Дело C‑304/14

Secretary of State for the Home Department

срещу

CS

(Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Immigration and Asylum Chamber)

„Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Член 20 ДФЕС — Гражданин на трета държава, който издържа малко дете, гражданин на Съюза — Право на пребиваване в държавата членка, чийто гражданин е детето — Предишни осъждания на родителя на детето — Решение за извеждане на родителя, водещо косвено до извеждане на съответното дете“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 13 септември 2016 г.

Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Ограничаване на правото на влизане и на правото на пребиваване по съображения, свързани с обществения ред или обществена сигурност — Правна уредба на държава членка, според която задължително се експулсира от територията на тази държава членка към трета държава гражданин на трета държава, който е осъждан и същевременно действително упражнява родителските права по отношение на малко дете, което е гражданин на посочената държава членка и пребивава в нея от раждането си, без да е упражнявало правото си на свободно движение — Експулсиране на посочения гражданин на трета държава, което принуждава детето да напусне територията на Съюза — Недопустимост — Граници — Приемане на мярка за експулсиране въз основа на личното поведение на посочения гражданин на трета държава — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд

(член 20 ДФЕС, член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, според която гражданин на трета държава, който е осъждан, задължително се експулсира от територията на тази държава членка към трета държава, въпреки че действително упражнява родителските права по отношение на малко дете, което е гражданин на държавата членка и пребивава в нея от раждането си, без да е упражнявало правото си на свободно движение, а експулсирането на заинтересованото лице би принудило детето да напусне територията на Съюза и така би го лишило от възможността действително да се ползва от най-съществената част от правата си като гражданин на Съюза. Въпреки това при изключителни обстоятелства дадена държава членка може да приеме мярка за експулсиране, при условие че тази мярка се основава на личното поведение на този гражданин на трета държава, което трябва да представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес на тази държава членка, и на отчитане на различните налични интереси, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Всъщност, макар член 20 ДФЕС не засяга възможността държавите членки да се позовават на изключение, свързано по-специално с поддържането на обществения ред и опазването на обществената сигурност, доколкото спрямо положението на гражданина на трета страна е приложимо правото на Съюза, при преценката на това положение трябва да се има предвид правото на зачитане на личния и семейния живот, прогласено с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който трябва да се разглежда във връзка със задължението за отчитане на висшия интерес на детето, признат в член 24, параграф 2 от Хартата. Освен това понятията „обществен ред“ и „обществена сигурност“, като основание за непризнаване на правото на пребиваване на гражданите на Съюза или на членовете на техните семейства, следва да се разбират по строго определен начин, така че обхватът им не би могъл да бъде определян едностранно от държавите членки без контрол от страна на институциите на Съюза.

Понятието „обществен ред“ във всеки случай предполага, освен смущаване на социалния ред, каквото е всяко нарушение на закона, да е налице и истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес. Що се отнася до понятието „обществена сигурност“, то обхваща вътрешната и външната сигурност на държавата членка и поради това накърняването на функционирането на институциите и на основните държавни служби, запазването на живота на населението, рискът от сериозно смущаване на външните отношения или на мирното съвместно съществуване на народите или още накърняването на военните интереси могат да засегнат обществената сигурност. Освен това понятието „обществена сигурност“ включва и борбата с трафика на упойващи вещества от организирана престъпна група. В този контекст следва да се приеме, че след като е взето поради наличие на истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред или за обществената сигурност, предвид престъпленията, извършени от гражданин на трета държава, който сам упражнява родителските права по отношение на деца, граждани на Съюза, решението за експулсиране би могло да съответства на правото на Съюза.

Този извод обаче не трябва да се прави автоматично въз основа на предишните осъждания на заинтересованото лице. Той може евентуално да бъде направен само въз основа на конкретна преценка на всички относими към случая обстоятелства, които са налице към този момент, извършена от националния съд в светлината на принципа на пропорционалност, на висшия интерес на детето и на основните права, чието зачитане се гарантира от Съда. Така при тази преценка трябва да се вземат предвид по-специално личното поведение на съответното лице, продължителността и законността на пребиваването му на територията на съответната държава членка, естеството и тежестта на извършеното престъпление, степента на опасност, която лицето понастоящем представлява за обществото, и възрастта, здравословното състояние и семейното и финансовото положение на детето, за което става въпрос.

При това националният съд трябва да прецени, от една страна, степента на обществена опасност на престъплението, извършено от съответния гражданин на трета страна, и от друга страна, евентуалните последици от подобно престъпление за обществения ред или обществената сигурност на съответната държава членка. При преценката, която трябва да извърши, националният съд трябва също така да вземе предвид основните права, чието спазване се гарантира от Съда, и в частност правото на зачитане на личния и семейния живот, прогласено в член 7 от Хартата, както и да следи за спазване на принципа на пропорционалност. В случая при балансирането на съществуващите интереси следва да се вземе предвид висшият интерес на детето. Следва да се обърне особено внимание на неговата възраст, положението му в съответната държава членка и степента на зависимостта му от родителя.

(вж. т. 36—42 и 47—50 и диспозитива)