Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
13 юни 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Право на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки — Директива 2004/38/ЕО — Член 27 — Ограничаване на правото на влизане и на правото на пребиваване по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве — Поведение, което представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото — Отказ да се издаде карта за временно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза заради предишна полицейска регистрация — Неблагоприятен доклад на полицията заради задържане“
По дело C‑62/23
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 5 de Barcelona (Административен съд № 5 Барселона, Испания) с акт от 9 януари 2023 г., постъпил в Съда на 6 февруари 2023 г., в рамките на производство по дело
Pedro Francisco
срещу
Subelegación del Gobierno en Barcelona,
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: Z. Csehi, председател на състава, E. Regan (докладчик), председател на пети състав, и D. Gratsias, съдия,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за испанското правителство, от A. Pérez-Zurita Gutiérrez, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от J. Baquero Cruz и E. Montaguti, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).
2 Запитването е отправено във връзка със спор между г‑н Pedro Francisco и Subdelegación del Gobierno en Barcelona (Представителство на централната власт в Барселона, Испания) (наричано по-нататък „компетентният орган“) по повод на отхвърлянето на молбата на г‑н Pedro Francisco за издаване на карта за временно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 2 от Директива 2004/38 предвижда:
„За целите на настоящата директива:
[…]
2) „Член на семейство“ означава:
[…]
б) партньор, с когото гражданинът на Съюза е сключил регистрирано съжителство въз основа на законодателството на държава членка, ако законодателството на приемащата държава членка третира регистрираното съжителство като равносилно на брак и в съответствие с условията, посочени в приложимото за случая законодателство на приемащата държава членка;
[…]“.
4 Член 10, параграф 1 от тази директива предвижда:
„Правото на пребиваване на членове на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка, се доказва чрез издаването на документ, наричан „Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“, не по-късно от шест месеца от датата на внасяне на молбата. Удостоверение за това, че лицето е подало молба за карта за пребиваване се издава незабавно“.
5 Член 27, параграфи 1 и 2 от Директивата гласи:
„1. При спазване на разпоредбите на настоящата глава държавите членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Забранява се позоваването на такива съображения за икономически цели.
2. Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Наличието на предишни наказателни присъди не представлява само по себе си основание за предприемането на такива мерки.
Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция“.
6 Член 30, параграфи 1 и 2 от тази директива предвижда:
„1. Заинтересованите лица се уведомяват писмено за всяко решение, взето съгласно член 27, параграф 1, по такъв начин, че да могат да разберат съдържанието му и последствията му за тях.
2. Заинтересованите лица се информират точно и изчерпателно за съображенията, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, на които се основава взетото в техния случай решение, освен ако това не противоречи на интересите на държавната сигурност“.
Испанското право
7 Член 2 от Real Decreto 240/2007, sobre entrada, libre circulación y residencia en España de ciudadanos de los Estados miembros de la Unión europea y de otros Estados parte en el Acuerdo sobre el Espacio Económico Europeo (Кралски декрет 240/2007 относно влизането, свободното движение и пребиваването в Испания на гражданите на държавите — членки на Европейския съюз, и на други държави — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство) от 16 февруари 2007 г. (BOE, бр. 51 от 28 февруари 2007 г., стр. 8558), в приложимата му в главното производство редакция (наричан по-нататък „Кралски декрет 240/2007“), гласи:
„При спазване на предвидените в него условия настоящият кралски декрет се прилага и за изброените по-долу членове на семейството на гражданин на друга държава — членка на Европейския съюз, или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство [от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4)], без оглед на тяхното гражданство, когато те го придружават или се присъединяват към него:
[…]
b) партньор, с когото той има аналогичен на брак съюз, вписан в създаден за целта публичен регистър в държава — членка на Европейския съюз, или в държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, който не допуска възможност за две едновременни регистрации в тази държава, при условие че вписването не е заличено, което трябва да е надлежно доказано. Наличието на брак и вписването на регистрирано партньорство при всички случаи се смятат за несъвместими;
[…]“.
8 Член 2bis от Кралски декрет 240/2007 гласи:
„[…]
3. Към молбата за издаване на карта на член на семейството на гражданин на Съюза се прилагат следните документи:
[…]
d) при партньорство — доказателство за наличието на трайни отношения с гражданина на държава — членка на Европейския съюз, или на други държави — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и за продължителността на съжителството.
4. Компетентните органи оценяват личните обстоятелства за молителя в конкретния случай и издават мотивирано решение въз основа на следните критерии:
a) по отношение на членовете на семейството органите оценяват степента на финансова или физическа зависимост, степента на родство с гражданина на държава — членка на Европейския съюз, или на други държави — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и евентуално тежестта на заболяването или увреждането, което налага този гражданин да се грижи лично за члена на семейството си, или продължителността на предходното съжителство. Във всички случаи съжителството се смята за установено, когато убедително е доказано наличието на 24 месеца непрекъснато съжителство в страната на произход.
b) в случай на фактическо партньорство същото се приема за трайно, ако e установено наличието на продължителна връзка. Във всички случаи се смята, че такава връзка е налице, когато има доказан период на непрекъснато съпружеско съжителство от най-малко една година, а ако партньорите имат общи деца, е достатъчно да е установено наличието на трайно съжителство.
5. Компетентните органи мотивират решенията си“.
9 Член 8, параграф 1 от този кралски декрет гласи:
„Членовете на семейството на гражданин на държава — членка на Европейския съюз, или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, посочени в член 2 от настоящия кралски декрет, които не са граждани на една от тези държави, могат да пребивават в Испания за срок, по-дълъг от три месеца, когато придружават този гражданин или се присъединяват към него, и са длъжни да поискат и да получат „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“.
10 Член 15, параграфи 1 и 5 от Кралския декрет гласи:
„1. Когато това се налага по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, по отношение на гражданите на държава — членка на Европейския съюз, или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по отношение на членовете на техните семейства може да се приеме всяка от следните мерки:
a) забрана за влизане на територията на страната включително ако заинтересованите представят документите по член 4 от този кралски декрет;
b) отказ за вписване в централния регистър на чужденците или отказ за издаване или подновяване на предвидените в този кралски декрет карти за пребиваване;
c) издаване на заповед за експулсиране или извеждане от територията на страната.
По отношение на граждани на държава — членка на Европейския съюз, или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по отношение на членовете на техните семейства, независимо от тяхното гражданство, които са придобили право на постоянно пребиваване в Испания, може да взема решение за експулсиране единствено ако са налице сериозни основания, свързани с обществения ред или обществената сигурност. Преди да бъде прието решение в този смисъл, се вземат предвид продължителността на пребиваване и социалната и културна интеграция на заинтересованото лице в Испания, неговата възраст, здравословно състояние, семейно и финансово положение и степента на неговите връзки със страната на произход.
[…]
5. При приемането на мярка по параграфи 1—4 се прилагат следните критерии:
a) тя следва да се приема в съответствие със законодателството относно обществения ред и обществената сигурност и с действащите подзаконови разпоредби в тази област;
b) тя може да се отменя служебно или по искане на страните, когато отпаднат основанията за приемането ѝ;
c) не се допуска приемането ѝ с икономически цели;
d) когато е приета по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, мярката трябва да се основава изключително на личното поведение на своя адресат, което във всички случаи следва да представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, засягаща някой от основните интереси на обществото, и което се преценява от компетентния орган въз основа на докладите на полицейските, данъчните или съдебните органи, които работят по преписката. Наличието на предишни осъждания само по себе си не е основание за приемането на такива мерки“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
11 Г‑н Pedro Francisco, който е гражданин на трета държава, е партньор на испанска гражданка. Съюзът им е вписан в регистъра на трайните партньорства в Каталуня (Испания). На 21 декември 2021 г. той подава до компетентния орган молба за издаване на карта за временно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза.
12 В хода на производството по молбата компетентният орган се обръща към Dirección General de Policía (Главна дирекция „Полиция“, Испания), която издава неблагоприятен доклад заради това, че на 3 юли 2020 г. г‑н Pedro Francisco е бил задържан като предполагаем извършител на престъпление против общественото здраве и заради принадлежност към престъпни организации и групи; полицията обаче не извършва справки, за да установи дали след задържането е било образувано наказателно производство. В доклада е отбелязано, че съгласно данните от бюрото за съдимост г‑н Pedro Francisco е неосъждан.
13 След като на 14 юни 2022 г. компетентният орган отхвърля молбата му за издаване на карта за временно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, г‑н Pedro Francisco подава жалба против това решение до Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 5 de Barcelona (Административен съд № 5 Барселона, Испания), който е запитващата юрисдикция.
14 Тази юрисдикция изразява съмнения дали при разглеждането на въпросната молба е от значение предишната полицейска регистрация на г‑н Pedro Francisco, а именно свързаната със задържането му, споменато в точка 12 от настоящото решение. Всъщност според посочената юрисдикция ограничаването на свободата на движение и пребиваване по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, в съответствие с член 27 от Директива 2004/38 трябва да е пропорционално и да се основава единствено на поведението на съответното лице, което трябва да представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, засягаща някой от основните интереси на обществото.
15 Запитващата юрисдикция обаче посочва, че предишната полицейска регистрация е свързана само с предположение за извършването на съответните деяния от заинтересования, а дали действително е така, трябва да се установи с доказателства, събрани по надлежния процесуален ред и преценени с акт на съда. Поради това според запитващата юрисдикция не може да се правят неблагоприятни изводи въз основа на факти, които не са доказани, а съответно и не може въз основа на такива факти да се стига до констатация за истинска заплаха.
16 Освен това тази юрисдикция намира, че ако все пак се приеме, че предишната полицейска регистрация може да е основание за подобен извод, с оглед на член 27 от Директива 2004/38 ще е необходимо компетентният орган изрично и подробно да посочи фактите, на които се опира регистрацията, и евентуално проведените във връзка с тях съдебни производства, за да потвърди, че не става въпрос само за предположения.
17 При тези условия Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 5 de Barcelona (Административен съд № 5 Барселона) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 27 от Директива 2004/38/ЕО да се тълкува в смисъл, че въз основа или на основание на полицейската регистрация може да се прецени дали личното поведение на заинтересованото лице представлява истинска заплаха, при положение че е цел на наказателното производство да се прецени дали наистина е налице такова поведение?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли с оглед на член 27 от Директивата административният орган да посочи изрично и подробно фактите, на които се основава полицейската регистрация, и проведените във връзка с тях производства, както и техния изход, за да потвърди, че не става въпрос само за предположения?“.
По преюдициалните въпроси
18 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентният национален орган да взема предвид минали задържания на съответното лице, за да прецени дали поведението на това лице представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, евентуално с условието да са изрично и подробно отчетени фактите, на които се опира задържането, както и евентуалните му съдебни последствия.
19 В самото начало следва да се отбележи, че спорът в главното производство се води поради отказа на компетентния орган да издаде на жалбоподателя в главното производство карта за временно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, при все че член 10, параграф 1 от Директивата предвижда в частност, че правото на пребиваване на членове на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка, се установява чрез издаването на документ, наричан „[к]арта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“.
20 Жалбоподателят е партньор на испанска гражданка и съюзът им е вписан в регистъра на трайните партньорства в Каталуня, поради което жалбоподателят трябва да се смята за „член на семейството на гражданин на Съюза“ по смисъла на член 2, точка 2, буква б) от Директивата.
21 Освен това, както изтъква Комисията, от информацията, с която разполага Съдът, не се установява испанската гражданка, на която той е партньор, да е упражнявала свободата си на движение в рамките на Съюза, поради което жалбоподателят в главното производство по принцип няма производно право на пребиваване нито по силата на Директива 2004/38, нито по силата на член 21 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2020 г., Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real (Съпруг(а) на гражданин на Съюза), C‑836/18, EU:C:2020:119, т. 29).
22 Съгласно член 267 ДФЕС обаче Съдът е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на Договорите и актовете на институциите на Съюза. В рамките на установеното с тази разпоредба сътрудничество между Съда и националните юрисдикции само националният съд е компетентен да прецени — предвид особеностите на конкретното дело — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом въпросите, поставени от националните юрисдикции, се отнасят до тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 26 октомври 2023 г., Lineas — Concessões de Transportes и др., C‑207/22, C‑267/22 и C‑290/22, EU:C:2023:810, т. 48 и цитираната съдебна практика).
23 Прилагайки тази съдебна практика, Съдът многократно е постановявал, че е компетентен да се произнася по преюдициални запитвания относно разпоредби на правото на Съюза в случаи, в които фактите по главното производство не попадат в приложното поле на правото на Съюза, но въпросните разпоредби са станали приложими по силата на националното право, в което уредбата на съответните непопадащи в обхвата на правото на Съюза правоотношения е съобразена с уредбата в правото на Съюза (решение от 26 октомври 2023 г., Lineas — Concessões de Transportes и др., C‑207/22, C‑267/22 и C‑290/22, EU:C:2023:810, т. 49 и цитираната съдебна практика).
24 Всъщност в подобни случаи е налице несъмнен интерес на Съюза от еднообразно тълкуване на възприетите въз основа на правото на Съюза разпоредби, за да се избегнат последващи различия в тълкуването (решение от 12 декември 2019 г., G. S. и V. G. (Заплаха за обществения ред), C‑381/18 и C‑382/18, EU:C:2019:1072, т. 42 и цитираната съдебна практика).
25 В това отношение запитващата юрисдикция пояснява, че член 15, параграф 5, буква d) от Кралски декрет 240/2007, който определя понятието „обществен ред“, вече установено в член 27 от Директива 2004/38, се тълкува от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) в светлината на практиката на Съда. Както обаче вече е отбелязвал Съдът, този кралски декрет — който транспонира посочената директива в испанския правен ред — се прилага не само по отношение на заявленията за събиране на семейството, които са подадени от гражданин на трета страна, член на семейството на упражнил свободата си на движение гражданин на Съюза, и които попадат в приложното поле на Директивата, но и, както приема в постоянната си практика Tribunal Supremo (Върховен съд), по отношение на заявленията за събиране на семейството, които са подадени от гражданин на трета страна, член на семейството на неупражнил свободата си на движение испански гражданин (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2020 г., Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real (Съпруг(а) на гражданин на Съюза), C‑836/18, EU:C:2020:119, т. 30).
26 В настоящия случай от информацията, с която разполага Съдът, личи, че що се отнася до спора в главното производство, както молбата за издаване на карта за временно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, така и отказът на компетентния орган са основани на разпоредбите на Кралски декрет 240/2007.
27 С оглед на тези предварителни уточнения е важно да се припомни, че правото на пребиваване в Съюза на гражданите на Съюза и членовете на семействата им не е безусловно, а може да бъде обвързвано с ограниченията и условията, предвидени в Договора за функционирането на ЕС и в разпоредбите, приети за неговото прилагане (решение от 13 юли 2017 г., E, C‑193/16, EU:C:2017:542, т. 16 и цитираната съдебна практика).
28 В това отношение ограниченията на посоченото право произтичат по-специално от член 27, параграф 1 от Директива 2004/38 — разпоредба, съгласно която държавите членки могат да вземат мерки, които ограничават свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза или членове на техните семейства, независимо от гражданството им, по-конкретно по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, но е забранено да се позовават на такива съображения за чисто икономически цели (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2017 г., E, C‑193/16, EU:C:2017:542, т. 17 и цитираната съдебна практика).
29 Съгласно постоянната съдебна практика, макар по същество държавите членки да са свободни да определят изискванията във връзка с обществения ред и обществената сигурност според националните си нужди, които могат да се различават в отделните държави членки и в различните периоди от време, все пак тези изисквания, доколкото са основание за дерогиране на основния принцип за свободното движение на лицата, трябва да се разбират строго и съответно не бива обхватът им да се определя едностранно от всяка от държавите членки, без контрол от страна на институциите на Съюза (решение от 2 май 2018 г., K. и H. F. (Право на пребиваване и твърдения за извършване на военни престъпления), C‑331/16 и C‑366/16, EU:C:2018:296, т. 40 и цитираната съдебна практика).
30 Съгласно член 27, параграф 2, първа алинея от Директива 2004/38 мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице.
31 Освен това член 27, параграф 2, втора алинея обвързва приемането на такива мерки с условието поведението на съответното лице да представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото.
32 Оттук следва, че съгласно член 27, параграф 1 от Директива 2004/38 мерките, обосновани от съображения за обществен ред или обществена сигурност, могат да се вземат само ако в съответствие с член 27, параграф 2 след преценка на отделния случай от страна на компетентните национални органи се установи, че личното поведение на съответното лице представлява понастоящем истинска и достатъчно сериозна заплаха, засягаща някой от основните интереси на обществото (вж. в този смисъл решение от 2 май 2018 г., K. и H. F. (Право на пребиваване и твърдения за извършване на военни престъпления), C‑331/16 и C‑366/16, EU:C:2018:296, т. 52 и цитираната съдебна практика).
33 В този контекст следва да се отбележи, че Съдът е постановил, че престъпленията или деянията, в които е обвинявано съответното лице, но които не са довели до осъждането му, каквото е миналото задържане на жалбоподателя в главното производство като предполагаем извършител на престъпления, могат да са релевантни обстоятелства за целите на приемането на мерки по съображения за обществен ред или обществена сигурност по смисъла на член 27, параграф 2 от Директива 2004/38, при условие че се вземат предвид в рамките на преценка на отделния случай, която отговаря на изискванията на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 2 май 2018 г., K. и H. F. (Право на пребиваване и твърдения за извършване на военни престъпления), C‑331/16 и C‑366/16, EU:C:2018:296, т. 53).
34 В това отношение следва да се уточни, че в съответствие с член 27, параграф 2, първа алинея, второ изречение от Директивата наличието на предишни осъждания не представлява само по себе си основание за предприемането на такива мерки. На още по-силно основание същото се отнася и за обстоятелства като обсъжданото в главното производство задържане. Затова, макар че компетентният национален орган може да взема предвид задържанията, самото наличие на такова задържане не би могло автоматично да обоснове приемането на посочените мерки.
35 Всъщност, щом няма влязла в сила осъдителна присъда, нито дори наказателно производство, въпросното задържане отразява само наличието на подозрения спрямо съответното лице, поради което е още по-необходима проверка, с която да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства за неговия случай (вж. в този смисъл решение от 2 май 2018 г., K. и H. F. (Право на пребиваване и твърдения за извършване на военни престъпления), C‑331/16 и C‑366/16, EU:C:2018:296, т. 54 и 55).
36 Нещо повече, да се констатира, че поведението на задържано в миналото лице представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, засягаща някой от основните интереси на обществото, е възможно само при наличието на непротиворечиви, обективни и точни данни, които да позволяват да се потвърди състоятелността на свързаните с това задържане подозрения спрямо лицето.
37 В този смисъл, когато се извършва общата преценка на личното поведение на съответното лице, за да се определи дали това поведение представлява подобна заплаха, следва да се отчитат обстоятелствата, на които се основава задържането, и по-конкретно естеството и тежестта на престъпленията или деянията, в извършването на които е обвинено лицето, степента на индивидуалното му участие в тях и евентуалното наличие на основания за освобождаването му от наказателна отговорност. При тази обща преценка трябва също така да се взема предвид времето, изминало от предполагаемото извършване на тези престъпления или деяния, както и последващото поведение на посоченото лице (вж. в този смисъл решение от 2 май 2018 г., K. и H. F. (Право на пребиваване и твърдения за извършване на военни престъпления), C‑331/16 и C‑366/16, EU:C:2018:296, т. 66).
38 Оттук следва, че компетентният национален орган може да взема предвид минали задържания на съответното лице, стига да извършва своя обща преценка на личното му поведение в съответствие с член 27, параграф 2 от Директива 2004/38. Във връзка с това, от една страна, посоченият орган трябва най-малкото да отчете изрично и подробно фактите, на които се опира задържането, а от друга страна, трябва да вземе предвид дали има образувани съдебни производства, или не, и ако има — какъв е изходът им.
39 Това тълкуване впрочем намира потвърждение в член 30 от Директивата, в който параграф 1 предвижда, че заинтересованите лица се уведомяват писмено за всяко решение, взето съгласно член 27, параграф 1, по такъв начин, че да могат да разберат съдържанието му и последствията му за тях, а параграф 2 уточнява, че заинтересованите лица се информират точно и изчерпателно за съображенията, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, на които се основава взетото в техния случай решение, освен ако това не противоречи на интересите на държавната сигурност, обстоятелство, което видимо не е релевантно за случая в главното производство предвид информацията, с която разполага Съдът.
40 Освен това следва да се припомни, че при преценката си компетентният национален орган трябва да има предвид и обстоятелството, че както следва от член 27, параграф 2 от Директивата и постоянната практика на Съда, дадена мярка, ограничаваща правото на свободно движение и пребиваване на гражданин на Съюза или член на неговото семейство, може да бъде оправдана само ако зачита принципа на пропорционалност, което предполага да се определи дали тази мярка е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане. Подобна преценка предполага да се претегли, от една страна, заплахата, която представлява личното поведение на съответното лице за основните интереси на приемащото общество, и от друга страна, защитата на правата, които гражданите на Съюза и членовете на техните семейства черпят от Директивата. В рамките на тази преценка трябва да се вземат предвид основните права, за чието спазване следи Съдът, и особено правото на зачитане на личния и семейния живот, прогласено в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (вж. в този смисъл решение от 2 май 2018 г., K. и H. F. (Право на пребиваване и твърдения за извършване на военни престъпления), C‑331/16 и C‑366/16, EU:C:2018:296, т. 61—63 и цитираната съдебна практика).
41 По изложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска компетентният национален орган да взема предвид минали задържания на съответното лице, за да прецени дали поведението на това лице представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, стига при общата преценка на това поведение да се отчитат изрично и подробно фактите, на които се опира задържането, както и евентуалните му съдебни последствия.
По съдебните разноски
42 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
Член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска компетентният национален орган да взема предвид минали задържания на съответното лице, за да прецени дали поведението на това лице представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, стига при общата преценка на това поведение да се отчитат изрично и подробно фактите, на които се опира задържането, както и евентуалните му съдебни последствия.
Подписи