Дело T‑548/12
Deutsche Rockwool Mineralwoll GmbH & Co. OHG
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Общността „REDROCK“ — По-ранни национални словни марки „ROCK“, „KEPROCK“, „FLEXIROCK“, „FORMROCK“, „FLOOR-ROCK“, „TERMAROCK“, „KLIMAROCK“, „SPEEDROCK“, „DUROCK“, „SPLITROCK“, „PLANAROCK“, „TOPROCK“, „KLEMMROCK“, „FIXROCK“, „SONOROCK PLUS“, „VARIROCK“, „SONOROCK“ и „MASTERROCK“ — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009“
Резюме — Решение на Общия съд (девети състав) от 8 юли 2015 г.
1. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Критерии за преценка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
3. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Относителни основания за недействителност — Наличие на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Фигуративна марка „REDROCK“ и словни марки „KEPROCK“, „FLEXIROCK“, „FORMROCK“, „FLOOR-ROCK“, „TERMAROCK“, „KLIMAROCK“, „SPEEDROCK“, „DUROCK“, „SPLITROCK“, „PLANAROCK“, „TOPROCK“, „KLEMMROCK“, „FIXROCK“, „SONOROCK PLUS“, „VARIROCK“, „SONOROCK“ и „MASTERROCK“
(член 8, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
4. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между разглежданите марки
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
5. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
6. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 15)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 18)
3. За съответните потребители, състоящи се от професионалисти от строителния сектор и случайно от средните потребители, които са добре осведомени в областта на строителството и купуват посочените стоки в магазини тип „направи си сам“, на територията на Федерална република Германия не съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността между, от една страна, фигуративния знак „REDROCK“, чиято регистрация като марка на Общността се иска за стоки от класове 1, 2, 17, 19 и 37 по смисъла на Ницската класификация, и от друга страна, словната марка „KEPROCK“, регистрирана по-рано в Германия за стоки или услуги от класове 17, 19 и 37, и словните марки „REDROCK“, „FLEXIROCK“, „FORMROCK“, „FLOOR-ROCK“, „TERMAROCK“, „KLIMAROCK“, „SPEEDROCK“, „DUROCK“, „SPLITROCK“, „PLANAROCK“, „TOPROCK“, „KLEMMROCK“, „FIXROCK“, „SONOROCK PLUS“, „VARIROCK“, „SONOROCK“ и „MASTERROCK“, регистрирани по-рано в Германия за стоки или услуги от клас 17, 19 или 37.
Степента на фонетично сходство между две марки е по-незначителна по отношение на стоки, които се пускат на пазара по такъв начин, че при покупката съответните потребители обикновено възприемат обозначаващата ги марка и визуално. Такъв обаче е случаят при обхванатите от конфликтните знаци строителни материали, които се пускат на пазара по начин, който позволява на средния потребител да възприеме визуално поставените марки. Освен това следва да се подчертае, че изборът на разглежданите стоки от съответните потребители непременно се предхожда от разглеждане на характеристиките на тези стоки в магазините или в интернет, тъй като тези потребители искат да се уверят, че използваните материали изпълняват в дългосрочен аспект своята функция в сградата, в която се интегрират. Тези обстоятелства означават също, че съответните потребители се сблъскват визуално с образа на марката, преди да направят своя избор.
При тези условия не съществува вероятност от объркване на марките „REDROCK“ и „KEPROCK“, взети поотделно, дори и по отношение на обхванатите от двете марки стоки, които са идентични. Това е така, защото средният потребител, който демонстрира особено висока степен на внимание при покупката, ще долови разликите между марките и няма да счете, че обозначените с конфликтните знаци стоки имат един и същ търговски източник.
Същото се отнася и за обхванатите от марките „REDROCK“ и „KEPROCK“ услуги. Конфликтните знаци няма да бъдат объркани от съответните потребители поради причини, свързани със средния отличителен характер на марката „KEPROCK“, с изключително високата степен на внимание на съответните потребители, с желанието им да разберат какъв е търговският източник на стоките и услугите и с обстоятелството, че между конфликтните знаци съществува слабо сходство във визуално отношение и средно сходство във фонетично отношение, докато сравнението в концептуално отношение е неутрално.
Предвид особено високата степен на внимание на съответните потребители различията между спорната марка и по-ранните марки „FLEXIROCK“, „FORMROCK“, „FLOOR-ROCK“, „TERMAROCK“, „KLIMAROCK“, „SPEEDROCK“, „DUROCK“, „SPLITROCK“, „PLANAROCK“, „TOPROCK“, „KLEMMROCK“, „FIXROCK“, „SONOROCK PLUS“, „VARIROCK“, „SONOROCK“ и „MASTERROCK“ са достатъчни, за да изключат всякаква вероятност от объркване.
В голяма степен елементът „rock“ е описателен и има хвалебствен характер по отношение на обхванатите от по-ранните марки стоки и услуги. Поради това той не е годен да бъде общият елемент на семейство от марки. Признаването на семейство от марки със серийния елемент „rock“ би довело точно до монополизиране на елемента „rock“, който в голяма степен е описателен и има хвалебствен характер по отношение на обхванатите от по-ранните марки стоки и услуги. Увеличената защита чрез признаването на наличие на семейство от марки би означавала на практика, че никой друг оператор не би могъл да регистрира марка, съдържаща елемента „rock“, и че дори евентуално би могло да му бъде забранено да използва този елемент в рекламни лозунги и материали. Подобно ограничение на свободната конкуренция в резултат на запазването на основен термин от английския език за един-единствен икономически оператор не може да бъде обосновано със стремежа да бъдат възнаградени творческите или рекламните усилия на притежателя на по-ранните марки. Това е така, защото, когато не става въпрос за засилен поради използването отличителен характер, търговската стойност, в която се изразява това запазване, не е резултат от такива усилия на притежателя, а се дължи единствено на смисъла на думата, предопределен от разглеждания език, който насочва към характеристиките на съответните стоки и услуги.
(вж. т. 19, 24, 74—76, 78—81, 88, 93 и 95)
4. Общата преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалната, фонетичната или концептуалната прилика на конфликтните знаци се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на разглежданите стоки или услуги играе решаваща роля за общата преценка на тази вероятност от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли.
Преценката на сходството между две марки не може да се ограничи до отчитане само на един съставен елемент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се извършва, като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост, което не изключва вероятността цялостното впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка, при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или няколко от нейните съставни елементи. Само ако всички други съставни елементи на марката са незначителни, преценката на сходството би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент. Такъв би могъл да бъде по-специално случаят, когато този съставен елемент може сам да доминира в представата за тази марка в паметта на потребителите, така че всички останали съставни елементи на марката са незначителни в цялостното впечатление, което тя създава.
Макар средният потребител обикновено да възприема дадена марка като едно цяло и да не се впуска в изследване на различните ѝ детайли, също така е вярно, че възприемайки определен словен знак, той идентифицира словните елементи, които за него имат конкретно значение или му приличат на познати думи. Идентифицирането на словните елементи, които са разбираеми за потребителите, е от значение за преценката на фонетичното, визуалното и концептуалното сходство на конфликтните знаци.
Няма никаква пречка апелативният състав първо да идентифицира разбираемите елементи на конфликтните знаци, да прецени техния отличителен характер и след това да сравни посочените знаци в тяхната цялост. Подобен подход е напълно в съответствие с цитираната съдебна практика. Освен това идентифицирането на „отличителните“ и „доминиращите“ елементи може да изисква оценка на отличителните способности на всичките съставни части на марката и оттам идентифицирането на по-малко отличителните елементи. Подобно упражнение не изключва отчитането на породеното от марките цялостно впечатление на последващ етап от разглеждането.
(вж. т. 32, 33, 37 и 43)
5. За да се прецени отличителният характер на съставен елемент на дадена марка, следва да се провери дали този елемент е годен в по-голяма или в по-малка степен да спомогне за идентифицирането на стоките или услугите, за които марката е регистрирана, като произхождащи от определено предприятие и следователно да ги отличи от стоките или услугите на други предприятия. При тази преценка следва да се вземат предвид по-специално присъщите качества на разглеждания елемент, за да се даде отговор на въпроса дали той е лишен от описателен характер по отношение на стоките или услугите, за които е регистрирана марката.
(вж. т. 34)
6. Вероятността от свързване е специфичен случай на вероятността от объркване, която се характеризира с обстоятелството, че без да могат да бъдат пряко объркани от потребителите, към които са насочени, разглежданите марки могат да бъдат възприети като две марки на същия притежател. За да се отчете този критерий, е необходимо искането за обявяване на недействителност да се основава на съществуването на няколко марки, които имат общи характеристики, позволяващи тези марки да се смятат за част от една поредица или семейство от марки. Факторът, свързан с поредицата или семейството от марки, обаче е от значение само ако общият елемент е отличителен. Това е така, защото ако този елемент е описателен, той не е в състояние да създаде вероятност от объркване.
Не може да има валидно позоваване на предоставената на семействата от марки разширена защита, когато общият елемент на по-ранните марки е в голяма степен описателен по отношение на обхванатите стоки и услуги. Това е така, защото понятията, които насочват към естеството на тези стоки и услуги, не могат да съставляват общата отличителна основа на семейство от марки.
(вж. т. 91 и 92)