Жалба, подадена на 10 юни 2011 г. - HeidelbergCement/Комисия

(Дело T-302/11)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: HeidelbergCement AG (Хайделберг, Германия) (представители: U. Denzel и T. Holzmüller, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени член 1 и член 2 от Решение на Комисията от 30 март 2011 г. по преписка COMP/39520 - Цимент и свързани продукти в приложение на член 263, четвърта алинея ДФЕС, доколкото то се отнася до жалбоподателя;

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в съответствие с член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

Първо правно основание: нарушение на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003¹

Обжалваното решение нарушава член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, тъй като не конкретизира достатъчно предмета на разследването и изисква търговска информация, която не би могла да бъде "необходима" по смисъла на член 18 от Регламент № 1/2003, за да се изяснят твърдените факти.

Жалбоподателят не е бил уведомен с обжалваното решение или в какъвто и да било друг момент по време на производството по разследване в какво конкретно поведение всъщност е упрекван. Следователно решението нарушава задължението по член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 да се посочи предмета на разследването. Според постоянната практика на съдилищата на Съюза твърдените факти трябва да бъдат посочени в решението достатъчно точно, за могат адресатите и съдилищата да преценят необходимостта от исканата информация с оглед събирането на доказателства.

С решението отново се изисква голям обем информация, която вече е била предоставена на Комисията в отговор на предходни искания за сведения. Намиращата се вече на разположение на Комисията информация не е била "необходима" по смисъла на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003.

Не е било възможно да се долови връзката между исканата информация и "подозрението" на Комисията. Последната злоупотребява със своите правомощия по силата на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, за да провежда общо разследване на жалбоподателя ("Fishing Expedition"). За подобни разследвания на пазара Комисията разполага с инструмента по член 17 от Регламент № 1/2003.

Комисията превишава правомощията си по силата на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, тъй като в обжалваното решение принуждава жалбоподателя да анализира и преценява исканата информация.

Второ правно основание: нарушение на принципа на пропорционалност

Обхватът на изискваната информация, изборът на средства и краткостта на определения срок нарушават принципа на пропорционалност.

Събирането и подготвянето на исканата информация в предписаната форма налага прекомерна тежест на жалбоподателя. Тази тежест е непропорционална в сравнение с общия характер на изискваната информация и с целта на разследването.

Определянето на срок от 12 седмици за даването на отговор и отказът на Комисията да удължи този срок са непропорционални. За жалбоподателя е било обективно невъзможно да спази този срок.

Трето правно основание: нарушение на задължението за предоставяне на мотиви по член 296, параграф 2 ДФЕС

Обжалваното решение нарушава също изискванията на член 296, параграф 2 ДФЕС относно правилното мотивиране на правен акт, тъй като не позволява да се разберат мотивите, подтикнали Комисията да изисква толкова информация, да действа съгласно член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и да определи толкова кратък срок.

Обжалваното решение не уточнява какво конкретно обстоятелство разглежда Комисията или причината, поради която Комисията се нуждае от изключително подробната и обемна информация.

Комисията не представя мотиви защо - за разлика от предходните искания за предоставяне на информация - тя счита, че действие по прилагане на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 е подходящо и необходимо.

Комисията не представя достатъчно мотиви защо определя толкова кратък срок за отговора и защо отказва да удължи този срок.

4.    Четвърто правно основание: нарушение на принципа на точност

По мнението на жалбоподателя обжалваното решение и изпратеният с него формуляр нарушават изискванията на общия принцип на точност, тъй като по много пунктове тези документи са неясни, неопределени и противоречиви и не съдържат ясни указания какво поведение да следва жалбоподателят. Последният не е можел да определи извън всякакво съмнение какво се очаква да направи, за да избегне риска от налагане на санкция. Комисията не е отговорила или не е отговорила в достатъчна степен на многобройните отправени от жалбоподателя запитвания и искания за уточняване.

5.    Пето правно основание: нарушение на правото на защита на жалбоподателя

Обжалваното решение нарушава правото на защита на жалбоподателя, гарантирано в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и в член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като принуждава жалбоподателя да участва активно в преценката на търговската информация, което всъщност спада към задължението на Комисията за събиране на доказателства.

____________

¹ - Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата на конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).