ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

21 юни 2011 година

Дело T-452/09 P

Eckehard Rosenbaum

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Класиране в степен при назначаване — Отчитане на професионалния опит на заинтересуваното лице — Член 31 от Правилника — Задължение за мотивиране“

Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 10 септември 2009 г. по дело Rosenbaum/Комисия (F‑9/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑299 и II‑A‑1‑1617), с която се иска отмяната на това решение

Решение: Отхвърля жалбата. Г-н Eckehard Rosenbaum понася направените от него съдебни разноски, както и тези, които са направени от Европейската комисия пред настоящата инстанция. Съветът на Европейския съюз, встъпила страна в първоинстанционното производство в подкрепа на исканията на Европейската комисия, понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Имплицитни мотиви, изложени от Съда на публичната служба — Допустимост — Условия

(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)

2.      Производство — Мотивиране на решенията — Обхват

(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)

3.      Обжалване — Правни основания — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата, направена от Съда на публичната служба — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата

(член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)

4.      Обжалване — Правни основания — Правно основание, с което се оспорва решението на Съда на публичната служба по съдебните разноски — Недопустимост в случай на отхвърляне на всички останали правни основания

(член 11, параграф 2 от приложение І към Статута на Съда)

1.      Задължението за мотивиране не налага на Съда на публичната служба да отговаря изчерпателно и поединично на всички представени от страните по спора съображения. Следователно мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да разберат причините, поради които е постановено решението, а на компетентния съд — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол.

(вж. точка 26)

Позоваване на: Съд — 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стp. I‑123, точка 372; 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331, точка 46

2.      Дори задължението на Съда на публичната служба да мотивира своите решения да не включва задължението той да отговаря в подробности на всички изложени от страните доводи, особено ако те не са достатъчно ясни и точни и не почиват на обстойно изложени доказателства, то все пак му налага да разгледа всички изтъкнати пред него твърдения за нарушения.

(вж. точка 35)

Позоваване на: Общ съд — 8 юни 2009 г., Krcova/Съд, T‑498/07 P, Сборник СПС, стр. I‑ Б‑1‑35 и II‑Б‑1‑197, точки 34 и 35 и цитираната съдебна практика

3.      Съдът на публичната служба самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по висящите пред него дела. Наличието или липсата на доказателствен характер на материалите по делото попада в обхвата на неговата самостоятелна преценка на фактите, която остава извън контрола на Общия съд в рамките на производството по обжалване, освен в случай на изопачаване на представените на Съда на публичната служба доказателства или когато от съдържащите се в преписката документи личи, че констатациите му са фактически неточни.

(вж. точка 41)

Позоваване на: Съд — 10 юли 2001 г., Ismeri Europa/Сметна палата, C‑315/99 P, Recueil, стp. I‑5281, точка 19 и цитираната съдебна практика

4.      Видно от член 11, параграф 2 от приложение I към Статута на Съда, жалбата не може да се отнася единствено до възлагането и размера на съдебните разноски. Поради това, когато всички други правни основания за обжалване на решението на Съда на публичната служба са отхвърлени, исканията във връзка с твърдяната неправилност на решението на този съд в частта за съдебните разноски трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

(вж. точка 46)

Позоваване на: Общ съд — 9 септември 2009 г., Nijs/Сметна палата, T‑375/08 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑65 и II‑Б‑1‑413, точка 71 и цитираната съдебна практика