РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
13 февруари 2015 година(*)
„Марка на Общността — Производство по отмяна — Словна марка на Общността „HUSKY“ — Реално използване на марката — Частична отмяна — Продължаване на срок — Правило 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 — Превод на езика на производството“
По дело T‑287/13
Husky CZ s.r.o., установено в Прага (Чешката република), за което се явява L. Lorenc, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явяват P. Geroulakos и I. Harrington, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
Husky of Tostock Ltd, установено в Удбридж (Обединеното кралство),
с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 14 март 2013 г. (преписка R 748/2012‑1) относно производство по отмяна между Husky CZ s.r.o. и Husky of Tostock Ltd,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: H. Kanninen (докладчик), председател, I. Pelikánová и E. Buttigieg, съдии,
секретар: J. Weychert, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 24 май 2013 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 1 август 2013 г.,
след съдебното заседание от 1 юли 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 1 април 1996 г. Husky of Tostock Ltd (наричано по-нататък „притежател на марката“) подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) въз основа на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „HUSKY“.
3 Стоките и услугите, за които се иска регистрация, спадат към класове 3, 9, 14, 16, 18 и 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
– клас 3: „Препарати за избелване и пране; препарати за почистване, полиране, обезмасляване и шлифоване; сапуни; парфюмерия, етерични масла, козметика, лосиони за коса; тоалетни препарати и продукти за използване с немедицинска цел; средства за почистване на зъби“,
– клас 9: „Очила; очила за слънце; тъмни очила, очила с козирка, очила-каскет; бинокли (оптически); калъфки за очила; верижки за очила; хронографи; компаси; калъфки за контактни лещи; рамки за очила; окуляри; оптически средства и инструменти; телескопи“,
– клас 14: „Ювелирни изделия, бижутерийни изделия, скъпоценни камъни; часовници и артикули за тях и хронометрични инструменти“,
– клас 16: „Хартия, картон и изделия от хартия и картон, невключени в други класове; печатни произведения; материали за подвързване на книги; фотографии; книжарски стоки; материали за художници, четки за рисуване; пишещи машини и канцеларско оборудване (с изключение на мебели); учебни материали (с изключение на апарати); опаковъчни найлони (невключени в други класове); карти за игра; печатарски букви; клишета“,
– клас 18: „Кожа и имитации на кожа и изделия от тези материали, невключени в други класове; животински кожи; чанти, куфари и пътни чанти; чадъри, слънчобрани и бастуни; камшици и сарашки стоки“;
– клас 25: „Ризи, шорти, поли, блузи, панталони, сака, палта, жилетки, шапки, вратовръзки, долни дрехи; бельо, трикотажно или плетено, пижами, нощници, камизети, комбинезони, халати, ризи с къси ръкави, вълнени сака, пуловери, вълнени пуловери, блузи, бански костюми; рокли, комбинезони, връхни дрехи, ботуши, обувки, сандали, пантофи, шапки, каскети, забрадки, халати, наметала, престилки, дънки, къси чорапи, гамаши, облекло за танцьорки, гривни, лента за глава, ръкавици; ръкавиците без пръсти, колани; шапки и други принадлежности за глава и обувки“.
4 На 30 ноември 1998 г. заявената марка е регистрирана под номер 152546.
5 На 2 април 2006 г. регистрацията на марката е подновена.
6 На 11 март 2009 г. жалбоподателят Husky CZ, s.r.o. подава искане за отмяна на марката, чиято регистрация е подновена (наричана по-нататък „оспорената марка“), на основание член 50, параграф 1, буква a) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009), с довода че марката не е била използвана реално за стоките, за които е била регистрирана.
7 На 17 март 2009 г. отдел „Марки и отмяна“ на СХВП кани притежателя на марката да представи до 17 юни 2009 г. доказателства за реалното използване на посочената марка.
8 На 16 юни 2009 г. притежателят на марката представя доказателства, но обяснява, че оспорената марка е използвана от лицензополучател, поради което, за да може да предостави пълноценен отговор, иска да му бъде продължен срокът.
9 На 19 юни 2009 г. отдел „Марки и отмяна“ уважава искането за продължаване на срока до 17 септември 2009 г.
10 На 9 септември 2009 г. притежателят на марката представя допълнителни доказателства и посочва, че би искал да предостави данни относно направените разходи за рекламиране на оспорената марка. Той иска ново продължаване на срока до 17 октомври 2009 г.
11 Отдел „Марки и отмяна“ уважава искането за продължаване на срока.
12 На 19 октомври 2009 г. притежателят на марката представя фактури относно направени разходи за реклама.
13 След подаването на възражение от жалбоподателя отдел „Марки и отмяна“ уведомява притежателя на марката за него и го призовава да представи свое становище до 13 март 2010 г. На 12 март 2010 г. притежателят на марката посочва, че почти е събрал доказателствата, но иска допълнителен срок от един месец и представя оправдателни доводи за продължаването на срока. Отделът уважава искането му.
14 На 9 април 2010 г. притежателят на марката представя допълнителните доказателства.
15 С решение от 16 февруари 2012 г. отделът по отмяна на СХВП уважава частично искането за отмяна. Той решава, че оспорената марка може да остане регистрирана за стоките, съответстващи на следното описание:
– „чанти“ от клас 18,
– „ризи, панталони, сака, палта, жилетки, ризи с къси ръкави, пуловери, вълнени пуловери, ботуши, обувки, шапки, дънки, колани; обувки“ от клас 25.
16 На 16 февруари 2012 г. жалбоподателят подава жалба до СХВП на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по отмяна.
17 С решение от 14 март 2013 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата.
18 На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че неправилно са били продължени няколко срока на притежателя на марката без предварителното съгласие на другата страна, апелативният състав приема, че правило 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент № 40/94 (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), изменен (наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“), следва да се тълкува в текста на английски език с оглед на текста на тази разпоредба на другите езици, както и на параграф 1 от посоченото правило. Според апелативния състав, когато страна поиска да ѝ бъде продължен срок, СХВП може, без да бъде задължена, да поиска съгласието на другата страна, но е длъжна, особено когато реши да не иска това съгласие, да вземе предвид обстоятелствата, които са свързани с искането за продължаване на срока.
19 За да обоснове правилността на решението на отдел „Марки и отмяна“ да удължи сроковете, без да поставя това в зависимост от съгласието на другата страна, апелативният състав подчертава, че в случая отделът е приел за възможно някои документи, можещи да докажат реалното използване на оспорената марка, да бъдат предоставени само от установено в чужбина трето лице, което е едно от възприетите обстоятелства. Освен това, за да поиска продължаване на срокове, притежателят на марката представил доказателства и разумни доводи. Също така поисканият срок бил кратък, а и в интерес на производството било решението по такъв важен въпрос, какъвто е този за отмяната, да не се взема прибързано. При това, след като жалбоподателят е потвърдил, че използването на оспорената марка е осъществено от трето лице, а не от притежателя на марката, отделът „Марки и отмяна“ имал основание, според апелативния състав, да покани притежателя на марката да даде становището си във връзка с това и да приеме представените от него доказателства.
20 Апелативният състав посочва, че макар възможностите за предоставяне на доказателства да са били повече от обичайния случай в производствата по отмяна, отделът по отмяна е проявил гъвкавост, одобрявайки продължаването на срокове, поради сложността на разглежданата преписка и тъй като в дадения период оспорената марка е била използвана от множество образувания.
21 На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че притежателят на марката не е представил превод на английски език на съставените на италиански документи, което попречило да се установи, че в италианския език думата „husky“ се използва като общо понятие, апелативният състав подчертава най-напред, че притежателят на марката е превел документите или откъси от документи, които са съдържали дълги текстове. Жалбоподателят не посочил доказателствата, които е трябвало да бъдат преведени, и не се оплакал от липсата на превод, когато трябвало да формулира становище по представените му документи. Той се позовал на липсата на превод само веднъж, по повод на документ, който не е бил от решаващо значение за изхода на производството.
22 Освен това, видно било от представените фотографии, че думата „husky“ е използвана като наименование на регистрирана марка. Не ставало дума за общо понятие в италианския език. Думата „husky“ се явявала в онлайн речник като „Търговско наименование ® на ватирано непромокаемо яке“ („Nome commerciale ® di un giaccone impermeabile trapuntato“), което потвърждавало, че става дума за регистрирана марка.
23 На трето място, относно довода на жалбоподателя, че отделът по отмяната е разгледал доказателства, които не засягат относимия период или не са датирани, апелативният състав посочва, че цитираните от жалбоподателя доказателства са свързани с фактури, датирани в рамките на относимия период. Другите цитирани от жалбоподателя доказателства са имали за цел единствено да покажат как марката стои върху облеклата и гамата изделия, за които тя е използвана, без при това да е от значение обстоятелството, че те не са датирани.
24 Също така, що се отнася до довода, че доказателствата свидетелствали за реалното използване на фигуративна марка, а това не можело да бъде в полза на оспорената марка, която е словна, апелативният състав подчертава, че конкретно е била разгледана само една марка и решението от 13 септември 2007 г. по дело Il Ponte Finanziaria/СХВП (C‑234/06 P, Сб., EU:C:2007:514), на което жалбоподателят се позовава, е неотносимо към случая.
25 В допълнение апелативният състав посочва, че начинът, по който е била използвана марката „HUSKY“ върху изделията — с леко стилизиране на буквите или с логотип, представляващ буквата „h“, придружен от фигуративен елемент, представляващ куче хъски — не е засегнал отличителния характер на марката във вида, в който тя е била регистрирана. Този отличителен характер се състоял изключително в идеята за „husky“, което е куче, типично от арктическите области.
26 Накрая апелативният състав отговаря на твърденията на жалбоподателя, отнасящи се до използването на марката от нейния притежател и до свързаните с това доказателства, като приема, че притежателят на марката е обяснил своевременно как неговата марка е била използвана с течение на времето от множество лицензополучатели и под какви форми е била използвана.
Искания на страните
27 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП и притежателя на марката да заплатят съдебните разноски.
28 СХВП иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
29 Жалбоподателят излага три основания. Първото е изведено от вземането под внимание на представени извън срока доказателства, второто, от вземането под внимание на непреведени документи, и третото, от вземането под внимание на недатирани документи.
По основанието, изведено от вземането под внимание на представени извън срока доказателства
30 В подкрепа на това основание жалбоподателят счита, че СХВП не е трябвало да взема под внимание доказателствата, които притежателят на марката е представил след определения срок за даване на отговор по искането за отмяна. Според него, на първо място, правило 71, параграф 2 от Регламента за прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че поисканото от дадена страна продължаване на срок зависи от съгласието на другата страна. СХВП изтълкувала неправилно текста на английски език на това правило. Жалбоподателят се позовава и на текста на чешки език на посочената разпоредба, който е логично да бъде приложен. Този текст бил еднакъв с английския и словашкия текст на разпоредбата.
31 СХВП оспорва тези доводи.
32 Най-напред следва да се припомни, че съгласно правило 40, параграфи 1—5 от Регламента за прилагане:
„1. Всяко искане за отмяна или обявяване на недействителност, смятано за подадено, се нотифицира на собственика на марката на Общността. Когато [СХВП] приеме искането за недопустимо, тя приканва собственика на марката на Общността да представи своите съображения в уточнен от нея срок.
2. Ако притежателят не представи никакви съображения, [СХВП] може да се произнесе по отношение на отмяната или обявяването на недействителност въз основа на доказателствата, с които разполага.
3. [СХВП] съобщава на заявителя всяко съображение на притежателя на марката на Общността и го приканва да представи, ако счете това за необходимо, своите аргументи в определения от Службата срок.
4. Освен когато правило 69 не постановява или не разрешава друго, всякакви съображения, представени от страните, се изпращат на другата засегната страна.
5. В случай на искане за отмяна въз основа на член 50, параграф 1, буква а) от [Регламент № 40/94] [СХВП] приканва собственика на марката на Общността да предостави доказателство за реално използване на марката в посочен от нея срок. Ако доказателството не се предостави в посочения срок, марката на Общността се отменя. Правило 22, параграфи 2, 3 и 4 се прилага mutatis mutandis“.
33 Следва да се припомни, че съгласно правило 71, параграф 1 от Регламента за прилагане, което се отнася до продължителността на сроковете:
„Когато [Регламент № 40/94] или настоящите правила предвиждат определянето на срок от [СХВП], този срок е не по-малко от един месец, когато заинтересованата страна има постоянен адрес, седалище или предприятие в Общността, или не по-малко от два месеца и не повече от шест месеца, когато не са изпълнени тези условия. При подходящи обстоятелства [СХВП] може да разрешава удължаване на определен срок, ако заинтересованата страна е поискала такова удължаване и ако молбата за това е представена преди изтичането на първоначално определения срок“.
34 Съгласно текста на английски език на правило 71, параграф 2 от Регламента за прилагане „[п]ри две или повече страни [СХВП] може да удължава срок със съгласието на другите страни“. Жалбоподателят подчертава, че текстовете на чешки и словашки език на тази разпоредба са подобни на английския и предвид неговото местонахождение е логично в случая да се приложи текстът на чешки език.
35 Безспорно е, че текстовете на разглежданата разпоредба на английски, както и на някои други езици, се различават от нейните текстове на немски, испански, френски, и италиански език, които заедно с текста на английски език представят петте работни езика на СХВП. Правило 71, параграф 2 от Регламента за прилагане на немски, испански, френски и италиански език, но също така например на български, гръцки, португалски и румънски език предвижда, че „[п]ри наличие на две или повече страни [СХВП] може да удължава срок при наличие на съгласие на другите страни“.
36 СХВП подчертава, че в своите официални публикации и на сайта си в интернет е включила бележка под линия относно текста на английски език на правило 71, параграф 2 от Регламента за прилагане, в който посочва, че тази разпоредба трябва да се чете, както следва: „[…] [СХВП] може да удължава срок при наличие на съгласие на другите страни“. Според нея така следва да се разбира разпоредбата с оглед на текста ѝ на немски, испански, френски и италиански език, и това разбиране следва да има предимство.
37 Най-напред следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика необходимостта от еднакво прилагане, а следователно и от еднакво тълкуване на акт на Европейския съюз, изключва възможността той да се разглежда отделно в текста на един от езиците, а напротив, изисква да се тълкува в зависимост както от действителната воля на неговия автор, така и от преследваната от този автор цел, в светлината по-специално на текстовете на всички останали официални езици (решения от 3 юни 2010 г., Internetportal und Marketing, C‑569/08, Сб., EU:C:2010:311, т. 35 и от 9 юни 2011 г., Eleftheri tileorasi и Giannikos, C‑52/10, Сб., EU:C:2011:374, т. 23).
38 Следователно с оглед неговото прилагане и на тълкуването му правило 71, параграф 2 от Регламента за прилагане не трябва да се разглежда в текста на само един език.
39 По-нататък, от текста на разпоредбите на Регламента за прилагане не следва, че параграф 2 от правило 71 трябва да се прилага и тълкува по друг начин, освен във връзка с параграф 1 от това правило.
40 Всъщност следва да се подчертае, че относно правило 71, параграф 1, второ изречение от Регламента за прилагане Съдът вече се е произнесъл в смисъл, че продължаването на срока не е автоматично, а зависи от характерните за конкретния случай обстоятелства, които биха го оправдали, както и от подаването на искане за продължаване (решение от 12 декември 2007 г., K & L Ruppert Stiftung/СХВП — Lopes de Almeida Cunha и др. (CORPO livre), T‑86/05, Сб., EU:T:2007:379, т. 21). Съдът допълва, че ако продължаването зависи от характерните за конкретния случай обстоятелства, които биха го оправдали, както и от подаването на искане за продължаване, това е още повече вярно за производствата inter partes, в които предоставянето на предимство на някоя от страните представлява неудобство за другата, в който случай СХВП трябва да следи да не се отклони от своята безпристрастност по отношение на страните (относно производството по възражение, решение CORPO livre, посочено по-горе, EU:T:2007:379, т. 21).
41 По отношение на производството inter partes в дадения случай следва да се приеме, че трябва да бъде оправдано продължаване на срок, което притежателят на марката е поискал, за да представи доказателства за използването на оспорената марка. Освен това страните признават, че обстоятелствата по смисъла на правило 71, параграф 1 от Регламента за прилагане следва да оправдаят продължаванията на срокове, когато тези продължавания са поискани в рамките на параграф 2 от същото правило.
42 Страната, искаща продължаване на срока, трябва да посочи обстоятелствата, които могат да го обосноват, тъй като продължаването се иска и евентуално предоставя в неин интерес. Освен това, ако както в случая обстоятелствата са свързани с една от страните, която иска продължаване на срок, тя единствено може да даде по отношение на тях полезни за СХВП сведения (вж. в този смисъл решение CORPO livre, т. 40 по-горе, EU:T:2007:379, т. 22).
43 Щом правило 71, параграф 2 от Регламента за прилагане следва да се тълкува във връзка с параграф 1 от същото правило, трябва да се приеме, че с него се позволява на СХВП да обвързва продължаването на даден срок със съгласието на другите страни, когато има две или повече страни в производството, а не, както твърди жалбоподателят, че параграф 2 обуславя продължаването на срока от съгласието на тези страни.
44 Предложеното от жалбоподателя тълкуване би довело до това да се повери само на страните — в случая на жалбоподателя по настоящото дело — решението за продължаване на сроковете, въпреки че преценката по този въпрос е от компетентност на СХВП в рамките на предоставената ѝ с правило 71, параграф 1 от Регламента за прилагане възможност безпристрастно да се произнася по продължаването на сроковете.
45 Накрая и освен всичко останало, поставянето на продължаването на сроковете в зависимост само от съгласието на страните би довело до лишаване на страната, поискала продължаването, от възможността да се защити, на което СХВП основателно обръща внимание. То би противоречало и на доброто администриране на процедурата, както и на преследваната от правило 71 цел, състояща се именно в допускане на продължаване на сроковете, когато това е оправдано според обстоятелствата.
46 Поради това апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел, че правило 71, параграф 2 от Регламента за прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че когато дадена страна в производство inter partes иска продължаване на срок, СХВП може, без да бъде задължена, да поиска съгласието на другата страна, при което тази разпоредба трябва да се разглежда във връзка с параграф 1 от същото правило, предполагащ СХВП да взема под внимание обстоятелствата, свързани с искането за продължаване на срока, по-специално когато решава да не поиска съгласието на другата страна.
47 На второ място, жалбоподателят твърди, че обстоятелствата, които могат да обосноват продължаването на срок по правило 71, параграф 1 от Регламента за прилагане, в случая не са били налице, тъй като, от една страна, притежателят на марката от самото начало е разполагал с документ, който установява използването на оспорената марка от трето лице.
48 Достатъчно е обаче да се посочи, че дори ако това обстоятелство бе потвърдено, то само лицензионният договор не е бил от естество да докаже използването на оспорената марка, така че за целта е било необходимо да се представят допълнителни доказателства, което всъщност е могло да оправдае даването на съгласие за продължаване на сроковете.
49 От друга страна, жалбоподателят твърди, че притежателят на марката използвал продължаването на сроковете, за да изготви нови доказателства. Подобен довод обаче не може да бъде приет, тъй като не се основава на каквото и да е доказателство.
50 Следователно, с оглед на изложените от жалбоподателя доводи в подкрепа на неговото оплакване, апелативният състав не е допуснал никаква грешка, като е приел, че предвид доказателствата, които трябва да се представят, поведението на притежателя на марката и посочените от него мотиви, продължаването на сроковете е могло да бъде оправдано поради обстоятелствата.
51 От всичко гореизложено следва, че първото основание трябва да се отхвърли като неоснователно.
По основанието, изведено от вземането под внимание на непреведени документи
52 Жалбоподателят твърди, че думата „husky“ на италиански е общо понятие за обозначаване на якета, и по-конкретно на подплатено зимно яке, както се посочвало в различни речници. Представените от него извадки от сайтове в интернет показвали, че с думата „husky“ се обозначават якета, а съгласно цитирания от СХВП онлайн речник защитата на оспорената марка се свеждала само до един вид изделия, а именно до подплатените якета. Самото наличие на оспорената марка не било пречка думата „husky“ да се превърне в общо понятие, каквато възможност била предвидена в член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Трябвало е всички документи да бъдат преведени на английски език и да не се допускат документи на италиански език, които не са преведени.
53 СХВП оспорва тези доводи.
54 Най-напред, що се отнася до довода, че някои документи е трябвало да бъдат преведени, преди да бъдат връчени, следва да се посочи, че правило 22, параграф 6 от Регламента за прилагане — на което се позовава СХВП, за да обоснове липсата на задължение да изисква превод на езика на производството от притежателя на марката на документите, установяващи реалното използване на тази марка, без да има изрично искане за това от жалбоподателя — е разпоредба, което е приложима към производствата по възражение. Приложимото към производствата по отмяна правило 40, параграф 5 от Регламента за прилагане не предвижда изрично правило 22, параграф 6 от същия регламент да се прилага mutatis mutandis към производствата по отмяна.
55 Следва да се отбележи обаче, че правило 22, параграф 6 от Регламента за прилагане допълва и уточнява разпоредбите на правило 22, параграфи 2—4 от този регламент, които са приложими mutatis mutandis към производствата по отмяна по силата на правило 40, параграф 5 от същия регламент. При тези обстоятелства правило 22, параграф 6 от Регламента за прилагане е приложимо към производството по отмяна по реда на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, което впрочем не се оспорва от страните.
56 Съгласно правило 22, параграф 6 от Регламента за прилагане СХВП има възможност да поиска от страната, която е представила непреведени на езика на производството документи, да ги преведе (решение от 27 септември 2012 г., El Corte Inglés/СХВП — Pucci International (Emidio Tucci), T‑373/09, EU:T:2012:500, т. 24).
57 Поради това СХВП не е допуснала грешка, като не е изискала превод на английски език на документите, представени на италиански език. От една страна, жалбоподателят не отрича, че самият той не е поискал в хода на производството по отмяна притежателят на марката да представи превод на тези документи. От друга страна, доводът на жалбоподателя се свежда до извадки от онлайн речници, в които думите се превеждат от английски на италиански или от италиански на английски език, което прави безпредметно всяко искане за осъществяване на превод.
58 Що се отнася до довода, отнасящ се до член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, че представените доказателства установявали значението на думата „husky“ като общо понятие, използвано на италиански за обозначаването на „якета“, следва да се отбележи, че в съдебното заседание жалбоподателят призна, че искането му за отмяна се основава единствено на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 и в рамките на това искане той не претендира, че думата „husky“ има общо значение.
59 Предвид изложеното по-горе второто основание следва да се отхвърли като неоснователно.
По основанието, изведено от вземането под внимание на недатирани документи
60 Според жалбоподателя всички документи трябва да бъдат датирани и да попадат в разглеждания период между 11 март 2004 г. и 10 март 2009 г. По отношение на представените от притежателя на марката фотографии на стоки жалбоподателят твърди, че СХВП е допуснала грешка, като се е основала на недатирани документи или на документи, които не носят никакви белези, позволяващи тяхното датиране, за да определи гамата от стоки, за които оспорената марка е била използвана. В случая от значение било решение Il Ponte Finanziaria/СХВП, точка 24 по-горе (EU:C:2007:514), доколкото се отнася до въпроса дали използването на дадена марка, регистрирана под малко по-различна форма, може да бъде разширено по отношение на оспорената марка, която наподобява. Така апелативният състав е трябвало да не взема под внимание доказателства, от които е видно, че знакът „HUSKY“ се използва под различна форма от тази, която е защитена чрез оспорената марка. СХВП допуснала грешка, твърдейки, че използваният логотип ще се възприеме от внимателния разумен потребител като съкращение на думата „husky“, а фигуративният елемент на кучето — като представяне на това, което тази дума означава. Посоченият довод обаче не бил относим към прилагането на член 15, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009. Накрая, представените от притежателя на марката фактури не позволявали да се разбере каква нерегистрирана марка или какъв нерегистриран знак на притежателя на марката е бил(а) използван(а) върху стоките, за които тези фактури се отнасят.
61 СХВП оспорва тези доводи.
62 Най-напред, що се отнася до довода, че всички недатирани документи не е трябвало да бъдат вземани под внимание и с тях не можело да се докаже използването на оспорената марка в разглеждания период, следва да се припомни, че съгласно правило 22, параграф 3 от Регламента за прилагане, което е приложимо mutatis mutandis към производствата по отмяна в съответствие с правило 40, параграф 5 от същия регламент, доказването на реалното използване на марката трябва да се отнася до кумулативно предвидените като изисквания обстоятелства за мястото, продължителността, значението и естеството на използването на марката (вж. в този смисъл решения от 8 юли 2004 г., Sunrider/СХВП — Espadafor Caba (VITAFRUIT), T‑203/02, Rec, EU:T:2004:225, т. 37 и от 27 септември 2007 г., La Mer Technology/СХВП — Laboratoires Goëmar (LA MER), T‑418/03, EU:T:2007:299, т. 52).
63 Преценката на реалното използване на марката трябва да се основава на съвкупността от факти и обстоятелства, които могат да установят действителното използване за търговски цели на последната, и по-специално считаното за обосновано в съответния икономически сектор използване за поддържане или създаване на пазарни дялове в полза на защитените от марката стоки или услуги, естеството на тези стоки или услуги, характеристиките на пазара и обхвата и честотата на използване на марката (вж. решение LA MER, т. 62 по-горе, EU:T:2007:299, т. 55 и цитираната съдебна практика).
64 За да се провери в съответния конкретен случай дали по-ранната марка е била реално използвана, следва да се направи обща преценка, като се държи сметка за всички релевантни за случая фактори. Тази преценка предполага определена взаимозависимост между отчетените фактори (решение VITAFRUIT, т. 62 по-горе, EU:T:2004:225, т. 42).
65 Следва да се подчертае, че макар в правило 22 от Регламент № 2868/95 да се посочват белезите място, продължителност, значението и естеството на използването, и се дават примери за приемливи доказателства, като опаковки, етикети, ценоразписи, каталози, фактури, фотографии, обявления във вестниците и писмени заявления, в това правило изобщо не е указано, че всяко доказателство трябва непременно да съдържа данни за всеки от четирите елемента, върху които следва да се концентрира доказването на реалното използване, а именно мястото, продължителността, естеството и значението на това използване (решения от 16 ноември 2011 г., Buffalo Milke Automotive Polishing Products/СХВП — Werner & Mertz (BUFFALO MILKE Automotive Polishing Products), T‑308/06, Сб., EU:T:2011:675, т. 61 и от 24 май 2012 г., TMS Trademark-Schutzrechtsverwertungsgesellschaft/СХВП — Comercial Jacinto Parera (MAD), T‑152/11, EU:T:2012:263, т. 33).
66 Освен това съгласно постоянната съдебна практика не е изключено с група от доказателствата да бъде възможно да се установят подлежащи на доказване обстоятелства, въпреки че, взето поотделно, никое от тези доказателства не е в състояние да установи с точност същите обстоятелства (решение от 17 април 2008 г., Ferrero Deutschland/СХВП, C‑108/07 P, EU:C:2008:234, т. 36 и решение MAD, т. 65 по-горе, EU:T:2012:263, т. 34).
67 Следва да се напомни, че именно вземането под внимание на съвкупността от представените пред апелативния състав доказателства трябва да позволи доказването на реалното използване на оспорената марка.
68 Следователно не е приемлив доводът на жалбоподателя, че недатираните документи не могат да докажат използването на оспорената марка в разглеждания период, тъй като, видно от обжалваното решение, представените от него пред апелативния състав фотографии на изделия в качеството им на недатирани документи са могли да имат за цел да покажат как изглежда оспорената марка върху облеклата и върху гамата от изделия, за които тя е използвана — обстоятелство, което не изисква те да бъдат датирани. При тези условия апелативният състав е могъл валидно да приеме, че фактът на недатиране на представените като доказателства фотографии е без значение.
69 Също така не може да се приеме доводът на жалбоподателя, целящ отхвърлянето на представените от притежателя на марката фактури с мотива, че от тях не ставало ясно дали се отнасят до оспорената марка или до съвсем друг знак или марка. Тъй като в тези фактури не било уточнено дали се отнасят до свързани с оспорената марка стоки, не може да се заключи, че те се отнасят ipso facto до други марки. Нещо повече, при анализирането на групата доказателства доказателствената стойност на тези фактури може да бъде омаловажена, но не и изключена.
70 По-нататък, що се отнася до довода, че апелативният състав е трябвало да прецени, че решение Il Ponte Finanziaria/СХВП, точка 24 по-горе (EU:C:2007:514), е относимо към случая, на първо място следва да се посочи, че в делото, по което е постановено това решение, фактическият контекст е различен от този в настоящото дело. Всъщност, видно от точка 85 от посоченото решение, след като използването на първата марка не е било доказано, то не може да служи като доказателство за реалното използване на втората марка. За разлика от посоченото дело, в настоящия случай явно няма оспорване на използването на фигуративната марка, която се състои от думата „husky“, изписана с леко стилизирани букви и придружена от символа ® за обозначаване на използването на словната марка „HUSKY“.
71 На второ място следва да се посочи, че съгласно решение Il Ponte Finanziaria/СХВП, точка 24 по-горе (EU:C:2007:514, т. 86), е възможно регистрирана марка да се счита за използвана, ако бъдат представени доказателства за нейното използване в малко по-различна форма от тази, в която е била регистрирана. Без значение за настоящото дело е направеното в посоченото решение уточнение, че все пак не се допуска защитата на дадена регистрирана марка да се разпростре чрез доказване на нейното използване върху друга регистрирана марка, чието реално използване не е било доказано, с мотива че последната била леко променен вариант на първата. Всъщност притежателят на оспорената марка не е поискал защита на правата върху тази марка единствено поради регистрирането на друга марка.
72 На трето място, за да се докаже използването на дадена марка, нейният притежател може валидно да се позове на нейното използване под форма, която се различава от формата, под която тази марка е била регистрирана, без при това различията между двете форми да засягат отличителния характер на тази марка и независимо че самата различна форма е регистрирана като марка (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2012 г., Rintisch, C‑553/11, Сб., EU:C:2012:671, т. 30). В случая жалбоподателят не е посочил никакво изменение в отличителния характер на оспорената марка. Поради това нейният притежател с основание се е позовал на нейното използване под форма, която се различава от формата, в която марката е била регистрирана.
73 Накрая, безспорно е, че словната марка „HUSKY“ е била използвана основно като черни главни букви. Следователно не е определящо обстоятелството, че в качеството на доказателство за използването апелативният състав е взел под внимание друга марка или знак, какъвто е логотипът, изобразяващ буквата „h“, или пък фигуративен елемент, изобразяващ куче хъски, поради което не може да се приеме доводът на жалбоподателя, оспорващ вземането под внимание на тези други елементи. Също така следва да се отбележи, че жалбоподателят не отрича, че разликите между оспорената и другата марка се свеждат до леко стилизиране на буквите, при което буквите са били сбити, нито че оспорената марка, от една страна, и знаците, каквито са изобразяващият буквата „h“ логотип или фигуративният елемент с кучето хъски, от друга страна, систематически са били излагани отделно върху изделията.
74 От гореизложеното следва, че третото основание не може да бъде прието за основателно.
75 Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена.
По съдебните разноски
76 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски на СХВП в съответствие с направените от нея искания.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Husky CZ s.r.o. да заплати съдебните разноски.
Kanninen | Pelikánová | Buttigieg |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 февруари 2015 година.
Подписи