Жалба, подадена на 6 юни 2011 г. - Heitkamp BauHolding/Комисия
(Дело T-287/11)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Heitkamp BauHolding GmbH (Herne, Германия) (представител: Rechtsanwalt W. Niemann)
Ответник:: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
Да се отмени решението на ответника в редакцията му от 15 април 2011 г., което доколкото жалбоподателят е информиран, все още не е публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз и
да осъди ответникът да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания.
Оздравителната клауза, предвидена в член 8в, параграф 1, буква а) от германския закон за корпоративното подоходно облагане (по-нататък "KStG"), не представлявала помощ по смисъла на член 107 ДФЕС. Според жалбоподателя ответникът е допуснал грешка още с класификацията на референтната система, доколкото е взел предвид като референтна система "разпоредбите относно прехвърлянето на загубите на дружествата, чиито дялове са предмет на придобиване". Напротив, жалбоподателят смята, че прехвърлянето на загубите за неопределен период от време е всъщност референтната система, като подобно прехвърляне има за цел да се приложи към корпоративното подоходно облагане като последица от обективния нето принцип.
Жалбоподателят поддържа, че отпадането на прехвърлянето на загубите, предвидено в член 8в от KStG, трябва да се квалифицира като изключение, а оздравителната клауза, предвидена в член 8в, параграф 1, буква а) от KStG, като изключение от това отпадане, единствено възстановява общия принцип, който позволява принципът на пропорционалност на приходния капацитет във финансирането на публичните разходи (Leistungsfähigkeitsprinzip) да се приложи и в случая на оздравяване.
Въпреки че ответникът посочва, че "KStG в действащата му редакция представлява референтната система" той, според жалбоподателя, не взема предвид, че правното положение в Германия се е променило в резултат на влизане в сила на Закона за ускорен икономически растеж (Wachstumsbeschleunigungsgesetz). Жалбоподателят подчертава, че след въвеждане на разпоредбата за скритите резерви в член 8в от KStG в оздравените предприятия загубите могат да продължат да се приспадат и прехвърлят, когато промяната в притежателите на дялове се ограничи до размер, който е по-малък или равен на скритите резерви. Жалбоподателят смята, че от тази гледна точка разпоредбата за скритите резерви на оздравените предприятия може да се схваща като обратното на оздравителната клауза за предприятията в затруднено положение, тъй като в противен случай предприятията, които се нуждаят от оздравяване, биха били ощетени от структурна гледна точка.
Противно на твърдението за нарушение на Комисията ответникът смята, че клаузата за оздравяване с неравенството, което включва между икономически оздравените предприятия и тези, които се нуждаят от оздравяване, не е селективна мярка, а напротив конкретизира принципа на пропорционалност на приходния капацитет във финансирането на публичните разходи, който винаги е бил признат в германския основен закон. Според жалбоподателя подобно неравенство е част от вътрешната логика на референтната система. По този въпрос жалбоподателят смята, че оздравителната клауза съответства на основните или ръководни принципи на германската данъчна система.
Жалбоподателят поддържа, че предвид принципите в основата на оздравителната клауза включването ѝ в член 8в от KStG във всеки случай е мярка, "обоснована от естеството или вътрешната структура на данъчната система", като тази мярка позволява да се отговори само частично на вътрешната структура на данъчната система.
____________