РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети състав)

4 септември 2009 година(*)

„Държавни помощи — Схема за помощи, приведена в изпълнение от италианските власти в полза на отскоро регистрирани за търговия на фондова борса предприятия — Решение за обявяване на помощта за несъвместима с общия пазар и за разпореждане на нейното възстановяване — Задължение за мотивиране — Селективен характер — Засягане на търговията между държавите членки — Нарушаване на конкуренцията“

По дело T‑211/05

Италианска република, за която се явяват първоначално г‑н I. Braguglia, впоследствие г‑н R. Adam и накрая г‑жа I. Bruni, в качеството на представители, подпомагани от г‑н P. Gentili, avvocato dello Stato,

жалбоподател,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н V. Di Bucci и г‑жа E. Righini, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение 2006/261/ЕО на Комисията от 16 март 2005 г. относно схема за помощи C 8/2004 (ex NN 164/2003) приведена в изпълнение от Италия в полза на наскоро регистрирани за търговия на борса дружества (OВ L 94, 2006 г., стр. 42),

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪДНА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (трети състав),

състоящ се от: г‑н J. Azizi, председател, г‑жа E. Cremona (докладчик) и г‑н S. Frimodt Nielsen, съдии,

секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 септември 2008 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1.     Разглеждани национални мерки

1        Схемата за помощи, приведена в изпълнение от Италианската република в полза на наскоро регистрирани за търговия на фондова борса дружества, се въвежда с член 1, параграф 1, буква г) и с член 11 от decreto legge № 269 (su) disposizioni urgenti per favorire lo sviluppo e per la correzione dell’andamento dei conti pubblici (Декрет-закон за приемане на спешни разпоредби за подпомагане на развитието и за коригиране на тенденцията при публичните финанси, наричан по-нататък „DL 269/2003“) от 30 септември 2003 г., преобразуван в legge № 326 (Закон № 326) от 24 ноември 2003 г. Схемата за помощи влиза в сила на 2 октомври 2003 г., датата на публикуване на DL 269/2003 в Gazzetta ufficiale della Repubblica italiana (GURI, Официален вестник на Италианската република), без да е била уведомена Комисията на Европейските общности.

2        Член 1, параграф 1, буква г) от DL 269/2003 предвижда:

„За целите на прилагане на корпоративния данък всяко дружество, което упражнява дейност към датата на влизане в сила на [DL 269/2003], ползва — без да се засяга редовното приспадане — изключване на следните тежести:

[…]

г)      размера на разходите за допускане до регистрация на регулиран пазар по смисъла, визиран в член 11 от [DL 269/2003].“

3        Член 11 от DL 269/2003 предвижда:

„1. Всяко дружество, чиито акции са допуснати до регистрация на регулиран пазар в държава — членка на Европейския съюз, след влизането в сила на [DL 269/2003] и до 31 декември 2004 г., се ползва от намалена ставка на данъка върху дохода, възлизаща на 20 % за данъчната година, през която е било допуснато до регистрация, както и за двете следващи данъчни години, ако акциите му не са били търгувани по-рано на регулиран пазар в държава — членка на Съюза, […] и ако с оглед на допускането си до регистрация за търговия на фондова борса то е публикувало предложение за записване на акции, водещо до увеличение, равно на или надхвърлящо 15 % от нетните активи и пасиви, вписани в баланса за счетоводната година, предхождаща годината, в която е направено предложението, след приспадане на печалбата за данъчната година.

2. Декларираният чист доход, към който е приложима намалената ставка по смисъла на параграф 1 на настоящия член, е с таван 30 милиона евро.

3. Когато акциите, визирани в параграф 1 от настоящия член, се изключат от регистрация на фондова борса и извън случая, визиран в член 133 от Законодателен декрет от 24 февруари 1998 г. № 58 (а именно случая на дружество, регистрирано впоследствие за търговия на друга европейска борса на ценни книжа, която гарантира същото равнище на защита на инвеститорите като осигуряваното от италианската борса на ценни книжа), ползването на намалението, предвидено от тази разпоредба, се ограничава до годините на облагане, приключени преди оттеглянето.

4. Намалението, предвидено в член 1 и сл. от Законодателен декрет № 466 от 18 декември 1997 г., не се прилага към дружествата, визирани в параграф 1 от настоящия член за годините на облагане, през които посочените се ползват от намалението, предвидено от тази разпоредба. Тези дружества могат обаче да изберат прилагане на намалението, предвидено от посочения по-горе Законодателен декрет № 466 от 18 декември 1997 г., вместо предвиденото от [DL 269/2003].“

4        Decreto legislativo № 466 (sul) riordino delle imposte personali sul reddito al fine di favorire la capitalizzazione delle imprese, a norma dell’art. 3, comma 162, lettere a), b), c), d) ed f), della legge 23 dicembre 1996, n° 662 (Законодателен декрет за реорганизация на личните данъци върху дохода за подпомагане на капитализацията на предприятията съобразно член 3, сто и втора алинея, букви a), б), в), г) и ж) от Закон № 662 от 23 декември 2003 г.) от 18 декември 1997 г., публикуван в редовна притурка към GURI № 3 от 5 януари 1998 г., въвежда механизъм на облекчения, наречен „Super DIT“ (наричан по-нататък „Super DIT“). Super DIT предвижда по-специално намаление в размер на 7 % на данъчната ставка, приложима към обичайния приход от увеличението на инвестирания капитал, което не може да доведе до средна данъчна ставка под 20 % за дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до регистрация на регулиран пазар за трите данъчни периода след периода на първата регистрация. Super DIT е отменен с legge n^o 383 (su) primi interventi per il rilancio dell’economia (Закон за предприемане на начални действия за стимулиране на икономиката) от 18 октомври 2001 г., публикуван в GURI № 248 от 24 октомври 2001 г. Все пак дружествата, които към 30 юни 2001 г. са предприели действия по увеличаване на капитала по смисъла на посочената правна уредба, продължават да се ползват от споменатите облекчения.

5        По силата на член 11, параграф 4 от DL 269/2003 заинтересованите дружества могат да избират между данъчните насърчения, предоставяни от посочения член, и намалението, предвидено от Super DIT.

2.     Административна процедура и обжалвано решение

6        С писмо от 22 октомври 2003 г. Комисията иска от италианските власти да ѝ предоставят информация за приетите в DL 269/2003 мерки и за влизането им в сила, като им припомня тяхното задължение за уведомяване по силата на член 88, параграф 3 EО.

7        С писмо от 5 ноември 2003 г. италианските власти предоставят поисканата информация, като уточняват от една страна, че предстои DL 269/2003 да бъде преобразуван в закон, а от друга — че неговите разпоредби не биха повлияли върху определянето на авансовия данък върху дохода за данъчната 2003 г.

8        С писмо от 19 декември 2003 година Комисията отново припомня на италианските власти задължението им по член 88, параграф 3 EО и ги приканва да уведомят евентуалните получатели за последиците, предвидени от Договора за ЕО и член 14 от Регламент № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88] от Договора за ЕО (OВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), ако се установи, че разглежданите мерки представляват неправомерно приведена в изпълнение помощ. Италианските власти не отговарят на това писмо.

9        С писмо от 18 февруари 2004 година Комисията уведомява Италианската република за решението си да започне процедурата, визирана в член 88, параграф 2 EО относно данъчните помощи, предоставени по силата на член 1, параграф 1, буква г) и на член 11 от DL 269/2003. Италианските власти представят своето становище на 21 април 2004 г.

10      Решението на Комисията за започване на официалната процедура по разследване е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 3 септември 2004 г. (OВ C 221, стр. 7).

11      На 16 и 27 септември 2004 г. между службите на Комисията и италианските власти се провеждат срещи за разглеждане на някои аспекти на въпросните мерки.

12      На 4 октомври 2004 г. Комисията получава становище от Borsa Italiana SpA. Комисията препраща това становище на италианските власти, които ѝ изпращат коментарите си с писмо от 30 ноември 2004 г.

13      На 16 март 2005 г. Комисията приема Решение 2006/261/EО относно схемата за помощи C 8/2004 (ex NN 164/2003), приведена в изпълнение от Италия в полза на отскоро регистрираните за търговия на фондова борса дружества (OВ L 94, 2006 г., стр. 42, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

14      В обжалваното решение Комисията най-напред описва процедурата, предхождаща приемането на посоченото решение (точка I) и разглежданите мерки (точка II). По-нататък тя излага мотивите за започването на официалната процедура по разследване (точка III), становището на италианските власти, както и на третите заинтересовани лица (точка IV), и своята преценка за разглежданата помощ (точка V).

15      Що се отнася до нейната преценка, на първо място Комисията посочва, че разглежданата схема за помощи предоставя явни селективни предимства, доколкото дерогира обичайното функциониране на данъчната система и поставя някои предприятия в по-благоприятно положение (съображения 26—32 от обжалваното решение).

16      На второ място тя отбелязва, че предоставените предимства произхождат от държавата под формата на отказ от данъчни приходи, които обичайно се внасят в италианския бюджет (съображение 33 от обжалваното решение).

17      На трето място Комисията счита, че разглежданите мерки заплашват да засегнат търговията между държавите членки и да нарушат конкуренцията между предприятията, след като дружествата получатели биха могли да оперират на международни пазари и да извършват търговска и друга икономическа дейност на пазари, които се характеризират със силна конкуренция (съображения 34—37 от обжалваното решение).

18      На четвърто място Комисията подчертава, че италианските власти са привели в изпълнение разглежданите мерки без предварително уведомление, така че последните съставляват неправомерна помощ (съображение 38 от обжалваното решение).

19      На пето място Комисията посвещава съображения 39—45 от обжалваното решение на проверка на съвместимостта на схемата за помощи с общия пазар, като изключва възможността тя да се ползва от дерогациите, предвидени в член 87, параграфи 2 и 3 EО.

20      Разпоредителната част на обжалваното решение гласи следното:

„Член 1

Схемата за държавни помощи, приведена в изпълнение от [Италианската република] под формата на данъчни насърчения в полза на дружества, допуснати до регистрация за търговия на европейски регулиран пазар, съгласно член 1, параграф 1, [буква] d) и с член 11 от [DL 269/2003], е несъвместима с общия пазар.

Член 2

[Италианската република] е длъжна да премахне схемата за помощи, визирана в член 1, считано от данъчната годината, през която е направено уведомлението за настоящото решение.

Член 3

1. [Италианската република] предприема всички необходими мерки с оглед на възстановяване на визираната в член 1 помощ от страна на нейните получатели, вече предоставена неправомерно на тяхно разположение.

2. Възстановяването на помощта се извършва без отлагане, в съответствие с процедурите по националното законодателство, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението.

3. Възстановяването се извършва в най-кратки срокове. [Италианската република] трябва да получи възстановяване на целия размер на дължимия данък при последното предвидено за 2004 г. плащане, в частност когато помощта вече е била предоставена под формата на намаление на дължимия за текущата данъчна година данък. Във всички останали случаи [Италианската република] получава възстановяване на изискуемия данък най-късно до края на първата данъчна година, през която е направено уведомлението за настоящото решение.

4. Помощите, които трябва да се възстановят, включват лихвите от датата, на която посочените са били предоставени на получателите до датата на възстановяването им.

5. Лихвите се изчисляват въз основа на глава V от Регламент (EО) № 794/2004.

6. В двумесечен срок, считано от датата на уведомлението за настоящото решение, [Италианската република] отправя покани до всички получатели на визираните в член 1 помощи да възстановят неправомерните помощи ведно с натрупаните лихви.

Член 4

В шестмесечен срок, считано от датата на уведомлението за настоящото решение, [Италианската република] информира Комисията […] за мерките, които е предприела, за да се съобрази с него. В същия срок [Италианската република] представя всички документи, доказващи, че процедурата по възстановяване от страна на получателите на неправомерните помощи действително е започнала.

[…]“ [неофициален превод]

 Производство и искания на страните

21      Италианската република подава настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд на 26 май 2005 г.

22      Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (трети състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, поставя въпроси на страните, като ги приканва да отговорят писмено. Страните изпълняват това искане в зададения срок.

23      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 9 септември 2008 г.

24      Италианската република моли Първоинстанционния съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

25      Комисията моли Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

26      Италианската република изтъква пет правни основания. По същество първото е изведено от нарушение на принципа на състезателност по отношение на решението за започване на процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО. Второто правно основание се извежда от съществени процесуални нарушения и от нарушение на член 253 EО, доколкото Комисията не отчела съществуването в италианския правен ред на мярка с характеристики, аналогични на характеристиките на разглежданите мерки. Третото, четвъртото и петото правно основание се извеждат от нарушение на член 87 ЕО, както и от липса на мотиви. В рамките на третото правно основание Италианската република изтъква и нарушение на принципа на състезателност, що се отнася до конкретно твърдение за нарушение, формулирано от Комисията в обжалваното решение. Първоинстанционният съд ще разгледа най-напред нарушението на принципа на състезателност, изтъкнато в рамките на първото правно основание, както и в рамките на третото правно основание, по-нататък липсата на мотиви, като групира всички доводи, развити от Италианската република в този смисъл, и накрая нарушението на член 87 ЕО.

1.     По нарушението на принципа на състезателност

27      По същество Италианската република изтъква нарушение на принципа на състезателност едновременно в рамките на първото си правно основание и, заедно с нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, в рамките на третото си правно основание.

 По първото правно основание, изведено по същество от нарушение на принципа на състезателност, що се отнася до решението за започване на официалната процедура по разследване

 Доводи на страните

28      Италианската република упреква Комисията, че е започнала официалната процедура по разследване по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, без да я е поканила да даде обяснения относно естеството и последиците от разглежданите мерки. В това отношение тя изтъква Решение на Съда от 10 май 2005 г. по дело Италия/Комисия (C‑400/99, Recueil, стр. I‑3657, точки 29—31). От тази съдебна практика следвало, че Комисията трябва да обсъди разглежданите мерки с държавата членка преди започването на процедурата, визирана в член 88, параграф 2 ЕО, за да може последната да изтъкне, че споменатите мерки не представляват помощи или че представляват съществуващи помощи.

29      По същество Италианската република изтъква, че в писмото си от 22 октомври 2003 г. Комисията формулира единствено общо искане на информация за всички мерки, без изобщо да посочва членове 1 и 11 от DL 269/2003, което възпрепятства предварително обсъждане на специфичните характеристики на разглежданите мерки. Освен това в писмото си от 19 декември 2003 г. Комисията посочвала, че не разполага с информация, която да ѝ позволява да изключи, че предвидените от DL 269/2003 мерки представляват несъвместими с общия пазар държавни помощи. Самият факт, че това писмо е формулирано така, не позволил на италианските власти да разберат съмненията на Комисията по отношение на разглежданите мерки. Освен това като изтъкнала в същото писмо, че не разполага със сведения, които да ѝ позволяват да изключи, че двама от потенциалните получатели са се ползвали от данъчното намаление по DL 269/2003, Комисията не отчела представената от италианските власти информация в доказателство на това, че споменатите мерки изобщо не влияели върху за дължимия за 2003 г. авансов данък.

30      Освен това от параграф 3 от посоченото писмо следвало, че Комисията не може да изключи, че данъчните насърчения, визирани в член 11 от DL 269/2003, са оперативна помощ. Комисията при всички положения пропуснала да поясни причините, поради които счита или поне подозира, от една страна, че става въпрос за държавни помощи, а от друга — че става въпрос за оперативни помощи и че те „обикновено“ не могат да се ползват от дерогацията по член 87, параграф 3, буква в) ЕО. Освен това тъй като този параграф на писмото изобщо не споменава визираната в член 1, параграф 1, буква d) от DL 269/2003 мярка, било възможно да се предположи, че според Комисията въпросната мярка може да представлява инвестиционна помощ, която съобразно член 87, параграф 3, буква г) ЕО може да бъде разрешена.

31      Предвид невъзможността при тези обстоятелства да се проведе каквото и да било предварително обсъждане, Италианската република отказала да предприеме последващи действия във връзка с писмото на Комисията от 19 декември 2003 г., тъй като вече била представила цялата полезна информация в писмото си от 5 ноември 2003 г.

32      Освен това Италианската република оспорва довода на Комисията, че още от момента на предварителната фаза не било необходимо обсъждане на евентуалната квалификация на разглежданите помощи като съществуваща помощ, с мотива че въведените с тях данъчни предимства трябвало да се преценяват в контекста на предимствата, предоставени по-рано с decreto legislativo № 466, който въвежда Super DIT.

33      При всички положения Италианската република твърди, че разглежданите мерки технически не могат да бъдат спрени и че предвид срока за прилагането им решението за започване на процедурата изобщо няма суспензивно действие. Тя счита, че следователно е имала право да не предприема действия срещу решението за започване, като в същото време си запазва възможността да изтъкне евентуални пороци на това решение в жалбата срещу окончателното решение.

34      Комисията отхвърля доводите на Италианската република.

 Съображения на Първоинстанционния съд

35      Следва да се отбележи, че в рамките на производството за контрол върху държавните помощи, предвидено в член 88 ЕО, трябва да се разграничават, от една страна, фазата на предварителното разглеждане на помощите, установена в параграф 3 от този член, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да си създаде първоначално впечатление както за характера на държавна помощ на съответната мярка, така и за частичната или пълна съвместимост на разглежданата помощ с общия пазар, и от друга страна, фазата на официалното разследване, посочена в параграф 2 от същия член. Едва в рамките на последната, която има за цел да осигури на Комисията пълна информация относно всички данни по преписката, Договорът за ЕО предвижда задължение за Комисията да прикани заинтересованите страни да представят своите становища (Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2006 г. по дело Asociación de Estaciones de Servicio de Madrid и Federación Catalana de Estaciones de Servicio/Комисия, T‑95/03, Recueil, стр. II‑4739, точка 133).

36      Съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 Комисията е длъжна да започне процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, ако едно първоначално разглеждане не ѝ позволява да преодолее всички затруднения, възникващи във връзка с въпроса дали държавна мярка, подложена на нейния контрол, представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, поне когато след това първоначално разглеждане тя не е в състояние да се убеди, че съответната мярка — дори да се предположи, че представлява помощ — във всички случаи е съвместима с общия пазар (Решение по дело Asociación de Estaciones de Servicio de Madrid и Federación Catalana de Estaciones de Servicio/Комисия, точка 35 по-горе, точка 134).

37      Предвид правните последици на решение за започване на производството, предвидено в член 88, параграф 2 EО, като квалифицира временно визираните мерки като нови помощи, макар съответната държава членка да не е склонна да възприеме тази квалификация, Комисията трябва да обсъди предварително разглежданите мерки със съответната държава членка, за да може последната евентуално да посочи, че по нейно мнение споменатите мерки не представляват помощи или представляват съществуващи помощи (Решение по дело Италия/Комисия, точка 28 по-горе, точка 29).

38      При разглеждане обаче на контактите между италианските власти и службите на Комисията не проличава неизпълнение на възложените ѝ задължения от страна на Комисията.

39      На първо място, писмото на Комисията от 22 октомври 2003 г., представляващо общо искане на информация за всички мерки по DL 269/2003, включва разглежданите мерки в частта, озаглавена „мярка 4“

40      В това писмо, посочващо, че някои данъчни мерки „изглежда съдържат данъчни облекчения — дори помощи ad hoc — за някои категории предприятия по смисъла на член 87, параграф 1 [EО]“, Комисията приканва италианските власти да ѝ изяснят точното естество на предвидените данъчни предимства, кои и колко (макар и прогнозно) са получателите на предимствата, финансовото въздействие (макар и прогнозно) във връзка с предоставянето им, евентуалната им обосновка в рамките на данъчния режим и всеки друг фактор, който може да ѝ послужи да си състави мнение.

41      Италианските власти отговарят на това писмо с писмо от 5 ноември 2003 г. като наблягат на общия характер на разглежданите мерки, с цел да опровергаят квалификацията на последните като държавна помощ.

42      На второ място, в писмото си от 19 декември 2003 г. Комисията уточнява, че не разполага със сведения, които да ѝ позволяват да изключи, че разглежданите данъчни насърчения представляват данъчно предимство, ограничено до някои предприятия, допуснати до регистрация за търговия на регулиран пазар през периода на прилагане на схемата за помощи, и че това предимство води да нарушение на конкуренцията и на общностната търговия. В него тя уточнява освен това, че не разполага със сведения, които да ѝ позволяват да изключи, че данъчните насърчения, предвидени в член 11 от DL 269/2003, представляват оперативна помощ, обикновено несъвместима с единния пазар, доколкото не се отнасят до инвестиции или до цели, предвидени в член 87, параграф 3 ЕО. На последно място, Комисията приканва италианските власти да уведомят потенциалните получатели, които ползват спомените данъчни насърчения, за възможността за възстановяване на помощта от тяхна страна, ако последната бъде счетена за неправомерна.

43      С това писмо Комисията съобщава на италианските власти своя предварителен анализ и по този начин им дава възможност да представят евентуални възражения. Италианските власти обаче не предприемат последващи действия.

44      Предвид изложеното следва да се приеме, че противно на изтъкнатото от Италианската република, спорните мерки действително са били обсъдени с нея, преди Комисията да приеме решението за започване на процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 EО.

45      При всички положения следва да се отбележи, че макар спазването на правото на защита да изисква на държавата членка да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно факторите, на които Комисията е основала своята преценка (в този смисъл вж. по аналогия Решение на Съда от 21 март 1990 г. по дело Белгия/Комисия, C‑142/87, Recueil, стр. I‑959, точка 47), остава фактът, че за да доведе нарушение на правото на защита в предварителната фаза до отмяна на окончателното решение, трябва, ако не е имало такава нередност, изходът от процедурата да е можел да бъде различен (в този смисъл и по аналогия вж. Решение на Съда по дело Белгия/Комисия, посочено по-горе, точка 48, Решение на Съда от 5 октомври 2000 г. по дело Германия/Комисия, C‑288/96, Recueil, стр. I‑8237, точка 101, Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2004 г. по дело Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, T‑198/01, Recueil, стр. II‑2717, точка 201 и цитираната съдебна практика). Тежестта на доказване в това отношение е за съответната държава членка, тъй като всяко нарушение на правото на защита представлява процесуално нарушение, което изисква заинтересованата страна да изтъкне особените отрицателни последици от това неспазване върху субективните ѝ права (в този смисъл вж. Решение по дело Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, посочено по-горе, точка 203).

46      В това отношение трябва да се констатира, че Италианската република не е представила нищо, от което да се установи, че ако не е имало такава нередност, изходът от процедурата е можел да бъде различен, а само посочила, че „никой не може да „предвиди“ какви биха били последиците от едно предварително обсъждане (което така и не се състои) върху последващото развитие на процедурата“

47      Италианската република не доказва по-специално отрицателните последици, които биха произтекли от твърдените пороци на решението за започване на процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО.

48      Предвид всички изложени дотук съображения следва да се заключи, че спорните мерки действително са били обсъдени с италианските власти, преди Комисията да приеме решението за започване на процедурата, и че при всички положения Италианската република не е доказала наличието на нередност или порок в решението за започване, без които изходът от процедурата би могъл да бъде различен.

49      При това положение първото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

 По частта от третото правно основание, изведена от нарушение на принципа на състезателност

 Доводи на страните

50      Италианската република твърди, че едва в обжалваното решение, и по-специално в съображение 30 от него, Комисията излага за първи път твърдението за нарушение относно предимството, което италианските предприятия извличали от прилагането на разглежданите данъчни облекчения към печалбата, която реализирали в световен мащаб, и факта, че чуждестранните предприятия можели да се ползват от тях единствено за печалбата, която реализирали в Италия. По този начин Комисията нарушила принципа на състезателност.

51      Италианската република твърди, че в решението за започване на процедурата и през цялото ѝ времетраене Комисията е изтъкнала единствено твърдението за разлика в третирането между италианските предприятия и чуждестранните предприятия, състояща се в това, че първите се ползвали от разглеждания благоприятен режим, докато вторите били изключени от него. За сметка на това Комисията изобщо не е твърдяла, че е налице разлика в третирането между италианските и чуждестранните предприятия, които всички се обхващали от разглежданата схема за помощи.

52      Комисията отхвърля доводите на Италианската република.

 Съображения на Първоинстанционния съд

53      От установена съдебна практика следва, че принципът на състезателност, който е основен принцип на общностното право и е част по-конкретно от правото на защита, изисква по време на административната процедура на заинтересованата страна да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти, възражения и обстоятелства, на които Комисията основава твърдението си, че е налице нарушение на Договора за ЕО (Решение на Съда от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, все още непубликувано в Сборника, точка 61; в този смисъл вж. и Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2008 г. по дело Alitalia/Комисися, T‑301/01, все още непубликувано в Сборника, точка 169 и цитираната съдебна практика).

54      Следва да се напомни, че съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 „Решението за започване на официална процедура по разследване обобщава релевантните фактически и правни въпроси, включва предварителна оценка от страна на Комисията за характера на помощта по предложената мярка и излага съмненията по отношение на съвместимостта ѝ с общия пазар“. Това решение за започване трябва да постави заинтересованите страни в състояние да участват ефикасно в официалната процедура по разследване, в хода на която ще имат възможността да изтъкнат своите доводи. За тази цел е достатъчно заинтересованите страни да познават обосновката, която е довела до временното становище на Комисията, че разглежданата мярка може да представлява нова, несъвместима с общия пазар помощ (Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 2002 г. по дело Government of Gibraltar/Комиися, T‑195/01 и T‑207/01, Recueil, стр. II‑2309, точка 138).

55      Освен това следва да се отбележи, че официалната процедура по разследване позволява да се задълбочат и изяснят въпросите, повдигнати в решението за започване, така че евентуалното разминаване между него и окончателното решение не може само по себе си да се разглежда като порок в законосъобразността на последното.

56      В случая следва да се припомни, че в решението за започване на официалната процедура по разследване, и по-конкретно в точка 19 от него, Комисията посочва, че ѝ се струва, че разглежданите мерки поставят в по-благоприятно положение единствено предприятията със седалище в Италия, в ущърб на чуждестранните предприятия, упражняващи дейност там, доколкото последните нямат право на данъчните облекчения, предоставяни от посочените мерки. С писмо от 21 април 2004 г. италианските власти посочват, че съгласно член 11 от DL 269/2003 чуждестранните предприятия, които извършват дейност в Италия чрез постоянен обект и са регистрирани да търгуват на регулиран пазар в Съюза, също могат да се ползват от разглежданите мерки. Вследствие на това писмо в съображение 30 от обжалваното решение Комисията констатира и уточнява, че независимо от това продължава да има разлика в третирането между италиански и чуждестранни предприятия, доколкото предоставяните от разглежданата схема за помощи данъчни облекчения за едните се отнасят до реализираната в световен мащаб печалба, а за другите — до реализираната и обложена в Италия печалба.

57      Поради това, както правилно подчертава Комисията, следва да се отбележи, че ако позицията ѝ по отношение на съмненията, изразени в решението за започване на процедурата, несъмнено се е изяснила, това е именно в резултат на състезателния диалог, проведен с италианските власти, които имали възможност през цялото времетраене на официалната процедура по разследване да уточнят позицията си относно твърденията за нарушения, отправени от Комисията. Всъщност противно на поддържаното от Италианската република, твърдението за нарушение, формулирано от Комисията в точка 30 от обжалваното решение, не се различава, що се отнася до предмета му, от изтъкнатото от нея в решението за откриване, и по-специално в точка 19 от същото. То се различава единствено по отношение на преценката на обхвата на разликата в третирането между предприятията, регистрирани в Италия, и тези, които не са регистрирани там, а поради това и по отношение на обхвата на селективния характер на предимството, от което се ползват регистрираните в Италия предприятия.

58      Впрочем нито от разпоредба относно контрола върху държавните помощи, нито от съдебната практика следва, че Комисията е била длъжна да уведоми съответната държава членка за позицията си, преди да приеме своето решение, след като от държавата членка е било поискано да представи становището си, както е в случая (в този смисъл вж. Решение по дело Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, точка 45 по-горе, точка 198).

59      При всички положения, както бе констатирано в точка 45 по-горе, всяко нарушение на правото на защита представлява процесуално нарушение, което изисква съответната държава членка да изтъкне особените отрицателни последици от това неспазване върху субективните ѝ права. В това отношение обаче е достатъчно да се констатира, че Италианската република не е доказала, че ако не е имало такава нередност, изходът от процедурата е можел да бъде различен.

60      От това следва, че частта от третото правно основание, изведена от нарушение на принципа на състезателност, трябва да се отхвърли.

2.     По липсата на мотиви

61      Италианската република изтъква нарушение на член 253 EО както в рамките на второто си правно основание, така и, заедно с нарушение на член 87 EО, в рамките на третото, четвъртото и петото си правно основание.

 Доводи на страните

62      В рамките на второто си правно основание Италианската република упреква Комисията, че не е отговорила изрично на становището, представено в писмото ѝ от 30 ноември 2004 г. в отговор на становището на Borsa italiana, с което е изтъкнала, че мярка с характеристики, аналогични с тези на разглежданите мерки, вече съществува в италианския правен ред под наименованието „Super DIT“. Тази мярка, която била свързана с данъчните насърчения, предвидени в член 11, параграф 4 от DL 269/2003, вече била предмет на искане за информация от страна на Комисията, що се отнася до евентуално дискриминационните аспекти, които впоследствие били отстранени от италианските власти. Освен това тази мярка била официално представена на Съвета, формация „Икономически и финансови въпроси“, който я счел за неувреждаща мярка по смисъла на Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета от 1 септември 19997 г. относно кодекс на поведение за данъчното облагане на дружества (OВ C 2, 1998 г., стр. 2).

63      Като се позовава по-специално на Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2003 г. по дело Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия (T‑228/99 и T‑233/99, Recueil, стр. II‑435, наричано по-нататък „Решение по дело WestLB“, точки 279—281) и на цитираната в него съдебна практика, Италианската република изтъква, че Комисията трябвало да изложи причините, поради които счита, че не трябва да възприема същата позиция както по отношение на Super DIT. По същество Комисията трябвало да изясни причините, поради които в обжалваното решение обявила за несъвместима с общия пазар мярка, която била аналогична с друга приета малко преди нея предходна мярка — в конкретния случай Super DIT — за която не били повдигнати никакви възражения.

64      В рамките на третото си правно основание Италианската република изтъква нарушение на член 253 EО, доколкото в обжалваното решение Комисията счита, че дружествата, допуснати до търговия на фондова борса за периода на прилагане на схемата за помощи, се ползват от селективно предимство. Освен това Комисията само изтъкнала, че различното третиране не съответства на никаква релевантна разлика между положението на регистрираните за търговия на фондова борса дружества и тези, които не са регистрирани там, и не изразила становище по доводите, изложени в това отношение от Borsa italiana и от италианските власти.

65      В рамките на четвъртото си правно основание Италианската република твърди, че обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви, доколкото Комисията заключава, че разглежданата мярка оказва въздейства върху вътреобщностната конкуренция. Комисията трябвало поне да посочи специфичните елементи, от които извежда, че конкуренцията би могла да се измени, а търговията между пазарите в държавите членки — потенциално да се засегне. Това важало още повече в конкретния случай, тъй като съответните предприятия извършвали дейност в различни икономически сектори, а помощите били малки. Комисията не доказала, че разглежданите мерки представляват оперативна помощ, и се придържала към общи и приблизителни твърдения. Освен това Италианската република отбелязва, че в обжалваното решение Комисията разглежда само една от спорните мерки, а именно намалението на данъчната ставка, предвидено в член 11 от DL 269/2003, и пропуска да разгледа приспадането от облагаемия доход на разходите за допускането до регистрация на борсата, предвидено в член 1, параграф 1, буква d) от DL 269/2003.

66      На последно място, в рамките на петото си правно основание Италианската република упреква Комисията, че се ограничила да основе несъвместимостта на разглежданите мерки с общия пазар на обстоятелството, че те въвеждали оперативни помощи и че при всички положения не е мотивирала надлежно констатацията си за несъвместимост на разглежданите мерки с общия пазар.

67      Комисията оспорва доводите на Италианската република.

 Съображения на Първоинстанционния съд

68      В самото начало следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика обхватът на задължението за мотивиране зависи от естеството на разглеждания акт и от контекста, в който е бил приет. Мотивите трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, издала акта, така че, от една страна, да дадат възможност на общностния съд да упражни контрол за законосъобразност, а от друга страна, да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да могат да защитят правата си и да проверят дали решението е обосновано. Не се изисква в мотивите да се уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, тъй като въпросът дали мотивите на определен акт съответстват на изискванията на член 253 ЕО трябва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и с оглед на всички правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63, Решение по дело WestLB, точка 63 по-горе, точки 278 и 279 и цитираната съдебна практика). По-специално Комисията не е длъжна да вземе отношение по всички доводи, изтъкнати пред нея от заинтересованите лица. Достатъчно е да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (вж. Решение по дело WestLB, точка 63 по-горе, точка 280 и цитираната съдебна практика).

69      Освен това в случай на схема за помощи Комисията може да проучи само общите характеристики на разглежданата схема за помощи, без да е длъжна да разглежда всеки отделен случай на прилагане (Решение на Съда от 19 октомври 2000 г. по дело Италия и Sardegna Lines/Комисия, C‑15/98 и C‑105/99, Recueil, стр. I‑8855, точка 51 и Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Гърция/Комисия, C‑278/00, Recueil, стр. I‑3997, точка 24), за да провери дали тази схема съдържа елементи на помощ (Решение на Съда от 15 декември 2005 г. по дело Италия/Комисия, C‑66/02, Recueil, стр. I‑10901, точка 91).

70      В светлината на тези принципи трябва да се разгледа дали обжалваното решение е достатъчно мотивирано, що се отнася до различните аспекти на преценката на Комисията, оспорвани от Италианската република.

 По липсата на мотиви, изведена от това, че Комисията не взела предвид съществуването в италианския правен ред на мярка с характеристики, аналогични на характеристиките на разглежданите мерки

71      В рамките на второто си правно основание Италианската република по същество упреква Комисията, че не е взела отношение по твърдението за наличие на приемственост между една от двете разглеждани мерки, а именно данъчното намаление, предвидено в член 11 от DL 269/2003, и Super DIT.

72      В самото начало следва да се отбележи, както изтъква Италианската република, че препращането към Super DIT, който имал времева и правна връзка с разглежданите мерки, формално е направено за първи път в становището, представено от Borsa italiana на 4 октомври 2004 г., коментирано от италианските власти в писмото от 30 ноември 2004 г. Според италианските власти и Borsa italiana разглежданите мерки по същество се обосновават от общите принципи на италианската данъчна система, с мотива че в италианския правен ред вече съществува Super DIT.

73      Следва също да се отбележи, както изтъква Италианската република, че в обжалваното решение Комисията излага причините, поради които данъчните насърчения, посочени в DL 269/2003, предоставят селективно предимство по смисъла на член 87, параграф 1 EО, без изобщо да споменава Super DIT.

74      При все това изтъкнатите от Италианската република доводи не могат да се уважат.

75      В това отношение на първо място следва да се отбележи, че както Комисията изтъква в писмените си изявления, тя никога не се е произнасяла относно евентуалната квалификация като държавна помощ на Super DIT, който не е предмет на уведомление на Комисията по смисъла на член 88, параграф 3 EО и който, тъй като е отменен през 2001 г. — и това не се оспорва от Италианската република — не е включен в разглежданата схема за помощи. Super DIT само се споменавал в член 11 от DL 269/2003, за да се попречи на съответните предприятия да ползват двойни данъчни предимства.

76      Що се отнася по-нататък до твърдението, че Комисията е узнала за Super DIT в рамките на своята дейност по надзор върху прилагането на правилата за вътрешния пазар и при разглеждането на Super DIT от формацията на Съвета „Икономически и финансови въпроси“, следва да се констатира, че от една страна, тези два аспекта не попадат в обхвата на контрола на държавните помощи, а от друга страна, че всяко явно бездействие на Комисията по отношение на мярка, която може да представлява държавна помощ, няма значение, когато — както е в случая — тя не е била уведомена за дадена схема за помощи (в този смисъл вж. Решение на Съда от 11 ноември 2004 г. по дело Demesa и Territorio Histórico de Álava/Комисия, C‑183/02 P и C‑187/02 P, Recueil, стр. I‑10609, точка 52).

77      Освен това фактът, че Комисията се е запознала подробно със Super DIT и че макар да е имала възможност да започне официална процедура по разследване, тя така и не се е произнесла относно евентуалната квалификация като държавна помощ на Super DIT, изобщо не се отразява нито върху понятието за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, нито върху квалификацията като нова или съществуваща помощ по смисъла на Регламент № 659/1999.

78      При всички положения, дори да се предположи, че Super DIT и разглежданата схема за помощи се вписват в логика на приемственост и разширяване, фактът, че Комисията не се е намесила по отношение на Super DIT, е без значение, след като разглежданата в настоящото производство схема за помощи, взета отделно от Super DIT, представлява държавна помощ (в този смисъл вж. Решение на Съда от 7 юни 1988 г. по дело Гърция/Комисия, 57/86, Recueil, стр. 2855, точка 10 и Решение на Съда от 15 декември 2005 г. по дело Unicredito Italiano, C‑148/04, Recueil, стр. I‑11137, точка 105).

79      На последно място е важно да се припомни, че съгласно цитираната в точка 69 по-горе съдебна практика Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, изтъкнати пред нея от заинтересованите лица. Достатъчно е да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на обжалваното решение (в този смисъл вж. и Решение по дело Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, точка 45 по-горе, точка 60 и цитираната съдебна практика). Още повече, Комисията не е длъжна и да мотивира подробно обжалваното решение, за да отговори на доводите, които счита за ирелевантни или слабо релевантни (в този смисъл вж. Определение на председателя на Съда от 29 април 2005 г. по дело Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, C‑404/04 P‑R, Recueil, стр. I‑3539, точка 37). Super DIT обаче не е част от разглежданата схема за помощи и тъй като Комисията изобщо не е оценявала съответствието му с правилата в областта на държавните помощи, той не е от съществено значение в контекста на обжалваното решение.

80      Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че не е отговорила специално на твърдението, че разглежданите мерки могат да се впишат в евентуална приемственост със Super DIT и поради това да се обосноват с общите принципи на италианската данъчна система.

81      При това положение второто правно основание следва да се отхвърли като неоснователно.

 По липсата на мотиви към обжалваното решение по отношение на селективния характер на разглежданите мерки

82      Комисията посвещава съображения 26—32 от обжалваното решение на доказване наличието на селективно предимство.

83      На първо място, в съображение 26 от обжалваното решение Комисията счита, че разглежданите мерки въвеждат дерогация от обичайното функциониране на данъчната система и предоставят изключително предимство на дружествата, които са в състояние да бъдат допуснати до търговия на фондова борса в краткия период на прилагане на схемата за помощи, от което са изключени вече регистрираните за търговия на фондова борса дружества, тези, които не отговарят на условията за такава регистрация, и тези, които решат да не се регистрират на фондова борса през разглеждания период.

84      В съображения 27—29 тя разяснява причините, поради които тази дерогация не може да се обоснове с оглед на естеството на данъчната система, доколкото не отговаря на никаква релевантна разлика между положението на регистрираните за търговия на регулиран пазар дружества и това на дружествата, които не са регистрирани там. Комисията пояснява, от една страна, че намалението на данъчната ставка, приложима към реализираната от получателите бъдеща печалба, предвидено в член 11 от DL 269/2003, не е съразмерно, тъй като тази печалба няма никаква връзка с регистрирането на получателите за търговия на фондова борса, със структурата на техния капитал и с другите характеристики, свързани с търговия на фондова борса, а от друга страна, че намалението на облагаемия доход, предвидено в член 1, параграф 1, буква d) от DL 269/2003, представлява извънредна помощ, тъй като се добавя към обикновеното приспадане на разходите. Освен това кратката продължителност на прилагането на схемата за помощи, която фактически изключва много потенциални получатели, по смисъла на обжалваното решение е в противоречие със специфичната цел за развитие на търговията на дружествата на фондова борса.

85      На второ място, в съображение 30 от обжалваното решение Комисията подчертава, че разглежданите мерки имат значителни последици върху предприятията с определена големина и могат да нарушат конкуренцията, като подобрят положението на тези предприятия спрямо това на конкурентните предприятия, които не са регистрирани за търговия на фондова борса в Италия. Още повече, тя отбелязва, че след като разглежданите насърчения се предоставят чрез данъчната система, те в още по-голяма степен са от полза за италианските предприятия, за които данъчните облекчения се прилагат към реализираната в световен мащаб печалба, отколкото за чуждестранните предприятия, за които данъчните облекчения се прилагат само към печалбата, реализирана в Италия. Комисията изключва и всякаква обосновка, свързана с естеството на данъчната система, след като схемата за помощи представлява извънредна помощ, която не може да се обоснове в рамките на обичайното управление на данъчната система.

86      От горепосочените точки следва, че в обжалваното решение Комисията ясно е изложила как предприятията — получатели по разглежданите мерки, се ползват от селективно предимство. При тези обстоятелства частта от третото правно основание, изведена от липса на мотиви, трябва да се отхвърли.

 По липсата на мотиви на обжалваното решение по отношение на въздействието на разглежданите мерки върху конкуренцията и върху вътреобщностната търговия

87      Следва да се припомни, че макар Комисията да е длъжна в мотивите на решението си да изтъкне поне обстоятелствата, при които е била предоставена помощ, когато те позволяват да се докаже, че дадена помощ е от естество да засегне търговията между държавите членки и да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията, тя не е длъжна да направи икономически анализ на действителното положение на съответните пазари, на пазарния дял на предприятията — получатели на помощите, на положението на конкурентните предприятия и на търговските потоци между държавите членки. Освен това в случай на предоставени неправомерно помощи Комисията не е длъжна да докаже действителните последици на тези помощи върху конкуренцията и върху търговията между държавите членки. Всъщност ако случаят беше такъв, това изискване щеше да постави в по-благоприятно положение държавите членки, които изплащат неправомерни помощи, в ущърб на тези, които уведомяват за проектите за помощи (в този смисъл вж. Решение на Първоинстанционния съд от 29 септември 2000 г. по дело CETM/Комисия, T‑55/99, Recueil, стр. II‑3207, точки 100—103 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, точка 45 по-горе, точка 215).

88      С оглед на тази съдебна практика в случая не изглежда, че Комисията не е изпълнила задължението си да мотивира достатъчно частта от обжалваното решение относно влиянието на разглежданите мерки върху конкуренцията и вътреобщностната търговия.

89      В това отношение Комисията посвещава съображения 34—37 от обжалваното решение на преглед на последиците на разглежданите мерки върху конкуренцията и вътреобщностната търговия.

90      Тя подчертава на първо място, че разглежданите мерки могат да „нарушат конкуренцията между предприятията и търговията между държавите членки, като се има предвид, че дружествата получатели могат да оперират на международните пазари и да извършват търговска и друга икономическа дейност на пазари, характеризиращи се със силна конкуренция“ (съображение 34 от обжалваното решение).

91      По-нататък тя изброява финансовите цели, преследвани от дружествата, поискали да бъдат допуснати до търговия на фондова борса, сред които увеличаване и диференциране на източниците на финансиране, увеличаване на техния финансов капацитет и оценяване на пазара, и установява, че „[к]ато предоставя извънредно данъчно предимство на дружествата, които решават да се регистрират за търговия на фондова борса, съответната схема подобрява конкурентното положение и финансовия капацитет на тези дружества спрямо конкурентите им“, като в същото време пояснява, че описаните последици „могат да поставят в по-благоприятно положение италианските получатели, опериращи на пазари, на които се извършва вътреобщностна търговия“, и че следователно „схемата засяга търговията и нарушава конкуренцията“ (съображение 35 от обжалваното решение).

92      На последно място Комисията уточнява, че „[десетте] дружества, допуснати до търговия на италиански фондови борси, са от различни сектори, всички от които — от производствения сектор до комунално-битовите услуги — са отворени за международна конкуренция“, и счита, че ползите от предоставените данъчни облекчения са съществени и могат да достигнат до 11,7 милиона евро на получател през трите години на прилагане на схемата за помощи (съображение 36 от обжалваното решение).

93      От това Комисията заключава в съображение 37 от обжалваното решение, че „нарушението на конкуренцията, причинено от схемата в различните сектори на дейност на получателите, е значително, като се има предвид фактът, че посочените често играят първостепенна роля в съответните сектори в Италия, което обосновава направената отрицателна оценка на схемата“.

94      При това положение мотивите на обжалваното решение позволяват на Италианската република и на общностния съд да узнаят причините, поради които Комисията е счела, че условията за прилагане на член 87, параграф 1 ЕО относно въздействието върху търговията между държавите членки и нарушението на конкуренцията в случая са изпълнени.

95      Това заключение не може да се постави под въпрос от твърдението на Италианската република, че разглеждането на нарушението на конкуренцията и на въздействието на разглежданите мерки върху търговията между държавите членки не засегнало мярката, посочена в член 1, параграф 1, буква d) от DL 269/2003. В това отношение е достатъчно да се припомни, че като посочват последиците от „схемата“, съображения 34—37 от обжалваното решение излагат по ясен и недвусмислен начин, че съображенията на Комисията се прилагат към схемата за помощи в нейната цялост и следователно към двете разглеждани мерки.

96      От това следва, че частта от четвъртото правно основание, изведено от липса на мотиви на обжалваното решение по отношение на въздействието на разглежданите мерки върху конкуренцията и върху вътреобщностната търговия, също трябва да се отхвърли.

 По липсата на мотиви на обжалваното решение по отношение на несъвместимостта на разглежданите мерки с общия пазар

97      Комисията посвещава съображения 39—45 от обжалваното решение на анализа на съвместимостта на разглежданите мерки с общия пазар.

98      Комисията подчертава най-напред, че тази съвместимост трябва да се оценява в светлината на дерогациите, предвидени в член 87, параграфи 2 и 3 EО (съображение 39 от обжалваното решение) и че италианските власти не са оспорвали изрично нейната изложена в решението за започване на процедурата оценка, че нито една от тези дерогации не е приложима в случая (съображение 40 от обжалваното решение). По-нататък тя излага, че „предоставените предимства не са свързани с нито един разход или са свързани с разходи, за които не могат да се предоставят помощи по силата на регламентите за освобождаване по категории или на общностните насоки“ (съображение 41 от обжалваното решение). Освен това Комисията пояснява, че дерогациите, предвидени в член 87, параграф 2 и параграф 3, букви а), б) и г) ЕО, в случая не са приложими (съображения 42—44 от обжалваното решение). Накрая, що се отнася по-специално до член 87, параграф 3, буква в) ЕО, тя подчертава, че предоставените от схемата „[д]анъчни предимства не са свързани с конкретни инвестиции, със създаването на работни места или с конкретни проекти“ и че „[т]е представляват единствено намаление на тежестите, които съответните предприятия обичайно понасят в рамките на своята икономическа дейност, и следователно трябва да се разглеждат като оперативни държавни помощи, които са несъвместими с общия пазар“ (съображение 45 от обжалваното решение).

99      Що се отнася обаче по-специално до твърдяното задължение на Комисията да мотивира специално заключението си, че разглежданите мерки не са съвместими с общия пазар по отношение на възможността помощите да могат да се обосноват, макар и като оперативни, следва да се припомни, че съгласно цитираната в точка 68 по-горе съдебна практика Комисията не е длъжна да вземе отношение по всички доводи, изтъкнати пред нея от заинтересованите лица. Достатъчно е да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението. Освен това, съгласно цитираната в точка 79 по-горе съдебна практика тя не е длъжна и да мотивира подробно своето решение, за да отговори на доводите, които счита за ирелевантни или слабо релевантни.

100    В това отношение е достатъчно да се отбележи, че Комисията излага надлежно в съображения 39—45 от обжалваното решение основните мотиви, поради които установява несъвместимостта на схемата за помощи с общия пазар, и в точка 46 от обжалваното решение посочва, че за тези помощи в качеството им на оперативни помощи не е приложима никаква дерогация.

101    Трябва да се констатира, че мотивите на обжалваното решение позволяват да се узнаят причините, поради които Комисията е изключила прилагането на дерогациите, предвидени в член 87, параграфи 2 и 3 ЕО, и по-точно причините, поради които тя е квалифицирала спорните мерки като оперативни помощи, изключени от приложното поле на член 87, параграф 3, буква в) ЕО, а не като инвестиционни помощи.

102    С оглед на изложените съображения частта от петото правно основание, изведена от липса на мотиви на обжалваното решение по отношение на несъвместимостта на разглежданите мерки с общия пазар, следва да се отхвърли.

3.     По нарушението на член 87 ЕО

103    В рамките на своето трето, четвърто и пето правно основание Италианската република изтъква нарушение на член 87 ЕО, що се отнася до различни аспекти на преценката на Комисията на спорните мерки. В рамките на третото си правно основание тя оспорва наличието на предимство, предоставено на отскоро регистрираните за търговия на фондова борса дружества, както и селективния характер на това предимство; в рамките на четвъртото си правно основание — въздействието на разглежданите мерки върху конкуренцията и върху вътреобщностната търговия; в рамките на петото си правно основание — несъвместимостта на разглежданите мерки с общия пазар.

 По селективността на предимството, предоставено на отскоро регистрираните за търговия на фондова борса дружества

 Доводи на страните

104    В рамките на третото си правно основание Италианската република изтъква, че разглежданите мерки нямат селективен характер или че разграничението, което въвеждат, е обосновано от естеството или от структурата на данъчната система.

105    Италианската република оспорва становището, формулирано в съображение 26 от обжалваното решение, че селективният характер на предимството се крие във факта, че разглежданите мерки дерогират „обичайното функциониране на данъчната система и поставя[т] в по-благоприятно положение някои предприятия или производства, тъй като т[е] съставлява[т] специфична схема, от която могат да се ползват само дружествата, които са в състояние да бъдат допуснати до търговия на фондова борса през обхванатия от схемата период“. Тя счита, че щом разглежданата схема за помощи се отнася до всички дружества с акции, които потенциално са в състояние да се регистрират за търговия на фондова борса, тя не е селективна. Всъщност нова схема за помощи щяла неизбежно да бъде адресирана до тези, които в момента на влизането ѝ в сила отговарят на предвидените в нея условия, а не до тези, които не отговарят на посочените условия или които са отговаряли на тях по-рано.

106    Италианската република оспорва и становището, формулирано в съображение 27 от обжалваното решение, че разглежданата схема за помощи не можела да се обоснове с оглед на естеството на италианската данъчна система, не била съразмерна — доколкото намалението на данъчната ставка се прилага към реализираната от получателите бъдеща печалба, което няма никаква връзка нито с факта, че те са допуснати до търговия на фондова борса, нито със структурата на техния капитал, нито с другите характеристики на търговията на фондова борса — и не можела да се обоснове и с оглед на своите специфични цели предвид краткото си прилагане, което я прави на практика недостъпна за голям брой потенциални получатели. Според Италианската република разглежданите мерки въвеждат диференциране, свойствено на логиката на данъчната система, доколкото съответстват на положение като това на регистрираните за търговия на фондова борса дружества, което обективно се различава от положението на нерегистрираните там дружества. Регистрираните за търговия на фондова борса дружества трябвало да понасят значителни разходи, които отчасти оставали в тяхна тежест, тъй като съществувала вероятност да не могат да се приспаднат през данъчната година, през която са били понесени, а дори и да могат, възможността за тяхното приспадане би довела до данъчна икономия, която не би могла да надвишава данъчните ставки, приложими към облагаемите доходи.

107    Според Италианската република Решение на Съда от 8 ноември 2001 г. по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke (C‑143/99, Recueil, стр. I‑8365, точки 41 и 42) и Решение на Съда от 13 февруари 2003 г. по дело Испания/Комисия (C‑409/00, Recueil, стр. I‑1487, точка 52) потвърждават, че прилагането на различно данъчно третиране на регистрираните за търговия на фондова борса дружества се вписва в логиката на системата и не представлява селективен подход.

108    Що се отнася до довода на Комисията, че посоченото в член 11 от DL 269/2003 намаление на данъчната ставка не било свързано с разходите по допускане до регистрация за търговия на фондова борса, а с реализираната от дружествата печалба, Италианската република изтъква, че било възможно да не е налице печалба, в който случай намалението на ставката нямало да има никакви действителни последици, а дори да се реализира печалба, несъмнено би ставало въпрос за печалба, която е силно занижена поради разходите, породени от самото допускане до търговия на фондова борса.

109    Следователно твърдението на Комисията, че диференцираното третиране „не отговаря на никаква релевантна разлика между положението на регистрираните за търговия на фондова борса дружества и положението на дружествата, които не са регистрирани там“ (съображение 27 от обжалваното решение), било погрешно от правна страна.

110    Италианската република добавя, че за да се оцени селективността на разглежданите мерки, трябвало по-скоро да се сравни положението не на всички дружества с акции, а само на дружествата с акции, които потенциално могат да бъдат допуснати до търговия на фондова борса. В този случай било очевидно, че тъй като спорните мерки били адресирани без разлика до всички дружества с акции, които потенциално могат да бъдат допуснати до търговия на фондова борса, те не въвеждали никакъв „субективен“ подбор.

111    Според Италианската република Комисията освен това не отчела съгласуваността на двете разглеждани мерки, която се кореняла в приемствеността спрямо предходните мерки в областта на данъчните облекчения в полза на отскоро регистрираните за търговия на фондова борса дружества, а именно Super DIT.

112    Тя изтъква също, че мерките продължават да нямат селективен характер, макар да са временни, още повече, че ограничението във времето позволявало разглежданата схема за помощи да се съвмести с държавните бюджетни изисквания и освен това можело да се обясни с експерименталния характер на мярката.

113    Що се отнася до съображение 28 от обжалваното решение, според което приспадането на разходите за регистрация на фондова борса, предвидено в член 1, параграф 1, буква d) от DL 269/2003, също представлява извънредна помощ, тъй като се добавя към обичайното приспадане на разходите, Италианската република подчертава противоречието в обжалваното решение, доколкото Комисията, от една страна, твърди, че посочената мярка можела да се счита за обоснована от специфичната цел, преследвана със схемата за помощи, а от друга — отхвърля тази обосновка по отношение на другата разглеждана мярка, а именно намалението на данъка, закрепено в член 11 от DL 269/2003.

114    Що се отнася до съображение 30 от обжалваното решение, съгласно което поради прилагането на данъчните облекчения към реализираната в световен мащаб печалба от разглежданите мерки се ползват главно италиански предприятия, Италианската република изтъква, че селективният характер на една мярка трябва да се преценява изключително като се сравняват, от една страна, положенията, които визира, а от друга страна, положенията, които изключва, и че за да се установи съществуването на държавна помощ, не е уместно да се сравняват положения, визирани от разглежданата мярка, за да се прецени дали извличат от тази мярка предимства с еднакво или с различно значение.

115    На последно място Италианската република подчертава, че не може да бъде изключено всяко различно отражение на разглежданите мерки върху италианските и чуждестранни дружества получатели, тъй като е обичайно за данъчна система да се основава на правилото за универсалност на облагането и на предимствата, що се отнася до местните лица, както и на правилото за териториалност на данъка, що се отнася до чуждестранните лица (в този смисъл вж. Решение на Съда от 14 февруари 1995 г. по дело Schumacker, C‑279/93, Recueil, стр. I‑225, точки 31, 32 и 34 и Решение на Съда от 14 септември 1999 г. по дело Gschwind, C‑391/97, Recueil, стр. I‑5451, точки 21—24).

116    Комисията оспорва доводите на Италианската република.

 Съображения на Първоинстанционния съд

117    Член 87, параграф 1 EО забранява държавните помощи, които „поставя[т] в по-благоприятно положение […] определени предприятия или производството на някои стоки“, тоест селективните помощи (Решение от 15 декември 2005 г. по дело Италия/Комисия, точка 69 по-горе, точка 94). Съгласно постоянна съдебна практика обаче понятието за държавна помощ не визира държавните мерки, които въвеждат диференциране между предприятия и следователно са a priori селективни, когато това диференциране произтича от естеството или от структурата на системата от тежести, в която се вписват тези мерки (Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Нидерландия/Комисия, C‑159/01, Recueil, стр. I‑4461, точка 42 и Решение на Съда от 6 септември 2006 г. по дело Португалия/Комисия, C‑88/03, Recueil, стр. I‑7115, точка 52 и цитираната съдебна практика).

118    Следователно трябва най-напред да се провери дали разглежданите мерки за намаляване на данъка имат a priori селективен характер и по-нататък евентуално да се разгледа дали, както поддържа Италианската република, тези мерки са обосновани от естеството и от структурата на италианската данъчна система.

–       По a priori селективния характер на разглежданите мерки

119    Що се отнася до преценката на условието за селективност, което е конститутивно за понятието за държавна помощ, от съдебната практика следва, че член 87, параграф 1 ЕО изисква да се установи дали в рамките на дадения правопорядък дадена национална мярка може да постави в по-благоприятно положение определени предприятия спрямо други, които биха се оказали, с оглед на преследваните от споменатия правопорядък цели, в сходно фактическо и правно положение (вж. Решение по дело Испания/Комисия, точка 107 по-горе, точка 47 и Решение по дело Португалия/Комисия, точка 117 по-горе, точка 54 и цитираната съдебна практика).

120    В случая обаче селективността на данъчното предимство, въведено с член 1, параграф 1, буква d) и от член 11 от DL 269/2003, следва от различни елементи. На първо място, правото на намаление на данъчната ставка за облагане на дохода в първите три години след данъчната година, през която е извършена регистрацията за търговия на фондова борса, както и правото на приспадане от облагаемия доход на равностойността на разходите за регистрация за търговия на фондова борса, се признават единствено на отскоро регистрираните за търговия на фондова борса предприятия. На следващо място, тези предприятия, а именно отскоро регистрираните за търговия на фондова борса дружества с акции, трябва да бъдат допуснати до официална регистрация на регулиран пазар между 2 октомври 2003 г. (датата на влизане в сила на DL 269/2003) и 31 декември 2004 г. (краен срок за първата регистрация за търговия на фондова борса съгласно член 11 от DL 269/2003). Така разглежданите мерки са от полза единствено за предприятията, които извършват визираните действия (в този смисъл вж. Решение от 15 декември 2005 г. по дело Италия/Комисия, точка 69 по-горе, точка 97) в краткия петнадесетмесечен период на прилагане на схемата за помощи (в този смисъл и по аналогия вж. Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2002 г. по дело Diputación Foral de Álava и др./Комисия, T‑92/00 и T‑103/00, Recueil, стр. II‑1385, точка 49). На практика никое друго предприятие не може да се ползва от схемата за помощи, независимо дали става въпрос за вече регистрирани за търговия на фондова борса предприятия или за предприятия, които не отговарят и не могат да отговорят на изискваните условия за търговия на фондова борса през периода, обхванат от схемата за помощи. В това отношение следва още да се уточни, както е видно от съображение 18 от обжалваното решение и както многократно изтъква Комисията в своите писмени изявления, без Италианската република да я опровергава, че краткият период, предвиден от схемата за помощи, по същество е сходен с времето, необходимо за планиране, започване и изпълнение на допускането до регистрация за търговия на фондова борса, като се имат предвид уреждащите го разпоредби, които налагат на желаещите да бъдат регистрирани на фондова борса предприятия изпълнението на строги условия. При това положение, както признава Италианската република в съдебното заседание, предимствата, предоставяни от разглежданите мерки, са de facto достъпни само за предприятията, които вече са започнали процедурата по регистрация за търговия на фондова борса, за предприятията, които поне планират да го направят, и за тези, които са готови да предприемат подобна инициатива в много кратък срок.

121    Доколкото дружествата, допуснати до регистрация за търговия на фондова борса през периода, обхванат от схемата за помощи, се ползват от данъчни облекчения — а именно намаление на данъчната ставка за облагане на дохода и приспадане от облагаемия доход, в допълнение към обичайното приспадане, на разходите, свързани с регистрацията за търговия на фондова борса — недостъпни за дружествата, които не извършват операции като визираните от тези мерки, те се ползват от предимства, на които е нямало да имат право в рамките на обичайно прилагане на данъчния режим. Поради това разглежданите мерки са селективни.

122    Освен това разглежданите мерки са селективни, доколкото поставят регистрираните в Италия дружества в по-благоприятно фактическо положение спрямо дружествата, които не са регистрирани там (в този смисъл и по аналогия вж. Решение на Съда от 14 юли 1983 г. по дело Комисия/Италия, 203/82, Recueil, стр. 2525). Всъщност както правилно подчертава Комисията в точка 30 от обжалваното решение, от данъчното насърчение, предоставяно чрез дерогация от обичайното данъчно третиране в полза на всички данъчнозадължени в Италия предприятия, които бъдат допуснати до регистрация за търговия на регулиран пазар, се ползват главно регистрираните в Италия дружества. Освен това, що се отнася до последните, данъчните облекчения се прилагат към реализираната в световен мащаб печалба, докато за чуждестранните дружества споменатите облекчения се прилагат само към реализираната в Италия печалба.

123    Това заключение не може да се постави под съмнение от довода на Италианската република, според който селективният характер на една мярка трябва да се преценява изключително като се сравняват, от една страна, положенията, които тя визира, а от друга — положенията, които изключва, а не чрез сравнение на положенията, визирани в разглежданата мярка. В това отношение следва да се припомни, че член 87, параграф 1 ЕО цели да забрани всяка помощ, която е от естество да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ и определя дадена мярка за помощ в зависимост от нейните последици. Следователно, както правилно подчертава Комисията, няма пречка вече ограничена до определени субекти мярка — в случая регистрираните за търговия на фондова борса дружества — да поставя в благоприятно положение някои получатели в по-голяма степен — в случая италианските дружества, за които данъчните облекчения се прилагат към реализираната в световен мащаб печалба — от други дружества, също получатели по схемата за помощи, а именно чуждестранните дружества, за които данъчните облекчения се прилагат единствено към реализираната в Италия печалба.

124    От изложеното следва, че разглежданите мерки поставят в по-благоприятно положение „определени дружества“ по смисъла на член 87, параграф 1 EО. Трябва следователно да се провери дали въведеното от посочените мерки диференциране се обосновава от естеството или от общата структура на данъчната система, в която те се вписват.

–       По обосновката на разглежданите мерки от естеството и структурата на италианската данъчна система

125    В това отношение следва да се поясни, че ако подобно диференциране се основава на крайни цели, различни от преследваните от общата система, по принцип се счита, че разглежданата мярка отговаря на условието за селективност, предвидено в член 87, параграф 1 ЕО (в този смисъл вж. Решение на Съда от 2 юли 1974 г. по дело Италия/Комисия, 173/73, Recueil, стр. 709, точка 33 и Решение на Съда по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, точка 107 по-горе, точка 49). Впрочем държавата членка, която въвежда подобно диференциране между предприятия в областта на тежестите, трябва да докаже, че то е действително обосновано от естеството и от структурата на разглежданата система (Решение по дело Нидерландия/Комисия, точка 117 по-горе, точка 43).

126    Според Италианската република намалението на данъка представлява данъчен стимул за регистрация на фондова борса на дружествата, визирани с разглежданата схема за помощ, като се има предвид фактът, че всяко дружество, което има намерение да бъде допуснато до регистрация за търговия на фондова борса или на друг регулиран пазар, трябва да понесе значителни тежести. Следователно посочените мерки съответствали на особеното положение на дружествата, които възнамеряват да бъдат допуснати до регистрация на фондова борса, което било обективно различно от тази на другите дружества.

127    В това отношение Комисията пояснява в съображение 27 от обжалваното решение, че разглежданите мерки не съответстват на никаква релевантна от данъчна гледна точка разлика между положението на дружествата, регистрирани за търговия на фондова борса или на друг регулиран пазар, и това на дружества, които не са регистрирани там.

128    Уместно е следователно да се провери дали Комисията основателно е изключила съществуването на каквото и да било съответствие между разглежданите мерки и обективно особеното положение на техните получатели.

129    С оглед на това двете мерки следва да се разгледат отделно.

130    От една страна, както правилно отбелязва Комисията в съображение 27 от обжалваното решение, тъй като визираните в член 11 от DL 269/2003 данъчни облекчения се предоставят при допускане до регистрация за търговия на фондова борса, те се прилагат към реализираната от предприятията получатели бъдеща печалба, която няма връзка нито с факта, че получателите са били допуснати до регистрация на фондова борса, нито с понесените тежести вследствие на действията по допускане, нито с каквато и да било друга евентуална неблагоприятна последица, произтичаща от това особено положение. Освен това, предвид краткия си период на прилагане, схемата за помощи не се обосновава и с оглед на своите специфични цели, а именно насърчаване на регистрацията за търговия на фондова борса на дружествата, тъй като de facto изключва много потенциални получатели.

131    Впрочем Италианската република не доказва никаква връзка между особените характеристики на дружествата, допуснати до регистрация за търговия на фондова борса — и по-специално евентуалните неблагоприятни последици, които биха произтекли от регистрацията на фондова борса, що се отнася до достъпа до капиталов пазар и организационните тежести — и посочените мерки.

132    Следователно, дори да се предположи, че регистрираните за търговия на фондова борса дружества могат да имат характеристики, различни от тези на дружествата, които не са регистрирани там, по-специално що се отнася до достъпа до капиталов пазар и до организационните тежести, следва да се приеме, че данъчните облекчения, визирани в член 11 от DL 269/2003, нямат никаква връзка с посочените характеристики.

133    От друга страна, както правилно отбелязва Комисията в съображение 28 от обжалваното решение, визираното в член 1, параграф 1, буква d) от DL 269/2003 приспадане от облагаемия доход, което се добавя към обичайното приспадане на разходите, също представлява извънредна помощ. Дори да се предположи обаче, че тя може да се счита за обоснована от специфичната преследвана от схемата за помощи цел да се насърчи регистрацията на фондова борса на дружества, остава фактът, че отново — както правилно отбелязва Комисията — поради своето кратко прилагане тя противоречи на спомената цел, тъй като изключва фактически много потенциални получатели.

134    Освен това, противно на твърденията на Италианската република, в обжалваното решение няма никакво противоречие, тъй като в него Комисията изглежда е изключила всякаква възможност за обосновка, изведена от естеството или от структурата на системата по отношение на данъчните насърчения, въведени с член 11 от DL 269/2003 (съображение 27 от обжалваното решение), като от друга страна едновременно с това е признала възможността за обосновка по отношение на данъчните насърчения, визирани в член 1, параграф 1, буква d) от DL 269/2003 (съображение 28 от обжалваното решение).

135    В това отношение, що се отнася до първата мярка, Комисията правилно изключва незабавно всякаква възможност за обосновка, щом като посочената мярка не е свързана с никакво особено положение на дружествата, допуснати до регистрация за търговия на фондова борса, а що се отнася до втората мярка, след като отбелязва, че подобна мярка би могла евентуално да се обоснове, в случая изключва каквато и да било обосновка, щом като посочената е свързана с разходите за регистрация на фондова борса.

136    При това положение следва да се заключи, че Комисията не е нарушила член 87, параграф 1 EО, като е счела, че разглежданите мерки поставят в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ и че при липсата на пряка връзка между посочените мерки и целта на схемата за помощи те не се вписват в естеството и в структурата на италианската данъчна система.

137    Това заключение не може да се обезсили от твърдението на Италианската република за съгласуваност между разглежданите мерки и аналогичните предходни мерки, а именно Super DIT.

138    В това отношение Италианската република не е доказала, че съществува подобна съгласуваност.

139    На първо място следва да се отбележи, че има прекъсване на приемствеността между двата режима, тъй като Super DIT е отменен през 2001 г., макар да продължава да се прилага като преходна мярка към дружествата, които към 30 юни 2001 г. са предприели действия по увеличаване на капитала, а разглежданите мерки са въведени през октомври 2003 г.

140    Освен това приложното поле на двата режима е съвсем различно. Super DIT предвижда облекчения на данъчната ставка, приложима единствено към обичайния приход от увеличението на инвестирания капитал за дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до регистрация на регулиран пазар за трите данъчни периода след този на първата регистрация. Както подчертава Комисията, Super DIT цели да смекчи неблагоприятното положение на новите рискови капиталови вноски при операциите по регистрация на фондова борса, чието данъчно третиране е по-малко благоприятно спрямо финансирането чрез заеми. За сметка на това разглежданите мерки предвиждат, от една страна, облекчения на данъчната ставка, приложима към глобалния доход, а от друга страна, приспадане на разходите по допускане до регистрация за търговия на фондова борса, което се добавя към обичайното приспадане.

141    Във всички случаи, дори да се предположи, че двете последователни мерки се вписват в логика на приемственост и на разширение, сам по себе си този аспект не би бил достатъчен, за да докаже, че разглежданите мерки се вписват в естеството и в структурата на системата, щом като, както бе установено в точка 75 по-горе, Комисията не се е произнесла по въпроса дали Super DIT евентуално има естество на държавна помощ.

142    На последно място, що се отнася до довода на Италианската република, изведен по същество от съгласуваността на диференцираното третиране между местни и чуждестранни лица с вътрешната данъчна система, следва да се припомни, че в случая последиците от разглежданите мерки не произтичат от определянето на облагаемата основа сама по себе си и следователно от диференцираните условия на облагане, чиято съгласуваност се подчертава от Италианската република. Тези последици произтичат по-скоро, както правилно изтъква Комисията, от избора да се обвържат разглежданата печалба и данъчната основа, което представлява несвойствен за логиката на данъчната система избор. С други думи, предимствата, които имат за цел принципно да насърчат регистрация за търговия на регулиран пазар, се прилагат към данъчната основа, която няма никаква връзка с регистрацията на фондова борса. Следователно макар в основата на предимството да е допускането до регистрация за търговия на фондова борса, схемата за помощи води на практика до предоставяне на различно предимство, в зависимост от това дали получателят е установен основно в Италия или другаде.

143    От изложеното дотук следва, че доколкото е изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, третото правно основание трябва да се отхвърли.

 По въздействието на разглежданите мерки върху вътреобщностната търговия и върху конкуренцията

 Доводи на страните

144    В рамките на четвъртото правно основание Италианската република поставя под въпрос анализа на Комисията, що се отнася до двете условия, свързани със засягане на конкуренцията и на вътреобщностната търговия.

145    Според Италианската република засягане на конкуренцията по дефиниция е изменение на съществуващото конкурентно равновесие, а именно последица, която може да се прецени само за определен период. Комисията не пояснявала мотивите, поради които, въпреки краткото им времетраене и занижената им стойност, спорните мерки все пак могат сами по себе си трайно да изменят конкурентното равновесие. В това отношение Италианската република изтъква съдебната практика, съгласно която помощ на сравнително ниска стойност може да има въздействие върху търговията, „когато секторът, в който извършва дейност предприятието, което се ползва от нея, се характеризира със силна конкуренция“, за да заключи, че Комисията била длъжна да направи анализ, макар и синтезиран, на секторите, в които могат да извършват дейност различните получатели по разглежданите мерки и на съществуващото конкурентно положение в тези сектори, което в случая напълно липсвало.

146    Макар да се налагал икономически анализ, Комисията се ограничила до общи твърдения, без да прави разлика между общностните сектори и секторите само от национално значение, въпреки че приела, че някои получатели биха могли да извършват дейност в последните.

147    Освен това Комисията не доказала, че разглежданите мерки представляват оперативни помощи. Напротив, според Италианската република тези мерки имали за цел да благоприятстват укрепването на икономическото състояние на дружествата вследствие на допускането им до регистрация за търговия на фондова борса. Следователно тъй като се отнасяло до мерки със структурен обхват, а не до мерки по текущото управление, предполагаемото им въздействие върху конкуренцията трябвало да бъде надлежно анализирано от Комисията.

148    Що се отнася по-специално до нарушението на конкуренцията, Италианската република изтъква, че по отношение на взетите предвид в обжалваното решение получатели по схемата за помощи, тоест най-важните оператори на пазара, данъчното предимство, което може да представлява обща икономия, възлизаща на 11,7 милиона евро за трите години на прилагане на намалената ставка, не е само по себе си от естество да окаже значително въздействие върху конкурентното им положение по отношение на оборота на тези предприятия, освен ако не бъде проведено по-подробно разследване, което не е направено в случая.

149    На последно място, при положение че намалението на ставката имало за цел да постави в еднакво положение дружествата, които току-що били допуснати до регистрация за търговия на фондова борса и понасят високи разходи, и дружествата, които не са регистрирани за търговия на фондова борса и не са допуснати до такава търговия, това намаление не съдържало предимство за дружествата, допуснати до регистрация, и поради това не водело да никакво нарушение на конкуренцията.

150    Комисията оспорва доводите на Италианската република.

 Съображения на Първоинстанционния съд

151    Член 87, параграф 1 EО забранява помощите, които засягат търговията между държавите членки и нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията.

152    При преценката на тези две условия Комисията е длъжна не да установи действителното въздействие на помощите върху търговията между държавите членки и действителното нарушаване конкуренцията, а само да провери дали тези помощи могат да засегнат търговията и да нарушат конкуренцията (вж. Решение от 15 декември 2005 г. по дело Италия/Комисия, точка 69 по-горе, точка 111 и цитираната съдебна практика).

153    По-специално, когато помощ, предоставена от държава членка, засилва положението на предприятие спрямо други конкурентни предприятия във вътреобщностната търговия, последната трябва да се счита за повлияна от помощта. Следователно не е необходимо самите предприятия получатели да участват във вътреобщностната търговия. Всъщност когато държава членка предоставя помощ на предприятие, вътрешната дейност може да се окаже подкрепена или увеличена, така че в резултат на това шансовете на установените в други държава членки предприятия за навлизане на пазара на тази държава членка намаляват. Освен това укрепване на предприятие, което до този момент не е участвало във вътреобщностната търговия, може да го постави в положение, позволяващо му да навлезе на пазара на друга държава членка (в този смисъл вж. Решение от 15 декември 2005 г. по дело Италия/Комисия, точка 69 по-горе, точки 115 и 117 и цитираната съдебна практика).

154    Дори помощ с относително слабо значение е от естество да засегне търговията между държавите членки, когато в секторите на дейност на предприятията получатели се наблюдава интензивна конкуренция (в този смисъл вж. Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 1998 г. по дело Vlaams Gewest/Комисия, T‑214/95, Recueil, стр. II‑717, точка 49).

155    Освен това според постоянна съдебна практика щом публичен орган поставя в по-благоприятно положение предприятие, което извършва дейност в сектор, характеризиращ се с интензивна конкуренция, като му предоставя предимство, е налице нарушение на конкуренцията или опасност от такова нарушение. Ако предимството е по-малко, конкуренцията е нарушена в по-малка степен, но е все пак нарушена. А забраната, посочена в член 87, параграф 1 ЕО, се прилага към всяка помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, независимо от размера ѝ, доколкото засяга търговията между държавите членки (Решение по дело Vlaams Gewest/Комисия, точка 154 по-горе, точка 46).

156    От съображения 34—36 от обжалваното решение на Комисията е видно, че съгласно горепосочената съдебна практика Комисията е разгледала дали въпросните мерки могат да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки. Според нея разглежданите мерки подобряват конкурентното положение и финансовия капацитет на дружествата получатели, които могат да извършват дейност на международните пазари и на пазарите, характеризиращи се с интензивна конкуренция, което може освен това да постави в по-благоприятно положение италианските получатели, опериращи на пазари, на които се извършва вътреобщностна търговия. Комисията уточнява още, че дружествата получатели са от различни сектори, всички от които — от производствения сектор до комунално-битовите услуги — са отворени за международна конкуренция, и че ползите от предоставените данъчни облекчения са съществени и могат да достигнат до 11,7 милиона евро на получател през трите години на прилагане на схемата за помощи.

157    Противно на твърденията на Италианската република обаче, Комисията не е длъжна нито да докаже „постоянно“ нарушаване на конкуренцията, нито да проведе по-подробно разследване относно наличието на въздействие на разглежданите мерки върху конкурентното положение на получателите или още по-малко спрямо оборота на последните. Всъщност съдебната практика не изисква нарушаването на конкуренцията или заплахата от подобно нарушаване и засягането на вътреобщностната търговия да бъдат чувствителни или значителни (Решение по дело Diputación Foral de Álava и др./Комисия, точка 120 по-горе, точка 78). Освен това, както бе изложено в точки 155 и 156 по-горе, изтъкнатото от Италианската република обстоятелство относно слабото значение на помощта в случая не е релевантно щом предприятията получатели извършват дейност в сектори, отворени за конкуренция.

158    Още повече, както бе изложено в точка 87 по-горе, що се отнася до помощ, за която Комисията не е била уведомена, решението за установяване на несъвместимостта на тази помощ с общия пазар не трябва задължително да се основава на доказателство за действителното въздействие на тази помощ върху конкуренцията или върху търговията между държавите членки.

159    Освен това, противно на поддържаното от Италианската република, фактът, че някои от предприятията получатели могат да извършват дейност на пазари, които са само от национално значение, също не налага на Комисията да извърши задълбочен анализ.

160    При всички положения, както бе изложено в точка 69 по-горе, в случай на схема за помощи Комисията може да проучи само общите ѝ характеристики, без да е длъжна да разглежда всеки особен случай на прилагане, за да провери дали тази схема съдържа елементи на помощ. Обстоятелството, че от нея евентуално се ползват и получатели, които извършват дейност само на пазари с национално значение, не поставя под съмнение тази констатация, която е достатъчна за прилагането на член 87, параграф 1 ЕО към схема за помощи (в този смисъл и по аналогия вж. Решение от 15 декември 2005 г. по дело Италия/Комисия, точка 69 по-горе, точки 91 и 92 и цитираната съдебна практика).

161    Що се отнася до довода на Италианската република, изведен от това, че намалението на данъчната ставка имало за цел по същество да компенсира неблагоприятното положение, в което предприятията получатели се намирали поради своята регистрация за търговия на фондова борса, е важно да се отбележи, че фактът, че разглежданите държавни мерки имат за цел да компенсират свръхразходите, които предприятията получатели понасяли вследствие на допускането си до регистрация за търговия на фондова борса, не може да ги освободи от квалифицирането като помощ по смисъла на член 87 ЕО (вж. в този смисъл Решение на Съда от 5 октомври 1999 г. по дело Франция/Комисия, C‑251/97, Recueil, стр. I‑6639, точка 47).

162    На последно място, що се отнася до разграничението, което Италианската република се опитва да прокара между оперативните помощи и помощите със структурен обхват, следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика, посочена в точки 152—155 по-горе, то е ирелевантно при разглеждането на настоящото правно основание. Всъщност всяко предоставяне на помощи на предприятие, което упражнява дейността си на общностния пазар, може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки (Решение по дело Diputación Foral de Álava и др./Комисия, точка 120 по-горе, точка 72).

163    Следователно четвъртото правно основание също трябва да се отхвърли като неоснователно, доколкото е изведено от нарушение на член 87, параграф 1 EО.

 По квалификацията на разглежданите мерки като оперативни помощи и тяхната несъвместимост с общия пазар

 Доводи на страните

164    Италианската република оспорва преценката на Комисията, що се отнася до несъвместимостта на схемата за помощи с общия пазар.

165    На първо място, тя изтъква, че дори да се предположи, че разглежданите мерки представляват оперативни помощи, това не пречи те да попаднат в приложното поле на член 87, параграф 3, буква в) EО. В това отношение Италианската република изтъква и Решение 2000/410/EО на Комисията от 22 декември 1999 г. относно схемата за помощи, която Франция възнамерявала да приведе в изпълнение в полза на френския пристанищен сектор (OВ L 155, 2000 г., стр. 52), в което Комисията приела правомерността на оперативна помощ въз основа на определен брой обстоятелства като ограниченото икономическо въздействие на помощта, обстоятелството, че получателите били малки и средни предприятия, и липсата на възражение от страна на третите заинтересовани лица, които били налице и в настоящия случай. Комисията трябвало следователно да приеме правомерността на разглежданата схема за помощи или поне специално да мотивира заключението си относно несъвместимостта ѝ с общия пазар, която не можела да се основава на квалификацията ѝ като оперативна помощ.

166    На второ място, Италианската република поддържа, че разглежданите мерки представляват при всички положения инвестиционни помощи, тъй като регистрацията за търговия на фондова борса включва разходи, свойствени за укрепване на икономическото състояние и структурата на дружеството получател и следователно трайни разходи, тоест инвестиции.

167    На трето място, Италианската република счита, че целта на разглежданите мерки — а именно увеличаване и развитие на търговията на фондова борса — е специфична цел на икономическата политика, която може да попадне в обхвата на член 87, параграф 3, буква в) EО.

168    Комисията оспорва доводите на Италианската република.

 Съображения на Първоинстанционния съд

169    Следва да се припомни, че за прилагането член 87, параграф 3 ЕО Комисията разполага с широко право на преценка, чието упражняване включва оценки от икономическо и социално естество, които трябва да бъдат извършвани в общностен контекст. Съдебният контрол на упражняването на това право на преценка се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали възприетите факти са установени точно и не е налице грешка в прилагането на правото и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (вж. Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия, C‑372/97, Recueil, стр. I‑3679, точка 83 и цитираната съдебна практика).

170    Освен това от съдебната практика следва, че правомерността на решение на Комисията за установяване, че дадена нова помощ не отговаря на условията за прилагане на тази дерогация, трябва да се преценява единствено в рамките на член 87, параграф 3, буква в) ЕО, а не с оглед на по-ранна — дори да се предположи, че е установена — практика на Комисията по вземане на решения (в този смисъл вж. Решение на Съда от 30 септември 2003 г. по дело Freistaat Sachsen и др./Комисия, C‑57/00 P и C‑61/00 P, Recueil, стр. I‑9975, точки 52 и 53 и Решение на Първоинстанционния съд от 15 юни 2005 г. по дело Regione autonoma della Sardegna/Комисия, T‑171/02, Recueil, стр. II‑2123, точка 177).

171    В случая в съображение 45 от обжалваното решение Комисията стига до заключението, че разглежданите мерки трябва да се квалифицират като оперативни помощи, които не попадат в обхвата на дерогацията, предвидена в член 87, параграф 3, буква в) ЕО относно развитието на определени дейности или определени икономически региони и следователно са несъвместими с общия пазар, като уточнява, че „[д]анъчните предимства, предоставени от разглежданата схема, не са свързани с конкретни инвестиции, със създаването на работни места или с конкретни проекти“.

172    Подобна констатация обаче не може да се счита за опорочена от явна грешка в преценката. Всъщност разглежданите мерки нямат за цел да поставят в по-благоприятно положение развитието на дадена дейност или икономически регион, а само да намалят тежестите, обичайно понасяни от съответните предприятия, в рамките на икономическата им дейност.

173    Що се отнася най-напред до възможността схемата за помощи да може, макар и като оперативна помощ — както претендира Италианската република — да се приеме за съвместима с общия пазар, следва да се припомни, че по принцип оперативните помощи не попадат в приложното поле на член 87, параграф 3 EО, тъй като нарушават условията на конкуренция в секторите, в които се предоставят, без поради самото си естество да могат да постигнат някоя от целите, поставени от тази разпоредба (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 8 юни 1995 г. по дело Siemens/Комисия, T‑459/93, Recueil, стр. II‑1675, точка 48 и цитираната съдебна практика).

174    Тези помощи могат да се разглеждат като съвместими с общия пазар само в извънредни случаи. Както обаче е видно от преписката и от обжалваното решение, тези извънредни случаи не са били възможна хипотеза в случая, а не са били и изтъкнати от италианските власти, които трябвало да представят всички доказателства, позволяващи на Комисията да провери дали условията на поисканата дерогация са изпълнени (в този смисъл вж. Решение по дело Regione autonoma della Sardegna/Комисия, точка 170 по-горе, точка 129 и цитираната съдебна практика). Освен това тази констатация не може да се постави под съмнение от по-ранната — дори да се предположи, че е установена — практика на Комисията по вземане на решения, както е видно от съдебната практика, цитирана в точка 170 по-горе.

175    Що се отнася, по-нататък, до твърдението, че разглежданите мерки имат естество на инвестиционни помощи, както бе изложено в точка 171 по-горе, Комисията правилно изключва тази квалификация, предвид факта, че предоставените данъчни предимства не са свързани с конкретни инвестиции, със създаването на работни места или с конкретни проекти. Впрочем следва да се констатира, че Италианската република не е представила никакво доказателство в подкрепа на твърдението си относно тази квалификация.

176    Що се отнася, накрая, до факта, че мерките можели да бъдат обосновани като мерки, имащи за цел увеличаването и развитието на търговията на фондова борса, следва да се разграничат преценката относно намалението на данъка, предвидено в член 11 от DL 269/2003, от преценката относно приспадането от облагаемия доход на разходите за регистрация за търговия на фондова борса, добавящо се към обичайното приспадане на същите разходи, предвидено в член 1, параграф 1, буква d) от DL 269/2003.

177    Тъй като намалението на данъка е свързано с глобалните доходи на получателите, то не е пряко свързано с разходите по регистрация на фондова борса или с други предполагаеми неблагоприятни последици, произтичащи от допускането до регистрация за търговия на фондова борса. Следователно то в никакъв случай не може да се квалифицира като мярка, имаща за цел развитието на търговията на фондова борса. При това положение Комисията не е допуснала явна грешка в преценката в това отношение.

178    За разлика от това за приспадането от облагаемия доход, предвидено в член 1, параграф 1, буква d) от DL 269/2003, доколкото е свързано с разходи, свойствени за регистрацията за търговия на фондова борса, би могло принципно да се приеме, че има за цел развитие на търговията на фондова борса. Поради това следва да се провери дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като твърди, че посочената мярка не преследва цел, която може да се визира в член 87, параграф 3, буква в) EО.

179    В това отношение следва да се припомни, че за прилагането на член 87, параграф 3 EО Комисията разполага с широко право на преценка, чието упражняване включва сложни оценки от икономическо и социално естество, които трябва да бъдат извършвани в общностен контекст (вж. точка 169 по-горе).

180    Следва също да се припомни, че оперативните помощи не се считат за помощи, които са от естество да допринесат за постигането на някоя от целите, визирани в член 87, параграф 3 EО, и те могат да бъдат разрешени единствено в извънредни случаи, както бе пояснено в точка 174 по-горе.

181    Комисията обаче изключва възможността разглежданите мерки в случая да се обосноват в рамките на член 87, параграф 3, буква в) EО, тъй като представляват оперативни помощи. Комисията пояснява по-специално, че „[д]анъчните предимства, предоставени от схемата […] представляват единствено намаление на тежестите, които съответните предприятия обичайно понасят в рамките на своята икономическа дейност, и че следователно трябва да се считат за оперативни държавни помощи, които са несъвместими с общия пазар“ (съображение 45 от обжалваното решение).

182    Всъщност обратно на поддържаното от Италианската република, регистрацията за търговия на фондова борса сама по себе си не е конкретна инвестиция, тъй като не представлява нито разход за материални или нематериални инвестиции, нито разход за наемането на нов персонал, свързан с нова инвестиция. Става въпрос по-скоро за сложна операция, чрез която регистрираните за търговия на фондова борса дружества преследват финансови цели, свързани с достъпа до определени източници на капитал.

183    Освен това единствено обстоятелството, че разглежданите мерки имат за цел да увеличат броя на регистрираните за търговия на фондова борса дружества — което според Италианската република е една от целите на националната икономическа политика — не може да е достатъчно, за да ги постави в обхвата на дерогацията, предвидена в член 87, параграф 3, буква в) EО. Всъщност, както констатира Първоинстанционният съд, разглежданите помощи не отговарят на двете условия, съгласно които помощите трябва да бъдат предназначени да допринесат за развитието на дадени дейности или на дадени икономически региони и не трябва да изменят условията на търговия в противоречие с общия интерес.

184    При това положение следва да се приеме, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че разглежданите мерки представляват несъвместими с общия пазар оперативни помощи и не попадат в обхвата на дерогацията, предвидена в член 87, параграф 3, буква в) EО.

185    Поради това и петото правно основание следва да се отхвърли, доколкото е изведено от нарушение на член 87, параграф 3, буква в) EО.

186    Предвид гореизложените съображения и тъй като нито едно от изтъкнатите от Италианската република правни основания не може да се приеме, жалбата следва да се отхвърли.

 По съдебните разноски

187    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Италианската република е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

Azizi Cremona Frimodt Nielsen

Произнесено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 септември 2009 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

1.  Разглеждани национални мерки

2.  Административна процедура и обжалвано решение

Производство и искания на страните

От правна страна

1.  По нарушението на принципа на състезателност

По първото правно основание, изведено по същество от нарушение на принципа на състезателност, що се отнася до решението за започване на официалната процедура по разследване

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По частта от третото правно основание, изведена от нарушение на принципа на състезателност

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

2.  По липсата на мотиви

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По липсата на мотиви, изведена от това, че Комисията не взела предвид съществуването в италианския правен ред на мярка с характеристики, аналогични на характеристиките на разглежданите мерки

По липсата на мотиви към обжалваното решение по отношение на селективния характер на разглежданите мерки

По липсата на мотиви на обжалваното решение по отношение на въздействието на разглежданите мерки върху конкуренцията и върху вътреобщностната търговия

По липсата на мотиви на обжалваното решение по отношение на несъвместимостта на разглежданите мерки с общия пазар

3.  По нарушението на член 87 ЕО

По селективността на предимството, предоставено на отскоро регистрираните за търговия на фондова борса дружества

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

–  По a priori селективния характер на разглежданите мерки

–  По обосновката на разглежданите мерки от естеството и структурата на италианската данъчна система

По въздействието на разглежданите мерки върху вътреобщностната търговия и върху конкуренцията

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По квалификацията на разглежданите мерки като оперативни помощи и тяхната несъвместимост с общия пазар

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По съдебните разноски

* Език на производството: италиански.