Language of document :

Жалба, подадена на 11 март 2010 г. - Conte и др./Съвет

(Дело T-121/10)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Giovanni Conte (Pomezia, Италия), Casa del Pescatore Soc. coop. rl (Civitanova Marche, Италия), Guidotti Giovanni & Figli Snc (Termoli, Италия), Organizzazione di produttori della pesca di Civitanova Marche Soc. coop. rl (Civitanova Marche, Италия), Consorzio gestione mercato ittico Manfredonia Soc. coop. rl (Cogemim) (Manfredonia, Италия) (представители: P. Cavasola, avvocato, G. Micucci, avvocato, V. Cannizzaro, avvocato)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищците

да се отмени обжалвания регламент;

да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006.

Всички жалбоподатели по настоящото дело са оператори в сектора на рибарството и са подчинени на предвидените в обжалвания регламент задължения.

В подкрепа на исканията си те изтъкват следните доводи:

Невалидност на член 9, параграф 2 и 3 и член 10, параграфи 1 и 2 от спорния регламент, доколкото тези разпоредби предвиждат риболовните кораби с обща дължина над петнайсет метра да се оборудват с двойна система за наблюдение: предвиденото в член 9 сателитно наблюдение, както и допълнителна система за автоматично разпознаване. Това са за две различни системи за наблюдение, които по същество изпълняват една и съща функция. Това задължение не е надлежно обосновано. То изглежда нарушава и принципа на пропорционалност, в случая с оглед на необходимостта мярката да е подходяща. Освен това, задължението да се оборудват с двойна система за наблюдение представлява финансова тежест за жалбоподателите, която не е обоснована от каквато и да е разумна необходимост.

Невалидност на членове 15 и 17 от обжалвания регламент доколкото тези разпоредби предвиждат задължение за риболовните кораби с обща дължина 12 метра или повече да изпращат определена информация ежедневно и при всички случаи преди да влязат в пристанището и дори четири часа преди пристигане в пристанището. Според жалбоподателите подобно задължение изглежда неразумно, непропорционално и дори невъзможно за изпълнение. По-специално, това задължение не би могло да се изпълни от риболовните кораби, извършващи риболовна дейност в малък обем в риболовни зони, отдалечени на няколко плавателни часа от пристанищата, освен ако останат в изчакване извън пристанището до изтичане на посочените четири часа.

Невалидност на системата за контрол и инспекции, доколкото обжалваният регламент предвижда безусловно задължение да се предостави достъп до помещенията на плавателния съд, да се попълват електронни документи, както и да се приемат форми на инспекции и да се отговаря на въпросите на инспектиращите длъжностни лица, които действат без разрешение от страна на съдебните органи и без да бъдат контролирани от службите на полицията. По този начин се нарушавало правото на поверителност, на неприкосновеност на жилището, на личен живот, както и правото им на защита, в различните им форми. Освен че нарушава горепосочените основни права, поради степента на намеса подобен контрол води до лишаване от съдържание на гарантираното от учредителните договори право на стопанска инициатива на операторите от риболовния сектор. Специално основание за невалидност произтича от разпоредбата на член 82, който дава право на инспектиращите длъжностни лица да взимат мерки за обезпечаване на доказателствата за евентуално нарушение.

Невалидност на член 73, параграф 8 от обжалвания регламент, доколкото тази разпоредба установява свобода за държавите членки да прехвърлят върху операторите от риболовния сектор финансовата тежест на системата за контрол. В това отношение се посочва, че тази разпоредба е явно невалидна, тъй като противоречи на принципа на социално разпределение на разходите, необходими за реализиране на обществените интереси.

Невалидност на член 92 от обжалвания регламент, доколкото тази разпоредба предвижда система за прехвърляне на отговорността за всяко нарушение, която независимо от това кой е извършителят на нарушението в крайна сметка се носи от собственика на риболовния кораб и всеки правоприемник. В това отношение се посочва, че тази разпоредба противоречи на принципа на личната отговорност, на принципа на защита на частната собственост и на принципа на пропорционалност, доколкото не е разумно насочена към предотвратяване на заобикалянето на санкционния режим.

Невалидност на член 103 от обжалвания регламент, доколкото тази разпоредба предвижда, че когато държава членка не изпълни задълженията си по този регламент, това може да доведе до финансова помощ, предвидена в Регламент № 1198/20061 и Регламент № 861/20062. Според жалбоподателите спирането на помощта води до прехвърляне на отговорността от държавата върху частноправните субекти, които трябва да понесат неблагоприятните последиците от действия на държавата. Подобна форма на прехвърляне на санкцията нарушава принципа на лична отговорност и принципа на пропорционалност.

Невалидност на член 14, параграфи 1, 2, 3, 4 и 5, член 17, параграф 1, член 58, параграфи 1, 2, 3 и 5, член 59, параграфи 2 и 3, член 60, параграфи 4 и 5, член 62, параграф 1, член 63, параграф 1, член 64, член 65, член 66, параграфи 1 и 3, член 67, параграф 1 и член 68 от обжалвания регламент. Жалбоподателите твърдят в това отношение, че този регламент се основава само на член 37 от Договора за ЕО, предвиждащ обща политика в областта на рибарството и че предвидените в този регламент мерки биха били законосъобразни само ако са свързани с политиката в областта на рибарството, установена от общностните институции в множество актове. Горепосочените мерки обаче не са свързани със сектори или видове, до които се отнася общата политика в областта на рибарството и следователно не попадат в приложното поле на член 37 от Договора за ЕО.

____________

1 - Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 година за Европейския фонд за рибарство.

2 - Регламент (EО) № 861/2006 на Съвета от 22 май 2006 година за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на Общата политика по рибарство и в областта на морското право.