Дело T-211/05
Италианска република
срещу
Комисия на Европейските общности
„Държавни помощи — Схема за помощи, приведена в изпълнение от италианските власти в полза на отскоро регистрирани за търговия на фондова борса предприятия — Решение за обявяване на помощта за несъвместима с общия пазар и за разпореждане на нейното възстановяване — Задължение за мотивиране — Селективен характер — Засягане на търговията между държавите членки — Нарушаване на конкуренцията“
Резюме на решението
1. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Фаза на предварително разглеждане и състезателна фаза — Съвместимост на помощ с общия пазар — Затруднения при преценката — Задължение на Комисията да открие състезателно производство — Задължение за предварително обсъждане на помощта със съответната държава членка и за проверка на положението с оглед на представените от тази държава доказателства
(член 87, параграф 1 ЕО и член 88, параграфи 2 и 3 ЕО; член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
2. Общностно право — Принципи — Право на защита — Прилагане към образуваните от Комисията административни процедури — Проверка на проектите за помощи
(член 88, параграф 3 ЕО)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Решение да се започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО — Задължение за мотивиране
(член 88, параграф 2 ЕО; член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, установяващо несъвместимост на помощ с общия пазар — Задължение за мотивиране
(член 88, параграф 2 ЕО и член 253 ЕО)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Данъчно облекчение, приложимо към отскоро регистрираните за търговия на фондова борса предприятия — Включване — Обосновка с естеството и структурата на националната данъчна система — Доказване в тежест на съответната държава членка
(член 87, параграф 1 ЕО)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Засягане на търговията между държавите членки — Нарушаване на конкуренцията — Помощ със слабо значение в сектор, в който е налице интензивна конкуренция
(член 87, параграф 1 ЕО)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, за които може да се приложи дерогацията, предвидена в член 87, параграф 3, буква в) ЕО
(член 87, параграф 3, буква в) ЕО)
1. В рамките на производството за контрол върху държавните помощи, предвидено в член 88 ЕО, трябва да се разграничават, от една страна, фазата на предварителното разглеждане на помощите, установена в параграф 3 от този член, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да си създаде първоначално впечатление както за характера на държавна помощ на съответната мярка, така и за частичната или пълна съвместимост на разглежданата помощ с общия пазар, и от друга страна, фазата на официалното разследване, посочена в параграф 2 от същия член. Едва в рамките на последната, която има за цел да осигури на Комисията пълна информация относно всички данни по преписката, Договорът за ЕО предвижда задължение за Комисията да прикани заинтересованите страни да представят своите становища. Съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 относно прилагането на член 88 ЕО Комисията е длъжна да започне процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, ако едно първоначално разглеждане не ѝ позволява да преодолее всички затруднения, възникващи във връзка с въпроса дали държавна мярка, подложена на нейния контрол, представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, поне когато след това първоначално разглеждане тя не е в състояние да се убеди, че съответната мярка — дори да се предположи, че представлява помощ — във всички случаи е съвместима с общия пазар.
Предвид правните последици на решение за започване на производството, предвидено в член 88, параграф 2 EО, като квалифицира временно визираните мерки като нови помощи, макар съответната държава членка да не е склонна да възприеме тази квалификация, Комисията трябва да обсъди предварително разглежданите мерки със съответната държава членка, за да може последната евентуално да посочи, че по нейно мнение споменатите мерки не представляват помощи или представляват съществуващи помощи.
(вж. точки 35—37)
2. В рамките на предварителна процедура по разследване спазването на правото на защита изисква на държавата членка да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно факторите, на които Комисията е основала своята преценка. Все пак за да доведе нарушение на правото на защита в тази фаза до отмяна на окончателното решение, трябва, ако не е имало такава нередност, изходът от процедурата да е можел да бъде различен. Тежестта на доказване в това отношение е за съответната държава членка, тъй като всяко нарушение на правото на защита представлява процесуално нарушение, което изисква заинтересованата страна да изтъкне особените отрицателни последици от това неспазване върху субективните ѝ права.
(вж. точка 45)
3. Принципът на състезателност, който е основен принцип на общностното право и е част по-конкретно от правото на защита, изисква по време на административната процедура на заинтересованата страна да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти, възражения и обстоятелства, на които Комисията основава твърдението си, че е налице нарушение на Договора за ЕО. Съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 относно прилагането на член 88 ЕО „решението за започване на официална процедура по разследване обобщава релевантните фактически и правни въпроси, включва предварителна оценка от страна на Комисията за характера на помощта по предложената мярка и излага съмненията по отношение на съвместимостта ѝ с общия пазар“. Това решение за започване трябва да постави заинтересованите страни в състояние да участват ефикасно в официалната процедура по разследване, в хода на която ще имат възможността да изтъкнат своите доводи. За тази цел е достатъчно заинтересованите страни да познават обосновката, която е довела до временното становище на Комисията, че разглежданата мярка може да представлява нова, несъвместима с общия пазар помощ.
Комисията не е длъжна да уведоми съответната държава членка за позицията си, преди да приеме своето решение, след като от държавата членка е било поискано да представи становището си.
(вж. точки 53, 54 и 58)
4. Обхватът на задължението за мотивиране зависи от естеството на разглеждания акт и от контекста, в който е бил приет. Мотивите трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, издала акта, така че, от една страна, да дадат възможност на общностния съд да упражни контрол за законосъобразност, а от друга страна, да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да могат да защитят правата си и да проверят дали решението е обосновано. Не се изисква в мотивите да се уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, тъй като въпросът дали мотивите на определен акт съответстват на изискванията на член 253 ЕО трябва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и с оглед на всички правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално Комисията не е длъжна да вземе отношение по всички доводи, изтъкнати пред нея от заинтересованите лица. Достатъчно е да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението.
Освен това в случай на схема за помощи Комисията може да проучи само общите характеристики на разглежданата схема за помощи, без да е длъжна да разглежда всеки отделен случай на прилагане, за да провери дали тази схема съдържа елементи на помощ.
Макар Комисията да е длъжна в мотивите на решението си да изтъкне поне обстоятелствата, при които е била предоставена помощ, когато те позволяват да се докаже, че дадена помощ е от естество да засегне търговията между държавите членки и да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията, тя не е длъжна да направи икономически анализ на действителното положение на съответните пазари, на пазарния дял на предприятията — получатели на помощите, на положението на конкурентните предприятия и на търговските потоци между държавите членки. Освен това в случай на предоставени неправомерно помощи Комисията не е длъжна да докаже действителните последици на тези помощи върху конкуренцията и върху търговията между държавите членки. Всъщност ако случаят беше такъв, това изискване щеше да постави в по-благоприятно положение държавите членки, които изплащат неправомерни помощи, в ущърб на тези, които уведомяват за проектите за помощи.
(вж. точки 68, 69, 87 и 158)
5. Член 87, параграф 1 ЕО изисква да се установи дали в рамките на дадения правопорядък една национална мярка може да постави в по-благоприятно положение определени предприятия спрямо други, които биха се оказали, с оглед на преследваните от споменатия правопорядък цели, в сходно фактическо и правно положение.
Такъв е случаят на данъчно предимство, което се признава единствено на предприятия, допуснати до официална регистрация на регулиран пазар през краткия период на прилагане на схемата за помощи, когато никое друго предприятие не може да се ползва от този режим, независимо дали става въпрос за вече регистрирани за търговия на фондова борса предприятия или за предприятия, които не отговарят и не могат да отговорят на изискваните условия за търговия на фондова борса през периода, обхванат от схемата за помощи.
Що се отнася до евентуална обосновка на разглежданите мерки от естеството и структурата на националната данъчна система, ако подобно диференциране се основава на крайни цели, различни от преследваните от общата система, по принцип се счита, че разглежданата мярка отговаря на условието за селективност, предвидено в член 87, параграф 1 ЕО. Държавата членка, която въвежда подобно диференциране между предприятия в областта на тежестите, трябва да докаже, че то е действително обосновано от естеството и от структурата на разглежданата система.
(вж. точки 119, 120 и 125)
6. Член 87, параграф 1 EО забранява помощите, които засягат търговията между държавите членки и нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията. При преценката на тези две условия Комисията е длъжна не да установи действителното въздействие на помощите върху търговията между държавите членки и действителното нарушаване на конкуренцията, а само да провери дали тези помощи могат да засегнат търговията и да нарушат конкуренцията.
Дори помощ с относително слабо значение е от естество да засегне търговията между държавите членки, когато в секторите на дейност на предприятията получатели се наблюдава интензивна конкуренция.
Освен това щом публичен орган поставя в по-благоприятно положение предприятие, което извършва дейност в сектор, характеризиращ се с интензивна конкуренция, като му предоставя предимство, е налице нарушение на конкуренцията или опасност от такова нарушение. Ако предимството е по-малко, конкуренцията е нарушена в по-малка степен, но е все пак нарушена. А забраната, посочена в член 87, параграф 1 ЕО, се прилага към всяка помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, независимо от размера ѝ, доколкото засяга търговията между държавите членки.
(вж. точки 151, 152, 154 и 155)
7. Правомерността на решение на Комисията за установяване, че дадена нова помощ не отговаря на условията за прилагане на тази дерогация, трябва да се преценява единствено в рамките на член 87, параграф 3, буква в) ЕО, а не с оглед на по-ранна практика на Комисията по вземане на решения.
По принцип оперативните помощи не попадат в приложното поле на член 87, параграф 3 EО, тъй като нарушават условията на конкуренция в секторите, в които се предоставят, без поради самото си естество да могат да постигнат някоя от целите, поставени от тази разпоредба.
(вж. точки 170 и 173)