Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
T. ĆAPETA
представено на 22 февруари 2024 година(1)
Дело C‑603/22
M.S,
J.W.,
M.P,
при участието на:
Prokurator Rejonowy w Słupsku,
D.G., в качеството на особен представител на M.B. и B.B.
(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Rejonowy w Słupsku (Районен съд Слупск, Полша)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива (ЕС) 2016/800 — Процесуални гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство — Член 4 от Директива 2016/800 — Право на информация — Член 6 от Директива 2016/800 — Право на достъп до адвокат — Допустимост на доказателствата“
I. Въведение
1. В Европейския съюз наказателното производство е предимно от компетентността на държавите членки. Въпреки това, за да засили взаимното доверие, Европейският съюзът прие редица директиви за минимална хармонизация, с които се защитават определени права в това производство(2).
2. Настоящото дело дава възможност на Съда да изясни някои от тези права по отношение на деца, които са заподозрени или обвиняеми в наказателното производство.
3. Въпросите са поставени на Съда от Sąd Rejonowy w Słupsku (Районен съд Слупск, Полша), който разглежда дело по обвинение в престъпление срещу три лица — M.S., J.W. и M.P. Всички те са били непълнолетни, когато е започнало разследването, но (поне едно от тях) са навършили 18 години в хода на производството.
4. Запитващата юрисдикция иска тълкуване на няколко разпоредби от Директива (ЕС) 2016/800 (относно правата на децата в наказателното производство)(3) във връзка с Директива 2013/48/ЕС (относно достъпа до адвокат)(4), Директива 2012/13/ЕС (относно правото на информация)(5) и Директива (ЕС) 2016/343 (относно презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес)(6).
II. Фактите, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
5. Prokurator Rejonowy w Słupsku (районен прокурор, Слупск, Полша) повдига пред запитващата юрисдикция обвинение срещу M.S. за това, че в периода от декември 2021 г. до януари 2022 г. многократно е прониквал с взлом в почивна станция. Освен това са повдигнати обвинения срещу J.W. и M.P. за същото престъпление, но само за един случай. И тримата подсъдими са били на 17 години към момента на извършване на престъпленията.
6. Полицията не уведомява M.S. за правото му да има адвокат по време на разпита, нито за правото му на достъп до материалите по делото. Освен това полицията не позволява на майката на M.S. да го придружи по време на разпита, и ѝ отказва достъп до информация относно хода на досъдебното производство.
7. По време на разпита в полицията, на който не е направен аудио-визуален запис, M.S. разкрива редица самоуличаващи факти, докато подробно разказва за събитията, случили се в почивната станция. След това прокуратурата променя обвиненията срещу M.S. от еднократно на многократно влизане с взлом в почивната станция.
8. В края на разпита полицаите дават на M.S. документ, в който са описани общите му права и задължения в хода на наказателното производство. M.S. подписва този документ, но поради неговия обем и сложност не прочита съдържанието му.
9. Аналогични действия са извършени и по отношение на J.W. и M.P. За разлика от M.S., на родителите на тези двама подсъдими е позволено да придружат децата си по време на разпита. Извън това процесуалните действия спрямо двамата са били съвсем сходни с предприетите спрямо M.S., с изключение на обвинението в еднократно влизане с взлом, което не е изменено по отношение на тях.
10. В хода на досъдебното производство не е изготвена личностна характеристика на заподозрените.
11. Обвинителните актове срещу подсъдимите са подписани от прокуратурата на 31 май 2022 г. и са внесени в запитващата юрисдикция. Тъй като подсъдимите нямат упълномощени защитници, този съд назначава служебен защитник на всеки от тях.
12. По отношение на всеки от подсъдимите съответните им защитници правят искане да не се вземат предвид обясненията им от досъдебното производство, като се мотивират с това, че доказателствата са събрани в нарушение на закона, а именно при разпит, проведен в отсъствието на защитник, чието присъствие е било задължително. Те считат, че така събраният доказателствен материал не може да се използва за установяването на фактите.
13. По отношение на всеки от подсъдимите запитващата юрисдикция уважава тези искания и отхвърля като недопустими исканията на прокурора за включване в доказателствения материал на изявленията, направени от подсъдимите в хода на досъдебното производство без присъствието на адвокат.
14. M.P. навършва 18 години през август 2022 г., в хода на съдебната фаза на производството. Неговият защитник прави искане да продължи да го представлява, и запитващата юрисдикция уважава това искане. Няма конкретна информация за навършването на 18‑годишна възраст от J.W. и M.S. по време на производството преди подаването на преюдициалното запитване.
15. Освен че поставя на Съда въпроси относно тълкуването на Директива 2016/800 във връзка с начина на провеждане на досъдебната фаза, запитващата юрисдикция, заседаваща в състав от един съдия, поставя и въпроси относно независимостта на съдебната власт въз основа на събития, настъпили преди главното производство.
16. Както е обяснено в акта за преюдициално запитване, по друго дело същият съдия с определение, постановено на 29 ноември 2021 г., е уважил искането на страна в производството за отстраняване на друг съдия от разглеждането на делото поради липсата на доверие в съд, съставен по начин, който противоречи на правото на Съюза и на Европейската конвенция за правата на човека (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). Определението е постановено поради назначаването на въпросния друг съдия в процедура с участието на Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, Полша) в състава му след 2018 г.
17. За така постановеното от съдията от запитващата юрисдикция определение районният прокурор в Слупск уведомява областния прокурор в Гданск (Полша), който на свой ред уведомява заместник дисциплинарния обвинител за съдиите от общите съдилища, назначен на тази длъжност от министъра на правосъдието, а заместник дисциплинарният обвинител уведомява министъра на правосъдието. Тези последователни уведомявания водят до временното отстраняване от длъжност на съдията от запитващата юрисдикция за периода от 9 февруари до 8 март 2022 г., т.е. преди съдебния процес срещу M.S., J.W. и M.P.
18. С оглед на тези факти запитващата юрисдикция поставя на Съда следните преюдициални въпроси:
„1. Трябва ли член 6, параграфи 1 и 2, параграф 3, буква а) и параграф 7 и член 18 във връзка със съображения 25, 26 и 27 от [Директива 2016/800] да се тълкуват в смисъл, че от момента на привличането като обвиняем на ненавършило 18‑годишна възраст лице органите на наказателното производство са длъжни да осигурят на детето правото да ползва служебна адвокатска защита, ако то няма избран адвокат (понеже детето и носителят на родителската отговорност не са осигурили сами адвокатска защита), и да осигурят участието на защитника в процесуалните действия от досъдебното производство като разпита на ненавършилия пълнолетие в качеството на обвиняем, и че не допускат извършването на процесуални действия като разпит на ненавършило пълнолетие лице без участието на защитник[?]
2. Трябва ли член 6, параграфи 6 и 8 във връзка със съображения 16, 30, 31 и 32 от [Директива 2016/800] да се тълкува в смисъл, че дерогиране на правото да се получи адвокатска защита без неоправдано забавяне в никакъв случай не е допустимо при дела относно престъпления, които се наказват с лишаване от свобода, а временната дерогация от прилагането на правото на адвокатска защита по смисъла на член 6, параграф 8 от Директивата е възможна само в досъдебното производство и само при наличието на точно изброените обстоятелства по член 6, параграф 8, букви а) и б), които трябва да са изрично посочени в принципно подлежащото на обжалване решение за провеждане на разпита в отсъствието на адвокат[?]
3. При утвърдителен отговор на поне един от първите два въпроса трябва ли посочените разпоредби на [Директива 2016/800] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като:
а) член 301, второ изречение от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който разпитът на обвиняемия се извършва с участието на упълномощен защитник само по искане на обвиняемия, а неявяването на защитник не е пречка за разпита;
б) член 79, параграф 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който за лицата, които не са навършили 18 години (член 79, параграф 1, точка 1 от Наказателно-процесуалния кодекс), участието на защитник е задължително само в съдебното заседание и в онези заседания, в които е задължително участието на подсъдимия, тоест в съдебната фаза[?]
4. Трябва ли посочените в първия и втория въпрос разпоредби, а също и принципът на предимство и принципът на директния ефект на директивите да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на [Директива 2016/800], и всички държавни органи да оставят без приложение несъвместимите с Директивата разпоредби на националното право като посочените в третия въпрос и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на Директивата с директен ефект[?]
5. Трябва ли член 6, параграфи 1, 2, 3 и 7 и член 18 във връзка с член 2, параграфи 1 и 2 във връзка със съображения 11, 25 и 26 от [Директива 2016/800 и] член 13 и съображение 50 от [Директива 2013/48] да се тълкуват в смисъл, че държавата членка гарантира служебна правна помощ на заподозрените и обвиняемите в наказателното производство, които в момента на образуването на производството спрямо тях са били деца, но впоследствие са навършили 18 години, като тази помощ е задължителна до приключването на производството с влязъл в сила акт[?]
6. При утвърдителен отговор на петия въпрос трябва ли упоменатите разпоредби на Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като член 79, параграф 1, точка 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който в наказателното производство подсъдимият трябва да има защитник само докато не навърши 18 години[?]
7. Трябва ли посочените в петия въпрос разпоредби, а също и принципът на предимство и принципът на директния ефект на директивите да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на [Директива 2016/800], и всички държавни органи да оставят без приложение несъвместимите с Директивата разпоредби на националното право като посочените в [шестия] въпрос и да прилагат разпоредбите на националното право като член 79, параграф 2 от Наказателно-процесуалния кодекс въз основа на съвместимо с Директивата тяхно тълкуване (съответстващо тълкуване), което означава да продължават служебната защита на подсъдимия, който към момента на привличането му като обвиняем е бил под 18‑годишна възраст, но впоследствие, в хода на производството, е навършил 18 години, и спрямо когото все още е в ход наказателното производство, до приключването на производството с влязъл в сила акт, ако се приеме, че това е необходимо предвид наличието на обстоятелства, които затрудняват защитата, или пък — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на Директивата с директен ефект[?]
8. Трябва ли член 4, параграфи 1—3 във връзка със съображения 18, 19 и 22 от [Директива 2016/800 и] член 3, параграф 2 във връзка със съображения 19 и 26 от [Директива 2012/13] да се тълкуват в смисъл, че не по-късно от първия разпит на обвиняемия в производството пред полицията или пред друг компетентен орган компетентните органи (прокуратура, полиция) са длъжни незабавно да уведомят както обвиняемия, така и носителя на родителската отговорност за правата, които са от съществено значение за гарантиране на справедливостта на производството, и за процесуалните стъпки в производството, и в частност за задължението ненавършилият пълнолетие обвиняем да има защитник и за последиците от неупълномощаване на избран защитник за ненавършилия пълнолетие обвиняем (назначаване на служебен защитник), като по отношение на обвиняемите деца тази информация трябва да се предостави на прост и достъпен език, подходящ за възрастта на ненавършилото пълнолетие лице[?]
9. Трябва ли член 7, параграфи 1 и 2 във връзка със съображение 31 от [Директива 2016/343 и] член 3, параграф 1, буква д) и параграф 2 от [Директива 2012/13] да се тълкуват в смисъл, че органите на държавата членка, които провеждат наказателно производство с участието на заподозрян или обвиняем, който е дете, са длъжни да запознаят това дете по разбираем и подходящ за възрастта му начин с правото му да запази мълчание и да не се самоуличава[?]
10. Трябва ли член 4, параграфи 1—3 във връзка със съображения 18, 19 и 22 от [Директива 2016/800] и член 3, параграф 2 във връзка със съображения 19 и 26 от [Директива 2012/13] да се тълкуват в смисъл, че съдържащото се в тези разпоредби изискване не е изпълнено, ако точно преди разпита на ненавършилото пълнолетие лице е връчена обща декларация относно правата, която не е съобразена с особените права, произтичащи от прилагането на Директива 2016/800, и при това въпросната декларация е връчена само на обвиняемия, явил се без защитник, но не и на носителя на родителската отговорност, при положение че освен това декларацията е формулирана на неподходящ за възрастта на обвиняемия език[?]
11. Трябва ли членове 18 и 19 във връзка със съображение 26 от [Директива 2016/800] и член 12, параграф 2 във връзка със съображение 50 от [Директива 2013/48] във връзка с член 7, параграфи 1 и 2 във връзка с член 10, параграф 2 във връзка със съображение 44 от [Директива 2016/343], както и принципът на справедлив съдебен процес да се тълкуват в смисъл, че — когато става дума за обяснения, дадени от обвиняемия по време на полицейски разпит, проведен без достъп до адвокат и без надлежно уведомяване на обвиняемия за правата му, без информиране на носителя на родителската отговорност за правата и за общите аспекти, свързани с хода на производството, каквато информация детето има право да получи съгласно член 4 от Директивата — задължават (съответно оправомощават) националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на посочените директиви, и всички държавни органи да се погрижат да поставят заподозрените или обвиняемите в същото положение, в което биха се намирали, ако не бяха извършени нарушения, и съответно да не вземат предвид такива доказателства, особено когато събраната при такъв разпит уличаваща информация е трябвало да послужи за осъждането на лицето[?]
12. Трябва ли тогава посочените в единадесетия въпрос разпоредби, а също и принципът на предимство и принципът на директния ефект да се тълкуват в смисъл, че изискват от националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на посочените директиви, и от всички други държавни органи да оставят без приложение несъвместимите с тези директиви разпоредби на националното право като член 168a от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който не може доказателствата да се приемат за недопустими само защото са събрани в нарушение на процесуалните правила или чрез престъплението по член 1, параграф 1 от Наказателния кодекс, освен ако не са събрани при изпълнението на служебните задължения на орган на власт по повод на: убийство, умишлено нанасяне на телесна повреда или противозаконно лишаване от свобода[?]
13. Трябва ли член 2, параграф 1 от [Директива 2016/800] във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципа на ефективност на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че като орган, който участва в осъществяването на правосъдието, следи за спазването на законността и същевременно е господар на досъдебното производство, прокурорът е длъжен в досъдебното производство да осигурява ефективна правна защита по въпросите от приложното поле на посочената директива и че при ефективното прилагане на правото на Съюза е длъжен да гарантира своята независимост и безпристрастност[?]
14. При утвърдителен отговор на който и да е измежду [първия — дванадесетия] въпрос и особено при утвърдителен отговор на тринадесетия въпрос трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (принцип на ефективната правна защита) във връзка с член 2 ДЕС, и в частност във връзка с принципа на зачитане на правовата държава съгласно тълкуването му в практиката на Съда (решение от 21 декември 2021 г., [Euro Box Promotion и други, C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034]), както и принципът на съдийската независимост по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права съгласно тълкуването му в практиката на Съда (решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117), да се тълкуват в смисъл, че предвид възможността за косвено упражняване на натиск върху съдиите и предвид възможността на главния прокурор да дава задължителни указания на долустоящите прокурори в това отношение тези принципи не допускат национално законодателство, съгласно което прокуратурата е зависима от орган на изпълнителната власт като министъра на правосъдието, нито допускат национални правни уредби, които ограничават независимостта на съда и на прокурора при прилагането на правото на Съюза, и по-конкретно:
а) член 130, параграф 1 от [Ustawa z dnia 27 lipca 2001 r. Prawo o ustroju sądów powszechnych] (Закон от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища), който позволява на министъра на правосъдието — във връзка със задължението на прокурорите да съобщават за случаите, при които съдът се е произнесъл при прилагане на правото на Съюза — да отстранява временно от длъжност съдии до вземането на решение от дисциплинарния съд, за не повече от един месец, ако поради вида на извършеното от съдията нарушение, изразяващо се всъщност в пряко прилагане на правото на Съюза, министърът на правосъдието намери, че престижът на съда и основните интереси на службата изискват налагането на такава мярка;
б) член 1, параграф 2, член 3, параграф 1, точки 1 и 3 и член 7, параграфи 1—6 и 8, а също и член 13, параграфи 1 и 2 от Закона от 28 февруари 2016 г. за прокуратурата, които в своята взаимовръзка създават възможност за министъра на правосъдието, който същевременно е главен прокурор и ръководител на прокуратурата, да издава указания, които са задължителни за долустоящите прокурори включително в частта, в която ограничават или затрудняват прякото прилагане на правото на Съюза?]“.
19. Писмени становища представят районният прокурор в Слупск, чешкото и полското правителство, както и Европейската комисия.
20. На 15 ноември 2023 г. е проведено съдебно заседание, на което полското правителство и Комисията представят устни становища.
III. Приложимо право
21. Член 2, параграфи 1 и 3 от Директива 2016/800 определят приложното поле на тази директива, както следва:
„1. Настоящата директива се прилага по отношение на деца, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство. Тя се прилага до окончателното изясняване на въпроса, дали заподозреният или обвиняемият е извършил престъпление, включително, когато е приложимо, до постановяването на присъдата и решението по евентуални обжалвания.
[…]
3. С изключение на член 5[(7)], на член 8, параграф 3, буква б)[(8)] и на член 15[(9)], доколкото посочените разпоредби се отнасят до носителя на родителска отговорност, настоящата директива или определени разпоредби от нея се прилагат по отношение на лицата, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, когато тези лица са били деца, когато са станали субекти на производството, но впоследствие са навършили 18 години и прилагането на настоящата директива или на определени разпоредби от нея е целесъобразно предвид обстоятелствата по делото, включително с оглед степента на зрелост и уязвимост на засегнатото лице. Държавите членки могат да решат да не прилагат настоящата директива, когато заинтересованото лице е навършило 21 години(10)“.
22. В член 4 от Директива 2016/800 се урежда правото на информация:
„1. Държавите членки гарантират, че когато децата са уведомени, че са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, те се уведомяват незабавно за правата им в съответствие с Директива 2012/13/ЕС и за общите аспекти, свързани с хода на производството.
Държавите членки също така гарантират, че децата са уведомени за правата, предвидени в настоящата директива. Тази информация се предоставя, както следва:
а) незабавно след като децата са уведомени, че са заподозрени или обвиняеми, по отношение на:
i) правото на носителя на родителска отговорност да бъде информиран, предвидено в член 5;
ii) правото на адвокатска защита, предвидено в член 6;
iii) правото на неприкосновеност на личния живот, предвидено в член 14;
iv) правото да бъдат придружавани от носителя на родителска отговорност по време на етапите на производството, различни от съдебните заседания, предвидено в член 15, параграф 4;
v) правото на правна помощ, предвидено в член 18;
б) на най-ранния подходящ етап на производството — по отношение на:
i) правото на личностна характеристика, предвидено в член 7;
ii) правото на медицински преглед, включително правото на медицинска помощ, предвидено в член 8;
iii) правото на ограничаване на задържането и на прилагане на алтернативни мерки, включително правото на периодичен контрол на задържането под стража, съгласно предвиденото в членове 10 и 11;
iv) правото да бъдат придружавани от носителя на родителска отговорност по време на съдебните заседания, предвидено в член 15, параграф 1;
v) правото на лично явяване в съдебното производство, предвидено в член 16;
vi) правото на достъп до ефективни правни средства за защита, предвидено в член 19;
в) при задържането — по отношение на правото на специално отношение по време на задържането, предвидено в член 12.
2. Държавите членки гарантират, че информацията, посочена в параграф 1, се предоставя писмено, устно или и по двата начина, на прост и достъпен език и че предоставената информация се записва при използване на процедурите за протоколиране в съответствие с националното право.
3. Когато на деца се предоставя декларацията за правата съгласно Директива 2012/13/ЕС, държавите членки гарантират, че посочената декларация съдържа препратка към правата им по настоящата директива“.
23. Член 6 от Директива 2016/800 урежда правото на достъп до адвокат:
„1. Децата, които са заподозрени или обвинени в рамките на наказателното производство, имат право на достъп до адвокат в съответствие с Директива 2013/48/ЕС. Нищо в настоящата директива, по-специално в настоящия член, не засяга това право.
2. Държавите членки гарантират, че децата се ползват от адвокатска защита в съответствие с настоящия член, за да им се даде възможност да упражнят ефективно правото си на защита.
3. Държавите членки гарантират, че децата получават адвокатска защита без неоправдано забавяне, след като бъдат уведомени, че са заподозрени или обвиняеми. При всички случаи децата трябва да се ползват от адвокатска защита, считано от настъпването на по-ранното от следните събития:
а) преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен орган, или от съдебен орган;
б) при извършването на следствено действие или на друго действие по събиране на доказателства от страна на разследващите или на други компетентни органи съгласно параграф 4, буква в);
в) без неоправдано забавяне след задържането им;
г) когато са призовани да се явят пред съд, компетентен по наказателни дела — своевременно преди явяването им пред този съд.
4. Адвокатската защита включва следното:
а) държавите членки гарантират, че децата имат правото да се срещат насаме и да осъществяват връзка с представляващия ги адвокат, включително преди разпита от полицията или от друг правоохранителен орган, или от съдебен орган;
б) държавите членки гарантират, че децата се ползват от адвокатска защита по време на разпита им и че адвокатът може да взема ефективно участие по време на разпита. Това участие се осъществява в съответствие с процедурите по националното право, при условие че тези процедури не засягат ефективното упражняване или същността на посоченото право. Когато адвокат взема участие по време на разпит, обстоятелството, че той е взел участие, се отбелязва при използване на процедурите за протоколиране съгласно националното право;
в) държавите членки гарантират, че децата се ползват от адвокатска защита най-малко по време на следните следствени действия или действия по събиране на доказателства, когато тези действия са предвидени в националното право и ако заподозреният или обвиняемият е длъжен да присъства на въпросното действие или му е разрешено такова присъствие:
i) разпознаване;
ii) очна ставка;
iii) възстановка на местопрестъплението.
5. Държавите членки зачитат поверителността на комуникацията между детето и неговия адвокат при упражняването на предвиденото в настоящата директива право на адвокатска защита. Тази комуникация включва срещи, кореспонденция, телефонни разговори и други разрешени съгласно националното право форми на комуникация.
6. При условие че се спазва правото на справедлив съдебен процес, държавите членки могат да предвидят дерогация от параграф 3, когато адвокатската защита е непропорционална предвид обстоятелствата по делото, като се отчитат тежестта на престъплението, в което е обвинено или заподозряно детето, сложността на делото и мерките, които могат да се предприемат по отношение на такова престъпление, като се приема, че най-добрият интерес на детето е винаги от първостепенно значение.
При всички случаи държавите членки гарантират, че децата се ползват от адвокатска защита:
а) когато се явяват пред компетентен съд или съдия с оглед вземане на решение относно задържане под стража на всеки етап на производството, попадащ в обхвата на настоящата директива; както и
б) по време на задържането.
Държавите членки гарантират също така, че с присъдата не се налага наказание лишаване от свобода, освен ако детето не се е ползвало от адвокатска защита по такъв начин, че да му се осигури възможност за ефективно упражняване на правото на защита, и при всички случаи — по време на съдебните заседания в съдебната фаза на производството.
7. Когато съгласно настоящия член детето трябва да получи адвокатска защита, но адвокат не присъства, компетентните органи отлагат разпита на детето или другите следствени действия или действия по събиране на доказателства, предвидени в параграф 4, буква в), за разумен срок, за да осигурят възможност за явяването на адвоката, или когато детето не е посочило адвокат, за осигуряването на такъв за детето.
8. При изключителни обстоятелства и само в досъдебната фаза държавите членки могат да използват временна дерогация от прилагането на правата, предвидени в параграф 3, доколкото това е обосновано предвид конкретните обстоятелства по делото от една или повече от следните наложителни причини:
а) когато е налице неотложна необходимост да се предотвратят тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на дадено лице;
б) когато се налага разследващите органи да предприемат незабавни действия, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство във връзка с тежко престъпление.
Държавите членки гарантират, че при прилагане на настоящия параграф компетентните органи отчитат най-добрия интерес на детето.
Решение да се проведе разпит в отсъствието на адвокат съгласно настоящия параграф може да бъде взето единствено за всеки отделен случай от съдебен орган или от друг компетентен орган, при условие че върху решението може да бъде упражнен съдебен контрол“.
24. В член 18 от Директива 2016/800 се урежда правото на правна помощ:
„Държавите членки гарантират, че националното право относно правната помощ гарантира ефективно упражняване на правото на адвокатска защита съгласно член 6“.
25. Накрая, в член 19 от Директива 2016/800 се уреждат правните средства за защита:
„Държавите членки гарантират, че децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, и децата, които са издирвани лица, разполагат с ефективни правни средства за защита съгласно националното право в случай на нарушаване на правата им по настоящата директива“.
IV. Анализ
А. Предварителни бележки
26. В Европейския съюз няма единно общо законодателство в областта на наказателното производство. Точно обратното, наказателното производство все още се урежда от държавите членки, което винаги води до различия в нормативната уредба.
27. Независимо от това, макар наказателните производства да се различават, частноправните субекти в Съюза могат да разчитат на презумпцията, че гаранциите за основните права са едни и същи(11).
28. Основната причина за това е ЕКПЧ, по която всички държави членки са страни. Чрез своето тълкуване на правата по ЕКПЧ, особено на правото на справедлив съдебен процес, гарантирано от член 6 от нея, Европейският съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) хармонизира наказателнопроцесуалните права на целия европейски континент.
29. Съгласно член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), правата, защитени от ЕКПЧ, представляват минималното ниво на защита, което трябва да бъде предоставено на лицата в положения, попадащи в обхвата на правото на Съюза.
30. Въпреки това законодателят на Съюза е счел, че членството на всяка държава членка в ЕКПЧ само по себе си невинаги осигурява достатъчна степен на доверие в системите за наказателно правосъдие на другите държави членки(12). Това доверие обаче е необходима предпоставка за взаимното признаване по наказателноправни въпроси, а следователно и основа за сътрудничеството в областта на наказателното право, каквото се изгражда въз основа на ДФЕС(13).
31. Ето защо, за да повиши взаимното доверие, законодателят на Съюза e приел редица директиви за минимална хармонизация, които уреждат наказателните производства в държавите членки(14).
32. Сред тези директиви Директива 2016/800 заема уникално място. Децата, като лица в уязвимо положение(15), заслужават допълнителна грижа и засилена защита(16). Това по-специално произтича от член 24 от Хартата, който предвижда задължение за всички публични органи и частни институции да гарантират, че висшият интерес на детето е от първостепенно значение(17).
33. Следователно Директива 2016/800 следва да се разглежда като lex specialis(18), осигуряващ поне същата, ако не и по-висока защита на децата, които са заподозрени или обвиняеми, в сравнение с други директиви за минимална хармонизация, уреждащи правата в наказателния процес.
34. За разлика от тези други директиви, които уреждат конкретни процесуални права, Директива 2016/800 се съсредоточава по-скоро върху определена категория заподозрени или обвиняеми и обхваща множество права.
35. Досега Съдът е разглеждал Директива 2016/800 само в решение Piotrowski(19), в което тълкува член 17 от нея в контекста на европейска заповед за арест, когато лицето, чието предаване се иска, е непълнолетно. Тази разпоредба не е приложима по настоящото дело, поради което настоящото преюдициално запитване е първата възможност за Съда да тълкува редица процесуални права на децата, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство.
Б. Преформулиране на поставените от запитващата юрисдикция въпроси и структура на заключението
36. По-голямата част от въпросите, поставени от запитващата юрисдикция, се отнасят до тълкуването на правата на децата в наказателното производство, така както те са гарантирани от директивите за минимална хармонизация, най-вече от Директива 2016/800.
37. Преди да анализирам тези въпроси по същество, ще разгледам възраженията срещу допустимостта, повдигнати главно от полското правителство (раздел В).
38. В това отношение част от тринадесетия въпрос и целият четиринадесети въпрос не са свързани с тълкуването на директивите относно гаранциите в наказателното производство, а имат по-общ характер. Запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС, на член 47 от Хартата, както и на принципа на независимост на съдебната власт. Както ще поясня, тези въпроси са недопустими в рамките на настоящото производство по преюдициално запитване, поради което няма да ги разглеждам по същество.
39. По съществото на делото ще предложа тълкуване на обхвата на правото на достъп до адвокат за деца (раздел Г), поискано от запитващата юрисдикция с първия и втория въпрос. Това ще включва и разглеждане на дерогациите от това право, които Директива 2016/800 допуска.
40. След това ще обясня дали правото на достъп до адвокат продължава да се прилага, след като детето навърши 18 години в хода на наказателното производство, и дали съответната разпоредба оставя на държавите членки избор как да я транспонират (раздел Д). Това ще отговори на петия въпрос на запитващата юрисдикция.
41. Ще продължа с отговор на осмия, деветия и десетия въпрос относно обхвата на правото на децата и носителите на родителската отговорност да бъдат уведомени за своите процесуални права (раздел Е). Това ще включва и отговор на въпроса дали това задължение съществува и за органите на прокуратурата, които участват в досъдебната фаза на производството.
42. По-нататък ще обясня доколко правото на Съюза засяга правилата за (не)допустимост на доказателствата, събрани в нарушение на едно или повече права, предоставени на децата от съответните директиви (раздел Ж), като по този начин ще отговоря на единадесетия въпрос.
43. Накрая ще представя накратко последиците, които произтичат от директния ефект и предимството на правото на Съюза за националните съдилища (раздел З). В отговор на част от опасенията, изразени от запитващата юрисдикция в тринадесетия въпрос, ще обясня, че директният ефект е понятие, насочено не само към съдилищата, но и към всички институции на държавите членки, включително прокуратурата.
44. Читателят ще забележи, че в тази структура не съм включила третия, шестия и дванадесетия въпрос на запитващата юрисдикция. Тези въпроси се позовават на конкретни разпоредби на полското право и се иска от Съда да потвърди дали правото на Съюза забранява тяхното прилагане. Както е добре известно обаче, по силата на член 19, параграф 1 ДЕС и член 267, първа алинея ДФЕС Съдът е компетентен да тълкува само правото на Съюза, докато националните съдилища имат изключителната компетентност да тълкуват националното право(20).
45. Съгласно това строго разделение на задачите между Съда и националните съдилища Съдът няма правомощия да се произнася по съвместимостта на националното право с правото на Съюза(21). Запитващата юрисдикция, след като получи отговора на Съда, трябва да извлече необходимите последици за приложимото национално право(22). В това отношение запитващата юрисдикция ще може да разреши проблема с разпоредбите от националното право, посочени в тези три въпроса, въз основа на отговорите, дадени на останалите въпроси.
В. По допустимостта
46. Полското правителство оспорва допустимостта на преюдициалното запитване, тъй като, като е изключила доказателствата, събрани без присъствието на адвокат в досъдебната фаза, и като е назначила защитник на подсъдимите непълнолетни, включително като е удължила това назначаване, когато един от подсъдимите е навършил 18 години, запитващата юрисдикция вече била отстранила евентуалните нарушения на Директива 2016/800. С други думи, преюдициалното запитване не било необходимо, за да може запитващата юрисдикция да реши делото, с което е сезирана.
47. В практиката на Съда е установено, че въпросите на националния съд „в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност“(23). Въпреки това, ако Съдът прецени, че отговорът на поставените въпроси не е необходим, за да може запитващата юрисдикция да постанови своето решение по образуваното пред нея дело, той се десезира от своята компетентност(24).
48. Такъв би могъл да бъде случаят, когато запитващата юрисдикция вече се е произнесла по въпросите, по които иска тълкуване от Съда. В такъв случай отговорът, който Съдът ще даде, може вече да не е необходим. Въпреки това, ако в рамките на висящото пред нея дело запитващата юрисдикция все още има възможност да промени решението си по конкретния въпрос, преди да се произнесе окончателно по делото, отговорът на поставените въпроси може да се счита за полезен за това конкретно производство(25).
49. Макар да изглежда, че запитващата юрисдикция вече е взела решение да изключи доказателствата, събрани в отсъствието на адвокат, и че е удължила срока на назначаването на адвокат на един от подсъдимите, който е навършил 18 години, на Съда не са представени доказателства, че запитващата юрисдикция не може да промени решението си преди приключването на делото.
50. Ето защо считам, че тълкуването на обхвата на въпросните процесуални права е полезно, за да може запитващата юрисдикция да се произнесе по делото в главното производство.
51. Въпреки това считам, че част от тринадесетия въпрос и целият четиринадесети въпрос пораждат проблеми с допустимостта.
52. Тринадесетият въпрос може да бъде разделен на две части. В едната част с него се иска да се установи дали директният ефект на правата, предоставени на децата (на адвокат и на информация), обвързва и прокурора, който по този начин би бил задължен да предостави тези права и да остави без приложение всички противоречащи им национални разпоредби. Отговорът на този въпрос ще позволи на запитващата юрисдикция да заключи дали прокурорът е нарушил правата на децата в досъдебната фаза на наказателното производство, и следователно е допустим.
53. Другата част от този въпрос обаче е по-обща и се отнася до изискването за независимост на прокурора. Струва ми се, че това няма пряко отношение към наказателното производство, което е висящо пред запитващата юрисдикция. Въпреки независимостта на прокурора от изпълнителната власт, той е длъжен да гарантира правата на децата в наказателното производство, които те черпят от правото на Съюза.
54. Накрая, с четиринадесетия въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС, принципите на правовата държава, принципът на независимост на съдебната власт и член 47 от Хартата допускат национална правна уредба, която предвижда възможността министърът на правосъдието да разпореди незабавно отстраняване от длъжност на съдия. Опасението на запитващата юрисдикция произтича от личния опит на съдията, който е бил временно отстранен от длъжност по предишно дело. В настоящия случай опасението, че може да бъде разпоредено отново временно отстраняване от длъжност, се поражда поради преюдициалното запитване до Съда, с което се поставя под въпрос валидността на националното право.
55. В две производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу Република Полша Съдът вече е обяснил, че национална правна уредба, която не позволява на съдиите да сезират Съда с въпроси относно тълкуването на правото на Съюза под заплахата от дисциплинарни санкции, е неприемлива от гледна точка на правото на Съюза(26).
56. Макар подобни заплахи за независимостта на съдиите да са неприемливи, в разглеждания случай подобна заплаха изглежда само хипотетична. Предходното отстраняване от длъжност на съдията от запитващата юрисдикция няма никаква връзка с настоящото дело, в рамките на което са поставени въпросите на Съда.
57. Ето защо, както е обяснено от Съда в решение Miasto Łowicz и Prokurator Generalny(27), отговорът на поставения въпрос не е необходим за разрешаването на спора пред запитващия съдия и поради това въпросът е недопустим(28).
58. Следователно настоящото положение се различава от това, по което е постановено решение YP и др. (Снемане на имунитета и временно отстраняване от длъжност на съдия), където Съдът приема, че в рамките на производството по преюдициално запитване може да се отговори на въпроси, които имат за цел да разрешат in limine litis процесуални затруднения като тези, свързани с компетентността на запитващата юрисдикция да разгледа делото(29). По това дело запитващата юрисдикция се е усъмнила в собствената си компетентност да разгледа делото, което ѝ е било прехвърлено само защото съдията, който първоначално е разглеждал делото, е бил временно отстранен от длъжност поради сезирането на Съда.
59. В заключение, предлагам на Съда да обяви част от тринадесетия въпрос и целия четиринадесети въпрос за недопустими. Нищо обаче не пречи на Съда да отговори на останалите въпроси.
Г. Правото на адвокатска защита (първият и вторият въпрос)
60. Първият и вторият въпрос на запитващата юрисдикция се отнасят до обхвата на правото на достъп до адвокат съгласно член 6 от Директива 2016/800. По-конкретно, запитващата юрисдикция иска да се установи дали органите в досъдебната фаза на наказателното производство следва да гарантират, че детето се ползва от адвокатска защита (1), и дали съществуват дерогации от това право (2).
1. Обхват
61. Повдигнато е обвинение на заподозряно лице, което не е навършило 18 години: възниква ли от това автоматично задължение за органите да гарантират, че на детето е предоставена адвокатска помощ, че адвокатът участва в досъдебното производство и че детето не може да бъде разпитвано без участието на адвоката?
62. Както обясних в раздел А, ЕКПЧ представлява минималното равнище на защита съгласно член 52, параграф 3 от Хартата. Това означава, че всяко тълкуване на Директива 2016/800 трябва да предвижда защита поне на равнището на ЕКПЧ. И обратното, защитата, осигурена от Съюза, може да бъде по-висока от тази по ЕКПЧ. Следователно ЕКПЧ е полезна отправна точка за определяне на обхвата на правото на достъп до адвокат за деца в наказателното производство.
63. Известно е, че според ЕСПЧ правото на адвокат е съществена характеристика на справедливия съдебен процес(30). Достъпът до адвокат трябва да бъде ефективен и реален, за да може да се повлияе на развитието на наказателното производство(31).
64. В решение Salduz с/у Турция(32) ЕСПЧ е установил, че правото на справедлив съдебен процес изисква достъпът до адвокат да бъде осигурен още от първия разпит в полицията, освен ако не са налице основателни причини, които по изключение оправдават отказа на такъв достъп; въпреки това правото на справедлив съдебен процес е безвъзвратно нарушено, когато не е имало право на достъп до адвокат в досъдебното производство, където са направени самоуличаващи изявления, а след това са използвани като основание за осъждането.
65. Тези констатации, както и обширната практика на ЕСПЧ относно правото на защита са включени в Директива 2013/48(33).
66. Съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2016/800 обхватът на правото на децата на адвокат е същият като този на всяко друго заподозряно лице или обвиняем съгласно Директива 2013/48.
67. Според мен член 6 от Директива 2016/800 изисква следното. Децата следва да имат достъп до адвокат без неоправдано забавяне, което по правило означава, че те следва да имат достъп, преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен орган, или от съдебен орган съгласно член 6, параграф 3, буква а) от тази директива.
68. Това означава, че органите, участващи в досъдебната фаза на наказателното производство, като прокурори и полицаи, не могат да разпитват дете като заподозряно лице или обвиняем без присъствието на адвокат.
69. Тълкуването на член 6 във връзка с член 18 от Директива 2016/800 също така предполага, че ако детето няма адвокат, тези органи са длъжни да му осигурят служебен защитник, преди да започнат разпита(34).
70. За разлика от член 9 от Директива 2013/48, Директива 2016/800 не съдържа разпоредба, съгласно която децата могат да се откажат от правото си на достъп до адвокат. Това ме кара да заключа, че правото на правна помощ за пълнолетните лица се превръща в задължение за осигуряване на процесуално представителство на децата в наказателното производство.
71. В заключение, обхватът на правото на достъп до адвокат за деца, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство, изглежда много широк: публичните органи са длъжни да гарантират, че децата са представлявани от адвокат, преди да бъдат разпитани за първи път, при необходимост — чрез осигуряване на служебен защитник.
2. Дерогации
72. Въпреки това в няколко други параграфа на член 6 от Директива 2016/800, най-вече в параграфи 6 и 8, се предвиждат възможни дерогации от правото на адвокатска помощ в досъдебната фаза. С оглед на това запитващата юрисдикция иска да се уточни дали някоя от тези дерогации позволява полицейски разпит на непълнолетни заподозрени лица без присъствието на адвокат в досъдебната фаза.
73. Както вече споменах, член 6, параграф 1 от Директива 2016/800 предвижда, че нищо в тази директива не засяга правото на достъп до адвокат в съответствие с Директива 2013/48. Това означава, че никоя дерогация, допусната от другите параграфи на член 6 от Директива 2016/800, не може да се тълкува като намаляване на правата на непълнолетните лица във връзка с общите права, предвидени в Директива 2013/48. Ето защо първо ще се спра на възможните дерогации по последната директива.
74. Съдът тълкува Директива 2013/48 в решение VW (Право на достъп до адвокат в случай на неявяване), в което установява, че член 3, параграфи 5 и 6 от Директива 2013/48 изчерпателно урежда ограниченията на правото на достъп до адвокат. Това означава, че това право не може да бъде ограничавано в нито една друга хипотеза(35).
75. Освен това съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2013/48 всеки акт, с който се дерогира правото на достъп до адвокат, трябва да бъде надлежно мотивиран и да е постановен конкретно за всеки отделен случай от съдебен орган или от друг компетентен орган, при условие че този акт подлежи на съдебен контрол.
76. Член 3, параграф 6 от Директива 2013/48, посочен в решение VW (Право на достъп до адвокат в случай на неявяване) като една от двете възможни дерогации от правото на адвокат, съответства на член 6, параграф 8 от Директива 2016/800. Тази разпоредба по изключение позволява временна дерогация от правото на адвокатска помощ, ако е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или ако е наложително предприемането на незабавни действия, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство.
77. Въпреки това, както твърди Комисията, член 6, параграф 8 от Директива 2016/800 се отнася до хипотеза, различна от тази в главното производство, и следователно не е приложим. Всъщност не е съществувала неотложна необходимост да се предотвратят тежки неблагоприятни последици за нечий живот, свобода или физическа неприкосновеност, нито пък от фактите по делото следва, че е било наложително предприемането на незабавно действие от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство.
78. Другата дерогация от правото на адвокат съгласно член 3, параграф 5 от Директива 2013/48 гласи: „При изключителни обстоятелства и само в досъдебната фаза държавите членки могат да използват временна дерогация от прилагането на параграф 2, буква в), когато географската отдалеченост на заподозрения или обвиняемия прави невъзможно да се гарантира упражняването на правото на достъп до адвокат без неоправдано забавяне след задържането“. Както се уточнява в съображение 30 от Директива 2013/48: „При такава временна дерогация компетентните органи не следва да могат да разпитват съответното лице или да провеждат следствени действия или действия по събиране на доказателства, предвидени в настоящата директива“.
79. Подобна дерогация не е предвидена в Директива 2016/800. В рамките на законодателната процедура, при която е приета тази директива, Съветът приема искането на Парламента дерогацията за „географска отдалеченост“ да не бъде пренасяна в Директива 2016/800(36). Във всеки случай, не изглежда обстоятелствата по разглежданото дело да налагат нейното прилагане.
80. Остава ни член 6, параграф 6 от Директива 2016/800.
81. С член 6, параграф 6 от Директива 2016/800 се въвежда още една възможна дерогация от правото на адвокатска помощ, която по своята формулировка не съответства на нито една дерогация, допустима съгласно Директива 2013/48. Независимо от начина, по който тълкуваме тази разпоредба, съгласно член 6, параграф 1 от нея тази дерогация не може да се тълкува като стесняваща правото на адвокатска помощ, когато става въпрос за непълнолетни лица, в сравнение с обхвата на същото право по Директива 2013/48. Следователно допускането на допълнителни дерогации от правото на адвокатска помощ, когато става въпрос за деца, е трудно защитимо.
82. В хода на законодателната процедура, довела до приемането на Директива 2016/800, член 6 се оказва „най-противоречивият член от цялата директива“(37). Първоначалното предложение предвижда задължително представителство от адвокат. В хода на законодателната процедура обаче някои държави членки настояват, че не е необходимо детето да се ползва от адвокатска защита за леки и не толкова тежки престъпления(38). Както се съобщава в документа на Съвета, подготвящ осмата тристранна среща в рамките на тази законодателна процедура, Парламентът „не е въодушевен“ от подобно искане за допълнително намаляване на задължението детето да бъде разпитвано в присъствието на адвокат(39).
83. Ето защо окончателната формулировка на член 6 е смекчена редакция, според която преценката за пропорционалност може да доведе до ограничаване на достъпа до адвокат в досъдебното производство(40).
84. По своята формулировка член 6, параграф 6 от Директива 2016/800, изглежда, добавя още едно ограничение на правото на достъп до адвокат, основано на критерия за пропорционалност(41).
85. Това е така въпреки двете допълнителни условия, които остават в тази разпоредба: да се спазва правото на справедлив съдебен процес и най-добрият интерес на детето да е от първостепенно значение.
86. Следователно в досъдебната фаза текстът на член 6, параграф 6, първа алинея от Директива 2016/800 предполага, че държавите членки могат да дерогират от задължението детето да се ползва от адвокатска защита. Ако адвокатът не присъства, съгласно третата алинея на тази разпоредба не може да бъде наложено наказание лишаване от свобода.
87. Поради това можем да заключим, че задължителният достъп до адвокат, без каквито и да било възможни дерогации, се прилага само в случаите на задържане и когато наказателното производство води до налагане на наказание лишаване от свобода(42).
88. По настоящото дело прилагането на тази разпоредба би довело до забрана за осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода. Все пак дори това условие е квалифицирано, като позволява липсата на достъп до адвокат да бъде поправена, стига детето да се е ползвало от адвокатска защита по такъв начин, че да му се осигури възможност за ефективно упражняване на правото на защита, и при всички случаи — по време на съдебните заседания в съдебната фаза на производството.
89. Следва единствено да се заключи, че съгласно формулировката си член 6, параграф 6 от Директива 2016/800 позволява изключване на правото на адвокат, което не би било допустимо съгласно Директива 2013/48. Следователно член 6, параграф 6 от Директива 2016/800 противоречи на член 6, параграф 1 от нея.
90. Мога да намеря само един начин да съгласувам член 6, параграф 6 с член 6, параграф 1 от Директива 2016/800 и в крайна сметка с Директива 2013/48.
91. Ако разпитът на дете без адвокат би бил в най-добър интерес на това дете, подобна възможност за дерогация от задължителното присъствие на адвокат не би била в противоречие с изискването правата на децата да бъдат защитени поне в степента, в която са защитени правата на другите заподозрени или обвиняеми. Поради това член 6, параграф 6 от Директива 2016/800 може да се тълкува като приложим само в хипотеза, при която провеждането на разпит на дете без адвокат е по-добро за това дете, отколкото би било провеждането на разпита му в присъствието на адвокат. Трудно ми е да си представя възникването на такава хипотеза. Въпреки това подобно тълкуване би позволило съответствието на член 6, параграф 6 с останалата част от системата на Директива 2016/800.
92. В заключение, считам, че член 6 от Директива 2016/800 съдържа право с директен ефект на детето да се ползва от адвокатска защита, а при необходимост — от служебен защитник, от момента на разпита в досъдебното производство. Органът, отговарящ за разпита, може да реши да продължи разпита без адвокат, само на етапа на досъдебното производство, след извършването на преценка за всеки отделен случай, като се вземат предвид обстоятелствата по член 6, параграф 6, първа алинея и само ако това е в най-добрия интерес на детето и гарантира правата му по членове 47 и 48 от Хартата. Решението да се извърши действието без адвокат, трябва да бъде надлежно мотивирано и да отговаря на условията, предвидени в член 8, параграф 2 от Директива 2013/48.
Д. Навършване на 18‑годишна възраст в хода на производството (петият въпрос)
93. В член 3, точка 1 от Директива 2016/800 понятието „дете“ се определя като „лице на възраст под 18 години“(43).
94. По настоящото дело поне един от подсъдимите, M.P., е навършил 18‑годишна възраст в хода на производството. Поради това запитващата юрисдикция иска да се установи дали правата, предоставени на децата по силата на Директива 2016/800, продължават да се прилагат до окончателното приключване на производството, независимо от факта, че подсъдимият вече не е дете съгласно тази директива.
95. От генезиса на член 2, параграф 3 от Директива 2016/800 е видно, че първоначалното предложение на Комисията предвижда автоматично прилагане на Директивата към всички заподозрени или обвиняеми, които навършат 18 години в хода на наказателното производство. Това предложение обаче среща съпротива в рамките на законодателната процедура(44).
96. Компромисът, който сега е заложен в окончателния текст на член 2, параграф 3 от Директива 2016/800, не прави автоматично удължаването на правата на непълнолетните. Той по-скоро предоставя на органа, участващ в производството, правото да реши дали такова удължаване на правата, включително на кои права, е целесъобразно, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото.
97. Могат ли държавите членки да транспонират тази разпоредба, като решат да изключат възможността за удължаване на нейното прилагане след навършване на 18‑годишна възраст от заподозряното лице или обвиняемия?
98. Според мен не.
99. В това отношение съм съгласна с Комисията. Член 2, параграф 3 от Директива 2016/800 налага на държавите членки „изрично и безусловно“ задължение да допускат в законодателството си възможността компетентният национален орган да установи, че удълженото прилагане на Директивата или на някои разпоредби от нея е целесъобразно предвид обстоятелствата по делото.
100. Комисията съответно твърди, че тази разпоредба отговаря на изискванията за директен ефект. Съгласна съм с тази оценка. Член 2, параграф 3 от Директива 2016/800 предоставя на съответния публичен орган правото да прецени дали заподозрените лица или обвиняемите, които навършат 18 години в хода на наказателното производство, налагат продължаване на процесуалното представителство.
101. Този орган е длъжен да прецени необходимостта лицето да продължи да бъде третирано като дете, предвид обстоятелствата по разглежданото дело. При транспонирането на тази директива държавите членки не могат да ограничават правото на заподозрения или обвиняемия неговото положение да бъде преценено във всеки отделен случай от компетентен орган.
102. Следователно в отговор на петия въпрос на запитващата юрисдикция следва да се посочи, че член 2, параграф 3 от Директива 2016/800 има директен ефект. С него се предоставя правото на дете, което е навършило 18 години в хода на наказателното производство, необходимостта от продължаване на третирането му като дете, да се преценява във всеки отделен случай от компетентния орган. Това включва преценката дали да се удължи правото на достъп до адвокат, с което се ползват децата. Държавите членки не могат да изключат това право.
Е. Правото на информация в наказателното производство (осмият, деветият и десетият въпрос)
103. С тези три въпроса запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 4 от Директива 2016/800 изисква компетентните органи най-късно преди първоначалния официален разпит на заподозряното лице да уведомят своевременно както заподозряното дете, така и едновременно с това носителя на родителска отговорност за правата, които са от съществено значение за гарантирането на справедливостта на производството, и за процесуалните стъпки в производството.
104. Освен това тази юрисдикция иска да се установи дали компетентните органи са длъжни да запознаят заподозряно дете по разбираем и подходящ за възрастта му начин с правото му да запази мълчание и да не се самоуличава.
105. Накрая, запитващата юрисдикция иска да се установи как тази информация трябва да бъде предоставена на детето: допуска ли член 4 от Директива 2016/800 предоставянето на обща декларация точно преди разпита, без да се вземат предвид особените права, произтичащи от приложното поле на тази директива, като такава декларация се предоставя само на заподозрян, явил се без защитник, без участието на носителя на родителска отговорност, и при положение че тази декларация е формулирана на неподходящ за възрастта на заподозрения език?
106. В член 4, параграф 1, първа алинея от Директива 2016/800 се прави изрично позоваване на равнището на защита съгласно Директива 2012/13 като критерий, когато става въпрос за правото на информация в наказателното производство.
107. Съответно е полезно да се припомни, че в член 3, параграф 2 от Директива 2012/13 се предвижда, че „[д]ържавите членки гарантират, че информацията, предвидена в параграф 1, се предоставя устно или писмено, на прост и достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на заподозрени лица или обвиняеми в уязвимо положение“.
108. В член 5, параграф 1 от Директива 2016/800 се предвижда, че „[д]ържавите членки гарантират, че на носителя на родителска отговорност се предоставя във възможно най-кратки срокове информацията, която детето има право да получи съгласно член 4“.
109. В различни други актове се подчертава както необходимостта от подходящо уведомяване на децата за техните права, така и необходимостта от уведомяване на лицата, които носят родителска отговорност.
110. Така например в Насоките на Комитета на министрите на Съвета на Европа за правосъдие, съобразено с интересите на детето, се посочва, че „от момента на [своето] първо съприкосновение със съдебната система или друг компетентен орган (например полицията, имиграционните, образователните, социалните или здравните служби) и по време на целия този процес, децата и техните родители следва да бъдат незабавно и подходящо информирани“ за своите права, както и за наличните способи за защита срещу възможното нарушаване на тези права(45).
111. В оценката на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно прилагането на Директива 2016/800 се подчертава, че поради уязвимостта на децата, особено в ранните етапи на наказателното производство, държавите членки следва да полагат специални грижи за предоставянето на подходяща и навременна информация на децата, които са заподозрени или обвиняеми(46).
112. В решение Panovits с/у Кипър ЕСПЧ заявява, че „липсата на достатъчна информация за правото на жалбоподателя да се консултира с адвокат преди разпита му в полицията, особено предвид факта, че по това време той е бил непълнолетен и не е бил подпомаган от настойника си по време на разпита, представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя“(47).
113. Ясно е, че член 4, параграф 1, втора алинея от Директива 2016/800 изисква от компетентните органи да уведомят децата в главното производство за правото им на достъп до адвокат, за правото им носителят на родителска отговорност да бъде информиран, както и за всяка друга необходима информация, посочена в тази разпоредба(48).
114. Освен това член 4, параграф 2 от Директива 2016/800 изисква информацията да се предоставя на прост и достъпен език и предоставената информация да се записва.
115. В заключение, членове 4 и 5 от Директива 2016/800 предоставят на непълнолетните правото те и носителите на родителска отговорност да бъдат информирани за процесуалните права в наказателното производство. Тези разпоредби са достатъчно точни и са безусловни и непълнолетните могат да се позовават на тях пред националните съдилища. Също толкова ясно е, че задължението за уведомяване на децата и носителите на родителска отговорност за процесуалните им права се отнася до органа, компетентен да проведе съответната част от наказателното производство. В досъдебната фаза на наказателното производство такова задължение за уведомяване на въпросното дете имат полицията и прокурорът. Това право на информация гарантира, че правото на защита на децата е защитено през цялото наказателно производство.
Ж. Последици от евентуални нарушения на правата на децата в наказателното производство: недопустимост на доказателствата?
116. Наказателното производство е област, в която компетентността на Съюза е ограничена до минимална хармонизация съгласно член 82, параграф 2 ДФЕС. Въпреки че съгласно член 82, параграф 2, буква а) ДФЕС Съюзът е оправомощен да въведе минимална хармонизация на взаимната допустимост на доказателствата, това все още не се е случило.
117. Всички директиви за хармонизиране на правата в наказателното производство изрично налагат на държавите членки задължението да осигурят ефективни правни средства за защита на лицата, чиито права по тези директиви са нарушени(49). Тези директиви обаче не определят подходящите правни средства за защита, а вместо това оставят този избор на държавите членки, като единствено изискват избраното правно средство за защита да бъде ефективно(50).
118. С въпросите си относно допустимостта на доказателствата, събрани при евентуално нарушение на съответните директиви, запитващата юрисдикция се присъединява към все по-големия брой дела, по които националните съдилища поставят въпроси в този смисъл(51).
119. Както вече подчертах в друго заключение(52), понастоящем в правото на Съюза няма нищо, което да урежда допустимостта на доказателствата в националните наказателни производства. Въпросът за допустимостта на доказателствата засега е предмет на уредба от националното право.
120. Въпреки това, когато се прилага правото на Съюза, съответните национални разпоредби не трябва да нарушават членове 47 и 48 от Хартата(53) и със сигурност висшият интерес на детето трябва винаги да бъде от първостепенно значение съгласно член 24, параграф 2 от нея.
121. От своя страна ЕСПЧ следва подобен подход, като заявява, че ЕКПЧ не урежда допустимостта на доказателствата(54), докато националните съдилища следва да преценят дали е накърнена справедливостта на производството като цяло(55).
122. Справедливостта на производството като цяло като релевантен критерий бе наскоро разгледана от Съда, който се позовава директно на практиката на ЕСПЧ(56).
123. В съдебното заседание Комисията бе попитана за положението на правото на Съюза по отношение на допустимостта на доказателствата и как националните съдилища следва да подхождат към този въпрос, ако се сблъскат с нарушение на някоя от директивите за минимална хармонизация. В отговора си Комисията потвърждава, че правото на Съюза действително не налага изисквания по отношение на правилата за допустимост на доказателствата; въпреки това тя също така заявява, че от гледна точка на правото на Съюза е необходимо националните съдилища да не бъдат възпрепятствани да направят такава констатация при упражняване на свободата си на преценка.
124. Съгласна съм с това мнение. Всъщност зачитането на основните права, залегнали в членове 47 и 48 от Хартата, изисква в съдебната фаза на процеса националните съдии да разполагат с необходимата гъвкавост, за да преценят справедливостта на производството като цяло. Ако преценят, че дадено доказателство следва да бъде изключено от доказателствения материал, тъй като е събрано в нарушение на процесуалните права, което е равносилно на нарушение на правото на защита, те следва да имат свободата да го изключат.
125. С други думи, правото на Съюза не урежда допустимостта на доказателствата, но не позволява на националното право да ограничава правомощията на съдиите в рамките на съдебното производство по същество свободно да преценяват доказателствата и да извличат от тази преценка всички последици, които считат за необходими(57).
126. Когато наказателното производство се води срещу деца, решаващият делото съдия е длъжен на основание член 24, параграф 2 от Хартата да положи особена грижа за висшите интереси на детето и да балансира тези интереси във връзка с другите интереси на наказателното преследване.
127. В заключение, запитващата юрисдикция е длъжна да осигури пълното действие на правата, залегнали в посочените директиви, както са тълкувани от Съда. Това може да бъде постигнато чрез изключване на доказателствата, събрани в нарушение на тези актове, ако запитващата юрисдикция счита, че в противен случай ще бъдат нарушени правата по член 24, параграф 2 и членове 47 и 48 от Хартата.
З. Директен ефект и предимството на правото на Съюза (четвъртият, седмият и единадесетият въпрос)
128. В много от въпросите си, и по-специално в четвъртия, седмия и единадесетия въпрос, запитващата юрисдикция пита за последиците, които трябва да се извлекат от директния ефект на съответните разпоредби от разглежданите директиви. Тъй като Съдът вече многократно е разяснявал този въпрос в своята практика, ще се огранича да повторя само най-важните последици, които се отнасят до настоящото дело.
129. Съгласно принципа на директния ефект частноправните субекти могат да изтъкват правата, които черпят от правото на Съюза, като се позовават директно на разпоредбите на правото на Съюза пред националните съдилища(58).
130. Ако тези права са в противоречие с разпоредбите на националното законодателство, правото на Съюза оправомощава националните съдилища да оставят без приложение противоречащите им разпоредби на националното законодателство. Това правомощие произтича от комбинираното действие на конституционните принципи на Съюза за директен ефект и предимството на правото на Съюза(59).
131. Друга възможност, с която разполагат националните съдилища, е да тълкуват националното право по начин, който би довел до същия резултат за притежателя на право на Съюза, както, ако правото на Съюза се прилагаше пряко. Тази възможност позволява на националния съд да избегне всеки конфликт между правото на Съюза и националното право(60).
132. Непълнолетните лица, по чиято наказателна отговорност се произнася запитващата юрисдикция, могат да се позовават на правата, предоставени в цитираните директиви. Сред тях са правото на достъп до адвокат, на информация за процесуалните им права и на преценка на необходимостта от продължаване на прилагането на Директива 2016/800 след навършване на 18 години, за което запитващата юрисдикция е поискала тълкуване от Съда. Налице са и други права, произтичащи от тези директиви, както и правата на справедлив съдебен процес и на ефективна защита, които произтичат от Хартата.
133. Запитващата юрисдикция трябва да се опита да премахне всички възможни пречки пред признаването на тези права, като тълкува релевантните разпоредби на националното право по съответстващ начин. Ако съответстващото тълкуване се окаже невъзможно, запитващата юрисдикция трябва да остави без приложение противоречащите национални норми и да предостави защита на правата съгласно правото на Съюза.
134. И накрая, не само националните съдилища, но и националните административни органи(61) и всички други държавни органи(62) трябва да гарантират пълното действие на разпоредбите на правото на Съюза. Така директният ефект, съответстващото тълкуване и предимството на правото на Съюза са задължителни за всички държавни органи, които също са длъжни да признават правата, произтичащи от правото на Съюза.
135. Това означава, че в досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът и полицията трябва да признават правата на децата и съответстващите им свои задължения, които произтичат директно от съответните директиви. Те трябва да тълкуват националното право в съответствие с резултатите, които тези директиви изискват. Като алтернатива, те са длъжни да оставят без приложение нормите на националното право, за да дадат възможност за защита на децата, както също се изисква от тези директиви. Ако не са направили това, съдът, пред който е висящ наказателният процес, трябва да приеме, че тези държавни органи са нарушили своите задължения, произтичащи от правото на Съюза.
V. Заключение
136. С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Sąd Rejonowy w Słupsku (Районен съд Слупск, Полша), както следва:
1) Тринадесетият въпрос в частта, в която се отнася до независимостта на прокурора, и четиринадесетият въпрос са недопустими.
2) В отговор на първия и втория въпрос на запитващата юрисдикция следва да се посочи, че член 6 от Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, съдържа право с директен ефект на детето да се ползва от адвокатска защита, а при необходимост — от служебен защитник, от момента на разпита в досъдебното производство. Органът, отговарящ за разпита, може да реши да продължи разпита без адвокат само на етапа на досъдебното производство, след извършването на преценка за всеки отделен случай, като се вземат предвид обстоятелствата по член 6, параграф 6, първа алинея от тази директива, и само ако това е в най-добрия интерес на детето и гарантира правата му по членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Решението да се извърши действието без адвокат, трябва да бъде надлежно мотивирано и да отговаря на условията, предвидени в член 8, параграф 2 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане.
3) В отговор на петия въпрос на запитващата юрисдикция следва да се посочи, че член 2, параграф 3 от Директива 2016/800 има директен ефект. С него се предоставя правото на дете, което е навършило 18 години в хода на наказателното производство, необходимостта от продължаване на третирането му като дете, да се преценява във всеки отделен случай от компетентния орган. Това включва преценката дали да се удължи правото на достъп до адвокат. Държавите членки не могат да изключат това право.
4) В отговор на осмия, деветия и десетия въпрос на запитващата юрисдикция следва да се посочи, че членове 4 и 5 от Директива 2016/800 предоставят на непълнолетните правото те и носителите на родителска отговорност да бъдат информирани за процесуалните права в наказателното производство. Тези разпоредби са достатъчно точни и са безусловни и непълнолетните могат да се позовават на тях пред националните съдилища. Също толкова ясно е, че задължението за уведомяване на децата и носителите на родителска отговорност за процесуалните им права се отнася до органа, компетентен да проведе съответната част от наказателното производство. В досъдебната фаза на наказателното производство такова задължение имат полицията и прокурорът. Това право на информация гарантира, че правото на защита на децата е защитено през цялото наказателно производство.
5) В отговор на единадесетия въпрос на запитващата юрисдикция следва да се посочи, че правото на Съюза не урежда допустимостта на доказателствата, но не позволява на националното право да ограничава правомощията на съдиите в рамките на съдебното производство по същество свободно да преценяват доказателствата и да извличат от тази преценка всички последици, които считат за необходими. Когато наказателното производство се води срещу деца, решаващият делото съдия е длъжен на основание член 24, параграф 2 от Хартата да положи особена грижа за висшите интереси на детето и да балансира тези интереси във връзка с другите интереси на наказателното преследване. Запитващата юрисдикция е длъжна да осигури пълното действие на правата, залегнали в посочените директиви, както са тълкувани от Съда. Това може да бъде постигнато чрез изключване на доказателствата, събрани в нарушение на тези актове, ако запитващата юрисдикция счита, че в противен случай ще бъдат нарушени правата по член 24, параграф 2 и членове 47 и 48 от Хартата.
6) В отговор на четвъртия, седмия и първата част на тринадесетия въпрос следва да се посочи, че запитващата юрисдикция трябва да признае правата, принадлежащи на децата, които са заподозрени или обвиняеми, директно въз основа на съответните директиви на Съюза. Запитващата юрисдикция трябва да премахне всички възможни пречки пред признаването на правата, предоставени от тези директиви, като тълкува националното право в съответствие с тях. Ако това не е възможно, запитващата юрисдикция трябва да остави без приложение противоречащите норми на националното право въз основа на директния ефект и предимството на правото на Съюза.
Директният ефект, съответстващото тълкуване и предимството на правото на Съюза са задължителни за всички държавни органи, които също са длъжни да признават правата, произтичащи от правото на Съюза. Това означава, че в досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът и полицията трябва да признават правата на децата и съответстващите им свои задължения, които произтичат директно от съответните директиви. Ако не са направили това, съдът, пред който е висящ наказателният процес, трябва да приеме, че тези държавни органи са нарушили своите задължения, произтичащи от правото на Съюза“.