ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
11 ноември 2014 година(*)
„Жалба за отмяна — Реформа на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Съюза — По-неблагоприятен режим в областта на заплащането във фиксиран размер на пътните разноски и на увеличаването на годишния отпуск с дни за пътуване като допълнителни дни отпуск — Липса на лично засягане — Извъндоговорна отговорност — Причинно-следствена връзка — Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна“
По дело T‑20/14
Huynh Duong Vi Nguyen, длъжностно лице в Съвета на Европейския съюз, с местожителство във Woluwe-Saint-Lambert (Белгия), за която се явява M. Velardo, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейски парламент, за който се явяват L. Visaggio и E. Taneva, в качеството на представители,
и
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват M. Bauer и A. Bisch, в качеството на представители,
ответници,
с предмет, от една страна, жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на член 1, параграф 65, буква б) и параграф 67, буква г) от Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (ОВ L 287, стр. 15), доколкото тези разпоредби свързват правото на възстановяване на пътните разноски за календарната година и дните за пътуване с ползването на надбавка за експатриране или на надбавка за пребиваване в чужда държава, и от друга страна, искане за обезщетение на основание член 340 ДФЕС на имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: D. Gratsias, председател, M. Кънчева (докладчик) и C. Wetter, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Член 4 от приложение VІІ към Регламент № 31 (ЕИО)/11 (ЕОАЕ) относно Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (OВ 45, 1962 г., стр. 1385), в редакцията му, приложима до 31 декември 2013 г. (наричан по-нататък „приложимият до 31 декември 2013 г. правилник“), предвижда следното:
„1. Надбавката за експатриране, равна на 16 % от общия размер на основната заплата, надбавката за жилищни нужди и надбавката за дете на издръжка, дължима на длъжностно лице- титуляр, се изплаща, както следва:
a) на длъжностни лица:
– които не са и никога не са били граждани на държавата, на чиято територия се намира мястото им на работа, и
– които през петте години, изтичащи шест месеца преди постъпването им на служба, не са живели или упражнявали основната си дейност на европейската територия на тази държава. По смисъла на настоящата разпоредба обстоятелствата, произтичащи от работа за друга държава или за международна организация, не се вземат предвид.
б) на длъжностни лица, които са или са били граждани на държавата, на чиято територия се намира мястото им на работа, но през последните десет години, изтичащи в деня на постъпването им на служба, са живели или упражнявали основната си дейност извън европейската територия на тази държава по причини, различни от изпълнение на задължения в служба на тази държава или на международна организация.
[…]
2. Длъжностно лице, което не е и никога не е било гражданин на държавата, на чиято територия работи, и което не отговаря на условията на параграф 1, има право на надбавка за пребиваване в чужда държава, равна на една четвърт от надбавката за експатриране.
[…]“.
2 Член 7 от приложение VІІ към приложимия до 31 декември 2013 г. правилник предвижда следното:
„1. Длъжностното лице има право на възстановяване на пътните разноски за него, съпруга му и лицата на издръжка, действително живеещи в същото домакинство:
a) при постъпване на служба — от мястото, където е наето, до мястото му на работа;
б) при прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на член 47 от Правилника за персонала — от мястото на работа до мястото му на произход по смисъла на параграф 3 по-долу;
в) при всяко преместване, включващо промяна на мястото на работа.
При смърт на длъжностното лице овдовелият съпруг и лицата на издръжка имат право на възстановяване на пътните им разноски при същите условия.
Пътните разноски включват и цената на резервацията на място, превоза на багаж и, ако е приложимо, необходимите разноски за хотел.
2. Основата за изчисляване на пътните разноски е железопътен билет за първа класа по най-краткия и икономичен обичаен маршрут между мястото на работа до мястото на наемане или място на произход.
Когато маршрутът, посочен в първата алинея, надхвърля 500 км и в случаите, когато обичайният маршрут включва прекосяване на море, при представяне на билетите съответното длъжностно лице има право на възстановяване на разноските за самолетен билет в бизнес или равностойна класа. Когато се използва транспортно средство, различно от споменатите, за изчисляването на подлежащата на възстановяване сума се взема като база цената на пътуването с влак, с изключение на спалното място. Ако изчисляването на тази база е невъзможно, условията за възстановяване на разноските се определят със специално решение на органа по назначаването.
3. Мястото на произход на длъжностното лице се определя, при встъпването му в длъжност, като се взима предвид мястото на наемане. Това определяне ще може, впоследствие и при прекратяване на служебното правоотношение, да бъде преразгледано с решение на органа по назначаване. Все пак, докато длъжностното лице е на служба, това решение може да бъде взето само по изключение и след представяне от длъжностното лице на документи, надлежно обосноваващи искането му“.
3 Член 8 от приложение VІІ към приложимия до 31 декември 2013 г. правилник предвижда следното:
„1. За всяка календарна година длъжностните лица имат право на сума, равна на стойността на пътуването от мястото им на работа до мястото им на произход по смисъла на член 7 за тях самите и, ако имат право на надбавка за жилищни нужди, за съпруга и лицата на издръжка по смисъла на член 2.
[…]
2. Размерът на еднократната обща сума се определя в зависимост от надбавката за километър разстояние между мястото на работа на длъжностното лице и мястото на наемане или място на произход; това разстояние се изчислява по метода, предвиден в член 7, параграф 2, първа алинея.
Надбавката за километри е:
0 EUR за всеки километър от: | 0 до 200 km; |
0,3790 EUR за всеки километър от: | 201 до 1000 km; |
0,6316 EUR за всеки километър от: | 1 001 до 2 000 km; |
0,3790 EUR за всеки километър от: | 2 001 до 3 000 km; |
0,1262 EUR за всеки километър от: | 3001 до 4000 km; |
0,0609 EUR за всеки километър от: | 4 001 до 10 000 km; |
0 EUR за всеки километър над: | 10 000 km. |
Към горната надбавка за километри се прибавя допълнителна фиксирана сума в размер на:
[…]
– 378,93 EUR, ако разстоянието с влак между мястото на работа и мястото на произход е над 1 450 km.
[…]
4. Предходните разпоредби се прилагат за длъжностни лица, чието място на работа е в рамките на териториите на държавите членки. […]
Пътните разноски се възстановяват под формата на плащане на еднократна обща сума, въз основа на стойността на самолетен билет от непосредствено по-горната класа след икономична“.
4 Член 7 от приложение V към приложимия до 31 декември 2013 г. правилник предвижда следното:
„Към срока на [годишния отпуск] се добавят дни за пътуване, определено в зависимост от разстоянието с железопътен транспорт от мястото на работа до мястото, където се ползва отпускът, изчислено, както следва:
50 до 250 км: един ден за пътуване отиване и връщане,
251 до 600 км: два дни за пътуване отиване и връщане,
601 до 900 км: три дни за пътуване отиване и връщане,
901 до 1 400 км: четири дни за пътуване отиване и връщане,
1 401 до 2 000 км: пет дни за пътуване отиване и връщане,
повече от 2 000 км: шест дни за пътуване отиване и връщане.
По смисъла на настоящия член по отношение на годишния отпуск за място на отпуска се счита мястото на произход.
Предходните разпоредби се прилагат по отношение на длъжностните лица, чието място на работа е на територията на държавите членки. […]
[…]“.
5 Член 1, параграф 67 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (ОВ L 287, стр. 15) предвижда следното:
„Приложение VII се изменя, както следва:
[…]
г) член 8 се заменя със следното:
„Член 8
1. Длъжностните лица, които имат право на надбавка за експатриране или за пребиваване в чужда държава, за всяка календарна година имат право, в рамките на предвиденото в параграф 2, на еднократна обща сума, съответстваща на стойността на пътуването от мястото на работа до мястото на произход по смисъла на член 7 за себе си и — ако имат право на надбавка за жилищни нужди — за съпруга и лицата на издръжка по смисъла на член 2.
[…]
2. Размерът на еднократната обща сума се определя в зависимост от надбавката за километри географско разстояние между мястото на работа на длъжностното лице и мястото му на произход.
Когато мястото на произход по смисъла на член 7 е извън територията на държавите членки на Съюза, както и извън страните и териториите, изброени в приложение II към Договора за функционирането на Европейския съюз, както и извън територията на държавите членки на Европейската асоциация за свободна търговия, размерът на еднократната обща сума се определя в зависимост от надбавката за километри географско разстояние между мястото на работа на длъжностното лице и столицата на държавата членка, чийто гражданин е то. Длъжностните лица, чието място на произход е извън територията на държавите — членки на Съюза, както и извън страните и териториите, изброени в приложение II към Договора за функционирането на Европейския съюз, както и извън територията на държавите членки на Европейската асоциация за свободна търговия, и които не са граждани на една от държавите членки, нямат право на тази еднократна обща сума.
Надбавката за километри е:
0 EUR за всеки километър от: | 0 до 200 километра |
0,3790 EUR за всеки километър от: | 201 до 1000 километра |
0,6316 EUR за всеки километър от: | 1 001 до 2 000 километра |
0,3790 EUR за всеки километър от: | 2 001 до 3 000 километра |
0,1262 EUR за всеки километър от: | 3001 до 4000 километра |
0,0609 EUR за всеки километър от: | 4 001 до 10 000 километра |
0 EUR за всеки километър над: | 10 000 километра. |
Към горепосочената надбавка за километри се добавя допълнителна еднократна обща сума, възлизаща на:
– 189,48 EUR, ако географското разстояние между мястото на работа и мястото на произход е между 600 и 1 200 километра;
– 378,93 EUR, ако географското разстояние между мястото на работа и мястото на произход е по-голямо от 1 200 километра.
Надбавката за километри и допълнителната еднократна обща сума се актуализират ежегодно пропорционално на възнаграждението.
[…]
4. Параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член се прилагат по отношение на длъжностните лица, чието място на работа е на територията на държавите членки. […]
Еднократната обща сума се определя въз основа на стойността на самолетен билет от икономична класа“.
6 Член 1, параграф 65 от Регламент № 1023/2013 предвижда:
„Приложение V се изменя, както следва:
[…]
б) член 7 се заменя със следното:
„Длъжностните лица, които имат право на надбавка за експатриране или за пребиваване в чужда държава, ежегодно имат право на два и половина дни допълнителен отпуск, за да посетят държавата си по произход.
Първа алинея се прилага по отношение на длъжностните лица, чието място на работа е на територията на държавите членки. Ако мястото на работа е извън тази територия, продължителността на отпуска за пътуване до дома се определя чрез специално решение, отчитащо особените нужди“.
7 В съответствие с член 3, параграф 2 от Регламент № 1023/2013 тези разпоредби се прилагат от 1 януари 2014 г.
8 При назначаването на жалбоподателката, г‑жа Huynh Duong Vi Nguyen, за нейно място на произход е определен Ню Йорк (Съединени щати). Предвид белгийското ѝ гражданство и нейното място на работа, а именно Брюксел (Белгия), тя не е отговаряла на условията за получаване на надбавката за експатриране, предвидени в член 4, параграф 1, буква а) от приложимия до 31 декември 2013 г. правилник. Тя не е отговаряла и на условията, предвидени в член 4, параграф 1, буква б) от същия правилник, за да получава тази надбавка. Предвид нейното гражданство и мястото ѝ на работа, тя освен това не е могла да получава надбавката за пребиваване в чужда държава, предвидена в член 4, параграф 2 от приложимия до 31 декември 2013 г. правилник. За сметка на това тя е могла да се ползва от възстановяването на пътните разноски между нейното място на работа и мястото ѝ на произход, предвидено в член 8 от приложение VІІ от приложимия до 31 декември 2013 г. правилник, както и от дните за пътуване, предвидени в член 7 от приложение V от същия правилник. Така всяка година от встъпването ѝ в длъжност на 1 юни 2009 г. жалбоподателката е получавала сумата от 4 835,53 EUR за пътни разноски за самата нея, нейния съпруг и тяхното дете, както и шест допълнителни дни отпуск като дни за пътуване.
Производство и искания на страните
9 На 8 януари 2014 г. жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
10 С отделни актове, постъпили в секретариата на Общия съд съответно на 26 и 27 март 2014 г., Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент повдигат възражения за недопустимост на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.
11 На 12 май 2014 г. жалбоподателката представя становището си по възраженията на Съвета и Парламента.
12 Жалбоподателката моли Общия съд:
– да отмени разпоредбите на Регламент № 1023/2013, които изменят член 7 от приложение V и член 8 от приложение VІІ към Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз, като свързват правото на пътни разноски и на дни за пътуване с надбавката за експатриране или за пребиваване в чужда държава,
– да осъди Съвета и Парламента да ѝ платят сумата от 169 051,96 EUR за имуществени вреди, както и сумата от 40 000 EUR за неимуществени вреди, заедно с лихва за забава и компенсаторна лихва в размер на 6,75 %,
– да осъди Съвета и Парламента да заплатят съдебните разноски.
13 Съветът моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
14 Парламентът моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
15 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 16 април 2014 г., Европейската комисия иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Парламента и Съвета.
От правна страна
16 Съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник по молба на някоя от страните Общият съд може да се произнесе по възражение за недопустимост, без да засяга съществото на спора. Съгласно параграф 3 от същия член останалата част от производството се развива в устна форма, освен ако Общият съд не реши друго. Освен това съгласно член 111 от Процедурния правилник, когато искът или жалбата са му явно неподсъдни или когато са явно недопустими или явно лишени от всякакво правно основание, Общият съд може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.
17 В конкретния случай Общият съд счита, че от доказателствата по делото става достатъчно ясно, че не следва да се започва устно производство.
18 С настоящата жалба жалбоподателката, длъжностно лице от група AST II, което работи в дирекция „Комуникация и прозрачност“, отдел „Медии/Пресслужба“ на Съвета, иска, от една страна, по същество да се отмени член 1, параграф 65, буква б) от Регламент № 1023/2013, както и член 1, параграф 67, буква г) от същия регламент (наричани по-нататък „обжалваните разпоредби“), доколкото те свързват правото на възстановяване на пътните разноски за календарната година и дните за пътуване с ползването на надбавка за експатриране или за пребиваване в чужда държава, и от друга страна, да ѝ се присъди обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла поради приемането на обжалваните разпоредби.
19 В подкрепа на жалбата си за отмяна жалбоподателката изтъква пет основания, с първото от които се твърди нарушение на правото на информиране и консултиране на работниците, както е предвидено в член 27 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с второто — нарушение на принципа на зачитане на придобитите права, на принципите в областта на „интертемпоралното право“ и на принципа на правната сигурност, с третото — нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, с четвъртото — нарушение на принципа на равно третиране и с петото — нарушение на принципа на пропорционалност.
20 В подкрепа на искането си за обезщетение жалбоподателката посочва, че съществува причинно-следствена връзка между обжалваните разпоредби и имуществените вреди, които тя търпи и които се изразяват в загуба на възстановяването на пътните разноски и на дните за път за годините, оставащи ѝ да прослужи до нейното пенсиониране. Тя твърди също така, че загубата на възстановяването на пътните разноски и на дните за път ѝ причинява неимуществени вреди, тъй като ще затрудни поддържането на емоционална връзка с нейното място на произход.
21 Парламентът и Съветът изтъкват поотделно, че искането за отмяна и искането за обезщетение са недопустими.
По искането за отмяна
22 Парламентът и Съветът оспорват процесуалната легитимация на жалбоподателката. Парламентът твърди освен това, че във всички случаи тя няма правен интерес да предприема действия срещу член 8, параграф 1 от приложение VІІ към новия правилник.
23 Що се отнася до процесуалната легитимация, Съветът посочва, че жалбоподателката не е пряко засегната от обжалваните разпоредби, доколкото само индивидуалните решения, взети от органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“), под формата например на фиш за заплата, в който пътните разноски са заличени, или на индивидуално решение относно броя на дните отпуск, предоставени като дни за пътуване, ще изменят съществено правното положение на жалбоподателката и ще определят окончателно позицията на институцията спрямо нея.
24 Освен това според Парламента и Съвета обжалваните разпоредби също не засягат лично жалбоподателката. Те посочват по същество, че обжалваните разпоредби имат общ характер и следователно са предназначени да се прилагат спрямо всички длъжностни лица, които обективно се намират или ще се намират в бъдеще в същото правно и фактическо положение като жалбоподателката.
25 В това отношение следва да се припомни, че Регламент № 1023/2013 е приет въз основа на член 336 ДФЕС в съответствие с обикновената законодателна процедура. Поради това трябва да се посочи, че обжалваните разпоредби попадат в категорията на актовете с общо приложение от законодателно естество, по отношение на които съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС допустимостта на подадените от физически или юридически лица жалби за отмяна зависи от спазването на условията за пряко и лично засягане (вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, Сб., EU:C:2013:625, т. 56—60).
26 Следователно в настоящия случай трябва да се разгледа въпросът дали жалбоподателката отговаря на условията за пряко и лично засягане във връзка с обжалваните разпоредби.
27 В това отношение следва да се припомни, че според установената съдебна практика физическите или юридическите лица отговарят на условието за лично засягане само ако обжалваният акт се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на акта (решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, Сб., EU:C:1963:17, от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑298/00 P, Сб., EU:C:2004:240, т. 36, от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, Сб., EU:C:2011:368, т. 52 и Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, точка 25 по-горе, EU:C:2013:625, т. 72).
28 Жалбоподателката посочва, че условието за лично засягане е изпълнено на двойно основание в настоящото дело. Тя можела да основе своята индивидуализация на правото на всяко длъжностно лице да участва в производствата за изменение на Правилника въз основа на член 27 от Хартата на основните права, както и на действието на обжалваните разпоредби спрямо нея, а именно незабавната и безспорна загуба на правото да се ползва от пътни разноски и от дни за пътуване.
29 Освен това жалбоподателката твърди, че отказът да се признае, че тя е лично засегната в настоящото производство по обжалване, би означавал тя да бъде задължена да използва предвидената в член 90 от Правилника досъдебна процедура, за да може да подаде жалба срещу индивидуалните решения за изпълнение на ОН на основание член 270 ДФЕС. Според жалбоподателката това обаче би представлявало нарушение на нейното право на ефективни правни средства за защита.
30 Тези доводи обаче трябва да бъдат отхвърлени.
31 Що се отнася до довода на жалбоподателката, изведен от правото на всяко длъжностно лице да участва в производствата въз основа на член 27 от Хартата на основните права, следва да се припомни, че участието по един или друг начин на едно лице в процеса, който води до приемането на акт на Европейския съюз, може да индивидуализира това лице, що се отнася до въпросния акт, само когато приложимата правна уредба на Съюза му дава някои процедурни гаранции. Освен при наличието на изрична разпоредба в обратен смисъл обаче, нито процесът по изготвяне на актовете с общо приложение, нито тези актове сами по себе си изискват по силата на общите принципи на правото на Съюза, като правото на изслушване, участието на засегнатите лица, тъй като се предполага, че техните интереси са представлявани от политическите инстанции, призвани да приемат тези актове (решение от 2 март 2010 г., Arcelor/Парламент и Съвет, T‑16/04, Сб., EU:T:2010:54, т. 119).
32 В настоящия случай трябва да се посочи, че нито в член 336 ДФЕС, въз основа на който са приети обжалваните разпоредби, нито в член 10 от Правилника, нито дори в член 27 от Хартата на основните права не е предвидено никакво процесуално право от индивидуално естество в полза на членовете на персонала на институциите на Съюза.
33 В това отношение следва да се изтъкне, че макар правото на информиране и на консултиране на работниците и правото на преговори и колективни действия, предвидени съответно в член 27 и в член 28 от Хартата на основните права, да могат да се прилагат в отношенията между институциите на Съюза и техния персонал, както следва от решение от 19 септември 2013 г., Преразглеждане Комисия/Strack (C‑579/12 RX‑II, Сб., EU:C:2013:570), в съответствие със самия текст на тези разпоредби тяхното упражняване се ограничава до предвидените в правото на Съюза случаи и условия.
34 Така, що се отнася до длъжностните лица на Съюза, приложимият до 31 декември 2013 г. правилник предвижда в член 10, първа и втора алинея консултирането на длъжностните лица чрез съвместен орган, Комитета по правилника, който се състои от представители на институциите на Съюза и от равен брой представители на техните комитети на персонала, по всички предложения на Комисията за преразглеждане на Правилника. Освен това в член 10б, втора алинея от същия правилник се предвижда, че предложенията на Комисията по член 10 могат да бъдат предмет на консултации с представители на професионалните съюзи и сдруженията на служителите.
35 Приложимият до 31 декември 2013 г. правилник обаче не предвижда в полза на длъжностните лица никакво право на участие от индивидуално естество в неговото преразглеждане.
36 Доводът на жалбоподателката, че в настоящия случай изискването за участие на синдикалните организации не е било спазено, освен че представлява само твърдение, в подкрепа на което жалбоподателката не посочва никакви доказателства, е ирелевантен, доколкото в рамките на производството по преразглеждане на Правилника твърдяното нарушение на процесуалните права на синдикалните организации във всички случаи не би породило последици за съществуването на процесуално право на жалбоподателката.
37 От посочените съображения следва, че жалбоподателката не може да се основава на членове 27 и 28 от Хартата на основните права, за да претендира, че е засегната лично от обжалваните разпоредби.
38 Що се отнася до довода на жалбоподателката, че тя е лично засегната от обжалваните разпоредби поради тяхното безспорно и пряко действие върху нейното правно положение, следва да се изтъкне, както с право отбелязват Парламентът и Съветът, че подобен довод е свързан не с доказването на личното засягане на жалбоподателката, а с доказването на нейното пряко засягане.
39 В писменото си становище по възраженията за недопустимост жалбоподателката обаче уточнява, че личното ѝ засягане произтича от обстоятелството, че тя принадлежи към ограничена група от 30 длъжностни лица, по отношение на които обжалваните разпоредби безспорно и незабавно ще доведат до лишаване от ползването на придобито право, а именно възстановяването на пътните разноски и дните за пътуване. Според жалбоподателката тези длъжностни лица са единствените, които до този момент са се ползвали от възстановяването на пътните разноски и от дни за пътуване, без същевременно да се ползват от надбавката за експатриране или за пребиваване в чужда държава. Тъй като обжалваните разпоредби вече свързват тези права с ползването на надбавката за експатриране или за пребиваване в чужда държава, те щели да доведат до отмяна на придобито право за ограничена група лица. Според жалбоподателката никое друго лице, освен принадлежащите към тази група, няма да може да се окаже в аналогично правно или фактическо положение, тъй като длъжностните лица, наети на работа от 1 януари 2014 г., няма да могат да се ползват от тези права, без да имат право на надбавката за експатриране или за пребиваване в чужда държава.
40 В това отношение следва да се припомни, че когато обжалваният акт засяга група лица, които са били определени или определяеми към момента на приемане на този акт в зависимост от присъщи за членовете на тази група критерии, тези лица могат да бъдат лично засегнати от посочения акт в качеството си на част от ограничен кръг икономически оператори (вж. решение от 23 април 2009 г., Sahlstedt и др./Комисия, C‑362/06 P, Сб., EU:C:2009:243, т. 30 и цитираната съдебна практика).
41 Освен това съдебната практика позволява дадено лице да се счита за лично засегнато от даден акт, тъй като е част от ограничен кръг икономически оператори, когато този акт изменя правата, придобити от това лице преди приемането му (вж. определение от 17 февруари 2009 г., Galileo Lebensmittel/Комисия, C‑483/07 P, Сб., EU:C:2009:95, т. 46 и цитираната съдебна практика).
42 Въпреки това в настоящия случай следва да се изтъкне, че жалбоподателката не е представила уточнения относно правното и фактическото положение, нито относно самоличността на длъжностните лица, които се намират в аналогично на нейното положение. Тя се задоволява да уточни, че е готова да представи повече информация, ако Общият съд реши, че това е необходимо, и да прикани последния да зададе въпроси на Парламента и на Съвета в тази връзка.
43 В производството по жалба, подадена срещу акт с общо приложение от законодателно естество, обаче жалбоподателката е тази, която трябва да докаже, че отговаря на установеното в член 263 ДФЕС условие за лично засягане.
44 В този смисъл, след като тя твърди, че принадлежи към ограничен кръг длъжностни лица, които се намират в аналогично на нейното правно и фактическо положение, тя е тази, която трябва да представи доказателства в това отношение.
45 Освен това, дори да се беше оказало, че жалбоподателката действително принадлежи към ограничен кръг длъжностни лица, които в резултат на обжалваните разпоредби ще бъдат лишени от ползване на възстановяването на пътните разноски и на дните за пътуване, както, изглежда, имплицитно признава Съветът, трябва да се посочи, че това обстоятелство не произтича от отмяната на придобито право само по отношение на тези длъжностни лица.
46 Това е така, защото обратно на твърденията на жалбоподателката, не е съществувало придобито право на възстановяване на пътните разноски и на дни за пътуване, свойствено на длъжностните лица, които не се ползват от надбавката за експатриране или за пребиваване в чужда държава. Както следва от член 7 от приложение V към приложимия до 31 декември 2013 г. правилник и от член 8 от приложение VІІ към същия правилник, правото на ползване на пътни разноски и на дни за пътуване независимо от надбавката за експатриране или за пребиваване в чужда държава всъщност е било право за всички длъжностни лица на Съюза.
47 Вследствие на избора на Парламента и на Съвета да свържат ползването на тези права с ползването на надбавката за експатриране или за пребиваване в чужда държава посредством обжалваните разпоредби, жалбоподателката е лишена от посочените права поради правното и фактическото положение, в което тя, както и други длъжностни лица, се намира понастоящем. Впрочем, обратно на твърденията на жалбоподателката, не е изключено други длъжностни лица да се окажат в бъдеще в аналогично на нейното положение. Хипотетично такъв би могъл да е случаят на длъжностно лице, което загубва своята надбавка за експатриране поради ново място на работа на територията на държава членка, чието гражданство той притежава, и което не отговаря на условията, предвидени в член 4, параграф 2 от приложение VІІ от правилника, за да се ползва от надбавката за пребиваване в чужда държава. В такъв случай то би било лишено от възстановяване на пътните разноски и от дни за пътуване.
48 В съответствие с установената съдебна практика обаче възможността в момента на приемането на оспорваната мярка да се определи с по-голяма или с по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако е безспорно, че това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено от въпросния акт (вж. решение Arcelor/Парламент и Съвет, точка 31 по-горе, EU:T:2010:54, т. 106 и цитираната съдебна практика).
49 От горепосоченото следва, че жалбоподателката не е лично засегната от обжалваните разпоредби.
50 Това заключение не може да се постави под въпрос от довода на жалбоподателката, че поради отказа да се приеме, че е лично засегната от обжалваните разпоредби в настоящото производство по обжалване, тя би била принудена да прибегне до предвидената в член 90 от Правилника досъдебна процедура, което би представлявало нарушение на правото на ефективни средства на защита.
51 Доводът на жалбоподателката се основава на схващането, което е оспорено от Парламента и Съвета, че нито нейният фиш за заплата за м. юли 2014 г., нито ведомостта с дните отпуск, предоставени като дни за път в информационната система за управление на отпуските на Съвета, не представляват увреждащи актове, така че в съответствие с член 91 от Правилника тя ще може да подаде жалба до юрисдикциите на Съюза едва след края на предвидената в член 90 от същия правилник досъдебна процедура.
52 Следва обаче да се припомни, от една страна, че в производството по настоящото дело Общият съд не е сезиран с жалба за отмяна на евентуалните решения на Съвета, изрични и подразбиращи се, с които спрямо жалбоподателката се прилагат член 7 от приложение V и член 8 от приложение VІІ от Правилника, а с жалба за отмяна на разпоредбите за изменение на този правилник. Въпросът дали жалбоподателката е лично засегната от обжалваните разпоредби и следователно дали настоящата жалба е допустима, обаче не може да зависи от допустимостта на хипотетична жалба срещу индивидуалните решения на ОН по отношение на жалбоподателката, които във всеки случай към момента на подаване на жалбата все още не са били приети.
53 От друга страна, следва също да се припомни, че в съответствие с член 256 ДФЕС, както и с член 1 от приложение І към Статута на Съда на Европейския съюз и съгласно член 91 от Правилника, Съдът на публичната служба е компетентен да разглежда като първа инстанция споровете между Съюза и неговите служители по силата на член 270 ДФЕС. Следователно Общият съд не може в производството по жалба за отмяна, подадена от длъжностно лице на основание член 263 ДФЕС срещу разпоредба от Правилника, да предреши въпроса за допустимостта на жалба, подадена от същото длъжностно лице срещу фиш за заплата или ведомост с дните отпуск, тъй като тази последна жалба попада в рамките на компетентността на Съда на публичната служба.
54 Ето защо условията за допустимост на жалбата, която жалбоподателката би подала срещу индивидуалните решения на ОН за прилагане на обжалваните разпоредби, са лишени от значение за разглеждането на допустимостта на настоящата жалба и поради това не могат да компенсират липсата на лично засягане на жалбоподателката в настоящия случай.
55 Тъй като условията за пряко и лично засягане с акта, чиято отмяна се иска, са кумулативни, то без да е необходимо да се разглежда дали в настоящия случай жалбоподателката е пряко засегната от обжалваните разпоредби, следва, че последната не е доказала процесуалната си легитимация, за да оспорва тези разпоредби.
56 Следователно искането на жалбоподателката за отмяна на обжалваните разпоредби трябва да се отхвърли като явно недопустимо, без да е необходимо да се разглежда дали жалбоподателката е процесуално легитимирана да оспорва член 1, параграф 65, буква б) и параграф 67, буква г) от Регламент № 1023/2013.
По искането за обезщетение
57 В самото начало следва да се изтъкне, че макар жалбоподателката да е длъжностно лице в Съвета, исканията ѝ за обезщетение не са насочени към него в качеството му на институция, на която тя е подчинена, а към Парламента и Съвета в качеството има на съавтори на Регламент № 1023/2013, който според жалбоподателката стои в основата на вредата, която тя твърди, че е претърпяла.
58 Следва също да се изтъкне и че като основание на исканията си за обезщетение жалбоподателката посочва членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС, а не член 270 ДФЕС.
59 При тези обстоятелства Общият съд счита, че е компетентен да се произнесе по исканията за обезщетение на жалбоподателката.
60 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС за неправомерно поведение на неговите органи, трябва да са изпълнени определени кумулативни условия, а именно неправомерност на поведението, в което се упреква институцията, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (решения от 29 септември 1982 г., Oleifici Mediterranei/ЕИО, 26/81, Сб., EU:C:1982:318, т. 16 и от 14 декември 2005 г., Beamglow/Парламент и др., T‑383/00, Сб., EU:T:2005:453, т. 95).
61 Щом едно от трите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза не е изпълнено, исканията за обезщетение трябва да се отхвърлят, без да е необходимо да се проверява дали са изпълнени останалите две условия (вж. в този смисъл решение от 15 септември 1994 г., KYDEP/Съвет и Комисия, C‑146/91, Сб., EU:C:1994:329, т. 81 и от 20 февруари 2002 г., Förde-Reederei/Съвет и Комисия, T‑170/00, Сб., EU:T:2002:34, т. 37). Освен това съдът на Съюза не е длъжен да разгледа тези условия в определен ред (решение от 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, Сб., EU:C:1999:402, т. 13).
62 Що се отнася до условието, свързано с наличие на причинно-следствената връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда, съдебната практика изисква наличието на несъмнена и пряка причинно-следствена връзка между нарушението, извършено от съответната институция, и твърдяната вреда, връзка, която следва да бъде доказана от жалбоподателката. Освен това твърдяната вреда трябва да произтича достатъчно пряко от поведението, в което се упреква институцията, като това поведение трябва да представлява основната причина за вредата (вж. определение от 4 юни 2012 г., Azienda Agricola Bracesco/Комисия, T‑440/09, EU:T:2012:269, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика).
63 В настоящия случай от доводите на жалбоподателката следва, че според нея разпоредбите от Регламент № 1023/2013, посочени от нея за незаконосъобразни в рамките на жалбата ѝ за отмяна, са в основата както на имуществените, така и на неимуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла.
64 Трябва обаче да се посочи, че няма пряка и несъмнена връзка между тези разпоредби и твърдените вреди, тъй като последните могат евентуално да произтекат само от решение на институцията, към която принадлежи жалбоподателката, а именно Съвета, да ѝ предостави по-малък брой дни отпуск като дни за пътуване от предоставения ѝ при действието на приложимия до 31 декември 2013 г. правилник и да ѝ откаже възстановяването на пътните разноски за календарната година в приложение на посочените разпоредби.
65 Ето защо е очевидно, че условието за наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение на Парламента и Съвета като съавтори на обжалвания акт и претендираните вреди не е изпълнено.
66 Поради тази причина исканията на жалбоподателката за обезщетение трябва да бъдат отхвърлени като очевидно неоснователни.
67 Ето защо настоящата жалба следва да се отхвърли като отчасти очевидно недопустима и като отчасти очевидно неоснователна.
68 При тези обстоятелства липсва основание за произнасяне по подадената на 16 април 2014 г. молба на Комисията за встъпване в производството в подкрепа на исканията на Парламента и на Съвета.
По съдебните разноски
69 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателката е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Парламента и на Съвета съгласно исканията на последните.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Г‑жа Huynh Duong Vi Nguyen понася наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз.
3) Липсва основание за произнасяне по молбата за встъпване на Европейската комисия.
Съставено в Люксембург на 11 ноември 2014 година.