Language of document : ECLI:EU:C:2016:763

Дело C‑185/15

Marjan Kostanjevec

срещу

F&S Leasing GmbH

(Преюдициално запитване, отправено от Vrhovno sodišče)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 6, точка 3 — Понятие „насрещен иск“ — Иск, предявен на основание неоснователно обогатяване — Плащане на сума, дължима по силата на отменено решение — Прилагане във времето“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 12 октомври 2016 г.

1.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност на Съда — Преюдициални въпроси — Квалификация „съдебно производство“ по смисъла на член 66, параграф 1 от Регламент № 44/2001 — Искане за възстановяване, направено в рамките на ново разглеждане на първоначален иск вследствие от отмяната на влязлото в сила решение, резултат от този иск — Включване — Допустимост

(член 66, параграф 1 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

2.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Действие във времето — Държава членка, която се е присъединила към Европейския съюз през 2004 г. — Искане за възстановяване, направено през 2008 г. в рамките на ново разглеждане на първоначален иск вследствие от отмяната на влязлото в сила решение, резултат от този иск — Предявяване на първоначалния иск преди влизането в сила на Регламента — Липса на последици — Приложимост на Регламента в рамките на преюдициално запитване

(член 66, параграф 1 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

3.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Специална компетентност — Насрещен иск по смисъла на член 6, точка 3 — Искане за възстановяване на сумата, уговорена в рамките на извънсъдебно споразумение в изпълнение на отменено впоследствие решение по първоначален иск — Предявяване в ново съдебно производство между същите страни вследствие от отмяната на първоначалното решение — Компетентност на съда, пред който е предявен първоначалният иск

(член 6, точка 3 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

1.      Производството по искане за възстановяване, направено в рамките на ново разглеждане на първоначален иск вследствие от отмяната на влязлото в сила решение, до което е довел този иск, трябва да бъде квалифицирано като съдебно производство по смисъла на член 66, параграф 1 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Въпреки че приетите във вътрешното право на държавите членки подходи могат да се различават помежду си, що се отнася до условията и реда за прилагане на принципа на сила на пресъдено нещо, всъщност фактът, че съгласно релевантните национални процесуални норми едно такова решение е придобило подобна сила, е достатъчен, за да се приеме, че производството по последващ иск, с който срещу противната страна се отправя по съдебен път претенция за неоснователно обогатяване, попада в обхвата на понятието за съдебно производство по смисъла на тази разпоредба.

(вж. т. 27 и 28)

2.      Досежно приложимостта ratione temporis на Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, след като всички отправени в преюдициалното запитване въпроси се отнасят до съдебното производство по иска за неоснователно обогатяване, предявен от ищеца през 2008 г., това производство попада във времевия обхват на въпросния регламент.

(вж. т. 29)

3.      Член 6, точка 3 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че определеният с тази разпоредба съд по насрещния иск е компетентен да разгледа такъв иск за възстановяване поради неоснователно обогатяване на сума, съответстваща на уговорената в рамките на извънсъдебно споразумение, когато този иск е предявен в ново съдебно производство между същите страни вследствие от отмяната на решението, което е постановено по първоначалния иск между тези страни и чието изпълнение е дало повод за посоченото извънсъдебно споразумение.

От една страна, всъщност насрещният иск трябва да преследва различна от искането на ищеца претенция, която цели отделно осъждане. Така в случаите, когато лизингополучателят е предявил насрещен иск срещу лизингодателя след отмяната на съдебно решение, с което лизингополучателят е бил осъден да плати сума, ведно с договорните лихви, съответстваща на изискуемите по договора за лизинг вноски, искането за възстановяване на сумата, платена в изпълнение на извънсъдебното споразумение, представлява отделно искане на лизингополучателя, което цели отделно осъждане на лизингодателя да му върне недължимо платеното.

От друга страна, член 6, точка 3 от Регламент № 44/2001 изисква насрещният иск да произтича от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск — израз, който трябва да се тълкува самостоятелно с оглед на целите на същия регламент. В тази насока именно в интерес на доброто правораздаване особената съдебна компетентност по насрещни искове дава възможност на страните да уредят в рамките на едно и също производство пред един и същи съдия реципрочните си претенции с общ произход. За насрещния иск за възстановяване поради неоснователно обогатяване трябва да се счита, че произтича от договора за лизинг, който е в основата на първоначалния иск на лизингодателя, щом твърдяното обогатяване със сумата, платена в изпълнение на междувременно отмененото съдебно решение, не би било налице без този договор.

(вж. т. 32—40 и диспозитива)