Дело C‑157/13

Nickel & Goeldner Spedition GmbH

срещу

„Kintra“ UAB

(Преюдициално запитване,
отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 1346/2000 — Член 3, параграф 1 — Понятие за иск, който се отнася до производство по несъстоятелност и е тясно свързан с него — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 1, параграф 2, буква б) — Понятие за несъстоятелност — Предявен от синдика иск за плащане на вземане — Вземане, възникнало от международен превоз на стоки — Отношение между регламенти № 1346/2000 и № 44/2001 и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 4 септември 2014 г.

1.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Приложно поле — Граждански и търговски дела — Понятие — Иск за плащане на основано на доставката на превозни услуги вземане, който е предявен от синдика на дружество в несъстоятелност, назначен в рамките на открито в една държава членка производство по несъстоятелност, и който е насочен срещу установения в друга държава членка получател на тези услуги — Включване — Неприложимост на Регламент № 1346/2000

(член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 на Съвета и член 1, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 на Съвета)

2.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Отношение с конвенциите, отнасящи се до специфична област — Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) — Приложимост на Конвенцията — Преценка от страна на националната юрисдикция

(член 71 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

1.        Член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че искът за плащане на основано на доставката на превозни услуги вземане, който е предявен от синдика на дружество в несъстоятелност, назначен в рамките на открито в една държава членка производство по несъстоятелност, и който е насочен срещу установения в друга държава членка получател на тези услуги, попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на същата разпоредба.

Всъщност решаващият критерий, възприет от Съда с оглед определянето на областта, към която спада даден иск, е не процесуалният контекст, в който се вписва този иск, а правното му основание. Съгласно този подход е необходимо да се провери дали източникът на правото или на задължението, което е в основата на иска, са общите правила на гражданското и търговското право, или дерогиращи правила, характерни за производствата по несъстоятелност.

Искът за плащането на вземане, възникнало с доставката на услуги в изпълнение на договор за превоз, би могъл да бъде предявен от самия кредитор, преди да му бъде отнето правото на разпореждане с откриването спрямо него на производство по несъстоятелност, и в този случай искът би се уреждал от правилата за съдебна компетентност, приложими по граждански или търговски дела. Обстоятелството, че след като за доставчика на услуги е открито производство по несъстоятелност, искът за плащане се упражнява от синдика, назначен в рамките на това производство, и че последният действа в интерес на кредиторите, не променя съществено природата на предявеното вземане, което от материалноправна гледна точка продължава да се подчинява на непроменени правни норми. Следователно този иск няма пряка връзка с производството по несъстоятелност, открито по отношение на ищеца. Поради това и без да е необходимо да се проверява дали този иск е тясно свързан с производството по несъстоятелност, следва да се приеме, че той не попада в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 и съответно не попада в обхвата на несъстоятелността по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001.

(вж. точки 27—32; точка 1 от диспозитива)

2.        Член 71 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че ако даден спор попада в приложното поле както на този регламент, така и на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), подписана в Женева на 19 май 1956 г. и изменена с протокол, подписан в Женева на 5 юли 1978 г., държава членка може съгласно член 71, параграф 1 от този регламент да приложи правилата за съдебна компетентност, предвидени в член 31, параграф 1 от същата конвенция.

Националната юрисдикция, пред която е предявен иск с предмет плащане на превозни услуги, трябва да провери дали тези услуги отговарят на условията за прилагане на CMR, прогласени в член 1 от нея.

(вж. точки 36 и 42; точка 2 от диспозитива)