Жалба, подадена на 24 май 2013 г. от AK срещу решението, постановено на 13 март 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-91/10, AK/ Комисия

(Дело T-288/13 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: AK (Есбо, Финландия) (представители: D. Abreu Caldas, S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и É. Marchal, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да постанови, че,

отменя Решение на Съда на публичната служба (3-и състав) от 13 март 2012 г. по дело F-91/10, AK/Европейска комисия;

осъжда Европейската комисия за заплати на жалбоподателя:

обезщетение за пропусната възможност от 95 % за повишаване в степен A4 в рамките на процедурата по повишаване за 2003 г., 2005 г. или най-късно за 2007 г., съответно от 375 295 евро, 204 996 евро и 90 130 евро, включително вече изплатената еднократна сума от 4 000 евро, като освен това пенсионните му права бъдат актуализирани чрез извършване на съответните вноски;

55 000 евро, освен вече изплатените 15 000 евро, за претърпените неимуществени вреди в резултат на запазения по отношение на него незаконосъобразен административен статут, въпреки решенията на Общия съд от 20 април 2005 г. и 6 октомври 2009 г. и решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (СПС) от 13 декември 2007 г., както и решението на органа по назначаването от 23 април 2007 г., с което се уважава жалбата на жалбоподателя, подадена по административен ред на 4 септември 2006 г.;

осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, тъй като СПС се основал на доклади за кариерно развитие (ДКР), които самият той изключил от обсъждането (относно точки 55, 56, 73 и 87 от обжалваното съдебно решение).

Второто правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната при оценката на неимуществените вреди, и от нарушаване на принципа на пропорционалност, тъй като СПС намалил размера на оценката на неимуществените вреди на 15 000 евро, вземайки предвид единствено значителното забавяне при изготвянето на различните ДКР и ограничавайки обхвата на неимуществените вреди до периода, през който жалбоподателят бил активно зает, без да отчита други параметри като например несигурността и безпокойството на жалбоподателя за професионалното му развитие след периода, през който все още бил активно зает (относно точки 63, 83 и сл. от обжалваното съдебно решение).

Третото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната при оценката на вредите вследствие на пропуснатата възможност за повишаване, и от нарушение на задължението за мотивиране, тъй като, от една страна, СПС не можел единствено въз основа на точките за заслуги и на праговете за повишаване да заключи, че вероятността от повишаване на жалбоподателя е малка, и от друга страна, СПС оценил вредата от пропуснатата възможност за повишаване цялостно на 4000 евро без да предостави каквото и да било обяснение относно съображенията, които са го довели до този резултат (относно точки 71—73, 89 и сл. от обжалваното съдебно решение).