РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

26 февруари 2014 година

Дело F‑53/13

Alkis Diamantopoulos

срещу

Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Решение жалбоподателят да не бъде повишен в степен AD 12 — Мълчаливо отхвърляне на подадената по административен ред жалба — Изрично отхвърляне с решение, издадено след обжалването по съдебен ред — Мотивиране“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Diamantopoulos иска да се отмени решението на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да не го повиши в степен AD 12 в рамките на процедурата по повишаване за 2012 г.

Решение:      Отменя решението на Европейската служба за външна дейност да не повиши г‑н Diamantopoulos в степен AD 12 в процедурата по повишаване за 2012 г. Осъжда Европейската служба за външна дейност да понесе направените от нея съдебни разноски и тези на г‑н Diamantopoulos.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Административна жалба на неповишен кандидат — Решение за отхвърляне — Пълна липса на мотиви — Отстраняване на нередовности в хода на съдебното производство — Недопустимост

(член 25, втора алинея, член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Жалби на длъжностните лица — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Основание, отделно от това, което се отнася до законосъобразността по същество

(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)

1.      Макар да не е длъжен да мотивира решенията за повишаване по отношение на неповишените кандидати, органът по назначаването трябва да мотивира решението, с което отхвърля административна жалба, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника от неповишен кандидат, като се приема, че мотивите на решението за отхвърляне на административната жалба съвпадат с мотивите на решението, срещу което е насочена последната.

Освен това, тъй като повишаването предполага избор, наистина мотивите за отхвърляне на жалбата по административен ред трябва по принцип да се отнасят само до наличието на законоустановените условия, с които Правилникът обвързва редовността на процедурата, и органът по назначаването не е длъжен да разкрива съпоставителната преценка, която е направил, но въпреки това този орган трябва да уведоми съответното длъжностно лице за индивидуалното и релевантно съображение, което обосновава отказа за повишаването му.

Обхватът на задължението за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства по случая. Към тях спадат не само съдържанието на обжалвания акт, но и интересът, който адресатът може да има от получаване на разяснения, а също и юридическият и фактическият контекст на приемането на този акт.

Накрая, ако преди подаването на жалбата по съдебен ред изобщо не са били изложени мотиви, липсата им не може да бъде компенсирана с обясненията, дадени от органа по назначаването след подаването на тази жалба. Всъщност на този етап подобни обяснения вече не изпълняват функцията на мотиви. Освен това, ако беше възможно пълната липса на мотиви да се санира след подаването на жалбата по съдебен ред, това би накърнило правото на защита, тъй като жалбоподателят би бил лишен от възможността да изложи възраженията си срещу мотивите, с които би се запознал едва след подаването на жалбата. Това води и до нарушение на принципа на равенство на страните пред съда на Съюза.

(вж. точки 18—21)

Позоваване на:

Общ съд — 16 септември 2013 г., Bouillez/Съвет, T‑31/13 P, точка 26

Съд на публичната служба — 8 октомври 2008 г., Barbin/Парламент, F‑81/07, точки 27 и 28, както и цитираната съдебна практика; 19 септември 2013 г., Gheysens/Съвет, F‑83/08, точка 55

2.      Всъщност мотивите на всяко решение са формален израз на съображенията, на които се основава то. Затова задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите, който се отнася до законосъобразността по същество на спорния акт. Ето защо доводите относно обосноваността на акта са ирелевантни, когато обсъжданото основание за отмяна е липса или непълнота на мотивите.

(вж. точка 27)

Позоваване на:

Съд — 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, точка 67

Общ съд — Bouillez/Съвет, посочено по-горе, точка 20