РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
3 юни 2015 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „GIOVANNI GALLI“ — По‑ранна словна марка на Общността „GIOVANNI“ — Относително основание за отказ — Липса на вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Отличителен характер на фамилно име“
По дело T‑559/13
Giovanni Cosmetics, Inc., установено в Ранчо Домингез, Калифорния (Съединени щати), за което се явяват J. van den Berg и M. Meddens-Bakker, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява M. Rajh, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
Vasconcelos & Gonçalves, SA, установено в Лисабон (Португалия),
с предмет жалба срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 13 август 2013 г. (преписка R 1189/2012‑2) относно производство по възражение между Giovanni Cosmetics, Inc. и Vasconcelos & Gonçalves, SA,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: A. Dittrich (докладчик), председател, J. Schwarcz и V. Tomljenović, съдии,
секретар: J. Weychert, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 25 октомври 2013 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 26 февруари 2014 г.,
след съдебното заседание от 12 ноември 2014 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
Искания на страните
13 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да отхвърли заявката за регистрация на заявената марка за всички стоки, срещу които е насочено възражението,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
14 СХВП иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
[…]
По сравнението на знаците
[…]
По степента на отличителност и относителното значение на съставните елементи на заявената марка
[…]
– По словните елементи на заявената марка
[…]
44 Освен това апелативният състав приема, че съгласно съдебната практика фамилните имена по принцип имат по-голям отличителен характер, отколкото собствените имена.
45 Все пак следва да се констатира, че до настоящия момент съдебната практика не е установила такъв принцип за цялата територия на Съюза.
46 Що се отнася до двете съдебни решения, цитирани от апелативния състав в точка 33 от обжалваното решение, следва да се отбележи, че решението от 1 март 2005 г., Fusco/СХВП — Fusco International (ENZO FUSCO) (T‑185/03, Rec, EU:T:2005:73) се отнася само до възприемането от страна на италианските потребители (точка 54 от посоченото решение), а решението от 13 юли 2005 г., Murúa Entrena/СХВП — Bodegas Murúa (Julián Murúa Entrena) (T‑40/03, Rec, EU:T:2005:285) се отнася до възприемането от страна на испанските потребители (точки 40, 64, 65 и 69 от посоченото решение).
47 Що се отнася до съдебната практика, която СХВП цитира в писмения си отговор, следва да се отбележи следното. В решение от 20 февруари 2013 г., Caventa/СХВП — Anson’s Herrenhaus (B BERG) (T‑631/11, EU:T:2013:85, т. 48) Общият съд припомня, че „възприемането на знаци, съставени от собственото и фамилното име на действително или въображаемо лице, може да е различно в отделните страни от Съюза“ и че „не може да се изключи възможността в някои държави членки потребителите да запомнят по-скоро фамилното, отколкото собственото име при възприемането на марки, съставени от комбинация на собствено и фамилно име“. Общият съд следователно установява само принцип, който важи в „някои“ държави членки, а не за цялата територия на Съюза.
48 Освен това в решение от 28 юни 2012 г., Basile и I Marchi Italiani/СХВП–Osra (B. Antonio Basile 1952) (T‑134/09, EU:T:2012:328, т. 44) Общият съд установява само, че „италианският потребител по правило придава по-голям отличителен характер на фамилното име, отколкото на собственото име в разглежданите марки“. В определение от 6 юни 2013 г., I Marchi Italiani/СХВП (C‑381/12 P, EU:C:2013:371, т. 70—73), на което се позовава СХВП в писмения отговор, Съдът установява само, че основанието, което жалбоподателят по това дело изтъква в писмения си отговор и което е изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, се отнася до фактически въпроси, които по принцип не се обхващат от контрола на Съда в рамките на производство по обжалване.
49 Що се отнася до определението от 16 май 2013 г., Arav/H.Eich и СХВП (C‑379/12 P, EU:C:2013:317), Съдът установява само, в точка 44 от това определение, че „макар да е възможно в част от Съюза фамилното име по правило да има по-голям отличителен характер отколкото собственото име, трябва обаче да се държи сметка за особеностите на случая, и по-специално за обстоятелството, че разглежданото фамилно име е необичайно, или напротив, много разпространено, което може да окаже влияние върху този отличителен характер“. Следователно Съдът установява само принцип, който важи „в част от Съюза“.
50 Други съдебни решения, като например решенията от 14 април 2011 г., TTNB/СХВП — March Juan (Tila March) (T‑433/09, EU:T:2011:184, точки 7, 12 и 30), от 27 септември 2012 г., El Corte Inglés/СХВП — Pucci International (PUCCI) (T‑39/10, EU:T:2012:502, т. 53 и 54) и от 8 март 2013 г., Mayer Naman/СХВП — Daniel e Mayer (David Mayer) (T‑498/10, EU:T:2013:117, т. 7 и 111), се отнасят само да възприемането от страна на испанските или италианските потребители.
51 Ето защо апелативният състав неправилно приема в точка 33 от обжалваното решение, че „съгласно съдебната практика“ фамилните имена имат по-голям отличителен характер от собствените имена. Следва освен това да се констатира, че нито апелативният състав, нито СХВП представят в отговор на въпросите, поставени в това отношение от Общия съд по време на съдебното заседание, конкретни доказателства относно възприемането от страна на потребителите във всички държави членки, които доказателства да позволят да се изведе общо правило, че по принцип фамилното име има по-голям отличителен характер от собственото име, което съдебната практика е приела само по отношение на една част от Съюза.
52 При липса на представени от СХВП конкретни доказателства относно възприемането от страна на потребителите в целия Съюз не следва да се разширява до територията на целия Съюз приложното поле на съдебната практика, според която в някои държави членки фамилното име по принцип има по-голям отличителен характер от собственото име.
53 С оглед на факта, че поне по отношение на една част от Съюза не е установен по-голям отличителен характер по принцип на фамилното име в сравнение със собственото име, както и предвид обстоятелството, че повечето от потребителите извън Италия няма да възприемат нито едно от имената „Giovanni“ или „Galli“ като разпространено или пък като рядко срещано, липсва основание да се придаде по-голям отличителен характер на елемента „galli“ от заявената марка в сравнение с елемента „giovanni“ във възприятието на съответните потребители като цяло. Ето защо апелативният състав неправилно е приел, че по отношение на съответните потребители като цяло елементът „galli“ има по-голям отличителен характер, отколкото елементът „giovanni“.
54 Безспорно е, че част от съответните потребители ще придадат по-голяма отличителност на елемента „galli“ от заявената марка, отколкото на елемента „giovanni“, като това по-конкретно е тази част от съответните потребители, които знаят, че елементът „giovanni“ е разпространено италианско собствено име и че елементът „galli“ от посочената марка е рядко срещано италианско фамилно име, или които придават по-принцип по-голяма отличителност на фамилното, отколкото на собственото име. Трябва обаче да се приеме, че за останалата част от съответните потребители присъщият отличителен характер на елементите „giovanni“ и „galli“ е един и същ и съответства на средна степен на отличителност.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Giovanni Cosmetics, Inc. да заплати съдебните разноски.
Dittrich | Schwarcz | Tomljenović |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 3 юни 2015 година.
Подписи