Дело T-167/04

Asklepios Kliniken GmbH

срещу

Комисия на Европейските общности

„Държавни помощи — Публични болнични заведения — Компенсация на оперативни загуби и предоставяне на гаранции — Жалба — Непроизнасяне от страна на Комисията — Иск за установяване на неправомерно бездействие — Процесуална легитимация — Допустимост — Разумен срок — Регламент (EО) № 659/1999“

Резюме на решението

1.      Иск за установяване на неправомерно бездействие — Физически или юридически лица — Пропуски, които ги засягат пряко и лично

(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО, член 230 ЕО и член 232 ЕО)

2.      Иск за установяване на неправомерно бездействие — Произнасяне по смисъла на член 232, втора алинея ЕО — Понятие

(член 88, параграф 2 ЕО и член 232, втора алинея ЕО, член 20 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

3.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията

(член 88, параграф 3 ЕО)

1.      Тъй като членове 230 ЕО и 232 ЕО представляват израз на едно и също правно средство за защита, от това следва, че след като би била допустима жалба за отмяна, подадена от настоящ или потенциален конкурент на бенефициерите на държавна помощ с цел да защити процесуалните си права на заинтересовано лице, които черпи от член 88, параграф 2 ЕО, срещу решение на Комисията относно съвместимост, прието без да се открива официална процедура по разследване, е допустим и искът, подаден от същия, за установяване на неправомерното бездействие на Комисията по приемането на решение на основание член 88, параграф 3 ЕО по неговата жалба, без да е необходимо за признаване на качеството му на заинтересована страна да се доказва наличието на конкурентна връзка между него и всеки един от бенефициерите на оспорваните помощи и без да е възможно допустимостта на такъв иск за установяване на неправомерно бездействие да бъде засегнат от броя на бенефициерите на твърдените неправомерни помощи, доколкото последните действително са предоставени и не представляват общ режим на помощи.

(вж. точки 45, 48, 50 и 55—56)

2.      Приемането от Комисията на решение с общо приложение, определящо абстрактни критерии за преценка на правомерността на държавно финансиране, сходно с това, което е предмет на специфична жалба за оспорване на национални мерки, които могат да се окажат неправомерни държавни помощи, не представлява само по себе си произнасяне от Комисията по посочената жалба, след като само конкретното прилагане на тези критерии от Комисията към оспорваните положения може да представлява произнасяне съгласно член 232, втора алинея ЕО. При това обстоятелството, че на засегнатите страни — сред които е и жалбоподателят — е предоставена възможност да изразят мнение по съдържанието на проекта за такова общо решение, не може бъде приравнено на откриване на официална процедура по разследване по член 88, параграф 2 ЕО.

(вж. точки 77—78)

3.      Доколкото притежава изключителна компетентност да преценява съвместимостта на държавна помощ с Общия пазар, Комисията е длъжна в интерес на правилното прилагане на основни норми от Договора, отнасящи се до държавните помощи, да разгледа внимателно и безпристрастно жалба, с която се оспорва помощ, несъвместима с Общия пазар, задължение, от което тя не се освобождава с изготвянето на общо решение относно категорията държавни помощи, в която се включва оспорваната мярка.

Преценката обаче дали е разумен срокът за разглеждане на жалба за оспорване на твърдени неправомерни държавни помощи трябва да се извършва според обстоятелствата на всеки отделен случай, и по-конкретно според неговия контекст, различните етапи на процедурата, която Комисията трябва да следва, и сложността на случая, и Комисията може законосъобразно да отложи разглеждането на определени пунктове от жалба като изчака правната рамка, съобразно с която трябва да се разгледа посочената жалба, да бъде изяснена вследствие на приключването на съдебно производство пред общностния съд от значение за преценката на оспорваната помощ.

(вж. точки 81 и 87—89)