Жалба, подадена на 8 юни 2011 г. - Italmobiliare/Комисия

(Дело T-305/11)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Italmobiliare SpA (Милано, Италия) (представители: M. Siragusa, F. Moretti, L. Nascimbene, G. Rizza и M. Piergiovanni, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени изцяло или частично обжалваното решение.

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест правни основания.

Първото правно основание е изведено от погрешното идентифициране на субекта - адресат на обжалваното решение, в нарушение на член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, като същото е отправено до Italmobiliare, което е само финансов холдинг, и впрочем не притежава целия капитал, вместо до Italcementi, което изпълнява ролята на оперативен холдинг в групата. Комисията е нарушила и принципа на състезателност и на оправдани правни очаквания, като е посочила жалбоподателя за адресат на обжалваното решение, макар същият да е бил напълно встрани от проведеното досега разследване. Жалбоподателят изтъква накрая нарушение на принципа за недопускане на дискриминация, доколкото Italmobiliare е единственият чисто финансов холдинг, въвлечен в производството.

Второто правно основание е изведено от нарушение на член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, поради това, че Комисията е започнала производство по разследване и е приела правнообвързващ акт при липса на правомощие за това.

Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност. На първо място, използваните средства не са подходящи за постигане на преследваните цели, при положение че Комисията се е позовала на член 18 от Регламент № 1/2003 в контекста на разследване, което не се основава на специфични индиции и чиито предмет е неопределен, за да се снабди с елементи, които е трябвало да проследи посредством разследване по сектори съобразно член 17 от Регламент № 1/2003. Освен това обжалваното решение не претегля адекватно нуждите на разследването и вредите, причинени само на заинтересуваните лица, доколкото Комисията неоправдано е наложила на жалбоподателя непропорционални и ирационални задължения за намиране, каталогизиране и предаване на информация.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, закрепено в член 296 ДФЕС. Комисията е пропуснала да посочи в обжалвания акт причините, които обосновават нейния избор да използва особения правен инструмент на решението, взето по силата на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003. Обжалвания акт е опорочен и от липса на мотиви, що се отнася до предмета и целта на искането за предоставяне на информация, както и до необходимостта от поисканата информация за текущото разследване. Нарушението на задължението за мотивиране съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на член 263 ДФЕС и нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

5.    Петото правно основание е изведено от незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на принципа на състезателност. Неколкодневният срок, предоставен от Комисията за формулиране на становище по въпросника, приложен към съобщението от 4 ноември, е бил явно недостатъчен за ефективно упражняване на правото да бъде изслушан. По-нататък, съобщението от 4 ноември има съдържание, донякъде различно от това на обжалваното решение: по този начин Комисията е попречила на адресатите да предявят своите защитни доводи по същество в отговор на различни въпроси, включени впоследствие в окончателния акт. Освен това становището е било игнорирано от Комисията в редица отношения. В резултат на това образуваният спор е бил обезсмислен, като са накърнени възможностите за защита и процесуалното положение на жалбоподателя.

6.    Шестото правно основание е изведено от нарушение на принципа на добра администрация, което се проявява чрез (i) липсата на координация между различните последователно изпратени въпросници, които са били предмет на преномерирания, преформулирания, допълнения и методологични промени, (ii) значителната продължителност на дейността по разследване, извън границите на разумното, както и (iii) начина на провеждане на производството от страна на Комисията.

____________