РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
25 октомври 2023 година(*)
„Арбитражна клауза — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Договори за поемане на неотменими ангажименти за плащане и за учредяване на обезпечение — Отхвърляне на молба за възстановяване на обезпечения, свързани с предварителни вноски, направени под формата на неотменими ангажименти за плащане — Институция с отнет лиценз — Член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 — Извъндоговорна отговорност — Неоснователно обогатяване“
По дело T‑688/21,
BNP Paribas Public Sector SA, установено в Париж (Франция), представлявано от A. Champsaur и A. Delors, адвокати,
жалбоподател,
подпомагано от
Френска република, представлявана от A.‑L. Desjonquères и E. Leclerc, в качеството на представители,
и от
Fédération bancaire française, установена в Париж, представлявана от A. Gosset-Grainville и M. Trabucchi, адвокати,
встъпили страни,
срещу
Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от C. De Falco, C. Flynn и J. Kerlin, в качеството на представители, подпомагани от H.‑G. Kamann, F. Louis, P. Gey, É. Bruc и A. Vallery, адвокати,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от K. Kowalik-Bańczyk, председател, G. Hesse (докладчик) и B. Ricziová, съдии,
секретар: L. Ramette, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 20 април 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си жалбоподателят — BNP Paribas Public Sector SA, по същество иска, на първо място, да се установи на основание член 272 ДФЕС и член 340, първа алинея ДФЕС, че Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) не е изпълнил задължението си за възстановяване по клауза 12.5 на поетите от него неотменими ангажименти за плащане за периодите на плащане на вноска от 2016 г. до 2021 г., и от друга страна, да му се възстановят сумите, които твърди, че ЕСП задържа при неизпълнението на посоченото договорно задължение, както и всички разходи, лихви за забава и съответни акцесорни плащания, а при условията на евентуалност, на основание член 340, втора алинея ДФЕС, иска обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял в резултат на поведението на ЕСП по отношение на неотменимите ангажименти за плащане, поети за периодите на плащане на вноска от 2016 г. до 2021 г., и на второ място, на основание член 340, втора алинея ДФЕС — обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял в резултат на отказа на ЕСП да му възстанови обезпечението за неотменимия ангажимент за плащане, поет за периода на плащане на вноски за 2015 г.
Обстоятелствата по спора
2 Вследствие на финансовата криза от 2008 г., довела до кризата в еврозоната, е създадена регулаторна рамка за гарантиране на стабилността и сигурността на банковата дейност в Европейския съюз. Тази нова рамка се състои в приемането на единна нормативна уредба, приложима еднакво спрямо кредитните институции на всички участващи държави членки. Банковият съюз се основава на три стълба, а именно единен надзорен механизъм (ЕНМ), единен механизъм за преструктуриране (ЕМП) и европейска схема за гарантиране на депозитите.
3 ЕМП, създаден с Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1), предвижда създаването на Единен фонд за преструктуриране (ЕФП), в който кредитните институции трябва да правят вноски. Този фонд се използва само до степента, необходима за гарантиране на ефективното прилагане на инструментите за преструктуриране (член 76, параграф 1 от Регламент № 806/2014).
4 В съответствие с член 70 от Регламент № 806/2014 всяка година ЕСП изчислява индивидуалната вноска на всяка институция, известна още като „предварителна вноска“.
5 Годишното набиране на вноски от кредитните институции е въведено, за да се гарантира, че след изтичането на първоначален осемгодишен срок, считано от 1 януари 2016 г., наличните финансови средства на ЕФП достигат поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани кредитни институции във всички участващи държави членки (наричан по-нататък „целевото равнище“).
6 Съгласно член 8, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 на Съвета от 19 декември 2014 година за определяне на еднообразни условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ОВ L 15, 2015 г., стр. 1) по време на първоначалния срок при нормални обстоятелства ЕСП разрешава използването на неотменимите ангажименти за плащане по искане на дадена институция. ЕСП разпределя използването на неотменимите ангажименти за плащане поравно между институциите, които са го поискали. Разпределените неотменими ангажименти за плащане съставляват не по-малко от 15 % от общите задължения за плащане на институцията. При изчисляването на годишните вноски на всяка институция ЕСП гарантира, че в рамките на всяка една година сборът от неотменимите ангажименти за плащане не надхвърля 30 % от общата сума на годишните вноски, набирани в съответствие с член 70 от Регламент № 806/2014.
7 Жалбоподателят е френска кредитна институция, получила лиценз до 24 март 2021 г., датата на която лицензът ѝ е отнет от Европейската централна банка (ЕЦБ).
8 Преди въвеждането на ЕМП жалбоподателят прави част от предварителната си вноска за 2015 г. под формата на неотменим ангажимент за плащане. За тази цел той сключва с ЕСП, с Органа за пруденциален надзор и преструктуриране (ОПНП) и с Фонда за гарантиране на депозитите и преструктуриране (ФГДП) договор за поемане на неотменим ангажимент за плащане (наричан по-нататък „НАП 2015 г.“).
9 За периодите на плащане на вноска от 2016 г. до 2021 г. жалбоподателят прави поне една част от предварителните си вноски под формата на неотменим ангажимент за плащане. За тази цел той сключва с ЕСП за всеки от тези периоди договори за поемане на неотменими ангажименти за плащане (наричани по-нататък „НАП 2016—2021 г.“).
10 С електронно съобщение от 1 април 2021 г. жалбоподателят уведомява ЕСП, че по негово искане ЕЦБ е оттеглила лиценза му. Със същото писмо жалбоподателят иска от ЕСП да му предостави информация относно действията, които трябва да предприеме, за да му бъдат възстановени обезпеченията, свързани с поетите от него неотменими ангажименти за плащане.
11 С писмо от 14 април 2021 г. ЕСП уведомява жалбоподателя за формалните условия, които трябва да изпълни, за да му бъдат възстановени обезпеченията по поетите от него неотменими ангажименти за плащане.
12 След неколкократна размяна на съобщения, на 29 юли 2021 г. жалбоподателят уведомява ЕСП, че прекратява НАП 2015 г. и НАП 2016—2021 г.
13 След размяна на допълнителна кореспонденция с писмо от 13 август 2021 г. (наричано по-нататък „писмото от 13 август 2021 г.“) ЕСП уведомява жалбоподателя, че ще му възстанови обезпеченията за НАП 2015 г. и НАП 2016—2021 г., след като получи паричните средства, съответстващи на сумите по тези ангажименти.
14 В това писмо ЕСП посочва, че жалбоподателят е сключил с него няколко договора за поемане на неотменими ангажименти за плащане. ЕСП уточнява размера на сумата по всеки от тези ангажименти. След изброяването на тези суми той посочва по-специално, че с оглед на член 70, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 806/2014, съгласно който правомерно получените вноски не се възстановяват на субектите, и на член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81, съгласно който използването на неотменимите ангажименти за плащане по никакъв начин не трябва да засяга финансовия капацитет и ликвидността на ЕФП, отмяната на НАП 2016—2021 г. и последващото възстановяване на обезпеченията за тези ангажименти, могат да се осъществят едва след превеждането на парични средства, равни по размер на сумата по съответния неотменим ангажимент за плащане. При тези обстоятелства ЕСП приканва жалбоподателя да му прехвърли определена сума и да го уведоми за това чрез изпращане на електронно съобщение. След получаване на посочената сума той ще му възстанови обезпеченията, намалени с размера на натрупаните отрицателни лихви, които започват да текат с изтичането на срок от четиринадесет работни дни за банката след деня на получаване на уведомлението за прекратяване.
15 На 25 октомври 2021 г. жалбоподателят по същество уведомява ЕСП, че доколкото според разбирането му за приложимата правна уредба не дължи прехвърляне на паричните средства, съответстващи на общата сума по поетите НАП 2015 г. и НАП 2016—2021 г., за да му бъдат възстановени обезпеченията, той няма да извърши посоченото прехвърляне.
Искания на страните
16 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени на основание членове 256 и 263 ДФЕС писмото от 13 август 2021 г.,
– да уважи искането му, подадено на основание член 272 и член 340, първа алинея ДФЕС, като установи, че позицията, изразена в писмото от 13 август 2021 г., противоречи на клаузите на НАП 2016—2021 г., и да разпореди на ЕСП да му възстанови сумите, съответстващи на паричните обезпечения за тези ангажименти, които последният задържа в нарушение на договорните си задължения, както и всички разходи, лихви за забава и съответни акцесорни плащания,
– да уважи искането му, подадено на основание член 340, втора алинея ДФЕС, като установи, че отказът на ЕСП да му възстанови сумите, съответстващи на паричните обезпечения за НАП 2015 г., представлява неоснователно обогатяване, и да разпореди на ЕСП да му изплати тези суми като обезщетение за вреди, както и всички разходи, лихви за забава и съответни акцесорни плащания,
– при условията на евентуалност, да уважи искането му, подадено на основание член 340, втора алинея ДФЕС, като установи, че отказът на ЕСП да му възстанови сумите, съответстващи на паричните обезпечения за НАП 2016—2021 г., представлява неоснователно обогатяване, и да разпореди на ЕСП да му изплати тези суми като обезщетение за вреди, както и всички разходи, лихви за забава и съответни акцесорни плащания,
– да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски.
17 ЕСП моли Общия съд:
– да отхвърли искането за отмяна като недопустимо,
– да отхвърли исковете на основание член 272 ДФЕС като неоснователни,
– да отхвърли исковете на основание член 340 ДФЕС като недопустими и при условията на евентуалност, като неоснователни,
– да осъди жалбоподателя да заплати всички направени от него съдебни разноски, и по-специално тези във връзка с оттегленото искане за отмяна, първоначално подадено на основание член 263 ДФЕС.
18 Френската република моли Общия съд да уважи исканията на жалбоподателя.
19 Fédération bancaire française (FBF) моли Общия съд:
– да установи, че като е отказал да възстанови сумите, съответстващи на паричните обезпечения за НАП 2016—2021 г., ЕСП не е изпълнил задължението си за възстановяване, произтичащо от посочените ангажименти,
– да разпореди на ЕСП да възстанови на жалбоподателя сумите, съответстващи на паричните обезпечения, които последният задържа в нарушение на договорните си задължения.
От правна страна
20 С жалбата си на основание членове 256 и 263 ДФЕС жалбоподателят е поискал отмяна на писмото от 13 август 2021 г., като в хода на производството се е отказал от този искане.
21 При тези обстоятелства следва да се разгледат останалите искания на жалбоподателя.
По искането на основание член 272 ДФЕС и член 340, първа алинея ДФЕС
22 Общият съд е компетентен да разгледа исканията на жалбоподателя, предявен на основание член 272 ДФЕС по силата на арбитражни клаузи, съдържащи се в клауза 13.2 от всеки от НАП 2016—2021 г., с които се предоставя компетентност на Общия съд да се произнася по всеки спор относно законосъобразността, валидността, тълкуването или изпълнението на тези споразумения.
23 В подкрепа на искането си на основание член 272 ДФЕС и член 340, първа алинея ДФЕС жалбоподателят, подпомаган от Френската република и FBF, твърди, че ЕСП не е изпълнил задължението си за възстановяване по клауза 12.5 от НАП 2016—2021 г.
24 Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 288 ДФЕС Регламент № 806/2014 и Регламент за изпълнение 2015/81 са с общо приложение, задължителни са в своята цялост и се прилагат пряко във всички засегнати държави членки. Следователно жалбоподателят и ЕСП не могат да сключват споразумения, които да противоречат на разпоредбите на тези два регламента, както са тълкувани от Съда на Европейския съюз.
25 Клауза 12.5 от НАП 2016—2021 г., на която се позовава жалбоподателят, гласи, че „[н]астоящото споразумение не засяга прилагането на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81“. Така тази клауза припомня, че НАП 2016—2021 г. в никакъв случай не могат да противоречат член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81.
26 Така, като твърди нарушение на клауза 12.5 от НАП 2016—2021 г., жалбоподателят в действителност изтъква, че положението му, а именно това на институция, която вече е извън приложното поле на Регламент № 806/2014, попада в обхвата на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81. Според предложеното от жалбоподателя тълкуване тази нормативна разпоредба е ясна и не обвързва възстановяването на паричните обезпечения за неотменимите ангажименти за плащане с никакви условия. Следователно позицията, изразена в писмото от 13 август 2021 г., според която ЕСП може да възстанови паричните обезпечения за НАП 2016—2021 г. само след заплащането на сума, съответстваща на размера на вноската, за която са използвани тези инструменти, противоречала на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81.
27 ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя, и както е видно от точка 14 по-горе, изтъква различно от предложеното от жалбоподателя тълкуване.
28 На първо място, необходимо е да се подчертае, че от член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 следва, че за всяка година на плащане на вноска установените в участваща държава членка кредитни институции, какъвто е случаят с жалбоподателя, са длъжни да плащат обичайната вноска в ЕФП.
29 Съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 годишното набиране на предварителните вноски от кредитните институции е въведено, за да се гарантира, че след изтичането на първоначалния срок наличните финансови средства на ЕФП достигат целевото равнище.
30 С оглед на тази цел в член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014 законодателят на Съюза уточнява, че „правомерно получените“ предварителни вноски не се възстановяват. С тази формулировка законодателят на Съюза установява правило без изключения. Поради това в тази разпоредба изобщо не е посочена възможност за последващо коригиране на предварителните вноски (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2022 г., ABLV Bank/ЕСП, C‑202/21 P, EU:C:2022:734, т. 56). От това следва, че промяна на статуса на дадена институция по време на период на плащане на вноски не оказва влияние върху размера на дължимата за въпросната година вноска. Всъщност това правило е възприето в член 12, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44), който също се отнася до ЕСП, както е посочено в съображение 7 от този делегиран регламент.
31 В това отношение съдът на Съюза постановява по-специално, че обстоятелството, че даден субект престава да упражнява дейността си като кредитна институция през периода на плащане на вноските поради отнемането на лиценза му, не оказва влияние върху задължението му да изплати цялата предварителна вноска, дължима за посочения период на плащане на вноска (решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 85).
32 На второ място, както отбелязва жалбоподателят, за да изпълнят задължението си за вноски в ЕФП, в съответствие с член 70, параграф 3 от Регламент № 806/2014 кредитните институции имат възможност или да платят незабавно вноската си, или да поемат неотменим ангажимент за плащане.
33 На трето място, член 7 от Регламент за изпълнение 2015/81 установява някои правила, приложими за неотменимите ангажименти за плащане, за които е характерно това, че представляват сключени за неопределен срок договори, позволяващи на институциите да отложат плащането на вноската си. Тази особеност е мотивирала законодателя на Съюза да въведе специфичен режим за тези ангажименти.
34 Член 7 от Регламент за изпълнение 2015/81 гласи:
„1. Използването на неотменимите ангажименти за плащане по член 70, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 806/2014 по никакъв начин не трябва да засяга финансовия капацитет и ликвидността на Фонда.
2. Когато Фондът участва в действие по преструктуриране в съответствие с член 76 от Регламент (ЕС) № 806/2014, Съветът за преструктуриране отправя покана за изпълнение на всички неотменими ангажименти за плащане или на част от тях, поети в съответствие с Регламент (ЕС) № 806/2014, за да се възстанови делът на неотменимите ангажименти за плащане в наличните финансови средства на Фонда, определен от Съвета за преструктуриране в рамките на максималния праг, установен в член 70, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 806/2014.
След като Фондът надлежно получи вноската по неотменимите ангажименти за плащане, за чието изпълнение е била отправена покана, обезпечението, свързано с тези ангажименти, се връща. Ако Фондът не получи надлежно необходимата парична сума при първо поискване, Съветът за преструктуриране използва обезпечението, свързано с неотменимия ангажимент за плащане, в съответствие с член 70, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 806/2014.
3. Неотменимите ангажименти за плащане на дадена институция, която вече не попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 806/2014, се отменят, а обезпечението, свързано с тези ангажименти, се връща“.
35 Именно в този контекст жалбоподателят, подпомаган от Френската република и от FBF, изтъква, че отмяната на неотменимия ангажимент за плащане и връщането на обезпечението, предвидени в член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, предполагат, че делът от предварителните вноски, за който е бил поет неотменим ангажимент за плащане, не трябва да се изплаща, след като институцията, която прави вноски, вече е извън приложното поле на Регламент № 806/2014 и за изпълнението на този ангажимент не е отправена покана от ЕСП в контекста на действие по преструктуриране В съдебното заседание жалбоподателят уточнява, че не иска връщане на паричните си вноски. Те били изплатени и съставлявали 85 % от общото му плащане на вноска. Иска единствено възстановяване на сумите, които е плащал годишно за гарантиране на поетите от него неотменими ангажименти за плащане. Ето защо искането му не противоречало на съдебната практика, установена с решения от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП (T‑758/18, EU:T:2021:28), и от 29 септември 2022 г., ABLV Bank/ЕСП (C‑202/21 P, EU:C:2022:734).
36 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно общоприетия смисъл на думата „неотменим“ е това, което не може да бъде оспорено. Следователно неотменимият ангажимент за плащане предполага наличие на неподлежащо на оспорване задължение за изплащане на сумата, за която е поет този ангажимент.
37 Освен това, както подчертава жалбоподателят, действително в член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 не се уточнява изрично, че институциите трябва първо да заплатят вноските си, за да им бъде върнато впоследствие обезпечението. Както обаче бе припомнено в точки 28 и 29 по-горе, през първоначалния срок установените в участваща държава членка институции са длъжни да правят годишна вноска в ЕФП, така че последният да достигне целевото равнище в края на посочения срок.
38 От това следва, че ако обезпечението за неотменимия ангажимент за плащане бъде върнато без предварително получаване на вноската, за която е поет този ангажимент, не само че институцията не би изпълнила задължението си да изплати цялата вноска, дължима за периода, през който попада в приложното поле на Регламент № 806/2014, но и предварителната вноска под формата на неотменим ангажимент за плащане не би постигнала целта да се предоставят на ЕФП финансови средства, съответстващи на предвиденото от законодателя на Съюза целево равнище.
39 Както е уточнено в съдебната практика, цитирана в точка 31 по-горе, обстоятелството, че даден субект престава да упражнява дейността си като кредитна институция през периода на плащане на вноските поради отнемането на лиценза му, не оказва влияние върху задължението му да изплати цялата предварителна вноска, дължима за посочения период на плащане на вноска.
40 Преценката на обхвата на задължението за плащане на тази вноска в цялост не следва да се ограничава, както поддържа жалбоподателят, само до частта, подлежаща на незабавно плащане, без да се взема предвид другата част от вноската, която се прави посредством поемането на неотменим ангажимент за плащане.
41 Всъщност член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 изрично предвижда, че използването на неотменимите ангажименти за плащане по никакъв начин не трябва да засяга финансовия капацитет и ликвидността на Фонда. Следователно отмяната на неотменимо задължение за плащане, поради факта че институцията вече не попада в обхвата на Регламент № 806/2014 и връщането на съответстващото му обезпечение, предвидени в член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, не могат да се извършват във вреда на ЕФП (заключение на генерален адвокат Kokott по дело ABLV Bank/ЕСП, C‑202/21 P, EU:C:2022:327, т. 87). В противен случай член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 нямаше да бъде в съответствие с целта, преследвана с годишното набиране на предварителните вноски, така както тя произтича от членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014.
42 При това положение, противно на поддържаното от Френската република, член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 се прилага към разглеждането на неотменимите ангажименти за плащане, поети от институция, която вече не попада в обхвата на Регламент № 806/2014, и следователно член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 трябва да се тълкува с оглед на тази разпоредба.
43 Това тълкуване съответства на целта на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81. Както беше припомнено в точка 33 по-горе и както следва от клауза 11.2 от НАП 2016—2021 г., договорите за поемане на неотменими ангажименти за плащане се сключват за неопределен срок. Не е желателно обаче тези договори да продължат да съществуват в случаите когато, подобно на жалбоподателя, даден субект престава да упражнява дейността си като кредитна институция и по този начин излиза от кръга на субектите, попадащи в приложното поле на Регламент № 806/2014 и дължащи плащане на вноска. Поради това, както правилно твърди ЕСП, предвидената в член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 отмяна на неотменим ангажимент за плащане има за цел да прекрати този ангажимент, така че той да не продължи да съществува, след като институцията, която прави вноски, вече е извън приложното поле на Регламент № 806/2014.
44 Следователно член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 няма за цел да позволи на институциите, които излизат от приложното поле на този регламент, да се освободят от задължението си да изплатят цялата дължима вноска, както твърдят жалбоподателят и встъпилите страни, а цели да се гарантира, че финансовите средства на ЕФП ще бъдат на разположение на ЕСП във възможно най-кратък срок в случай на преструктуриране, тоест да се запазят финансовият капацитет и ликвидността на ЕФП.
45 Освен това, дори да се приеме за установено, обстоятелството, че оттеглянето на дадена институция би намалило общия обем на гарантираните депозити, а оттам и на целевото равнище, също не освобождава посочената институция от задължението да изплати цялата предварителна вноска, дължима за периода на плащане на вноски.
46 В това отношение е безспорно, че на всеки 1 януари в периода от 2016 г. до 2021 г. жалбоподателят попада в приложното поле на Регламент № 806/2014 и съответно дължи вноски в ЕФП.
47 За всяка от тези години, в съответствие с член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014, ЕСП изчислява индивидуалната вноска на жалбоподателя в зависимост по-специално от направените от него за съответната година предвиждания за целевото равнище, което трябва да бъде достигнато при изтичането на първоначалния срок. Следователно фактът, че след като жалбоподателят вече е извън приложното поле на Регламент № 806/2014 е възможно целевото равнище да се промени, не може да има никакво отражение върху изчисляването и следователно върху размера на вноските, дължими за периода преди излизането му от системата. Ето защо, противно на твърденията на Френската република и на FBF, фактът, че жалбоподателят вече е извън приложното поле на Регламент № 806/2014, може да повлияе на целевото равнище, ако това бъде доказано, не може да обоснове промяна на размера на вноските, които той е трябвало да направи за периода 2016—2021 г. Това не може да обоснове и връщането на обезпеченията по НАП 2016—2021 г., без предварителното плащане на вноските, за които са били поети тези ангажименти.
48 Освен това в практиката на Съда вече е постановено, че фактът, че дадена институция вече е извън приложното поле на Регламент № 806/2014 не ѝ дава право на ново изчисляване на предварителната вноска, доколкото ако ЕСП трябваше да взема предвид промените в правното и финансовото положение на кредитните институции през съответния период на плащане на вноски, той трудно може да изчисли надлежно и сигурно дължимите от всяка от тях вноски и да преследва целта, изразяваща се в постигането в края на първоначалния период на поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани институции на територията на държава членка (решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 75 и 76).
49 По същата причина е неоснователно твърдението на жалбоподателя и на встъпилите страни, че ЕСП трябва да върне на жалбоподателя обезпеченията по НАП 2016—2021 г., без предварително да е получил вноските, за които са били поети тези ангажименти, и да коригира бъдещите индивидуални вноски на другите институции, за да се гарантира постигането на целевото равнище.
50 От гореизложеното следва, че отмяната на неотменимото задължение за плащане и връщането на обезпечението, предвидени в член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, не означават, че вноската, за която е поет неотменим ангажимент за плащане, не трябва да бъде извършена, когато институцията, която прави вноски, вече е извън приложното поле на Регламент № 806/2014 (заключение на генерален адвокат Kokott по дело ABLV Bank/ЕСП, C‑202/21 P, EU:C:2022:327, т. 87). За тази институция остава задължението да изплати цялата индивидуална вноска, надлежно изчислена от ЕСП за разглеждания период, и няма право да плати само част от нея.
51 Следователно позицията на ЕСП, изразена в писмото от 13 август 2021 г., че може да върне паричните обезпечения, отнасящи се до НАП 2016—2021 г., едва след изплащането на сума, съответстваща по размер на вноската, за която са използвани тези инструменти, не противоречи нито на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, нито на клауза 12.5 от НАП 2016—2021 г., която препраща към тази разпоредба.
52 Различните доводи на жалбоподателя и на встъпилите страни, наведени в подкрепа на друго тълкуване, също не са убедителни.
53 Първо, що се отнася до доводите, че ЕСП е тълкувал неправилно член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014, като е смесил паричните вноски с паричните обезпечения по НАП 2016—2021 г., следва да се отбележи, че макар в писмото от 13 август 2021 г. ЕСП действително да е споменал член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014, от това писмо не следва, че посочената разпоредба е била приложена към паричните обезпечения по НАП 2016—2021 г. С това писмо ЕСП само е изискал от жалбоподателя да внесе парична сума, равна по размер на НАП за 2016—2021 г., в съответствие със задължението му да изплати всички дължими вноски за периода, през който е попадал в приложното поле на Регламент № 806/2014 (вж. т. 28—31 по-горе). Следователно ЕСП не е допуснал посочената в жалбата грешка при тълкуването.
54 Второ, що се отнася до доводите, свързани с неприложимостта на член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81 към положението на жалбоподателя, достатъчно е да се отбележи, че предвид писмото от 13 август 2021 г. ЕСП не е приложил тази разпоредба. Ето защо посочените доводи са неотносими.
55 Трето, що се отнася до доводите, които са изведени от принципа на равно третиране и съгласно които съществува разлика в правното положение на институциите, които избират да изплатят незабавно вноските си с парични средства, от една страна, и от друга страна, тези, които предпочитат да сключат договори за неотменими ангажименти за плащане, следва да се уточни, че фактът, че в решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП (T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 111), Общият съд е отбелязал, че законодателят на Съюза е счел за необходимо да обвърже неотменимите ангажименти за плащане със „специален режим“, сам по себе си не позволява да се направи разграничение между институциите, избрали да изплатят незабавно вноските си, от тези, които са сключили договор за неотменими ангажименти за плащане. В случая към всеки 1 януари в периода 2016—2021 г. жалбоподателят е попадал в приложното поле на Регламент № 806/2014 и е носил задължението да прави вноски в ЕФП. Обстоятелството, че жалбоподателят не е изплатил незабавно цялата си вноска за въпросните години, по никакъв начин не променя положението му с оглед на задълженията му за плащане, произтичащи от Регламент № 806/2014. Така, противно на твърденията му, жалбоподателят се намира в положение, сходно с това на всички кредитни институции, които към 1 януари на всяка от тези години попадат в приложното поле на Регламент № 806/2014. Доводът му в подкрепа на обратното не може да се приеме. При това положение, също както посочените кредитни институции, той е длъжен да изплати всички индивидуални вноски, дължими за периода на плащане на вноски 2016—2021 г.
56 Освен това, що се отнася до твърдяната разлика в правното положение между институциите, които продължават да попадат в приложното поле на Регламент № 806/2014, и тези, които вече са извън него, е необходимо да се подчертае, че плащането на вноска от кредитна институция не ѝ дава право да се ползва от ЕФП. Всъщност съгласно член 18, параграф 1 от Регламент № 806/2014 преструктуриране се извършва само в обществен интерес. Следователно ЕФП служи за гарантиране на финансовата стабилност на банковия съюз като такъв. Той не може да се смята за спасителен фонд за отделни банки (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 70—72; вж. също заключението на генерален адвокат Kokott по дело ABLV Bank/ЕСП, C‑202/21 P, EU:C:2022:327, т. 64).
57 Ето защо между плащането на предварителната вноска, от една страна, и възможността да се ползва ЕФП, от друга, не съществува каквато и да е автоматична връзка.
58 При тези обстоятелства, противно на твърденията на жалбоподателя, обстоятелството, че вече не попада в приложното поле на Регламент № 806/2014 и поради това повече не може да се ползва от ЕФП, не може да бъде доказателство, че той се намира в положение, което налага да бъде освободен от задължението да плати сума, съответстваща на пълния размер на дължимите вноски за периода на плащане на вноски 2016—2021 г., период, през който той все още е попадал в приложното поле на посочения регламент. Следователно доводът му в това отношение трябва да се отхвърли.
59 Освен това, както отбелязва генералният адвокат Kokott в заключението си по дело ABLV Bank/ЕСП (C‑202/21 P, EU:C:2022:32734, т. 65 и 66), въпреки че при изчисляването на индивидуалната вноска на всяка институция се взема предвид нейният профил на риска, от член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 следва, че размерът на вноската зависи преди всичко от размера на целевото равнище, тъй като по същество тя съответства на част от размера на целевото равнище.
60 Както е уточнено в съображение 11 от Регламент за изпълнение 2015/81, това означава, че определящ фактор за индивидуалната вноска на дадена кредитна институция винаги са индивидуалните вноски на другите кредитни институции, които имат задължение за плащане на вноска през съответния период. Следователно корекцията на вноската на една кредитна институция винаги налага корекция на вноските на другите кредитни институции. От това следва, както вече беше посочено в точка 48 по-горе, че ако вноските се коригират непрекъснато в рамките на даден период на плащане на вноски, би било невъзможно да се определят юридически надлежно индивидуалните вноски на всички останали институции. Поради тази причина промяна на статуса, настъпила по време на период на плащане на вноска, не оказва влияние върху размера на вноската, която трябва да бъде платена (заключение на генерален адвокат Kokott по дело ABLV Bank/ЕСП, C‑202/21 P, EU:C:2022:327, т. 67).
61 Следователно годишната предварителна вноска в ЕФП не е количествен измерител на риска, който дадена институция, която прави вноски, представлява за финансовата стабилност или за използването на средствата на ЕФП през целия период на плащане на вноски (заключение на генерален адвокат Kokott по дело ABLV Bank/ЕСП, C‑202/21 P, EU:C:2022:327, т. 68). С други думи, предварителната вноска не е количествен измерител на възможността за намеса на ЕФП в полза на институцията, която прави вноски.
62 При това положение невъзможността жалбоподателят да се ползва от ЕФП, след като вече е извън обхвата на Регламент № 806/2014, не може при никакви обстоятелства да окаже влияние върху задължението му да плати цялата индивидуална вноска, дължима за периода на плащане на вноски 2016—2021 г.
63 Четвърто, що се отнася до доводите, свързани с неприложимостта към положението на жалбоподателя на насоките на Европейския банков орган (ЕБО), на които се позовава ЕСП в писмените си изявления пред Общия съд, достатъчно е да се отбележи, като се има предвид писмото от 13 август 2021 г., че ЕСП не е приложил тези насоки към положението на жалбоподателя. Следователно посочените доводи са неотносими.
64 С оглед на гореизложеното искането на основание член 272 ДФЕС и член 340, първа алинея ДФЕС трябва да се отхвърли.
По исканията на основание член 340, втора алинея ДФЕС
65 В подкрепа на исканията си по член 340, втора алинея ДФЕС, отнасящи се съответно до НАП 2015 г. и НАП 2016—2021 г., жалбоподателят изтъква неоснователното обогатяване на ЕСП.
66 По-специално жалбоподателят твърди, че задържането от страна на ЕСП на сумите, съответстващи на паричните обезпечения за НАП 2015 г. и за НАП 2016—2021 г., не почива на правно основание, било то договорно или нормативно. Напротив, направеният от ЕСП отказ да възстанови тези обезпечения противоречал на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81. Това водело до обогатяване на Съюза без валидно правно основание и до свързано с това обогатяване обедняване на жалбоподателя.
67 ЕСП счита, че Общият съд не е компетентен да разглежда извъндоговорните искания за неоснователно обогатяване относно НАП 2015 г. и НАП 2016—2021 г. Според ЕСП, що се отнася до НАП 2015 г., самото позоваване на член 340, втора алинея ДФЕС не може да води до промяна на договорния характер на спора и по този начин да изключи юрисдикцията на националния съд, който е компетентен в случая. Що се отнася до НАП 2016—2021 г., ЕСП поддържа, че от тези ангажименти следва, че люксембургското право трябва да урежда всеки иск за непозволено увреждане, и от това заключава, че не е възможно да се позовава на извъндоговорна отговорност, основана на правото на Съюза. Във всички случаи тези искания не били основателни.
68 В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 268 ДФЕС Общият съд е компетентен да разглежда спорове относно обезщетения за вредите, посочени в член 340, втора алинея ДФЕС, съгласно който „[в] случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения“.
69 Същото се отнася и за исканията, с които се търси отговорност от Съюза за неоснователно обогатяване (вж. в този смисъл решение от 1 декември 2021 г., KY/Съд на Европейския съюз, T‑433/20, непубликувано, EU:T:2021:840, т. 35).
70 Нито един договор не може да промени това.
71 Ето защо изтъкнатите от ЕСП възражения за липса на компетентност трябва да бъдат отхвърлени.
72 За да бъде уважен иск за неоснователно обогатяване, е необходимо да се докаже обогатяване без валидно правно основание и свързано с това обогатяване обедняване на ищеца (вж. в този смисъл решение от 28 юли 2011 г., Agrana Zucker, C‑309/10, EU:C:2011:531, т. 53).
73 Първото условие не е изпълнено по-конкретно, когато обогатяването се основава на договорни задължения (вж. решение от 6 октомври 2015 г., Technion и Technion Research & Development Foundation/Комисия, T‑216/12, EU:T:2015:746, т. 104 и цитираната съдебна практика).
74 В настоящия случай, що се отнася до НАП 2015 г., безспорно е, че този ангажимент определя договорните отношения между жалбоподателя, от една страна, и ЕСП, ОПНП и ФГДП, от друга. Според жалбоподателя обогатяването на ЕСП се изразява в задържането на сумата, съответстваща на паричното обезпечение за НАП 2015 г. Той обаче не представя никакви доказателства, установяващи липсата на договорно основание за твърдяното обогатяване на ЕСП. Впрочем в съдебното заседание той посочва, че не е сезирал съдилищата от района на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция), които са компетентни да разглеждат евентуални договорни спорове по силата на арбитражната клауза, съдържаща се в НАП 2015 г., и не е поискал от тях да установят липсата на каквото и да е договорно основание за посоченото обогатяване. При тези обстоятелства, тъй като не е представено доказателство за наличие на обогатяване без валидно правно основание, доводите на жалбоподателя относно това твърдяно обогатяване следва да се отхвърлят.
75 Що се отнася до НАП 2016—2021 г., следва да се отбележи, че твърдяното обогатяване на ЕСП, а именно задържането на сумите, съответстващи на паричните обезпечения за посочените ангажименти, се основава на тези ангажименти, които го обвързват с жалбоподателя.
76 Всъщност, както следва от изводите, изложени в точки 24—51 по-горе, нито прилагането на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, нито това на клауза 12.5 от НАП 2016—2021 г. могат да доведат до възстановяване на сумите, съответстващи на паричните обезпечения за НАП 2016—2021 г., без предварителното плащане на задължителната вноска, дължима от жалбоподателя в съответствие с член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014.
77 Поради това трябва да се приеме, че решението на ЕСП да задържи сумите, съответстващи на паричните обезпечения за НАП 2016—2021 г., до изплащането на вноските, за които са използвани тези инструменти, се основава на валидно правно основание и следователно не може да представлява неоснователно обогатяване.
78 Ето защо исканията, основани на член 340, втора алинея ДФЕС, трябва да се отхвърлят.
79 С оглед на всичко изложено по-горе жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
80 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него разноски, както и в съответствие с искането на ЕСП да заплати направените от последния съдебни разноски.
81 В съответствие с член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Френската република понася направените от нея съдебни разноски.
82 Освен това съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да реши встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2 от този член, да понесе направените от нея съдебни разноски. В случая FBF следва да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения,
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда BNP Paribas Public Sector SA да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП).
3) Френската република и Fédération bancaire française (FBF) понасят направените от тях съдебни разноски.
Kowalik-Bańczyk | Hesse | Ricziová |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 октомври 2023 година.
Подписи