РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести разширен състав)

6 юли 2022 година(*)

„Институционално право — Член на Парламента — Отказ на председателя на Парламента да признае на избрани кандидати качеството „европейски депутат“ и съответните права — Жалба за отмяна — Акт, неподлежащ на обжалване — Недопустимост“

По дело T‑388/19,

Carles Puigdemont i Casamajó, с местоживеене във Ватерло (Белгия),

Antoni Comín i Oliveres, с местоживеене във Ватерло,

представлявани от P. Bekaert, G. Boye, S. Bekaert, avocats, и B. Emmerson, QC,

жалбоподатели,

срещу

Европейски парламент, представляван от N. Görlitz, T. Lukácsi и C. Burgos,

ответник,

подпомаган от

Кралство Испания, представлявано от A. Gavela Llopis,

встъпила страна,

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав),

състоящ се от: A. Marcoulli, председател, S. Frimodt Nielsen, J. Schwarcz, C. Iliopoulos (докладчик) и R. Norkus, съдии,

секретар: I. Pollalis, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след съдебното заседание от 21 януари 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, г‑н Carles Puigdemont i Casamajó и г‑н Antoni Comín i Oliveres, искат отмяната, от една страна, на инструкцията на председателя на Европейския парламент от 29 май 2019 г., с която им се отказва достъп до приемане и помощ, предлагани на новоизбраните европейски депутати, както и предоставяне на временна акредитация, и от друга страна, на съдържащия се в писмото от 27 юни 2019 г. отказ на председателя на Парламента да им признае качеството „европейски депутат“.

 Правна уредба

 Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз

2        Член 9 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (OВ С 83, 2010 г., стр. 266, наричан по-нататък „Протокол № 7“) предвижда следното:

„По време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават:

а)      на територията на тяхната собствена държава — имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

б)      на територията на всяка друга държава членка — имунитет от всякаква форма на задържане или съдебно производство.

Имунитетът действа по подобен начин и по отношение на горепосочените членове по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на [Парламента].

[…]“.

 Акт за избирането

3        Член 5 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори (ОВ L 278, 1976 г., стр. 5), приложен към Решение 76/787/ЕОВС, EИО, Eвратом на Съвета от 20 септември 1976 г. (ОВ L 278, 1976 г., стр. 1), изменен с Решение 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета от 25 юни и 23 септември 2002 г. (ОВ L 228, 2009 г., стр. 47, наричан по-нататък „Актът за избирането“), установява следното:

„1. Петгодишният срок, за който се избират членовете на [Парламента], започва да тече от откриването на първата сесия след всяко провеждане на изборите.

[…]

2. Мандатът на всеки член на [Парламента] започва да тече и изтича едновременно със срока, посочен в параграф 1“ [неофициален превод].

4        Член 7 от Акта за избирането гласи следното:

„1. Качеството на член на [Парламента] е несъвместимо с това на:

–        член на правителството на държава членка,

–        член на [Европейската комисия],

–        съдия, генерален адвокат или секретар на Съда [на Европейския съюз],

–        член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка,

–        член на [Европейската сметна] палата,

–        [Европейски] омбудсман,

–        член на [Европейския икономически] и социален комитет,

–        член на Комитета на регионите,

–        член на комитети или на други органи, създадени по силата на Договорите за създаване на Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия с цел управление на фондовете на Общностите или изпълнение на постоянни преки административни задачи,

–        член на Съвета на директорите, Управителния комитет или персонала на Европейската инвестиционна банка,

–        действащо длъжностно лице или служител на институциите на [Европейския съюз] или на органи, създадени към тях, или на Европейската централна банка.

2. Считано от изборите за [Парламент] през 2004 г., качеството на член на [Парламента] е несъвместимо с това на член на националния парламент.

[…]

3. Освен това всяка държава членка може да разшири обхвата на приложимите на национално равнище хипотези на несъвместимост при условията, предвидени в член [8].

[…]“ [неофициален превод].

5        Член 8 от Акта за избирането предвижда следното:

„При спазване на разпоредбите на настоящия акт избирателната процедура във всяка една от държавите членки се урежда от разпоредбите на националното право.

Тези разпоредби на националното право, които може, ако е уместно, да отчитат особеностите в държавите членки, не трябва като цяло да засягат пропорционалния характер на избирателната система“.

6        Съгласно член 12 от Акта за избирането:

„[Парламентът] проверява пълномощията на членовете на [Парламента]. За тази цел той взема предвид резултатите, официално оповестени от държавите членки, и се произнася по всеки спор, възникнал във връзка с разпоредбите на настоящия акт, с изключение на споровете, възникнали във връзка с националните разпоредби, към които той препраща“ [неофициален превод].

7        Член 13 от Акта за избирането гласи следното:

„1. Място се овакантява, когато мандатът на член на [Парламента] приключва след оставка, в случай на смърт или при отнемане на мандата.

2. При спазване на останалите разпоредби на настоящия акт всяка държава членка определя подходящи процедури за заемане на всяко място, което се оваканти по време на петгодишния срок, посочен в член [5], за остатъка от този период.

3. Когато законодателството на държава членка изрично предвижда възможността за отнемане на мандат на член на [Парламента], мандатът приключва при условията на разпоредбите на това законодателство. Компетентните национални органи информират [Парламента] за това.

[…]“.

 Правилник за дейността на Парламента (2019—2024)

8        Член 3 („Проверка на пълномощията“) от Правилника за дейността на Парламента, приложим за деветия парламентарен мандат (2019—2024) (наричан по-нататък „Правилникът за дейността“), има следния текст:

„1. След провеждането на общи избори за [Парламента] председателят [на Парламента] отправя покана до компетентните органи на държавите членки незабавно да съобщят на Парламента имената на избраните членове на ЕП, за да могат всички членове на ЕП да участват в заседанията на Парламента от откриването на първото заседание след изборите.

Същевременно председателят [на Парламента] обръща внимание на посочените органи на съответните разпоредби от Акта [за избирането] и ги приканва да вземат необходимите мерки за предотвратяване на всякаква несъвместимост с качеството на член на [Парламента].

2. Преди да заеме мястото си в Парламента, всеки член на ЕП, за чието избиране Парламентът е бил уведомен, подава писмена декларация, че не заема длъжност, която е несъвместима с качеството на член на [Парламента] по смисъла на член 7, параграф 1 или 2 от Акта [за избирането]. След общи избори посочената декларация се подава, по възможност, не по-късно от шест дни преди първото заседание на Парламента след изборите. До проверката на пълномощията им или до произнасянето на решение по възникнал спор и при условие че преди това са подписали гореспоменатата писмена декларация, членовете на ЕП заемат мястото си в Парламента и в неговите органи и се ползват с всички произтичащи от това права.

В случай че се установи, въз основа на факти, чиято достоверност може да се докаже чрез публично достъпни източници, че член на ЕП заема длъжност, несъвместима с качеството на член на [Парламента] по смисъла на член 7, параграф 1 или 2 от Акта [за избирането], Парламентът, въз основа на предоставената от своя председател информация, обявява мястото за свободно.

3. Въз основа на доклад на компетентната комисия Парламентът пристъпва незабавно към проверка на пълномощията и се произнася по действителността на мандата на всеки от новоизбраните членове на ЕП, както и по евентуалните спорове, отнесени до него съгласно разпоредбите на Акта [за избирането], с изключение на споровете, които по силата на този акт попадат изключително в обхвата на националните разпоредби, към които той препраща.

Докладът на компетентната комисия се основава на официалното уведомяване от страна на всяка държава членка относно пълните резултати от произведените избори. В доклада се посочват имената на избраните кандидати, както и имената на техните евентуални заместници по реда на тяхното класиране в съответствие с изборния резултат.

Действителността на мандат на член на ЕП може да бъде потвърдена само след като бъдат подадени писмените декларации по настоящия член и съгласно приложение I към Правилника за дейността.

[…]“.

9        Член 8 от Правилника за дейността, озаглавен „Спешни действия на председателя [на Парламента] за [потвърждаване] на имунитет“, гласи следното:

„1. В случай на задържане или ограничаване на свободата на придвижване на член на ЕП в явно нарушение на неговите привилегии и имунитети председателят на Парламента може, като неотложна мярка и след консултации с председателя и докладчика на компетентната комисия, по своя инициатива да предприеме действия за [потвърждаване] на привилегиите и имунитетите на съответния член на ЕП. Председателят [на Парламента] уведомява компетентната комисия за предприетите от него действия и информира Парламента.

[…]“.

10      Член 9 от Правилника за дейността, озаглавен „Процедури, свързани с имунитета“, гласи следното:

„1. Всяко искане за снемане на имунитет, отправено до председателя [на Парламента] от компетентен орган на държава членка […], или искане за защита на привилегии и имунитети, отправено до председателя от действащ или бивш член на ЕП, се обявява на пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия.

2. Със съгласието на съответния член или бивш член на ЕП искането може да бъде отправено от друг член на ЕП, на който се разрешава да представлява съответния член или бивш член на ЕП на всички етапи от процедурата.

[…]“.

11      Накрая, член 4, параграф 1 от приложение I към Правилника за дейността, озаглавено „Кодекс за поведение на членовете на [Парламента] във връзка с финансовите интереси и конфликтите на интереси“, гласи следното:

„За целите на прозрачността членовете на [Парламента] подават на своя лична отговорност декларация за финансовите си интереси до председателя преди края на първата месечна сесия след изборите за [Парламент] (или в срок от 30 дни от встъпването в длъжност в Парламента в хода на парламентарен мандат) в съответствие с формуляра, приет от Бюрото съгласно член 9. Те информират председателя за всяка промяна, която се отразява върху тяхната декларация, преди края на месеца, следващ месеца на настъпването на всяка промяна“.

 Испански изборен закон

12      Член 224 от Ley orgánica 5/1985 de Régimen Electoral General (Устройствен закон 5/1985 за общия изборен режим) от 19 юни 1985 г. (Boletín Oficial del Estado, бр. 147 от 20 юни 1985 г., стр. 19110, наричан по-нататък „испанският изборен закон“) гласи следното:

„1. Не по-късно от двадесетия ден след провеждането на изборите Junta Electoral Central [(Централна избирателна комисия, Испания)] извършва преброяването на гласовете на национално равнище, разпределя депутатските места, съответстващи на отделните кандидатури, и обявява избраните лица.

2. В петдневен срок, считано от обявяването на избора, избраните кандидати полагат пред [Централната избирателна комисия] клетва за спазване на [испанската конституция]. След изтичането на този срок [Централната избирателна комисия] обявява за свободни съответните места на избраните членове на [Парламента], които не са положили клетва за спазване на [испанската конституция], като същите не могат да се ползват от каквито и да било евентуални прерогативи, свързани с длъжността, докато клетвата не бъде положена.

[…]“.

 Обстоятелства, предхождащи спора, и факти, настъпили след подаването на жалбата

13      Г‑н Puigdemont i Casamajó е бил президент на Generalitat de Cataluña (Генералитет на Каталуня, Испания), а г‑н Comín i Oliveres — член на Gobierno autonómico de Cataluña (автономно правителство на Каталуня, Испания) към момента на приемането на Ley 19/2017 del Parlamento de Cataluña, reguladora del referéndum de autodeterminación (Закон 19/2017 на Парламента на Каталуня за референдума за самоопределяне) от 6 септември 2017 г. (DOGC № 7449A от 6 септември 2017 г., стр. 1) и на Ley 20/2017 del Parlamento de Cataluña, de transitoriedad jurídica y fundacional de la República (Закон 20/2017 на Парламента на Каталуня за юридически преход и учредяване на Републиката) от 8 септември 2017 г. (DOGC № 7451A от 8 септември 2017 г., стр. 1), както и на провеждането на референдума за самоопределяне от 1 октомври 2017 г., предвиден с първия от тези два закона, чиито разпоредби междувременно спират да се прилагат по силата на решение на Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания).

14      След приемането на посочените закони и след провеждането на посочения референдум Ministerio fiscal (Прокуратура на Испания), Abogado del Estado (Държавна правна служба, Испания) и политическа партия VOX образуват наказателно производство срещу няколко лица, сред които и жалбоподателите, с обвинението, че са извършили деяния, осъществяващи състава на престъпленията „бунт против дейността на държавата“ и „присвояване на обществени средства“.

15      С определение от 9 юли 2018 г. Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) обявява жалбоподателите за неявили се (след бягството им от Испания) и спира образуваното срещу тях наказателно производство, докато същите бъдат намерени.

16      Впоследствие жалбоподателите се явяват като кандидати на изборите за Парламент, проведени в Испания на 26 май 2019 г. (наричани по-нататък „изборите от 26 май 2019 г.“), във водената от тях листа на коалиция Lliures per Europa (Junts).

17      На изборите от 26 май 2019 г. горепосочената листа печели 1 018 435 гласа и получава две места в Парламента.

18      На 29 май 2019 г. действащият тогава председател на Парламента (наричан по-нататък „бившият председател на Парламента“) издава вътрешна инструкция до генералния секретар на институцията (наричана по-нататък „инструкцията от 29 май 2019 г.“) да се откаже на всички кандидати, избрани в Испания, достъпът до welcome village и до помощта, която институцията предоставя на новоизбраните в Парламента кандидати (наричана по-нататък „специалната услуга по приемане“), и да се спре акредитирането им, докато Парламентът не получи официално потвърждение за избора им съгласно член 12 от Акта за избирането. В съответствие с тази инструкция жалбоподателите не са могли да се ползват от специалната услуга по приемане и съответно са им отказани достъпът до welcome village и предоставянето на временна акредитация и временен пропуск.

19      На 13 юни 2019 г. Junta Electoral Central (Централна избирателна комисия, Испания) приема решение за „[о]бявяване на лицата, избрани за членове на Европейския парламент на изборите от 26 май 2019 г.“ (Boletín Oficial del Estado, бр. 142 от 14 юни 2019 г., стр. 62477, наричано по-нататък „обявлението от 13 юни 2019 г.“). В обявлението от 13 юни 2019 г. се посочва, че съгласно член 224, параграф 1 от испанския изборен закон и въз основа на обобщените данни от преброяването, подадени от всяка от областните избирателни комисии, Централната избирателна комисия е извършила ново преброяване на национално равнище на гласовете на изборите от 26 май 2019 г., разпределила е депутатските места, съответстващи на отделните кандидати, и е обявила имената на избраните кандидати, сред които са и тези на жалбоподателите. В обявлението от 13 юни 2019 г. се посочва също, че заседанието, на което избраните кандидати ще положат клетва за спазване на испанската конституция, както изисква член 224, параграф 2 от испанския изборен закон, е насрочено за 17 юни 2019 г.

20      С писмо от 14 юни 2019 г. жалбоподателите по същество искат от бившия председател на Парламента да вземе предвид резултатите от изборите от 26 май 2019 г., представени в обявлението от 13 юни 2019 г., да оттегли инструкцията си от 29 май 2019 г., за да могат те да получат достъп до помещенията на Парламента и да се ползват от специалната услуга по приемане, както и да инструктира службите на Парламента да им позволят да заемат местата си и да упражняват правата, свързани с качеството им на членове на Парламента, считано от 2 юли 2019 г., датата на първото пленарно заседание след изборите от 26 май 2019 г.

21      На 15 юни 2019 г. съдия-следователят към Tribunal Supremo (Върховен съд) отхвърля искането на жалбоподателите за оттегляне на националните заповеди за арест, които испанските наказателни съдилища са издали срещу тях, за да могат да бъдат съдени в рамките на посоченото в точка 14 по-горе наказателно производство.

22      На 17 юни 2019 г. Централната избирателна комисия изпраща на Парламента списъка на избраните в Испания кандидати (наричано по-нататък „уведомлението от 17 юни 2019 г.“), в който имената на жалбоподателите не присъстват.

23      На 20 юни 2019 г. Централната избирателна комисия по същество не допуска жалбоподателите да положат изискваната от член 224, параграф 2 от испанския изборен закон клетва за спазване на испанската конституция посредством нотариално заверена в Белгия писмена декларация или чрез нотариално упълномощени в Белгия представители, с мотива, че тази клетва е акт, който трябва да се извърши лично пред Централната избирателна комисия.

24      Същия ден Централната избирателна комисия изпраща на Парламента решение, в което констатира, че жалбоподателите не са положили клетва за спазване на испанската конституция, и на основание член 224, параграф 2 от испанския изборен закон обявява, че местата на жалбоподателите в Парламента са свободни и че те не могат да се ползват от каквито и да било евентуални прерогативи, свързани с длъжността, до полагането на тази клетва.

25      С писмо от 20 юни 2019 г. жалбоподателите искат от бившия председател на Парламента спешно да приеме на основание член 8 от Правилника за дейността всички необходими мерки с цел да потвърди привилегиите и имунитетите им, и по-специално да защити тези привилегии и имунитети, да обяви, че националните заповеди за арест срещу тях нарушават привилегиите и имунитетите, които имат по силата на член 9 от Протокол № 7, да обяви, че член 9, втора алинея от същия протокол защитава европейските депутати срещу всяко наложено по съдебен ред ограничаване на свободата им на движение, което може да им попречи да изпълнят формалностите, необходими за встъпването им в длъжност, и накрая, незабавно да изпрати решението си на компетентните испански органи.

26      В писмо от 24 юни 2019 г. жалбоподателите по същество повтарят всички искания, представени преди това в останалите без отговор техни писма от 14 и 20 юни 2019 г. (вж. т. 20 и 25 по-горе).

27      С писмо от 27 юни 2019 г. бившият председател на Парламента отговаря на писмата на жалбоподателите от 14, 20 и 24 юни 2019 г., като по същество посочва, че не може да ги третира като бъдещи членове на Парламента, тъй като имената им не фигурират в официално съобщения от испанските органи списък на избраните кандидати (наричано по-нататък „писмото от 27 юни 2019 г.“).

28      След този отговор, на 28 юни 2019 г., жалбоподателите подават настоящата жалба за отмяна (заведена под номер T‑388/19), от една страна, на инструкцията от 29 май 2019 г. и от друга страна, на няколко акта, съдържащи се в писмото от 27 юни 2019 г., а именно, по същество, първо, отказа на бившия председател на Парламента да вземе предвид резултатите от изборите от 26 май 2019 г., второ, обявяването за свободно от бившия председател на Парламента на мястото, разпределено съответно на всеки от жалбоподателите, трето, отказа на бившия председател на Парламента да признае на последните правото да встъпят в длъжност, да изпълняват мандата си като европейски депутати и да участват в заседанията на Парламента от откриването на първата сесия след изборите от 26 май 2019 г., и четвърто, отказа на бившия председател на Парламента спешно да предприеме действия по своя инициатива на основание член 8 от Правилника за дейността за потвърждаване на привилегиите и имунитетите им.

29      Същия ден жалбоподателите подават и молба за допускане на обезпечение, която е заведена под номер T‑388/19 R.

30      На 2 юли 2019 г. се открива първата сесия на Парламента, избран след изборите от 26 май 2019 г.

31      С електронно писмо от 10 октомври 2019 г. европейският депутат г‑жа Riba i Giner, като действа от името на жалбоподателите, отправя до новия председател на Парламента, избран на 3 юли 2019 г. (наричан по-нататък „новият председател на Парламента“), и до председателя и заместник-председателя на Комисията по правни въпроси на Парламента искане, подписано от 38 европейски депутати от няколко националности и политически партии, сред които и самата тя, по-специално Парламентът да защити, на основание член 9 от Правилника за дейността, парламентарния имунитет на жалбоподателите, закрепен в член 9, първа и втора алинея от Протокол № 7.

32      На 14 октомври 2019 г. съдия-следователят от наказателното отделение на Tribunal Supremo (Върховен съд) издава национална заповед за арест, европейска заповед за арест и международна заповед за арест на г‑н Puigdemont i Casamajó, за да може да бъде съден в рамките на посоченото в точка 14 по-горе наказателно производство. На 4 ноември 2019 г. съдия-следователят от наказателното отделение на Tribunal Supremo (Върховен съд) издава такива заповеди за арест и срещу г‑н Comín i Oliveres. Впоследствие жалбоподателите са задържани в Белгия, съответно на 17 октомври и 7 ноември 2019 г., и освободени при определени условия още същите дни.

33      С две писма от 10 декември 2019 г. със сходен текст, едното до г‑жа Riba i Giner, а другото до всичките 38 депутати, новият председател на Парламента отговаря на споменатото в точка 31 по-горе искане. По същество новият председател на Парламента изтъква по-специално, че не може да счита жалбоподателите за членове на Парламента при липса на официално уведомяване за избора им от испанските органи по смисъла на Акта за избирането.

34      На 20 февруари 2020 г. жалбоподателите подават жалба за отмяна на писмото от 10 декември 2019 г., адресирано до г‑жа Riba i Giner от новия председател на Парламента (вж. т. 33 по-горе), която е заведена под номер T‑115/20.

35      С решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:1115), Съдът по-специално приема, че лице, което официално е обявено за избрано за член на Парламента, но на което не е разрешено да изпълни определени изисквания, предвидени от вътрешното право във връзка с обявяването му за избрано, нито да се яви в Парламента, за да участва в първата му сесия, се ползва с имунитет съгласно член 9, втора алинея от Протокол № 7.

36      В пленарното заседание от 13 януари 2020 г. Парламентът констатира, след решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:1115), че жалбоподателите са избрани за членове на Парламента, считано от 2 юли 2019 г. (наричана по-нататък „констатацията от 13 януари 2020 г.“).

 Производство и искания на страните

37      На 28 юни 2019 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

38      Същия ден жалбоподателите внасят в секретариата на Общия съд отделна молба за допускане на обезпечение на основание членове 278 и 279 ДФЕС, която е заведена под номер T‑388/19 R.

39      С определение от 1 юли 2019 г., Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент (T‑388/19 R, непубликувано, EU:T:2019:467), председателят на Общия съд отхвърля молбата за допускане на обезпечение и не се произнася по съдебните разноски. Жалбоподателите подават жалба срещу това определение пред Съда, която е заведена под номер C‑646/19 P(R).

40      С определение от 20 декември 2019 г., Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент (C‑646/19 P(R), непубликувано, EU:C:2019:1149), заместник-председателят на Съда отменя определение от 1 юли 2019 г., Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент (T‑388/19 R, непубликувано, EU:T:2019:467), връща делото на Общия съд за ново разглеждане и не се произнася по съдебните разноски.

41      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 10 септември 2019 г., Кралство Испания иска да встъпи в настоящото производство.

42      С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 19 септември 2019 г. на основание член 130 от Процедурния правилник на Общия съд, Парламентът, от една страна, отправя искане да се установи, че липсва основание за произнасяне по същество за част от жалбата, и от друга страна, повдига възражение за недопустимост на останалата част от жалбата, по които жалбоподателите представят становище на 4 ноември 2019 г.

43      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 20 януари 2020 г., Парламентът иска от Общия съд да обяви липса на основание за произнасяне по същество за жалбата в нейната цялост. Жалбоподателите представят становището си по това искане на 7 февруари 2020 г.

44      С определение от 19 март 2020 г., Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент (T‑388/19 R‑RENV, непубликувано, EU:T:2020:114), председателят на Общия съд, произнасящ се след връщането на делото за ново разглеждане с определение от 20 декември 2019 г., Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент (C‑646/19 P(R), непубликувано, EU:C:2019:1149), посочено в точка 40 по-горе, постановява, че с оглед на констатацията от 13 януари 2020 г. липсва основание за произнасяне по молбата за допускане на обезпечение, и не се произнася по съдебните разноски.

45      С определение от 29 юли 2020 г. Общият съд (шести състав) решава да отложи за решението по същество произнасянето по възражението за недопустимост, както и произнасянето по исканията за установяване на липса на основание за произнасяне от 19 септември 2019 г. и от 20 януари 2020 г.

46      С акт от 11 септември 2020 г. председателят на шести състав на Общия съд допуска встъпването на Кралство Испания в подкрепа на исканията на Парламента.

47      На 11 септември 2020 г. Парламентът внася писмената си защита в секретариата на Общия съд.

48      На 8 януари 2021 г. Кралство Испания представя изявлението си при встъпване в секретариата на Общия съд.

49      На 11 януари 2021 г. жалбоподателите подават реплика в секретариата на Общия съд.

50      На 4 март 2021 г. Парламентът представя в секретариата на Общия съд становището си по изявлението при встъпване на Кралство Испания.

51      На 11 март 2021 г. жалбоподателите представят в секретариата на Общия съд становището си по изявлението при встъпване на Кралство Испания.

52      На 11 март 2021 г. Парламентът подава дуплика в секретариата на Общия съд.

53      По предложение на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, поставя писмени въпроси на страните, на които те отговарят в определения срок.

54      По предложение на шести състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник да преразпредели делото на разширен съдебен състав.

55      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани на съдебното заседание от 21 януари 2022 г. По този повод Парламентът оттегля исканията си за установяване на липса на основание за произнасяне по същество от 19 септември 2019 г. и от 20 януари 2020 г.

56      По същество жалбоподателите искат от Общия съд:

–        да отхвърли възражението за недопустимост от 19 септември 2019 г.,

–        да отмени инструкцията от 29 май 2019 г.,

–        да отмени съдържащия се в писмото от 27 юни 2019 г. отказ на бившия председател на Парламента да вземе предвид резултатите от изборите от 26 май 2019 г., обявени официално от Кралство Испания,

–        да отмени обявяването на местата им за свободни от бившия председател на Парламента в писмото от 27 юни 2019 г.,

–        да отмени съдържащия се в писмото от 27 юни 2019 г. отказ на бившия председател на Парламента да им признае правото да встъпят в длъжност, да изпълняват мандата си и да участват в заседанията на Парламента от откриването на първата сесия след изборите от 26 май 2019 г.,

–        да отмени съдържащия се в писмото от 27 юни 2019 г. отказ на бившия председател на Парламента спешно да предприеме действия по своя инициатива на основание член 8 от Правилника за дейността за потвърждаване на привилегиите и имунитетите им,

–        да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

57      Парламентът, подкрепян по същество от Кралство Испания, моли Общия съд:

–        главно, да отхвърли жалбата като недопустима,

–        при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като частично недопустима и частично неоснователна,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното, да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

58      Жалбоподателите изтъкват пет основания в подкрепа на жалбата. Първото основание се отнася до инструкцията от 29 май 2019 г. и е изведено от нарушение на член 20, член 21 и член 39, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на член 3, параграф 2 от Правилника за дейността. Второто основание се отнася до отказа на бившия председател на Парламента да вземе предвид официално обявените от Кралство Испания резултати от изборите от 26 май 2019 г., и по същество е изведено от нарушение на член 39, параграф 2 от Хартата, член 5, параграф 1 и член 12 от Акта за избирането, член 2, член 10, параграфи 2 и 4 и член 14, параграф 3 ДЕС и член 3, параграф 1 от Правилника за дейността. Третото основание се отнася до твърдяното обявяване на местата на жалбоподателите за свободни от бившия председател на Парламента и по същество е изведено от нарушение на член 6, параграф 2 и членове 8 и 13 от Акта за избирането във връзка с член 39, параграф 2 от Хартата и с член 10, параграфи 2 и 3 ДЕС. Четвъртото основание се отнася до отказа на бившия председател на Парламента да признае на жалбоподателите правото да встъпят в длъжност, да изпълняват мандата си и да участват в заседанията на Парламента от откриването на първата сесия след европейските избори от 26 май 2019 г., и е изведено от нарушение на член 5, параграф 1 и член 12 от Акта за избирането във връзка с член 39, параграф 2 от Хартата и с член 10, параграфи 1 и 2 и член 14, параграфи 2 и 3 ДЕС, както и на член 3, параграф 2 от Правилника за дейността. Накрая, петото основание се отнася до отказа на бившия председател на Парламента да потвърди привилегиите и имунитетите на жалбоподателите на основание член 8 от Правилника за дейността, и е изведено от нарушение на член 5, параграф 2 от посочения правилник, на член 39, параграф 2 от Хартата, на задължението за мотивиране и на принципа на добра администрация.

59      Парламентът, подкрепян от Кралство Испания, изтъква главно, че жалбата е недопустима, като се мотивира, от една страна, с неяснотата на жалбата, що се отнася до някои актове, чиято отмяна се търси, и от друга страна, с липсата на обжалваеми актове.

60      Жалбоподателите молят възражението за недопустимост да бъде отхвърлено. От една страна, те поддържат, че актовете, чиято отмяна искат, са ясно посочени в жалбата. От друга страна, жалбата била насочена срещу актове, подлежащи на обжалване на основание член 263 ДФЕС.

61      Ето защо следва да се разгледа допустимостта на подадената от жалбоподателите жалба.

 Предварителни бележки по предмета на спора

62      На първо място, следва да се отбележи, че в отговорите си на въпроси, поставени от Общия съд в съдебното заседание, от една страна, жалбоподателите потвърждават, че жалбата им все още е насочена срещу инструкцията от 29 май 2019 г. (вж. т. 56, второ тире по-горе).

63      От друга страна, жалбоподателите посочват, че поддържат исканията, представени в точка 56 по-горе, но че по същество оспорват съдържащия се в писмото от 27 юни 2019 г. отказ на бившия председател на Парламента да им признае качеството „европейски депутат“, считано от обявлението от 13 юни 2019 г.

64      В това отношение жалбоподателите уточняват, че горепосоченият отказ поражда редица правни последици, сред които са отказът на бившия председател на Парламента да им признае правото да встъпят в длъжност, да изпълняват мандата си и да участват в заседанията на Парламента, както и отказът на същия този председател спешно да предприеме действия по своя инициатива на основание член 8 от Правилника за дейността за потвърждаване на привилегиите и имунитетите им.

65      Накрая, жалбоподателите потвърждават, че ако, противно на твърдяното от тях, Общият съд стигне до извода, че законосъобразността на отказа на бившия председател на Парламента да им признае качеството „европейски депутат“, не може да бъде поставена под съмнение, не би имало нужда от отделно разглеждане на законосъобразността на актовете, посочени в точка 56 по-горе.

66      Предвид обясненията на жалбоподателите, припомнени в точки 63—65 по-горе, по същество следва да се приеме, че те не искат отмяната на актовете, посочени в трето, четвърто, пето и шесто тире от точка 56 по-горе, а само отмяната на отказа на бившия председател на Парламента да им признае качеството „европейски депутат“, довел до посочените по-горе актове.

67      На второ място, в дупликата Парламентът изтъква недопустимостта на отправеното според него за първи път в репликата искане за отмяна, от една страна, на твърдения отказ на бившия председател на Парламента да защити привилегиите и имунитетите на жалбоподателите на основание членове 7 и 9 от Правилника за дейността, и от друга страна, на твърдяното решение на този председател да не отнесе до компетентната комисия на Парламента твърдяното им искане за защита на привилегиите и имунитетите.

68      В отговор на писмен въпрос на Общия съд (вж. т. 53 по-горе) жалбоподателите посочват, че не искат отмяната на евентуално решение на Парламента, с което се отказва защитата на привилегиите и имунитетите им на основание членове 7 и 9 от Правилника за дейността, каквото впрочем никога не е приемано. Всъщност те оспорвали само факта, че бившият председател на Парламента не е обявил искането им за защита на привилегиите и имунитетите на пленарно заседание и не го е отнесъл за разглеждане от компетентната комисия в нарушение на член 9, параграф 1 от Правилника за дейността. По същество, жалбоподателите уточняват, че това също е правна последица, произтичаща от отказа на бившия председател на Парламента да им признае качеството „европейски депутат“.

69      От горното следва, че в репликата жалбоподателите не искат нито отмяната на евентуален отказ на бившия председател на Парламента да защити привилегиите и имунитетите им на основание членове 7 и 9 от Правилника за дейността, нито отмяната на евентуално решение на този председател да не обяви твърдяното им искане за защита на привилегиите и имунитетите на пленарно заседание и да не го отнесе за разглеждане от компетентната комисия на Парламента.

70      С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че с настоящата жалба по същество се иска отмяната, от една страна, на инструкцията от 29 май 2019 г. и от друга страна, на съдържащия се в писмото от 27 юни 2019 г. отказ на бившия председател на Парламента да признае на жалбоподателите качеството „европейски депутат“ (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“).

 По естеството на обжалваните актове

71      Във възражението за недопустимост, първо, Парламентът изтъква, че писмото от 27 юни 2019 г. е акт с чисто уведомителен характер, който само припомня на жалбоподателите, че съгласно приложимата правна уредба те не могат да бъдат приравнени на новоизбрани европейски депутати в рамките на деветия парламентарен мандат. Второ, Парламентът твърди, че инструкцията от 29 май 2019 г. не произвежда правно действие по отношение на трети страни по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС, и приканва Общия съд да се произнесе служебно по въпроса дали същата е обжалваем акт.

72      Жалбоподателите искат доводите на Парламента да се отхвърлят. Първо, те по същество поддържат, че съдържащият се в писмото от 27 юни 2019 г. отказ на бившия председател на Парламента да им признае качеството „европейски депутат“, няма уведомителен характер. Всъщност този отказ довел до промяна в правното им положение, тъй като им попречил по-специално да встъпят в длъжност, да изпълняват мандата си и да участват в заседанията на Парламента. Следователно той бил увреждащ акт по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС. Второ, жалбоподателите изтъкват, че инструкцията от 29 май 2019 г. е обжалваем акт, тъй като им е попречила да извършат необходимите постъпки, за да встъпят в длъжност.

73      Кралство Испания по същество счита, че жалбата е недопустима, тъй като изтъкваните от жалбоподателите неблагоприятни последици от обжалваните актове не произтичат от тези актове, а от решенията на испанските органи.

74      Съгласно постоянната съдебна практика за обжалваеми по смисъла на член 263 ДФЕС се приемат всички актове, приети от институциите, независимо от своето естество или форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици, годни да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят съществено правното му положение (решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9, и от 26 януари 2010 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑362/08 P, EU:C:2010:40, т. 51; вж. също решение от 25 октомври 2017 г., Румъния/Комисия, C‑599/15 P, EU:C:2017:801, т. 47 и цитираната съдебна практика).

75      За сметка на това извън обхвата на съдебния контрол по член 263 ДФЕС остава всеки акт, който не поражда задължителни правни последици, каквито са подготвителните, потвърждаващите и чисто изпълнителните актове, обикновените препоръки, становищата, както и по принцип вътрешните инструкции (вж. решение от 12 септември 2006 г., Reynolds Tobacco и др./Комисия, C‑131/03 P, EU:C:2006:541, т. 55 и цитираната съдебна практика, и определение от 14 май 2012 г., Sepracor Pharmaceuticals (Ирландия)/Комисия, C‑477/11 P, непубликувано, EU:C:2012:292, т. 52 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 23 ноември 1995 г., Nutral/Комисия, C‑476/93 P, EU:C:1995:401, т. 30). Освен това актове с чисто уведомителен характер не биха могли да засегнат интересите на адресата, нито да променят правното му положение в сравнение с това преди получаването на посочените актове (вж. решение от 11 декември 2012 г., Sina Bank/Съвет, T‑15/11, EU:T:2012:661, т. 30 и цитираната съдебна практика).

76      С оглед на съдебната практика способността на даден акт да породи правни последици и следователно да бъде предмет на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, предполага да се разгледа неговата същност и въпросните последици да се преценят с оглед на обективни критерии като съдържанието на акта, като евентуално се държи сметка и за контекста на приемането му и правомощията на издалата го институция на Съюза (вж. решение от 20 февруари 2018 г., Белгия/Комисия, C‑16/16 P, EU:C:2018:79, т. 32 и цитираната съдебна практика).

77      Накрая, следва да се припомни, че условието за наличие на обжалваем акт спада към абсолютните процесуални предпоставки, които Общият съд може евентуално да разгледа служебно (вж. в този смисъл определения от 14 януари 1992 г., ISAE/VP и Interdata/Комисия, C‑130/91, EU:C:1992:7, т. 11, и от 19 октомври 2016 г., E-Control/ACER, T‑671/15, непубликувано, EU:T:2016:626, т. 91; заключенията на генерален адвокат Bot по дело Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:298, т. 62, и по дело BSH/СХВП, C‑43/15 P, EU:C:2016:129, т. 52).

78      Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледа въпросът дали отказът на бившия председател на Парламента да признае на жалбоподателите качеството „европейски депутат“, от една страна, и инструкцията от 29 май 2019 г., от друга страна, са обжалваеми актове по смисъла на член 263 ДФЕС.

 По отказа на бившия председател на Парламента да признае на жалбоподателите качеството „европейски депутат“

79      Жалбоподателите по същество поддържат, че отказът на бившия председател на Парламента да им признае качеството „европейски депутат“, е имал няколко правни последици, а именно, първо, невъзможността да встъпят в длъжност, да изпълняват мандата си и да участват в заседанията на Парламента, считано от откриването на първата сесия след изборите от 26 май 2019 г., второ, обявяването на местата им за свободни от бившия председател на Парламента, трето, отказа на последния спешно да предприеме действия по своя инициатива на основание член 8 от Правилника за дейността за потвърждаване на техните привилегии и имунитети, и четвърто, необявяването на пленарно заседание на искането им за защита на привилегиите и имунитетите, основано на член 9 от Правилника за дейността, и неотнасянето на това искане за разглеждане от компетентната комисия на Парламента.

80      Парламентът, подкрепян от Кралство Испания, изтъква, че дори наличието на твърдените от жалбоподателите последици да се приеме за установено, същите не произтичат от отказа на бившия председател на Парламента да им признае качеството „европейски депутат“.

–       По съдържанието на писмото от 27 юни 2019 г.

81      В писмото от 27 юни 2019 г., най-напред, бившият председател на Парламента посочва на жалбоподателите, че на 17 и 20 юни 2019 г. испанските органи са го уведомили за официалните резултати от европейските избори в Испания. По-нататък, той припомня на жалбоподателите, че съгласно член 12 от Акта за избирането „Парламентът взема предвид резултатите, официално оповестени от държавите членки, и че по законосъобразността на националните разпоредби и националните изборни процедури се произнасят първо националните юрисдикции“. Накрая, бившият председател на Парламента отбелязва, че имената на жалбоподателите не са в списъка на избраните кандидати, който испанските органи са съобщили официално на Парламента, и че „до [получаването на] ново уведомление от испанските органи [той не може] да ги третира като бъдещи членове на [Парламента], както [същите са поискали] в писмото си от 14 юни 2019 г.“.

82      Така, видно от текста на писмото от 27 юни 2019 г., бившият председател на Парламента просто е взел предвид правното положение на жалбоподателите, за което е бил информиран официално от испанските органи посредством уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г.

83      Освен това от текста на писмото от 27 юни 2019 г. изрично следва, че бившият председател на Парламента е можел да промени позицията си в зависимост от получена нова информация от испанските органи.

84      Следователно, както личи от съдържанието му, писмото от 27 юни 2019 г. изрично изключва възможността изразената в него позиция на бившия председател на Парламента да има характер на решение или да е окончателна.

–       По твърдените правни последици, произтичащи от писмото от 27 юни 2019 г.

i)      Предварителни бележки

85      На първо място, следва да се отбележи, че в решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:1115), Съдът прави разграничение между качеството „европейски депутат“ и изпълнението на свързания с това мандат.

86      Така, след като отбелязва, че съгласно член 5, параграфи 1 и 2 от Акта за избирането мандатът на европейски депутат съвпада с петгодишния срок, считано от откриването на първата сесия след всяко провеждане на изборите, тоест започва да тече и изтича едновременно с посочения петгодишен срок, Съдът постановява, че за разлика от качеството „член на Парламента“, което, от една страна, се придобива в момента, в който дадено лице официално е обявено за избрано, и което, от друга страна, установява връзка между това лице и институцията, от която то вече е част, мандатът на член на Парламента установява връзка между въпросното лице и легислатурата, за която то е избрано. Тази легислатура обаче се конституира едва в момента на откриването на първата след избора сесия на „новоизбрания“ Парламент, която при всяко положение е последваща спрямо официалното обявяване от държавите членки на изборните резултати (решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies, C‑502/19, EU:C:2019:1115, т. 72 и 74).

87      На второ място, в решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:1115, т. 70, 71 и 81), Съдът постановява, че членове 8 и 12 от Акта за избирането трябва да се разбират в смисъл, че лице, което официално е обявено за избрано за член на Парламента, поради това обстоятелство и от този момент придобива въпросното качество за целите на член 9 от Протокол № 7, както и че на това основание се ползва с предвидения във втората алинея на тази разпоредба имунитет.

88      В това отношение Съдът уточнява, че предвиденият в член 9, втора алинея от Протокол № 7 имунитет действа по подобен начин и по отношение на членовете на Парламента по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на Парламента и следователно по-специално когато те пътуват за първото заседание, организирано след официалното обявяване на изборните резултати, за да може новоизбраният парламент да проведе учредителното си заседание и да провери пълномощията на членовете си. В този смисъл посочените членове се ползват с въпросния имунитет преди началото на мандата си (решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies, C‑502/19, EU:C:2019:1115, т. 80).

89      На трето място, от точка 89 от решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:1115), имплицитно, но задължително следва, че официалното обявяване на резултатите от изборите от 26 май 2019 г. в Испания е обявлението от 13 юни 2019 г.

90      По изложените съображения в настоящия случай следва да се приеме, че жалбоподателите, чиито имена са фигурирали в обявлението от 13 юни 2019 г., са придобили качеството „европейски депутат“, считано от тази дата, и следователно са се ползвали с имунитета по член 9, втора алинея от Протокол № 7. Впрочем страните вече са съгласни по този въпрос.

91      Освен това от цитираната в точки 86 и 87 по-горе съдебна практика следва, че придобиването от жалбоподателите на качеството „европейски депутат“ и следователно на свързания с това имунитет по член 9, втора алинея от Протокол № 7 произтича от самото обявление от 13 юни 2019 г. и съответно не може да бъде поставено под съмнение нито от бившия председател на Парламента, нито от самия Парламент.

92      Така, макар в писмото от 27 юни 2019 г. да не се споменава въпросът за имунитета на жалбоподателите, трябва да се посочи, че съдържащият се в него отказ на бившия председател на Парламента да признае на жалбоподателите качеството „европейски депутат“, във всеки случай не е довел до лишаването им от имунитета по член 9, втора алинея от Протокол № 7, чието зачитане е станало задължително за националните органи със самото официално обявяване на резултатите от европейските избори.

93      Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледа въпросът дали отказът на бившия председател на Парламента да признае на жалбоподателите качеството „европейски депутат“, е в основата на правните последици, изтъкнати от жалбоподателите и припомнени в точка 79 по-горе.

ii)    По невъзможността на жалбоподателите да встъпят в длъжност, да изпълняват мандата си и да участват в заседанията на Парламента

94      Парламентът, подкрепян от Кралство Испания, по същество изтъква, че не е можел да приеме актове, пораждащи правни последици по отношение на жалбоподателите, тъй като съгласно член 12 от Акта за избирането и в съответствие с приложимата съдебна практика той е трябвало да се съобрази със списъка на избраните кандидати, изпратен му официално от испанските органи с уведомлението от 17 юни 2019 г. В това отношение Парламентът посочва, че предвид разделението на правомощията, установено в Акта за избирането, условията за изпълнение на мандата на европейски депутат се определят от държавите членки. Така в съответствие с членове 8 и 12 от Акта за избирането във връзка с принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, Парламентът трябвало да гарантира пълното действие на действащите разпоредби на испанското избирателно право, отразени в уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г. Освен това Парламентът по същество твърди, че от посочените по-горе разпоредби и от член 3 от Правилника за дейността следва, че официалните нотификации, адресирани до него от компетентните национални избирателни органи, са единствените достоверни източници на информация за правното положение на европейските депутати съгласно националното право и че те са съществен инструмент в изборния процес. В заключение Парламентът счита, че с оглед на цялата информация, предоставена от Централната избирателна комисия, към 27 юни 2019 г. той не е можел да приеме, че жалбоподателите „безусловно [са придобили статут] на бъдещи членове на Парламента“, и следователно не е бил оправомощен да им признае по-конкретно правото да встъпят в длъжност, да изпълняват мандата си и да участват в неговите заседания, считано от 2 юли 2019 г.

95      Жалбоподателите оспорват тези доводи. Според тях основният въпрос в случая е дали Парламентът е бил обвързан от обявлението от 13 юни 2019 г., или от уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г. В това отношение жалбоподателите изтъкват, че видно от член 12 от Акта за избирането, понятието „официално оповестени резултати“ е самостоятелно понятие на правото на Съюза. В случая тези резултати съвпадали с резултатите, обявени в съответствие с член 224, параграф 1 от испанския изборен закон, както Съдът постановил в точка 89 от решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:1115), т.е. с резултатите, съдържащи се в обявлението от 13 юни 2019 г. Освен това жалбоподателите по същество твърдят, че Кралство Испания не е компетентно да установява условия за изпълнение на мандата на европейски депутат, като условието за полагане на клетва за спазване на испанската конституция, предвидено в член 224, параграф 2 от испанския изборен закон. Това тълкуване било потвърдено с решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:1115), в което Съдът постановил, че „необходимите формалности“ за участие в заседанията на Парламента като негов член трябва да бъдат изпълнени пред тази институция. Накрая, според жалбоподателите Парламентът е знаел, че испанските органи не са му съобщили пълните резултати от изборите от 26 май 2019 г., тъй като самите жалбоподатели са му изпратили копие от тези резултати. Така несъобщаването на пълните резултати от посочените избори от страна на испанските органи не освобождавало Парламента от задължението му да вземе предвид тези резултати.

96      Въпросът в случая е дали бившият председател на Парламента е компетентен да постави под съмнение уведомлението от 17 юни 2019 г., с което испанските органи официално му съобщават несъдържащия имената на жалбоподателите списък на кандидатите, избрани на изборите от 26 май 2019 г., при положение че същите фигурират в официалното обявление от 13 юни 2019 г.

97      Като начало следва да се припомни, че съгласно член 5, параграф 1 ДЕС и член 13, параграф 2 ДЕС Парламентът действа в кръга на правомощията, които са му предоставени с Договорите. Всъщност принципите на институционално равновесие и на предоставената компетентност, закрепени в член 13, параграф 2 ДЕС, предполагат, че всяка институция на Съюза действа в кръга на правомощията, които са ѝ предоставени с Договорите, в съответствие с процедурите, условията и целите, предвидени в тях (решение от 3 декември 2020 г., Changmao Biochemical Engineering/Distillerie Bonollo и др., C‑461/18 P, EU:C:2020:979, т. 102).

98      Що се отнася до избирането на европейски депутати, в Акта за избирането се установява разделение на правомощията между Парламента и държавите членки.

99      Така, от една страна, съгласно член 8, първа алинея от Акта за избирането при спазване на разпоредбите на този акт избирателната процедура във всяка една от държавите членки се урежда от разпоредбите на националното право.

100    От друга страна, съгласно член 12 от Акта за избирането Парламентът проверява пълномощията на своите членове. За тази цел той взема предвид резултатите, официално оповестени от държавите членки, и се произнася по всеки спор, възникнал във връзка с разпоредбите на посочения акт, с изключение на споровете, възникнали във връзка с националните разпоредби, към които той препраща.

101    От член 12, второ изречение от Акта за избирането следва, че правото на проверка на Парламента има две съществени ограничения (решение от 30 април 2009 г., Италия и Donnici/Парламент, C‑393/07 и C‑9/08, EU:C:2009:275, т. 52).

102    Първо, съгласно първата част от член 12, второ изречение от Акта за избирането, когато проверява пълномощията, Парламентът взема предвид официално оповестените от държавите членки резултати (решение от 30 април 2009 г., Италия и Donnici/Парламент, C‑393/07 и C‑9/08, EU:C:2009:275, т. 53).

103    Съгласно съдебната практика изразът „взема предвид“, използван в член 12 от Акта за избирането, трябва да се разглежда като индикация за пълната липса на свобода на преценка на Парламента. Всъщност именно националните органи са компетентни да определят бъдещите членове на Парламента в съответствие с избирателната процедура, която, както изрично следва от член 8 от Акта за избирането, се урежда от националните разпоредби (вж. в този смисъл решение от 30 април 2009 г., Италия и Donnici/Парламент, C‑393/07 и C‑9/08, EU:C:2009:275, т. 55 и 56 и цитираната съдебна практика, и определение от 8 октомври 2020 г., Junqueras i Vies/Парламент, C‑201/20 P(R), непубликувано, EU:C:2020:818, т. 66).

104    В този смисъл „вземането предвид на официално оповестените резултати“ означава, че за целите на действията по проверка на пълномощията на своите членове Парламентът е длъжен да се основава на официалното обявяване на резултатите от изборите, което е резултат от процес по вземане на решения в съответствие с националните процедури, чрез който са решени правните въпроси, свързани с посоченото обявяване, и което обявяване следователно представлява вече съществуващо правно положение, задължително за Парламента (вж. в този смисъл решение от 30 април 2009 г., Италия и Donnici/Парламент, C‑393/07 и C‑9/08, EU:C:2009:275, т. 55).

105    Второ, в съответствие с втората част от член 12, второ изречение от Акта за избирането Парламентът се произнася по всеки спор, възникнал във връзка с разпоредбите на посочения акт, с изключение на споровете, възникнали във връзка с националните разпоредби, към които той препраща (решение от 30 април 2009 г., Италия и Donnici/Парламент, C‑393/07 и C‑9/08, EU:C:2009:275, т. 53).

106    Следователно от самия текст на член 12 от Акта за избирането следва, че този член не предоставя на Парламента компетентност да разглежда спорове, възникнали във връзка с правото на Съюза като цяло, а само такива, възникнали във връзка с разпоредбите на Акта за избирането (решение от 30 април 2009 г., Италия и Donnici/Парламент, C‑393/07 и C‑9/08, EU:C:2009:275, т. 54). Освен това този член изрично изключва компетентността на Парламента да се произнася по спорове, произтичащи от разпоредбите на националното право, дори когато Актът за избирането препраща към тях.

107    В допълнение, следва да се отбележи, подобно на Парламента и на генерален адвокат Szpunar в заключението му по дело Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:958, т. 53), че различни събития след официалното обявяване на изборните резултати могат да попречат на кандидат, официално обявен за избран за европейски депутат след преброяването на гласовете, да встъпи в длъжност и да изпълнява свързания с това мандат, като например наличие на несъвместимост с мандата на европейски депутат или отказ на избрания депутат да встъпи в длъжност. Освен това следва да се изтъкне, както прави генерален адвокат Szpunar в заключението си по дело Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:958, т. 48), че различни парламентарни системи предвиждат формални задължения, които избраните кандидати трябва да изпълнят преди ефективното си встъпване в длъжност.

108    Такъв е случаят на испанското право, тъй като член 224, параграф 2 от испанския изборен закон предвижда, че в петдневен срок, считано от обявяването на избора, избраните кандидати полагат пред Централната избирателна комисия клетва за спазване на испанската конституция, като в противен случай техните места в Парламента се обявяват за „свободни“ и те не могат да се ползват от каквито и да било евентуални прерогативи, свързани с длъжността, докато клетвата не бъде положена (вж. т. 12 по-горе).

109    С оглед на гореизложеното не е изключено Парламентът да трябва да проверява пълномощията въз основа на списъка на официално обявените за избрани кандидати, изменен след разглеждане на спорове, възникнали във връзка с разпоредбите на националното право.

110    Така член 3 от Правилника за дейността, който урежда процедурата за проверка на пълномощията, предвижда, че тази процедура се основава на официалното уведомяване от държавите членки относно списъка с изборните резултати.

111    Най-напред, съгласно член 3, параграф 1 от Правилника за дейността след провеждането на общи избори за Парламент председателят отправя покана до компетентните органи на държавите членки незабавно да съобщят на Парламента имената на избраните членове на ЕП, за да могат всички те да участват в заседанията на Парламента от откриването на първото заседание след изборите.

112    По-нататък, съгласно член 3, параграф 2 от Правилника за дейността членовете на ЕП, чиито имена фигурират в този списък, трябва да подадат декларация за липса на несъвместимост и могат да заемат мястото си в Парламента и в неговите органи, като се ползват с всички произтичащи от това права, до проверката на пълномощията им или до произнасянето на решение по възникнал спор от компетентността на Парламента.

113    Накрая, от член 3, параграф 3 от Правилника за дейността следва, че Парламентът пристъпва към проверка на пълномощията на новоизбраните си членове въз основа на доклад на компетентната комисия, който в съответствие с член 3, параграф 3, втора алинея от този правилник се основава на официалното уведомяване от страна на всяка държава членка относно пълните резултати от произведените избори, като в доклада се посочват имената на избраните кандидати и имената на техните евентуални заместници по реда на тяхното класиране в съответствие с изборния резултат.

114    От горното следва, че за да провери пълномощията на членовете си, Парламентът трябва да се основе на официално съобщения от националните органи списък на избраните кандидати, който по правило се изготвя въз основа на официално обявените резултати и след като тези органи са уредили евентуални спорове, основани на разпоредбите на националното право.

115    Доводите на жалбоподателите следва да се разгледат с оглед на тези съображения.

116    На първо място, жалбоподателите по същество твърдят, че както според тях самият той е признал, Парламентът не е обвързан нито от уведомлението от 17 юни 2019 г., нито от това от 20 юни 2019 г., защото след констатацията от 13 януари 2020 г. той е разрешил встъпването им в длъжност, изпълнението на мандата им и участието им в заседанията на Парламента. Впрочем жалбоподателите отбелязват, че Парламентът е знаел, че испанските органи не са му съобщили пълните резултати от изборите от 26 май 2019 г., при положение че самите жалбоподатели са му изпратили копие от тези резултати. Така жалбоподателите по същество твърдят, че съгласно член 3, параграф 1 от Правилника за дейността Парламентът е бил длъжен да поиска от испанските органи да му изпратят пълните резултати от изборите от 26 май 2019 г. Накрая, като се позовават на заключението на генерален адвокат Szpunar по дело Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:958, т. 51), жалбоподателите поддържат, че обстоятелството, че испанските органи никога не са съобщили на Парламента изборните резултати, произтичащи от обявлението от 13 юни 2019 г., не го освобождава от задължението му да ги вземе предвид в съответствие с член 12 от Акта за избирането.

117    В случая, от една страна, страните не спорят, че жалбоподателите не са изпълнили изискването, предвидено в член 224, параграф 2 от испанския изборен закон, и че това е причината имената им да не бъдат включени в уведомлението от 17 юни 2019 г., с което испанските органи официално са съобщили на Парламента списъка с кандидатите, избрани на изборите от 26 май 2019 г.

118    От друга страна, бившият председател на Парламента не е бил компетентен да провери дали е основателно изключването на някои избрани кандидати от горепосочения списък, съобщен официално от испанските органи в съответствие с член 3, параграф 1 от Правилника за дейността, като този списък отразява официалните резултати от изборите от 26 май 2019 г., установени евентуално след разрешаване на спорове, възникнали във връзка с разпоредбите на националното право (вж. т. 97—106 по-горе).

119    При това положение жалбоподателите нямат основание да поддържат, че бившият председател на Парламента е трябвало — в съответствие с член 3, параграф 1 от Правилника за дейността — да поиска от испанските органи да му съобщят пълните резултати от изборите от 26 май 2019 г., посочени в обявлението от 13 юни 2019 г.

120    Освен това следва да се напомни, че съгласно припомнената в точка 76 по-горе съдебна практика способността на даден акт да породи правни последици и следователно да бъде предмет на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, предполага да се разгледа неговата същност и въпросните последици да се преценят с оглед на обективни критерии като съдържанието на акта, като евентуално се държи сметка и за контекста на приемането му и правомощията на издалата го институция на Съюза.

121    Така обстоятелството, че с оглед на решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:1115), и след констатацията от 13 януари 2020 г. Парламентът е разрешил на жалбоподателите да участват в заседанията му и да се ползват изцяло от правата, свързани със статута на европейски депутат, при липса на официално уведомяване от държавата членка, не може да постави под въпрос съображенията в точки 82—84 и 100—114 по-горе.

122    Впрочем в съдебното заседание Парламентът обяснява, че с оглед на правната несигурност относно статута на жалбоподателите след постановяването на решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:1115), и на определение от 20 декември 2019 г., Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент (C‑646/19 P(R), непубликувано, EU:C:2019:1149), той е решил да разреши на жалбоподателите да встъпят в длъжност и да участват в заседанията му на основание член 3, параграф 2 от Правилника за дейността, без обаче да проверява техните пълномощия, тъй като за целта трябва преди това да получи официална нотификация за избора им от националните органи.

123    Ето защо доводите на жалбоподателите, припомнени в точка 116 по-горе, трябва да се отхвърлят.

124    Накрая, що се отнася до позоваването от жалбоподателите на заключението на генерален адвокат Szpunar по дело Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:958), следва да се припомни, че разгледаният по посоченото дело въпрос по същество е дали лице, което официално е обявено за избрано, се ползва с предвидения в член 9, втора алинея от Протокол № 7 имунитет, за да може да изпълни необходимите за встъпването му в длъжност формалности и изисквания.

125    В точка 50 от заключението си по дело Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:958) генерален адвокат Szpunar приема, че предвиденото в член 224, параграф 2 от испанския изборен закон изискване може да е определящо за ефективното встъпване в длъжност на кандидатите, избрани за европейски депутати. За сметка на това според генерален адвокат Szpunar от това изискване не може да зависи дали те ще придобият качеството „европейски депутат“ и произтичащите от това качество прерогативи, и по-специално имунитета, тъй като това би попречило на редовно избрано за европейски депутат лице да изпълни формалностите и изискванията, необходими за встъпването му в длъжност.

126    Именно в този контекст трябва да се тълкува точка 51 от заключението на генерален адвокат Szpunar по дело Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:958), съгласно която, макар да е логично Парламентът да бъде уведомен официално за резултата от изборите от държавите членки съгласно член 3, параграф 1 от Правилника за дейността, това уведомяване по същество не е определящо за придобиването на качеството „европейски депутат“.

127    Ето защо виждането на генерален адвокат Szpunar, изразено в точка 51 от заключението му по дело Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:958), не може да подкрепи доводите на жалбоподателите, че за да провери пълномощията, Парламентът е бил длъжен да вземе предвид резултатите от изборите от 26 май 2019 г., съдържащи се в обявлението от 13 юни 2019 г., а не резултатите, съобщени официално от испанските органи на 17 юни 2019 г.

128    На второ място, жалбоподателите изтъкват, че испанските органи не са били компетентни да установят изискването по член 224, параграф 2 от испанския изборен закон. Всъщност условието за полагане на клетва за спазване на испанската конституция не било част от „избирателната процедура“ на държавите членки по смисъла на член 8 от Акта за избирането и следователно не се обхващало от извършеното в този член препращане към националното законодателство. Жалбоподателите добавят, че по силата на член 223, параграф 2 ДФЕС правилата и общите условия за изпълнението на задълженията на неговите членове се приемат от Парламента и че тази компетентност не е делегирана на държавите членки. Така, когато европейски депутат придобие този статут след обявяването на резултатите от европейските избори, всички последващи формалности попадали в обхвата на предвидената в горепосочения член компетентност.

129    От точки 97—109 по-горе следва, че Парламентът не е компетентен да се произнася по спорове, произтичащи от разпоредби на националното право, към които няма никаква препратка в Акта за избирането, като например изискването по член 224, параграф 2 от испанския изборен закон.

130    Ето защо, дори да се предположи, че Кралство Испания не е компетентно да включи посоченото по-горе изискване в националното си право, бившият председател на Парламента няма правомощието да установи тази липса на компетентност и a fortiori да оспори законосъобразността на списъка на избраните кандидати, съобщен официално от испанските органи на 17 юни 2019 г.

131    В допълнение, следва да се припомни, че Общият съд не е компетентен да проверява, от една страна, дали Кралство Испания е било компетентно с оглед на член 223, параграф 2 ДФЕС и член 8 от Акта за избирането да установи изискването по член 224, параграф 2 от испанския изборен закон, и от друга страна, дали това изискване е в съответствие с правото на Съюза, като тези въпроси са от компетентността на националните юрисдикции и евентуално на Съда, ако той бъде сезиран с иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС или с преюдициално запитване за тълкуване по член 267 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 30 април 2009 г., Италия и Donnici/Парламент, C‑393/07 и C‑9/08, EU:C:2009:275, т. 65, и определение от 8 октомври 2020 г., Junqueras i Vies/Парламент, C‑201/20 P(R), непубликувано, EU:C:2020:818, т. 60).

132    За изчерпателност следва да се посочи, че съгласно член 223, параграф 2 ДФЕС Парламентът, като действа чрез регламенти, по своя собствена инициатива и в съответствие със специална законодателна процедура, след като поиска становището на Европейската комисия и с одобрението на Съвета на Европейския съюз, приема правилата и общите условия за изпълнението на задълженията на неговите членове.

133    „[О]бщите условия за изпълнението на задълженията на членовете на Парламента“ обаче са предмет на дял I на Решение 2005/684/ЕО, Евратом на Европейския парламент от 28 септември 2005 година за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент (ОВ L 262, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 28), озаглавен „Ред и общи условия, уреждащи изпълнението на функциите на членовете на Европейския парламент“, и по същество се отнасят до начина на изпълнение на задълженията на европейски депутат, а не до формалностите, предхождащи встъпването в длъжност.

134    Следователно член 223, параграф 2 ДФЕС предоставя на Парламента изключителна компетентност да приема правилата, отнасящи се до европейските депутати, и в този контекст — „общите“ условия за изпълнение на мандата на европейски депутат. За сметка на това от посочения член не следва изрично, че Парламентът разполага и с изключителна компетентност за установяване на условията или изискванията, предхождащи встъпването в длъжност на европейските депутати.

135    При това положение доводът на жалбоподателите, изведен от липсата на компетентност на Кралство Испания да наложи изискването по член 224, параграф 2 от испанския изборен закон, което обуславя изпълнението на мандата на европейски депутат, трябва да се отхвърли като неотносим.

136    На трето място, с оглед на изложените по-горе съображения като неотносимо следва да се отхвърли и твърдението на жалбоподателите, че в точка 74 от определение от 20 декември 2019 г., Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент (C‑646/19 P(R), непубликувано, EU:C:2019:1149), заместник-председателят на Съда постановила, че изпълнението на всяка формалност, последваща резултата от преброяването на подадените от избирателите гласове, не е част от избирателната процедура.

137    В това отношение следва да се припомни, че в точка 74 от определение от 20 декември 2019 г., Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент (C‑646/19 P(R), непубликувано, EU:C:2019:1149), заместник-председателят на Съда приема, че тъй като в съответствие с член 14, параграф 3 ДЕС, член 223, параграф 1 ДФЕС, член 39 от Хартата и член 1 от Акта за избирането изборът на членовете на Парламента се урежда от принципа на всеобщо, пряко, свободно и тайно гласуване, на пръв поглед не може да се изключи, че актът, с който се поставя край на избирателната процедура за членове на Парламента, е актът, в който се съдържат резултатите от преброяването на подадените от избирателите гласове, поради което изпълнението на всяка последваща формалност, наложена от националното право, не е част от тази избирателна процедура.

138    От една страна обаче, се налага изводът, че посочената по-горе преценка е направена преди произнасянето по същество в производството по обжалване пред Съда на определение от 1 юли 2019 г., Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент (T‑388/19 R, непубликувано, EU:T:2019:467). Ето защо не може да се приеме, че становището на заместник-председателя на Съда по този въпрос е окончателно.

139    От друга страна, дори да се предположи, че Кралство Испания не е компетентно да наложи такава формалност, извод на заместник-председателя на Съда в този смисъл във всички случаи не би могъл да обоснове компетентността на Парламента да откаже да вземе предвид официално съобщения от испанските органи списък на избраните кандидати, по съображенията, изложени в точки 97—114 и 117—119 по-горе.

140    Следователно твърдението на жалбоподателите трябва да се отхвърли.

141    На четвърто място, според жалбоподателите от решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:1115), следва, че „необходимите формалности“ за участие в заседанията на Парламента в качеството на европейски депутат трябва да бъдат изпълнени единствено пред тази институция.

142    Посоченото по-горе твърдение обаче не намира потвърждение в решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:1115).

143    Следва да се припомни, че в рамките на делото, по което е постановено решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:1115), Съдът е сезиран единствено с въпроса дали член 9 от Протокол № 7 трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което официално е обявено за избрано за член на Парламента, докато е с мярка за неотклонение задържане под стража в наказателно производство за тежки престъпления, но на което не е разрешено да изпълни определени изисквания, предвидени от вътрешното право във връзка с обявяването му за избрано, нито да се яви в Парламента, за да участва в първата му сесия, се ползва с имунитет съгласно този член. При утвърдителен отговор запитващата юрисдикция пита и дали този имунитет предполага да се снеме наложената на съответното лице мярка за неотклонение задържане под стража, за да може то да се яви в Парламента и да изпълни там необходимите формалности.

144    В точка 88 и във второ тире от диспозитива на решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:1115), Съдът отговаря на втория въпрос, като посочва, че предвиденият в член 9, втора алинея от Протокол № 7 имунитет трябва, освен ако е поискано снемането му, да позволи на съответното лице да се яви в Парламента и да изпълни там „необходимите формалности“. В този контекст позоваването на формалностите, които трябва да се изпълнят пред Парламента, само по себе си не може да се тълкува в смисъл, че Съдът изключва възможността националното право да обвърже встъпването в длъжност на европейски депутат с наличието на определени формалности.

145    Следователно доводът на жалбоподателите трябва да се отхвърли.

146    С оглед на всичко изложено по-горе следва да се заключи, че невъзможността на жалбоподателите да встъпят в длъжност, да изпълняват мандата си и да участват в заседанията на Парламента, не произтича от съдържащия се в писмото от 27 юни 2019 г. отказ на бившия председател на Парламента да им признае качеството „европейски депутат“, а следва от прилагането на испанското право, отразено в уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г., по отношение на които бившият председател на Парламента и по-общо Парламентът не разполагат с никаква свобода на преценка.

147    Затова жалбоподателите нямат основание да поддържат, че отказът на бившия председател на Парламента да им признае качеството „европейски депутат“, е имал за правна последица лишаването им от възможността да встъпят в длъжност, да изпълняват мандата си и да участват в заседанията на Парламента.

iii) По твърдяното обявяване на местата на жалбоподателите за свободни

148    Жалбоподателите по същество поддържат, че отказът на бившия председател на Парламента да им признае качеството „европейски депутат“, който отказ се основава на уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г., е довел до обявяване на местата им за свободни от посочения председател, макар основанието за това овакантяване да не е сред предвидените в член 13, параграф 1 от Акта за избирането.

149    В това отношение е достатъчно да се посочи, както прави Парламентът, че местата на жалбоподателите не са обявени за свободни нито от бившия председател на Парламента, нито от Парламента.

150    Следователно твърдените от жалбоподателите правни последици, свързани с обявяването на местата им за свободни от Парламента, всъщност не съществуват.

151    Освен това съгласно член 13, параграф 1 от Акта за избирането място се овакантява, когато мандатът на член на Парламента приключва след оставка, в случай на смърт или при отнемане на мандата. Съгласно член 13, параграф 3 от Акта за избирането националните органи информират Парламента за приключването на мандата на европейски депутат поради отнемането му, което е изрично предвидено в националното право.

152    В случая в съдебното заседание Кралство Испания обяснява, че независимо от използваната в член 224, параграф 2 от испанския изборен закон терминология, съгласно испанското право неполагането на клетва не води до „овакантяване“ на местата на избраните кандидати по смисъла на член 13 от Акта за избирането, а води само до временна невъзможност за заемането им. Следователно Кралство Испания потвърждава, че тези места остават „запазени“ за избраните кандидати евентуално през целия мандат на Парламента, докато същите не положат клетва за спазване на испанската конституция, предвидена в член 224, параграф 2 от испанския изборен закон.

153    Ето защо и при всички положения временната невъзможност на жалбоподателите да заемат местата си в Парламента, не произтича от съдържащия се в писмото от 27 юни 2019 г. отказ на бившия председател на Парламента да им признае качеството „европейски депутат“, а от прилагането на испанското право.

iv)    По липсата на спешно предприемане по собствена инициатива на действия за потвърждаване на привилегиите и имунитетите на жалбоподателите

154    Жалбоподателите по същество твърдят, че съдържащият се в писмото от 27 юни 2019 г. отказ на бившия председател на Парламента да им признае качеството „европейски депутат“, е довел до отхвърляне от същия този председател на искането им по своя инициатива той да предприеме действия за потвърждаване на привилегиите и имунитетите им на основание член 8 от Правилника за дейността (вж. т. 64 и 79 по-горе).

155    От практиката на Общия съд следва, че председателят на Парламента изобщо не е длъжен да поема инициатива за потвърждаване на привилегиите и имунитетите на европейски депутат, и че той разполага с дискреционна власт в това отношение дори когато този депутат е задържан или лишен от свободата си на придвижване в явно нарушение на неговите привилегии и имунитети (определение от 20 януари 2021 г., Junqueras i Vies/Парламент, T‑734/19, непубликувано, EU:T:2021:15, т. 44).

156    Така, дори бившият председател на Парламента да беше признал на жалбоподателите качеството „европейски депутат“, той във всички случаи е можел да откаже да предприеме по своя инициатива спешни действия на основание член 8 от Правилника за дейността.

157    При това положение непредприемането на такива действия по собствена инициатива не може да се счита за задължителна правна последица, произтичаща от отказа на бившия председател на Парламента да признае на жалбоподателите качеството „европейски депутат“, а е следствие от дискреционната власт, която му е предоставена в това отношение с член 8 от Правилника за дейността.

158    В допълнение, дори да се предположи, че отхвърлянето на основаното на член 8 от Правилника за дейността искане на жалбоподателите бившият председател на Парламента да предприеме по своя инициатива действия за потвърждаване на привилегиите и имунитетите им, е следствие от отказа на същия да им признае качеството „европейски депутат“, от практиката на Общия съд следва, че такъв отказ във всички случаи не поражда задължителни правни последици по отношение на испанските органи (вж. в този смисъл определение от 20 януари 2021 г., Junqueras i Vies/Парламент, T‑734/19, непубликувано, EU:T:2021:15, т. 62 и 65).

v)      По необявяването на твърдяното искане за защита на привилегиите и имунитетите на жалбоподателите на пленарно заседание и неотнасянето му за разглеждане от компетентната комисия на Парламента

159    Жалбоподателите поддържат, че необявяването от бившия председател на Парламента на искането им за защита на привилегиите и имунитетите на пленарно заседание и неотнасянето му за разглеждане от компетентната комисия в нарушение на член 9, параграф 1 от Правилника за дейността е правна последица, произтичаща от отказа му да им признае качеството „европейски депутат“ (вж. т. 68 по-горе).

160    В това отношение следва да се припомни, че в репликата жалбоподателите изтъкват, че в писмото си от 20 юни 2019 г. са поискали от бившия председател на Парламента, от една страна, спешно и по своя инициатива да предприеме действия за потвърждаване на привилегиите и имунитетите им на основание член 8 от Правилника за дейността и от друга страна, да защити тези привилегии и имунитети на основание член 9 от посочения правилник. В допълнение, в това писмо те всъщност поставили акцента върху член 8 от Процедурния правилник само за да подчертаят спешността на положението, в което се намират. Освен това жалбоподателите поддържат, че членове 8 и 9 от Правилника за дейността не въвеждат отделни процедури и следователно не следва да се прави разлика между искане за спешно потвърждаване на привилегиите и имунитетите по смисъла на член 8 от този правилник и искане за защита на тези привилегии и имунитети по смисъла на член 9 от същия регламент.

161    Съгласно член 9, параграф 1 от Правилника за дейността всяко искане за защита на привилегии и имунитети, отправено до председателя на Парламента от действащ или бивш член на ЕП, се обявява на пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия.

162    Така от текста на тази разпоредба е видно, че прилагането ѝ зависи от наличието на искане за защита на привилегиите и имунитетите, отправено до председателя на Парламента от действащ или бивш член на ЕП.

163    В случая, от една страна, в писмото от 20 юни 2019 г. жалбоподателите искат бившият „председател на Парламента да приеме спешно — в съответствие с член 8, параграф 1 от [Правилника за дейността и] след консултации с председателя на Комисията по правни въпроси — всички необходими мерки за потвърждаване на привилегиите и имунитетите [им]“. Това искане е изписано с удебелен шрифт и не препраща към членове 7 и 9 от Правилника за дейността. От друга страна, жалбоподателите изброяват посочените по-горе мерки, които искат „по-специално“ да се приемат и сред които е защитата на привилегиите и имунитетите им (вж. т. 25 по-горе).

164    При това положение следва да се приеме, че горепосоченото искане за защита на привилегиите и имунитетите не е формулирано самостоятелно, а се вписва в рамките на искането за спешно приемане на мерки за потвърждаване на привилегиите и имунитетите на жалбоподателите на основание член 8 от Правилника за дейността, който е единственият член, изрично посочен в писмото от 20 юни 2019 г.

165    От друга страна, противно на твърдяното от жалбоподателите, от съдебната практика следва, че трябва да се прави разлика между искане, основано на член 8 от Правилника за дейността, и искане за защита на привилегиите и имунитетите, основано на членове 7 и 9 от този правилник (определение от 20 януари 2021 г., Junqueras i Vies/Парламент, T‑734/19, непубликувано, EU:T:2021:15, т. 42—46, 57 и 61).

166    Така, с оглед на фактическата липса на искане за защита на привилегиите и имунитетите, надлежно основано от жалбоподателите на членове 7 и 9 от Правилника за дейността, отказът на бившия председател на Парламента да признае на жалбоподателите качеството „европейски депутат“, не може да има за последица необявяването на това искане на пленарно заседание и неотнасянето му за разглеждане от компетентната комисия.

167    С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че отказът на бившия председател на Парламента да признае на жалбоподателите качеството „европейски депутат“, не поражда задължителни правни последици, годни да засегнат интересите на жалбоподателите по смисъла на цитираната в точка 74 по-горе съдебна практика.

168    Следователно жалбата за отмяна на посочения отказ е недопустима.

 По инструкцията от 29 май 2019 г.

169    Парламентът изтъква, че с инструкцията от 29 май 2019 г. просто временно се спира неформална практика, която никога не е била възприемана като правно задължение, обвързващо Парламента. Така тази инструкция не произвеждала правно действие по отношение на трети страни по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС.

170    Жалбоподателите оспорват това възражение за недопустимост с мотива, че противно на твърдяното от Парламента, разглежданата практика представлява „съществен етап“, който по същество позволява на избраните кандидати да встъпят в длъжност и да изпълняват мандата си в съответствие с член 3, параграф 2 от Правилника за дейността.

171    В периода от изборния ден до края на седмицата на първата сесия след изборите за Парламент институцията има практиката да предоставя в помещенията си специална услуга по приемане на новоизбраните кандидати.

172    Целта на тази услуга е да помогне на избраните кандидати да установят първоначален контакт с Парламента преди началото на мандата си, и да улесни максимално встъпването им в длъжност.

173    В съдебното заседание Парламентът обяснява, че в рамките на специалната услуга по приемане, най-напред, избраните кандидати получават или временна акредитация с временен пропуск за достъп до помещенията на Парламента, или окончателна акредитация с окончателен пропуск, когато държавата членка, на която са граждани, вече е изпратила на Парламента официалното уведомление относно резултатите от европейските избори, посочено в член 3 от Правилника за дейността. По-нататък, избраните кандидати получават достъп до тематични щандове, предлагащи им информация по-специално относно административните формалности, които трябва да се изпълнят, и финансовите въпроси. Накрая, Парламентът посочва, че за да изпълнят административните процедури, необходими за встъпването им в длъжност, избраните кандидати трябва да установят пряка връзка с административните служби на институцията.

174    Освен това окончателният пропуск, предоставен на кандидатите, за чието избиране Парламентът е уведомен официално, започвал да действа едва считано от откриването на първата сесия след изборите, с която се отбелязва началото на новия мандат на Парламента.

175    Накрая, Парламентът посочва, че процедурата за проверка на пълномощията, провеждана от Комисията по правни въпроси на Парламента на основание член 3, параграф 3 от Правилника за дейността, на практика също започва след откриването на първата сесия след изборите. През този период на проверка на пълномощията, който може да продължи няколко месеца, избраните кандидати могат да изпращат на посочената комисия всякаква полезна информация или документ, включително декларацията за липса на несъвместимост.

176    В това отношение, в отговор на въпрос на Общия съд, Парламентът всъщност потвърждава, че макар член 3, параграф 2 от Правилника за дейността да предвижда, че декларацията за липса на несъвместимост трябва да се подаде „по възможност“ не по-късно от шест дни преди първото заседание на Парламента след изборите, това в никакъв случай не е задължение.

177    В случая, след изборите от 26 май 2019 г. Парламентът организира специалната услуга по приемане в рамките на welcome village в помещенията си в Брюксел (Белгия) и в Страсбург (Франция), предоставянето на която е преустановено на 4 юли 2019 г.

178    С дадената устно от бившия председател на Парламента инструкция от 29 май 2019 г. същият решава, от една страна, да замрази предоставянето на временни акредитации на избраните в Испания кандидати и да спре действието на акредитациите, които вече са били предоставени на някои от тези кандидати, и от друга страна, да им откаже достъп до welcome village, докато испанските органи не съобщят официално резултата от изборите от 26 май 2019 г. Както е видно от електронно писмо на бившия председател на Парламента от 30 май 2019 г., представено от Парламента като приложение към възражението за недопустимост от 19 септември 2019 г., целта на тази инструкция е да няма намеса в националната избирателна процедура, като се има предвид, че резултатите от изборите все още не са били окончателни и преброяването на гласовете е продължавало.

179    На първо място, с оглед на използваните в инструкцията от 29 май 2019 г. изрази, посочени във въпросното електронно писмо, следва да се счита, че бившият председател на Парламента е приел вътрешноорганизационна мярка, предназначена да породи временни последици, докато се чакат окончателните резултати от изборите в Испания и официалното уведомяване на Парламента от испанските органи относно посочените резултати.

180    На второ място, противно на твърденията на жалбоподателите, инструкцията от 29 май 2019 г. по никакъв начин не предопределя възможността на избраните в Испания кандидати да получат окончателна акредитация и окончателен пропуск, за да могат да участват в заседанията на Парламента от откриването на първата сесия след европейските избори. Всъщност от съображенията, изложени в точки 117, 118, 129 и 130 по-горе, и от обясненията, дадени от Парламента в съдебното заседание и припомнени в точки 173—175 по-горе, следва, че Парламентът може да предостави окончателната акредитация и окончателния пропуск едва след като получи официалното уведомление относно резултатите от изборите, посочено в член 3 от Правилника за дейността.

181    На трето място, дори да се предположи, както твърдят жалбоподателите, че те не са могли да попълнят декларациите за липса на несъвместимост и финансови интереси, посочени съответно в член 3 от Правилника за дейността и в член 4 от приложение I към този правилник, тъй като не са имали достъп до welcome village, където са раздавани необходимите за тази цел формуляри, това обстоятелство при всички положения не може да засегне възможността им да участват в заседанията на Парламента от откриването на първата сесия след европейските избори.

182    От една страна, от член 3, параграфи 1, 2 и 3 от Правилника за дейността следва, че по време на процедурата за проверка на пълномощията в заседанията на Парламента могат да участват само избраните кандидати, чиито имена фигурират в съобщения от националните органи списък относно изборните резултати (вж. т. 109—114 по-горе). От друга страна и при всички положения, съгласно член 3, параграф 2 от Правилника за дейността декларацията за липса на несъвместимост може да се подаде след откриването на първата сесия след европейските избори, което Парламентът потвърждава в съдебното заседание (вж. т. 175 и 176 по-горе).

183    Освен това се налага изводът, че жалбоподателите не твърдят, че инструкцията от 29 май 2019 г. е забранила на избраните в Испания кандидати да изпратят на Парламента декларацията за липса на несъвместимост и декларацията за финансови интереси. Освен това тази инструкция не е адресирана до избраните в Испания кандидати, а до генералния секретар на институцията (вж. т. 18 по-горе).

184    При това положение, противно на твърдяното от жалбоподателите, инструкцията от 29 май 2019 г. не им е попречила да изпълнят административните процедури, необходими за встъпването им в длъжност и за изпълнението на мандата им и посочени в член 3, параграфи 2 и 3 от Правилника за дейността, а именно декларацията за липса на несъвместимост и декларацията за финансови интереси.

185    По изложените съображения инструкцията от 29 май 2019 г. не е в основата на невъзможността на жалбоподателите да встъпят в длъжност, да участват в заседанията на Парламента и да изпълняват мандата си, считано от откриването на първата сесия след изборите, т.е. от 2 юли 2019 г. Тази инструкция най-много да е лишила жалбоподателите от помощта на Парламента за целите на встъпването им в длъжност, считано от момента на приемането ѝ до 17 юни 2019 г. — датата, на която испанските органи са изпратили на Парламента официалното уведомление относно резултатите от изборите.

186    От горното следва, че предвид съдържанието си, временния си характер и контекста на приемането си инструкцията от 29 май 2019 г. не е породила задължителни правни последици, годни да засегнат интересите на жалбоподателите по смисъла на посочената в точка 74 по-горе съдебна практика.

187    Ето защо жалбата за отмяна на инструкцията от 29 май 2019 г. е недопустима.

188    С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че настоящата жалба не е насочена срещу обжалваеми актове по смисъла на член 263 ДФЕС и следователно трябва да се отхвърли като недопустима, без да е необходимо произнасяне по останалите възражения за недопустимост, направени от Парламента.

 По съдебните разноски

189    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

190    Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Парламента пред Общия съд по настоящото дело и по дела T‑388/19 R и T‑388/19 R‑RENV, както и пред Съда в рамките на дело C‑646/19 P(R), в съответствие с направеното от Парламента искане.

191    Накрая, в съответствие с член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата като недопустима.

2)      Осъжда г‑н Carles Puigdemont i Casamajó и г‑н Antoni Comín i Oliveres да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейския парламент, включително по дела T‑388/19 R, C‑646/19 P(R) и T‑388/19 R-RENV.

3)      Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

Marcoulli Frimodt Nielsen Schwarcz

Iliopoulos       Norkus

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 юли 2022 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Протокол ( № 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз

Акт за избирането

Правилник за дейността на Парламента (2019—2024)

Испански изборен закон

Обстоятелства, предхождащи спора, и факти, настъпили след подаването на жалбата

Производство и искания на страните

От правна страна

Предварителни бележки по предмета на спора

По естеството на обжалваните актове

По отказа на бившия председател на Парламента да признае на жалбоподателите качеството „европейски депутат“

– По съдържанието на писмото от 27 юни 2019 г.

– По твърдените правни последици, произтичащи от писмото от 27 юни 2019 г.

i) Предварителни бележки

ii) По невъзможността на жалбоподателите да встъпят в длъжност, да изпълняват мандата си и да участват в заседанията на Парламента

iii) По твърдяното обявяване на местата на жалбоподателите за свободни

iv) По липсата на спешно предприемане по собствена инициатива на действия за потвърждаване на привилегиите и имунитетите на жалбоподателите

v) По необявяването на твърдяното искане за защита на привилегиите и имунитетите на жалбоподателите на пленарно заседание и неотнасянето му за разглеждане от компетентната комисия на Парламента

По инструкцията от 29 май 2019 г.

По съдебните разноски

*      Език на производството: английски.