оспорят решението на Комисията в това отношение, трябва да докажат, че предоставените доброволно от тях сведения са имали решаващо значение, за да може Комисията да докаже съществените елементи на нарушението и съответно да приеме решение за налагане на глоби.

Предвид смисъла от предоставянето на намалението Комисията следователно не може да пренебрегне полезността на предоставената информация, която по необходимост е функция на доказателствата, с които тя вече разполага. Всъщност, когато във връзка с искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер съответното предприятие само потвърждава, и то по по-малко точен и ясен начин, някои от сведенията, вече предоставени от друго предприятие въз основа на сътрудничеството, степента на оказаното от това предприятие сътрудничество, макар да не е лишена от известна полезност за Комисията, не може да се счита за сравнима със степента на сътрудничеството, оказано от първото предприятие, предоставило посочените сведения. Изявление, което се ограничава до това да потвърди в известна степен изявление, с което Комисията вече разполага, всъщност не улеснява съществено нейната задача. Ето защо то не е достатъчно, за да обоснове намаляване на размера на глобата въз основа на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер.

Освен това, ако не бъде подкрепено от други доказателства, направеното от обвинено в участие в картел предприятие изявление, за което някои от останалите обвинени предприятия твърдят, че е невярно, не може да се счита за достатъчно доказателство, че последните са извършили нарушението.

(вж. т. 86—94)

3.      В областта на конкуренцията Комисията разполага със свобода на преценка при разглеждане на съществената добавена стойност на сведенията, които са ѝ предоставени въз основа на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели. Съдът на Съюза обаче не може да се позове на посочената свобода на преценка, за да откаже да упражни задълбочен правен и фактически контрол върху преценката на Комисията в това отношение. Това в още по-голяма степен е така, ако от съда на Съюза се иска той лично да прецени стойността, която следва да се признае на доказателствата, представени в хода на производството, довело до установяването на нарушение на правото в областта на конкуренцията.

(вж. т. 95 и 96)