Жалба, подадена на 11 февруари 2009 г. - Schemaventotto/Комисия

(Дело T-58/09)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Schemaventotto SpA (Милано, Италия) (представители: M. Siragusa, G. Scassellati Sforzolini, G. C. Rizza, M. Piergiovanni, avvocati)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Да се отмени решението/а, съдържащо/и се в писмото от 13 август 2008 г. протокол. № C(2008) 4494, изпратено от Комисар Kroes, от имeто и за сметка на Европейската комисия, до италианските власти относно процедура по смисъла на член 21 от Регламента относно контрола върху концентрациите между предприятия (преписка COMP/M.4388 - Abertis/Магистрали); и

да се възложи на Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението, което се съдържало в писмото на Комисар Kroes от 13 август 2008 г., с което според жалбоподателя, ответникът съобщил на италианските власти намерението си да не предприема последващи действия по преписка COMP/M.4388 Abertis/магистрали въз основа на член 21 от Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламентът). Всъщност Комисията одобрява нормативните мерки, произтичащи от регламента, относно процедурите по даване на разрешение за "прехвърлянето" на концесии за магистрали (Директивата от 2007 г. и Декрет от 2008 г.). В горепосоченото писмо обаче ответникът не разкрива позицията си по съвместимостта на италианската нормативна рамка относно процедурата по даване на разрешение за прехвърляне на концесии за магистрали и нормите в областта на вътрешния пазар.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква нарушение на член 21 от регламента относно концентрациите, основавайки се на следните съображения:

Комисията не може по никакъв начин да се позове на изменения в съответната нормативна рамка, настъпили след 31 януари 2007 г. - дата на предварителните оценки. Тъй като правомощията на Комисията в областта на проверката въз основа на член 21, параграф 4 са тясно свързани с контекста на оценката на конкретна концентрация от общностно измерение, до която се отнасят спорните национални мерки, последвалите нормативни изменения не могат да имат последици върху вече предприети действия на италианските власти, имащи за резултат отказ на страните от концентрацията през декември 2006 г., три месеца след получаването на разрешение за концентрацията на основание член 6, параграф 1, буква б) от регламента.

Жалбоподателят изтъква злоупотреба с власт от страна на Комисията, състояща се в ирелевантност на избраното правно основание спрямо съдържанието на експлицитното решение за "непредприемане на последващи действия" по отношение на спорните италиански мерки. В това отношение се твърди, че като е решила, че измененията в нормативната рамка, настъпили medio tempore, щели да гарантират, че изразените в оценките ѝ тревоги няма да възникнат в бъдеще, Комисията е приела на основание член 21 от регламента вид решение, което посочената разпоредба не предвижда. Всъщност Комисията е използвала предоставените ѝ с посочения член 21 правомощия, за да обяви за съвместими с общностното право мерки от общ характер, приети от държава-членка, без оглед на конкретната концентрация, за блокирането на която Италия е приела въпросните национални мерки.

Като е приела, че изменената италианска регулаторна рамка е била приведена в съответствие с общностното право, Комисията не е взела предвид последващата несигурност, произтекла в италианския правен ред вследствие на посочените национални мерки, която несъмнено не е допринесла за създаването на благоприятна среда за евентуални бъдещи концентрации от интерес за пазара на концесиите за магистрали в Италия. Освен това практиката на италианската администрация през 2007 г. и 2008 г. трябва при всички положения да се обяви за намираща се в противоречие и с член 21, доколкото при "прехвърляне" на концесия за магистрала налага по-тежки задължения от задълженията, които биха възникнали за заинтересованите субекти в други обстоятелства.

____________