Жалба, подадена на 2 октомври 2009 г. - 1. garantovaná/Комисия
(Дело T-392/09)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: 1. garantovaná a.s. (Братислава, Словашка република) (представители: M. Powell, Solicitor, A. Sutton и G. Forwood, Barristers)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
да се отмени изцяло или частично Решение на Комисията от 22 юли 2009 г. относно производство по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП по дело COMP/F/39.396 - Реактиви на основата на калциев карбид и магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост, доколкото негов адресат е жалбоподателят;
при условията на евентуалност, да намали глобата, наложена на жалбоподателя в член 2 от решението във връзка с производство по член 81 ЕО и член 53 ЕИП по дело COMP/F/39.396 - Реактиви на основата на калциев карбид и магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост,
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С подадената жалба жалбоподателят иска частична отмяна на Решение C (2009) 5791 окончателен на Комисията от 22 юли 2009 г., с което се установява съществуването на картел в секторите на калциевия карбид и магнезия, водещ до нарушение на член 81 ЕО, за което е прието, че е отговорен жалбоподателят солидарно с дружество Novácke chemické závody a.s. ("NCHZ").
Жалбата се основава на две широки твърдения.
На първо място жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала правна и фактическа грешка приписвайки на жалбоподателя поведението на NCHZ, като е обърнала неправомерно тежестта на доказване върху жалбоподателя и не е понесла сама тази тежест. Жалбоподателят твърди, че Комисията е приложила неправилно към него презумпцията, приложима към дружества-майки, които притежават изцяло собствеността върху дъщерни дружества, тъй като той бил мажоритарен собственик в дружество, осъществяващо пряко нарушение на конкуренцията. Във всеки случай жалбоподателят твърди, че Комисията не е доказала, че той действително и ефективно е упражнил решаващо влияние върху NCHZ по време на периода на нарушението.
На второ място и при условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че жаблопотелелят е виновен за нарушението, последният моли за намаляване на наложената му солидарно с NCHZ глоба съгласно пълната юрисдикция на Съда по член 229 ЕО във връзка с член 31 от Регламент (ЕО) № 1/2003
1 на основание това, че Комисията е приложила неправилно ограничението в размер на 10 % от оборота, което се съдържа в член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003. Според жалбоподателя Комисията е допуснала явна грешка, използвайки 2007 г. като референтна година за изчисляване на ограничението в размер на 10 % от оборота вместо 2008 г.
Освен това жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да се отклони от общото правило, което се съдържа в член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, води до нарушение на основно процесуално задължение, тъй като Комисията трябвало да уважи правото на изслушване на жалбоподателя преди да направи това.
По-нататък жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение е опорочено поради това, че Комисията не е мотивирала отклонението си от общото правило да вземе предходната стопанска година с цел изчисляване на ограничението в размер на 10 % от оборота.
По отношение на размера на глобата жалбоподателят твърди, че този размер е непропорционален във връзка с преследваната легитимна цел, по-специално да се гарантира, че конкуренцията на вътрешния пазар не е нарушена. Според жалбоподателя размерът на глобата ще намали броя на конкурентите и ще засили пазарната мощ на основното дружество Akzo Nobel, като по този начин се противопоставя на преследваната от член 3 ЕО цел.
На последно място жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка като не е взела предвид собствените си Насоки
2 по отношение на възможността на жалбоподателя да заплати глобата. Жалбоподателят поддържа по-специално, че отхвърлянето на неговите твърдения относно невъзможността му да плати глобата е опорочено от обстоятелството, че не е мотивирано в достатъчна степен и е явно неразумно, тъй като Комисията не била взела предвид предоставеното ѝ обективно доказателство, че налагането на глобата ще застраши невъзвратимо икономическата жизнеспособност на жалбоподателя и ще причини загуба на стойността на неговите активи.