Жалба, подадена на 21 януари 2011 г. - Унгария/Комисия
(Дело T-37/11)
Език на производството: унгарски
Страни
Жалбоподател: Република Унгария (представители: M. Z. Fehér, K.Szíjjártó и G. Koós)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Да се отмени съдържащото искане за плащане Решение № 3241011280 на Комисията в частта, с която по отношение на Република Унгария се квалифицират като неподлежащи на субсидиране в рамките на Инструмента за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение определени разходи, свързани с мерки 1, 3, 4, 5 и 6 на цел III/A, с митническа цел III/B и, в рамките на цел I/C, с установяването на речен граничен контрол в Mohács и на товарна железопътна гара в Eperjeske.
При условията на евентуалност, да се отвени съдържащото искане за плащане Решение № 3241011280 на Комисията в частта, с която по отношение на Република Унгария се квалифицират като неподлежащи на субсидиране или само частично подлежащи на субсидиране в рамките на Инструмента за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение определени разходи, свързани с мерки 1, 3, 4, 5 y 6 на цел III/A и с митническа цел III/B.
Да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят се позовава на следните правни основания в подкрепа на жалбата си:
Главно искане: нарушение на породените оправдани правни очаквания и на принципа на правна сигурност
Жалбоподателят твърди, че предвид неточната правна уредба и значителният размер на помощта, изплатена в рамките на свързания с Шенген финансов инструмент, е било разумно да се доверява по време на цялото изпълнение на програмата на информацията, предоставена от Комисията в отговор на изричните искания за становище, и на многобройните становища, издадени във връзка с индикативната програма.
Жалбоподателят счита, че одобряването на индикативната програма при даването на предварително разрешение, извършените от Комисията по време на изпълнението на програмата проверки и сътрудничеството с държавите членки предполагат, че последващият контрол, който Комисията може да упражни по отношение на възможността за подпомагане на проектите, не ѝ позволява да постави под съмнение по същество това дали подлежат на субсидиране проектите, които вече е разгледала по много поводи без да ги оспори. Жалбоподателят твърди, че с решенията за финансиране Комисията е предоставила "гаранции", които са породили у него оправдани очаквания относно това, че изброените в индикативната програма мерки подлежат на субсидиране.
Принципът на лоялно сътрудничество налага и на институциите на Съюза реципрочни задължения за сътрудничество с държавите членки.
Според жалбоподателя принципът на правна сигурност би бил сериозно нарушен, ако при така неточна и променяща се правна уредба от Комисията не може да се очаква поне предварителна сигурна информация относно това дали даден проект подлежи на субсидиране.
Искане, направено при условията на евентуалност: неправилно тълкуване на понятието за пълен контрол и липса на основание за определяне на финансовите корекции
Жалбоподателят счита, че в обжалваното решение Комисията приема за неподлежащи на субсидиране или само частично подлежащи на субсидиране разходите, посочени в направеното при условията на евентуалност искане, с мотива, че не отговарят или отговарят само отчасти на целта за пълен контрол на границите. Според жалбоподателя Комисията достига до това заключение вследствие на неправилно тълкуване на понятието за пълен контрол.
Жалбоподателят добавя, че въпреки предоставената ѝ информация Комисията не е извършила необходимите проверки, за да определи точната сума, която трябва да се върне във връзка с всички мерки, и по отношение на някои от мерките неправилно е посочила предварително определени по размер суми. Според жалбоподателя Комисията е определила предварително по размер тези суми въз основа на предполагаемото съотношение между дейностите, извършени от компетентните органи в областта на граничния контрол, и останалите им дейности, вместо да се основе на член 22, параграф 3, буква б) от Решение C (2004) 248 на Комисията относно управлението и наблюдението на инструмента от Шенген и следователно на тежестта на констатираните нарушения или на това доколко значителни са недостатъците на системата за управление и наблюдение, които, заедно с финансовите си последици, са причинили установените нарушения.
____________