Дело T‑289/13

Ledra Advertising Ltd

срещу

Европейска комисия
и
Европейска централна банка (ЕЦБ)

„Жалба за отмяна и искане за обезщетение — Програма за подкрепа за стабилност на Кипър — Меморандум за разбирателство относно специфичните условия на икономическата политика, сключен между Република Кипър и ЕМС — Компетентност на Общия съд — Причинно-следствена връзка — Жалба, която е отчасти недопустима и отчасти явно лишена от всякакво правно основание“

Резюме — Определение на Общия съд (първи състав) от 10 ноември 2014 г.

1.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Искане за обезщетение за вредите, за които се твърди, че са причинени от институция на Съюза — Данни, от които може да се определи кое е соченото за противоправно поведение на институцията, в какво се състои причинно-следствената връзка и налице ли е действителна и сигурна вреда

(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Иск за обезщетение — Компетентност на съда на Съюза — Граници — Правомощие за произнасяне относно законосъобразността на меморандум за разбирателство, сключен между държава членка и Европейския механизъм за стабилност — Изключване

(член 268 ДФЕС и член 340, втора и трета алинея ДФЕС; член 13, параграф 4 от Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност)

3.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Липса на едно от условията — Отхвърляне на иска за обезщетение в неговата цялост

(член 340, втора алинея ДФЕС)

4.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Вреда, която е следствие от бездействие на институция — Тежест на доказване

(член 340 ДФЕС)

5.      Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Граници — Правомощие за упражняване на контрол за законосъобразност на актовете, които не са издадени от институции, органи, служби или агенции на Съюза — Изключване

(член 263 ДФЕС)

6.      Съдебно производство — Допустимост на исковете и жалбите — Молба за постановяване на временни мерки — Искане за временни мерки, направено със самата искова молба или жалба — Недопустимост

(член 278 ДФЕС; член 104, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд)

1.      Вж. текста на определението.

(вж. точки 33 и 34)

2.      Съгласно разпоредбите на член 268 ДФЕС и на член 340, втора и трета алинея ДФЕС в случай на извъндоговорна отговорност Общият съд е компетентен да разглежда само споровете относно поправянето на вредите, причинени от институциите на Съюза или от техните служители при изпълнението на техните задължения. Ето защо искане за обезщетение, насочено срещу Съюза и основано само на неправомерността на действие или на поведение, което не е предприето от институция на Съюза или от нейни служители, трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

Това се отнася и за исканията за обезщетение, основани на твърдение за незаконосъобразност на някои разпоредби на меморандум за разбирателство, приет съвместно от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и от държава членка и подписан от тази държава членка, от една страна, и от заместник-председателя на Комисията от името на Комисията, от друга. Всъщност от член 13, параграф 4 от Договора за ЕМС е видно, че Комисията подписва меморандума за разбирателство единствено от името на ЕМС. В това отношение, макар Договорът за ЕМС да възлага на Комисията и на Европейската централна банка някои задачи, свързани с изпълнението на целите по този договор, функциите, предоставени на Комисията и на Банката в рамките на Договора за ЕМС, не съдържат същинско правомощие по приемане на решения, а дейностите, извършвани от двете институции в рамките на същия договор, обвързват само ЕМС. Ето защо не е възможно да се приеме, че Комисията или Банката е в основата на приемането на меморандума за разбирателство.

(вж. точки 42—47)

3.      Вж. текста на определението.

(вж. точки 49 и 50)

4.      Свързаното с причинно-следствената връзка условие по член 340 ДФЕС предполага наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между действията на институциите на Съюза и вредата. В това отношение, когато поведението, за което се твърди, че е в основата на претендираната вреда, представлява бездействие, особено е необходимо да е сигурно, че посочената вреда действително е била причинена от твърдените бездействия и не е могла да бъде предизвикана от поведение, различно от вменяваното на институцията ответник.

(вж. точки 52 и 53)

5.      Вж. текста на определението.

(вж. точки 56 и 58)

6.      Вж. текста на определението.

(вж. точка 61)