РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети състав)
28 ноември 2007 година
Дело T‑214/05
Hippocrate Vounakis
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2003 г. — Определяне на целите, които трябва да бъдат постигнати — Задължение за мотивиране — Несъответствие между оценките и коментарите — Явна грешка в преценката“
Предмет: Жалба с предмет искане за отмяна на решението на Комисията от 13 юли 2004 г., с което се приема окончателният доклад за развитие на кариерата на жалбоподателя за периода от 1 януари до 31 декември 2003 г.
Решение: Отменя решението от 13 юли 2004 г., с което се приема докладът за развитие на кариерата на г‑н Hippocrate Vounakis за периода от 1 януари до 31 декември 2003 г. в частта му относно раздел „Ефикасност“. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Задължение за определяне на целите, които трябва да бъдат постигнати
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Право на преценка на атестиращите — Съдебен контрол — Граници
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Самооценка, извършена от длъжностното лице — Предмет
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
1. От член 7, параграф 1 от приетите от Комисията общи разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника следва, че администрацията е длъжна да определи целите и критериите за оценка спрямо лицето, заемащо длъжността. Това задължение е посочено и в ръководството за оценяване, което самата Комисия си е наложила като правило за поведение.
(вж. точка 37)
Позоваване на: Съд — 1 декември 1983 г., Blomefield/Комисия, 190/82, Recueil, стр. 3981, точка 20; Първоинстанционен съд — 24 януари 1991 г., Latham/Комисия, T‑63/89, Recueil, стр. II‑19, точка 25; 30 септември 2003 г., Tatti/Комисия, T‑296/01, Recueil FP, стр. I‑A‑225 и II‑1093, точка 43
2. Атестиращите разполагат с много широко право на преценка, когато оценяват работата на лицата, за чието атестиране отговарят. Освен в случай на фактическа грешка, на явна грешка в преценката или на злоупотреба с власт, общностният съд не следва да проверява основателността на преценката на професионалните умения на длъжностно лице, когато тя съдържа сложна стойностна оценка, която по самото си естество не подлежи на обективна проверка.
(вж. точка 62)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 7 май 2003 г., Den Hamer/Комисия, T‑278/01, Recueil FP, стр. I‑A‑139 и II‑665, точка 58; 13 юли 2006 г., Vounakis/Комисия, T‑165/04, Recueil, стр. I‑A‑2‑155 и II‑A‑2‑735, точка 61
3. Администрацията е длъжна да мотивира в достатъчна степен и обстойно атестационните доклади. Общите коментари, придружаващи аналитичната преценка, трябва да дават възможност на атестираното длъжностно лице да прецени основателността им, като разполага с пълна информация, и ако е необходимо, на Първоинстанционния съд да упражни съдебен контрол и в това отношение е важно да е налице съгласуваност между тази преценка и коментарите, с които тя се обосновава.
Освен това в някои случаи трябва да се обърне особено внимание на излагането на мотивите. Докладът за развитие на кариерата трябва да бъде мотивиран специално с оглед на препоръките на съвместната комисия по оценяване, ако апелативният оценяващ не смята да се съобрази с тях и ако в становището са посочени особени обстоятелства, които могат да породят съмнение относно валидността или основателността на първоначалната преценка, и поради това се налага специфична преценка от страна на апелативния оценяващ, що се отнася до евентуалните последици, които трябва да се изведат от тези обстоятелства.
(вж. точки 63 и 83)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 21 октомври 1992 г., Maurissen/Сметна палата, T‑23/91, Recueil, стр. II‑2377, точка 41; 12 юни 2002 г., Mellone/Комисия, T‑187/01, Recueil FP, стр. I‑A‑81 и II‑389, точка 27 и цитираната съдебна практика; 30 септември 2004 г., Ferrer de Moncada/Комисия, T‑16/03, Recueil FP, стр. I‑A‑261 и II‑1163, точка 50 и цитираната съдебна практика; Vounakis/Комисия, посочено по-горе, точка 84
4. Съгласно член 7, параграф 4 от приетите от Комисията общи разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника целта на самооценката е да се подготви официалното събеседване между длъжностното лице и оценяващия. Следователно длъжностното лице не следва да извършва своето атестиране, а тази задача е от компетентността на оценяващия, заверяващия и апелативния оценяващ.
(вж. точка 81)