ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
26 май 2014 година
Дело T‑288/13 P
AK
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за кариерно развитие — Процедури за оценяване за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г. — Късно изготвяне на доклади за кариерно развитие — Неимуществена вреда — Пропусната възможност за повишаване — Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 13 март 2013 г. по дело AK/Комисия (F‑91/10)
Решение: Отхвърля жалбата. AK понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия в настоящото производство.
Резюме
1. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за кариерно развитие — Изготвяне — Закъснение — Служебно нарушение, причиняващо неимуществена вреда — Условия — Длъжностно лице, пенсионирано по инвалидност — Обем на вредата
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Обхват — Отчитане на атестационните доклади — Други критерии, които могат да бъдат взети предвид
(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
3. Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Възприети от Съда на публичната служба критерии за определяне на размера на присъденото обезщетение за вреди — Контрол от страна на Общия съд
1. Когато преценява вредата, която длъжностното лице е претърпяло вследствие на липсата на съответните доклади за кариерно развитие, Съдът на публичната служба правилно от правна гледна точка приема, че състоянието на несигурност и безпокойство, в което се намира това лице, що се отнася до професионалното му бъдеще, не дава основание да се констатира наличието на действителна и сигурна неимуществена вреда след пенсионирането му по инвалидност, тъй като, считано от това събитие, посоченото бъдеще вече е само хипотетично. Всъщност след пенсионирането на заинтересованото лице докладите за кариерно развитие вече не са имали никакво значение за кариерното развитие на това лице, а вредата, чието поправяне се иска, трябва да бъде действителна и сигурна.
(вж. точки 42 и 45)
Позоваване на:
Съд — 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, Сб., стр. I‑833, точка 54
Общ съд — 31 януари 2007 г., C/Комисия, T‑166/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑9 и II‑A‑2‑49, точка 67 и цитираната съдебна практика
2. Съгласно член 45, параграф 1 от Правилника за повишаване се избират само длъжностни лица, които са прослужили най-малко две години на своята степен, след съпоставяне на заслугите на отговарящите на условията за повишаване длъжностни лица. При съпоставянето на заслугите органът по назначаването е длъжен да вземе предвид по-специално докладите от атестирането на длъжностните лица, ползването при изпълнение на задълженията им на езици, различни от тези, за които в съответствие с член 28, буква е) от Правилника са представили доказателства, че владеят задълбочено, и евентуално — нивото на упражняваните от тях функции. Ако липсват доклади за кариерно развитие, няма пречка длъжностното лице да посочи пред Съда на публичната служба конкретни фактически или правни обстоятелства, доказващи шансовете му за повишение. Освен това от член 45, параграф 1 от Правилника е видно, че съпоставянето на заслугите не се извършва единствено въз основа на докладите от атестирането на длъжностните лица, но и въз основа в частност на два други критерия.
(вж. точка 50)
3. Когато установи наличието на вреда, Съдът на публичната служба единствен е компетентен да прецени в границите на искането начина и обема на обезщетяване, стига решенията му да са достатъчно мотивирани, а когато става въпрос за оценка на вредата — и да посочват критериите, взети предвид при определянето на възприетата сума, така че Общият съд да може да упражни правораздавателен контрол върху тези решения.
(вж. точка 57)
Позоваване на:
Общ съд — 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сборник, стр. II‑2841, точка 241 и цитираната съдебна практика