Жалба, подадена на 19 февруари 2010 г. - Riva Fire/Комисия

(Дело T-83/10)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Riva Fire SpA (Милано, Италия) (представители: M. Merola, avvocato, M. Pappalardo, avvocato, T. Ubaldi, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Главни искания:

да се отмени решението в неговата цялост в случай, че вследствие на разследването се установи, че не всички фактически и правни елементи, които обуславят посоченото решение, са били представени на колегиума от комисарите при приемането на посоченото решение,

при всички положения да се отмени член 1 от решението, доколкото с него се обявява, че жалбоподателят е участвал в продължаващо споразумение и/или в продължаваща съгласувана практика относно бетонова арматура под формата на пръти или на руло с предмет или резултат определянето на цени и ограничаването и/или контрола върху производството или продажбите на общия пазар,

вследствие на това да се отмени член 2 от решението на Комисията, доколкото с него на жалбоподателя се налага глоба в размер на 26,9 милиона евро.

При условията на евентуалност:

да се извърши ново пресмятане и да се намали размера на наложената на жалбоподателя в член 2 от обжалваното решение глоба в размер на 26,9 милиона евро.

При всички положения:

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяна на Решение на Комисията на Европейските общности C (2009) 7492 окончателен от 30 септември 2009 г. относно нарушение на член 65 от Договора за ЕОВС (COMP/37.956 - Бетонова арматура, повторно приемане), допълнено и изменено с Решение на Европейската комисия C (2009) 9912 окончателен от 8 декември 2009 година. В подкрепа на жалбата си дружеството изтъква осем правни основания за отмяна.

С първото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията не е компетентна да установява нарушение на член 65, параграф 1 ЕОВС за фактите, попадащи в приложното поле на тази разпоредба, и след изтичането на срока на Договора за ВС, както и че не е компетентна да го санкционира въз основа на член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003¹, тъй като тези разпоредби се отнасят единствено да нарушения на членове 81 и 82 ЕО (понастоящем член 101 и член 102 ДФЕС).

С второто правно основание жалбоподателят поддържа, че със спорното решение се нарушават член 10, параграфи 3 и 5 от Регламент (ЕИО) № 17/62² и член 14, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003, тъй като от решението не е видно дали Комисията надлежно се е допитала до консултативния комитет в съответствие с предвиденото от горепосочените членове, и дали този комитет е получил в пълна степен необходимата информация, за да извърши цялостна преценка по същество на нарушението, в което се обвиняват предприятията-адресати на решението.

С третото правно основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 36, параграф 1 ЕОВС, тъй като отказвайки да оповести критериите, които е използвала, за да определи размера на глобите, които следва да се наложат, тя е ограничила възможността на адресатите на възраженията да представят коментарите си.

С четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че със спорното решение се нарушават членове 10 и 11 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията³, изцяло изменен от Комисията, както и правото на защита на заинтересованите предприятия, тъй като вследствие на отмяната от страна на Общия съд на първоначалното решение на Комисията, последната приема отново обжалваното решение, без да изпраща на предприятията ново изложение на възраженията.

С петото правно основание жалбоподателят твърди, че налице непълнота и противоречивост в мотивите, което опорочавало решението, доколкото от една страна Комисията ограничава референтния географски пазар до територията на Италианската република, а от друга - поддържа, че претендираният картел може да има влияние върху вътреобщностната търговия за целите на прилагане на lex mitior.

С шестото правно основание жалбоподателят твърди, че изложеният в решението анализ на Комисията е опорочен от грешки в преценката на фактите, които водят до погрешно прилагане на член 65 ЕОВС по отношение на различни аспекти на твърдяното нарушение и по-специално на страните в картела по отношение на определянето на базови цени на бетоновата арматура, на определянето на допълнение към цената във връзка с диаметъра, както и на ограничаването или контрола върху производството и/или продажбите.

Със седмото правно основание жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е погрешно и недостатъчно мотивирано (и поради непълнота в разследването), доколкото му се вменява нарушението в неговата цялост.

С осмото правно основание жалбоподателят изтъква нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, на Известието на Комисията относно сътрудничеството от 1996 г. и на Насоките на Комисията относно глобите от 1998 година.

____________

¹ - Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (OВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

² - ЕИО: Регламент № 17 на Съвета: Първи регламент за прилагане на членове 85 и 86 от Договора (ОВ L 13, стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3).

³ - Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).