Дело T-49/07

Sofiane Fahas

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки в рамките на борбата с тероризма — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Мотивиране — Иск за обезщетение“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение за замразяване на средства, прието срещу определени лица и образувания, заподозрени в извършване на терористична дейност — Решение, с което се преразглежда списъкът на визирани лица, групи или образувания и същият се допълва, без да се отменя предходното решение — Жалба, подадена от лице, което не е споменато в това решение — Допустимост

(член 263 ДФЕС; член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета; член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета; Решения 2006/379 и 2006/1008 на Съвета)

2.      Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за замразяване на средства, прието срещу определени лица и образувания, заподозрени в извършване на терористична дейност — Решение, с което се преразглежда списъкът на визирани лица, групи или образувания и се запазват някои от тях в него

(член 296 ДФЕС; член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета; член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)

3.      Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Решение за замразяване на средства, прието срещу определени лица и образувания, заподозрени в извършване на терористична дейност — Решение, с което се преразглежда списъкът на визирани лица, групи или образувания и се запазват някои от тях в него — Съдебен контрол от съда на Съюза — Условия

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета; член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)

1.      Решение 2006/1008, което прилага член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, не отменя Решение 2006/379, а добавя някои имена и образувания към списъка, установен с последното решение.

При това положение преценката на допустимостта на жалба срещу Решение 2006/1008, подадена от лице, което не е изрично споменато в това решение, трябва да се извърши в светлината на две основни съображения. На първо място, в съответствие с член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 Съветът е длъжен да преразглежда списъка на лица и образувания, заподозрени в извършване на терористична дейност, поне веднъж на всеки шест месеца. На второ място, от съображение 2 от Решение 2006/1008 следва, че то допълва списъка, установен с Решение 2006/379, без да го отменя. Това e проявление на волята на Съвета да запази в посочения списък лицата, чиито имена са споменати в последното решение, което има за последица потвърждаване на замразяването на техните средства. Лице, визирано в Решение 2006/379, трябва да се счита следователно и за пряко и лично засегнато от Решение 2006/1008, а неговата жалба срещу това решение да се счита за допустима.

(вж. точки 34—36)

2.      Както мотивите на първоначално решение за замразяване на средства, така и мотивите на последващите решения трябва да се позовават не само на законовите изисквания за прилагането на Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, по-специално на съществуването на национално решение, взето от компетентен орган, но и на специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на неговата оперативна самостоятелност Съветът приема, че спрямо заинтересованото лице следва да се вземе мярка за замразяване на средства.

Ако по силата на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, към която препраща и член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, последващите решения за замразяване на средства трябва да се предхождат от „преразглеждане“ на положението на заинтересованото лице, то това се налага, за да се гарантира, че все още съществуват основания за запазването на името му в списъка на лица и образувания, заподозрени в извършване на терористична дейност, ако е необходимо въз основа на нови данни или доказателства. Същевременно, ако мотивите на последващо решение за замразяване на средства по същество са същите като изтъкнатите при приемането на предходно решение, обикновено изявление в този смисъл може да бъде достатъчно, по-конкретно когато заинтересованото лице е група или образувание.

Всъщност, тъй като Съветът разполага с широко право на преценка относно обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид при приемането или запазването в сила на мярка за замразяване на средства, не може да се изисква той да посочва по-подробно как замразяването на средствата на лице, визирано от такава мярка, допринася конкретно за борбата с тероризма или да представя доказателства, че заинтересованото лице би могло да използва средствата си, за да извърши или да улесни извършването на терористични актове в бъдеще.

(вж. точки 53—55 и 57)

3.      Принципът на ефективна съдебна защита представлява основен принцип на общностното право, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки и който е записан в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека и впрочем е потвърден с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В това отношение ефективността на съдебния контрол, който трябва да може да се отнася в частност до законосъобразността на мотивите, на които е основано вписването на името на лице или на образувание в списъка, приложен към Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и който води до налагането на заинтересованото лице на съвкупност от ограничителни мерки, предполага въпросният общностен орган да е длъжен, в рамките на възможното, да уведоми съответното лице или образувание за мотивите, на които се основава разглежданата мярка, в момента на вземането на решение за тази мярка или поне в най-кратки срокове след това решение, за да позволи на адресатите да упражнят своевременно правото си на обжалване.

По отношение на последващите решения за замразяване на средства, приети от Съвета в рамките на преразглеждането през определени интервали от време, поне веднъж на всеки шест месеца, за да се обоснове запазването на заинтересованите лица в спорния списък, предвидено в член 1, параграф 6 от посочената обща позиция, повече не е необходимо да се гарантира изненадващо действие, за да се осигури ефективността на санкциите. Поради това всяко последващо решение за замразяване на средства трябва да се предхожда от нова възможност за изслушване, а когато е необходимо, и от съобщаване на новите уличаващи доказателства.

(вж. точки 59 и 60)