РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
19 юни 2015 г.
Дело T‑88/13 P
Z
срещу
Съд на Европейския съюз
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Безпристрастност на Съда на публичната служба — Искане за отвод на съдия — Преназначаване — Интерес на службата — Правило за съответствие между степента и длъжността — Член 7, параграф 1 от Правилника — Дисциплинарно производство — Право на защита“
Предмет: Жалба срещу решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 5 декември 2012 г., Z/Съд (F‑88/09 и F‑48/10, СбПС, EU:F:2012:171), с която се иска отмяната на това решение
Решение: Отменя решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав), Z/Съд (F‑88/09 и F‑48/10, СбПС, EU:F:2012:171), в частта, в която като неотносимо се отхвърля изтъкнатото по дело F‑48/10 основание, изведено от липсата на компетентност на комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, и от незаконосъобразността на член 4 от решението на Съда на Европейския съюз от 4 май 2004 г. относно упражняването на правомощията, предоставени на органа по назначаването от Правилника за длъжностите лица на Европейския съюз и на органа, оправомощен да сключва договори, от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Отхвърля жалбата по дело F‑48/10 в частта във връзка с основанието, изведено от липсата на компетентност на комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, и от незаконосъобразността на член 4 от решението на Съда от 4 май 2004 г. относно упражняването на правомощията, предоставени на органа по назначаването от Правилника за длъжностите лица на Европейския съюз и на органа, оправомощен да сключва договори, от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз. Що се отнася до съдебните разноски в настоящото производство, Z понася три четвърти от направените от Съда съдебни разноски, както и три четвърти от собствените си съдебни разноски, а Съдът понася една четвърт от направените от него съдебни разноски, както и една четвърт от съдебните разноски на Z.
Резюме
1. Жалби на длъжностните лица — Акт с неблагоприятни последици — Решение, с което се отхвърля жалба, подадена по административен ред — Ясно и недвусмислено отхвърляне — Потвърждаващ акт — Недопустимост
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
2. Жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Жалба по административен ред срещу акт, който се обжалва по съдебен ред — Липса на отражение върху задължението за разглеждане от администрацията
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Съд на Европейския съюз — Задължение за независимост на съдиите на Съюза — Обхват — Заемане на длъжности, свързани с вътрешното управление на институцията — Допустимост
(член 4 от Статута на Съда)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 141)
Позоваване на:
Съд — определение от 16 юни 1988 г., Progoulis/Комисия, 371/87, Rec, EU:C:1988:317, т. 17
Общ съд — решения от 2 март 2004 г., Di Marzio/Комисия, T‑14/03, RecFP, EU:T:2004:59, т. 54, от 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, Сб., EU:T:2011:506, т. 32 и от 21 май 2014 г., Mocová/Комисия, T‑347/12 P, Сб. (Откъси), EU:T:2014:268, т. 34
2. Що се отнася до производството по обжалване по административен ред, въведено с член 90 от Правилника, жалбоподателката трябва да може да поиска от съда на Съюза да провери законосъобразността на решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, а не само законосъобразността на първоначалния акт, който е предмет на обжалването по административен ред.
Всъщност правният интерес на жалбоподателката от надлежното провеждане на административното производство по обжалване и съответно от отмяната на решението, с което се отхвърля жалбата, подадена от нея по административен ред, ако се установи процесуално нарушение, трябва да се разгледа самостоятелно, а не във връзка с жалбата, подадена евентуално по съдебен ред срещу първоначалния акт, който е предмет на обжалването по административен ред. В противен случай заинтересованото лице никога не би могло да се позове на нарушенията на процесуалните правила в административното производство по обжалване, въпреки че те го лишават от възможността да се ползва от надлежно досъдебно преразглеждане на решението на администрацията, щом като е налице жалба по съдебен ред срещу първоначалния акт, срещу който е насочена подадената по административен ред жалба. Така тя би загубила възможността да се възползва от наличието на производство, чиято цел е да разреши и да насърчи уреждането по взаимно съгласие на спора, възникнал между длъжностното лице и администрацията, и да наложи на органа, към който принадлежи длъжностното лице, да преразгледа решението си при съблюдаване на съответните правила с оглед на евентуалните възражения на това лице.
(вж. точки 144—146)
Позоваване на:
Общ съд — решение Mocová/Комисия, EU:T:2014:268, т. 38
3. Член 4, първа алинея от Статута на Съда, съгласно който съдиите не могат да заемат политическа или административна длъжност, цели да гарантира независимостта на съдиите, както докато заемат длъжността си, така и след това, по-специално спрямо държавите членки или другите институции на Съюза. Останалите алинеи от член 4 от Статута на Съда са израз именно на желанието да се съхрани независимостта на съдиите.
От член 4, първа алинея от Статута на Съда обаче не може да се прави извод, че е налице невъзможност за заемане на длъжности, свързани с вътрешното управление на институцията. Следователно заемането от съдиите на вътрешни административни длъжности в институцията не уврежда тяхната независимост и позволява да се осигури административната самостоятелност на институцията.
(вж. точка 167)