РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)

14 декември 2022 година(*)

„Субсидии — Внос на биодизел с произход от Индонезия — Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2092 — Окончателно изравнително мито — Член 3, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2016/1037 — Финансово участие — Член 3, параграф 2 от Регламент 2016/1037 — Полза — Член 7, параграф 1, буква a) от Регламент 2016/1037 — Изчисляване на размера на подлежащата на изравняване субсидия — Член 3, параграф 1, буква a), подточка iv) и параграф 2 от Регламент 2016/1037 — Действие, изразяващо се в „упълномощаване или възлагане“ на частен орган да изпълнява функция, съставляваща финансово участие, или в „разпореждане“ да направи това — По-ниско от адекватното възнаграждение — Подкрепа за доходите или за цените — Член 28, параграф 5 от Регламент 2016/1037 — Използване на наличните данни — Член 3, параграф 2 и член 6, буква г) от Регламент 2016/1037 — Полза — Член 8, параграф 8 от Регламент 2016/1037 — Опасност от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза — Член 8, параграфи 5 и 6 от Регламент 2016/1037 — Причинно-следствена връзка — Анализ на възможността да се възлага отговорност — Анализ на невъзможността да се възлага отговорност“

По дело T‑111/20,

PT Wilmar Bioenergi Indonesia, установено в Медан (Индонезия),

PT Wilmar Nabati Indonesia, установено в Медан,

PT Multi Nabati Sulawesi, установено в Северен Сулавези (Индонезия),

представлявани от P. Vander Schueren и T. Martin-Brieu, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват P. Kienapfel, G. Luengo и P. Němečková, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

European Biodiesel Board (EBB), установен в Брюксел (Белгия), представляван от M.‑S. Dibling и L. Amiel, адвокати,

встъпила страна,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),

състоящ се при разискванията от S. Gervasoni (докладчик), председател, L. Madise, P. Nihoul, R. Frendo и M. J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,

секретар: I. Kurme, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството

и в съдебното заседание от 13 януари 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, PT Wilmar Bioenergi Indonesia, PT Wilmar Nabati Indonesia и PT Multi Nabati Sulawesi, искат отмяната на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2092 на Комисията от 28 ноември 2019 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Индонезия (ОВ L 317, 2019 г., стр. 42, наричан по-нататък „обжалваният регламент“), в частта, която се отнася до тях.

 Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателите са индонезийски дружества, които произвеждат и изнасят биодизел.

3        На 19 ноември 2013 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия (ОВ L 315, 2013 г., стр. 2), който налага окончателно антидъмпингово мито на жалбоподателите.

4        На 25 ноември 2013 г. Европейската комисия приема Регламент (ЕС) № 1198/2013 за прекратяване на антисубсидийната процедура по отношение на вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 330/2013 за въвеждане на регистрационен режим за този внос (ОВ L 315, 2013 г., стр. 67).

5        На 15 септември 2016 г. Общият съд отменя членове 1 и 2 от Регламент за изпълнение № 1194/2013 в частта, която се отнася до първите двама жалбоподатели (решение от 15 септември 2016 г., PT Wilmar Bioenergi Indonesia и PT Wilmar Nabati Indonesia/Съвет, T‑139/14, непубликувано, EU:T:2016:499).

6        На 25 януари 2018 г. по искане на Република Индонезия специалната група на Световната търговска организация (СТО) публикува доклад за антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение № 1194/2013 върху вноса на биодизел от Индонезия (доклад на специалната група на СТО, озаглавен „Европейски съюз — Антидъмпингови мерки върху биодизела с произход от Индонезия“, приет на 25 януари 2018 г. (WT/DS 480/R). Специалната група на СТО стига до извода, че Европейският съюз е действал по начин, несъвместим с редица разпоредби от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) и Споразумението за прилагане на член VI от ГАТТ (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112), съдържащи се в приложение 1А към Споразумението за създаване на СТО (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5).

7        На 22 октомври 2018 г. European Biodiesel Board (EBB) сезира Комисията с жалба в съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 55), изменен с Регламент (ЕС) 2018/825 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година (ОВ L 143, 2018 г., стр. 1) (наричан по-нататък „основният регламент“). Според жалбата вносът на биодизел с произход от Индонезия е бил субсидиран и по този начин е причинил вреда на промишлеността на Съюза.

8        С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 6 декември 2018 г. (ОВ C 439, 2018 г., стр. 16), Комисията започва антисубсидийна процедура във връзка с вноса на биодизел с произход от Индонезия.

9        Разследваният продукт са „моноалкилови естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени чрез синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, известни като „биодизел“, в чист вид или включени в смес, с произход от Индонезия“.

10      Биодизелът, произвеждан в Индонезия, е основно палмов метилов естер (наричан по-нататък „ПМЕ“), който се получава от сурово палмово масло (наричан по-нататък „CПМ“). За разлика от него, произвежданият в Съюза биодизел е основно метилов естер от семена на рапица (рапичен метилов естер, наричан по-нататък „РМЕ“), но също и от други изходни суровини, включително СПМ.

11      Както ПМЕ, така и РМЕ принадлежат към категорията на моноалкиловите естери на мастни киселини. Терминът „естер“ се отнася до трансестерификацията на растителни масла, а именно смесването на маслото с алкохол, при което се получава биодизел, а като страничен продукт - глицерин. Прилагателното „метилов“ се отнася до метанола, който е най-често използваният в този процес алкохол. Моноалкиловите естери на мастни киселини са известни също като „метилови естери на мастни киселини“ (наричани по-нататък „FAME“). Въпреки че ПME и РME са моноалкилови естери на мастни киселини, техните физични и химични свойства отчасти се различават, и в частност те имат различна гранична температура на филтруемост през студен филтър (наричана по-нататък „CFPP“). CFPP е температурата, при която горивото причинява запушване на горивния филтър вследствие на това, че някои горивни компоненти са започнали да кристализират или да замръзват. За РME температурата CFPP може да бъде — 14 °C, докато за ПME тя е около 13 °C. На пазара биодизелът с определена CFPP често се описва като „FAMEX“, например „FAME0“ или „FAME5“.

12      Разследването относно субсидирането и вредата обхваща периода от 1 октомври 2017 г. до 30 септември 2018 г. (наричан по-нататък „разследваният период“). Анализът на тенденциите, полезни за определянето на вредата, обхваща периода от 1 януари 2015 г. до края на разследвания период. При необходимост Комисията е разглеждала и данни, последващи разследвания период.

13      С писмо от 25 януари 2019 г. PT Wilmar Bioenergi Indonesia предоставя отговори на антисубсидийния въпросник, изпратен му от Комисията на 19 декември 2018 г. От 18 до 21 март 2019 г. Комисията извършва проверки на място в помещенията на жалбоподателите в Индонезия.

14      Успоредно с това жалбоподателите изразяват следните становища: на 17 януари 2019 г. — по жалбата, на 14 февруари 2019 г. — по данните, предоставени от EBB и производителите на биодизел от Съюза, включени в извадката, и по твърденията за заплаха от вреда; на 14 февруари 2019 г. — по приложимостта на изравнителните мерки към предполагаемите схеми за субсидиране, и на 19 юни 2019 г. — по твърденията за опасност от вреда, изложени в становището на EBB от 29 април 2019 г., и по заявлението на EBB за регистрация на вноса.

15      На 12 август 2019 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1344 за налагане на временно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Индонезия (ОВ L 212, 2019 г., стр. 1, наричан по-нататък „временният регламент“). Временното изравнително мито, приложимо към PT Wilmar Bioenergi Indonesia и PT Wilmar Nabati Indonesia, е 15,7 %. Временното изравнително мито, приложимо за „[в]сички други дружества“ извън изрично посочените в член 1 от временния регламент, е 18 %.

16      На 13 август 2019 г. Комисията съобщава на жалбоподателите основните факти и съображения, въз основа на които е приела временния регламент.

17      На 28 август 2019 г. жалбоподателите представят своите становища по временния регламент и по съществените факти и съображения, въз основа на които е приет.

18      На 4 октомври 2019 г. Комисията оповестява съществените факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателни изравнителни мерки върху биодизела с произход от Индонезия. Жалбоподателите представят своите становища по тях на 14 октомври 2019 г.

19      След приключване на антисубсидийната процедура Комисията приема обжалвания регламент, с който потвърждава заключенията, направени във временния регламент. Тя приема, че индонезийското правителство е подкрепило производството на биодизел чрез субсидии по смисъла на член 3, параграф 1 от основния регламент. Комисията отбелязва, че тази подкрепа е осъществявана чрез определени програми. Става въпрос по-конкретно за това, че Фондът за плантациите за палмово масло, който е публичен орган, изплаща на производителите на биодизел, доставили биодизел на дружества, определени като „лица за петролни горива“, разликата между референтната цена за минерално дизелово гориво, заплащана от тези предприятия, и референтната цена за биодизела, определена от министъра на енергетиката и минералните ресурси. Комисията установява и че индонезийското правителство е упълномощило или възложило на производителите на СПМ — суровина, която производителите на биодизел купуват, за да я преработят в биодизел — да доставят тази суровина срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, или им е разпоредило да го правят, включително чрез ограничения на износа и ценови контрол чрез държавната група предприятия PT Perkebunan Nusantara (наричана по-нататък „PTPN“).

20      Окончателното изравнително мито, приложимо за PT Wilmar Bioenergi Indonesia и PT Wilmar Nabati Indonesia, е 15,7 %. Окончателното изравнително мито, приложимо за „[в]сички други дружества“ извън изрично споменатите в член 1 от обжалвания регламент, е 18 %.

 Искания на страните

21      Жалбоподателите искат от Общия съд:

–        да отмени обжалвания регламент в частта, която се отнася до тях,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

22      Комисията, подкрепена от EBB, иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима в частта, която се отнася до PT Multi Nabati Sulawesi,

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

23      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите по същество изтъкват четири основания, изведени:

–        първото: от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), параграф 1, буква a), подточка i) и параграф 2 и на член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент и от явни грешки в преценката, които Комисията е допуснала, като е приела, че плащанията, получени от Фонда за плантациите за палмово масло, представляват подлежаща на изравняване субсидия, и като не е адаптирала ползата, която се твърди, че жалбоподателите са получили, за да се вземат предвид предоставените отстъпки, както и транспортните и кредитните разходи, направени за получаване на твърдените субсидии,

–        второто: от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), подточка iv), параграф 1, буква б) и параграф 2, член 6, буква г) и член 28, параграф 5 от основния регламент и от явни грешки в преценката, които Комисията е допуснала, като е приела наличието на подкрепа от публичните органи за доставката на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение,

–        третото: от нарушение на член 8, параграф 8 от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е направила извод за наличието на опасност от съществена вреда за промишлеността на Съюза,

–        четвъртото: от нарушение на член 8, параграфи 5 и 6 от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е приела, че има опасност вносът от Индонезия да причини вреда на промишлеността на Съюза, и като е пренебрегнала въздействието на вноса от Аржентина.

 По първото основание, изведено от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), параграф 1, буква a), подточка i) и параграф 2, и на член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент, и от явни грешки в преценката, които Комисията е допуснала, като е приела, че извършените от Фонда за плантациите за палмово масло плащания представляват подлежаща на изравняване субсидия, и като не е адаптирала ползата, която се твърди, че жалбоподателите са получили, за да се вземат предвид предоставените отстъпки, както и транспортните и кредитните разходи, направени за получаване на твърдените субсидии

24      Първото основание се състои от четири части, които Комисията, подкрепена от EBB, оспорва.

 По първата част от първото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 1, буква a) от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е приела, че плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло представляват финансово участие на правителството или на публичен орган

25      В първата част жалбоподателите твърдят, че извършените от Фонда за плантациите за палмово масло плащания не представляват финансово участие на правителството или на публичен орган.

26      В самото начало следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда в областта на общата търговска политика, и най-вече на мерките за търговска защита, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите и политическите положения, които трябва да разглеждат (вж. решение от 18 октомври 2018 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет, C‑100/17 P, EU:C:2018:842, т. 63 и цитираната съдебна практика).

27      Широкото право на преценка на институциите на Съюза в областта на мерките за търговска защита включва и определянето на наличието на финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1 от основния регламент (вж. в този смисъл решение от 11 октомври 2012 г., Novatex/Съвет, T‑556/10, непубликувано, EU:T:2012:537, т. 34 и 35).

28      В това отношение следва да се подчертае, че според член 3 от основния регламент се счита, че съществува субсидия, ако са изпълнени посочените в параграфи 1 и 2 от него условия, а именно ако е налице „финансово участие“ от страна на правителството на държавата на произход или износ и ако по този начин е реализирана „полза“.

29      Целта на член 3, параграф 1, буква a) от основния регламент е да определи понятието „финансово участие“, така че от него да се изключат мерките на правителството, които не спадат към нито една от категориите, изброени в тази разпоредба. От тази гледна точка в член 3, параграф 1, буква а), подточки i)—iii) от основния регламент са изброени конкретни положения, при които трябва да се счете, че е налице финансово участие на правителството, а именно директното или непрякото прехвърляне на средства, нереализирането на държавни приходи и предоставянето на стоки или услуги или закупуването на стоки, докато член 3, параграф 1, буква a), подточка iv), второ тире предвижда, че упълномощаването от правителството на частен орган да изпълнява една или повече от изброените в подточки i), ii) и iii) типови функции или разпореждането да прави това е равнозначно на предоставянето от това правителство на финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 106).

30      При прочита на член 3, параграф 1, буква a) от основния регламент, и по-конкретно на формулировката „финансово участие от страна на правителството“, става ясно, че финансовото участие трябва да може да се вмени на правителството. Тази разпоредба обаче не съдържа никакво уточнение относно произхода на прехвърлените средства. Така член 3, параграф 1, буква a), подточка i) включва в понятието „финансово участие“ „правителствена практика“, която включва директно прехвърляне на средства, без да добавя изисквания относно произхода на тези средства. Фактът, че произходът на средствата не влияе върху квалифицирането на дадена правителствена практика като „финансово участие от страна на правителството“, личи ясно в хипотезата, предвидена в член 3, параграф 1, бука a), подточка iv), второ тире, където правителството „упълномощава или възлага“ на частен орган да изпълнява определени функции, като например директното прехвърляне на средства, или му разпорежда да прави това, без да уточнява какъв трябва да бъде произходът на използваните средства. От тези разпоредби следва, че понятието „финансово участие от страна на правителството“ обхваща всички парични средства, които правителството действително може да използва.

31      В настоящия случай от съображения 30—33 от обжалвания регламент следва, а и жалбоподателите не оспорват това, че Фондът за плантациите за палмово масло е публичен орган. Този орган се използва за подпомагане на закупуването на биодизел от образувания, определени от държавни органи, и възлага на агенция, Агенцията за управление на Фонда (наричана по-нататък „Агенцията за управление“), да събира таксите върху износа на съдържащи палмово масло продукти, които формират средствата на Фонда (съображения 41—43 от временния регламент).

32      От временния регламент е видно, че Фондът за субсидиране на биодизела, който е част от Фонда за плантациите за палмово масло, е създаден с Указ на президента № 61/2015 (съображение 40), и че на Агенцията за управление е възложена задачата да събира таксите върху износа на съдържащи палмово масло стоки, които формират средствата на Фонда за плантациите за палмово масло (съображения 41 и 42). Именно с член 1, параграф 4 от Указ на президента № 61/2015 индонезийските публични власти са предоставили на Агенцията за управление правото да използва таксите и данъците, наложени върху СПМ и производните му продукти, докато член 18, параграф 1 от Указ на президента № 66/2018 изрично предвижда, че „с употребата на средства от Фонда […] се цели покриване на разликата между ценовия индекс на пазара на дизел и ценовия индекс на пазара на биодизел“ (съображения 58 и 60). Така Агенцията за управление заплаща на производителите на биодизел разликата между тази референтна цена за дизел и референтната цена за биодизел със средства от Фондът за плантациите за палмово масло (съображение 47).

33      Първо, жалбоподателите твърдят, че произходът и видът на средствата, с които Агенцията за управление извършва плащанията към производителите на биодизел, а именно таксата върху износа, платима от производителите износители, е релевантна, за да се определи дали е налице финансово участие. Второ, таксата върху износа била изрично предназначена за финансиране на Фонда за плантациите за палмово масло и индонезийското правителство не е можело да я използва по друг начин. Трето, Фондът за плантациите за палмово масло бил финансиран чрез веригата за снабдяване със СПМ изцяло в полза на същата верига и следователно плащанията не предполагали никакъв разход за индонезийското правителство.

34      В това отношение следва да се припомни, както беше отбелязано в точка 30 по-горе, че член 3, параграф 1, буква a) от основания регламент не съдържа никакво уточнение относно произхода на прехвърляните средства и по този начин обхваща всички парични средства, които правителството действително може да използва.

35      Затова трябва да се отхвърли предложеното от жалбоподателите тълкуване на тази разпоредба, което взема предвид произхода на изплатените от правителството средства под формата на финансово участие и начините, по които това правителство може да се разпорежда с тях по силата на националната правна уредба. По-нататък, фактът, че средствата, с които Фондът за плантациите за палмово масло разполага, произхождат от таксата за износ, платена от производителите износители, не означава, че когато тези средства се изплащат на производителите на биодизел, за да се покрие разликата между ценовия индекс на пазара на дизел и ценовия индекс на пазара на биодизел, няма тежест за публичния орган, който ги изплаща.

36      Следва да се добави, на първо място, че този извод не се поставя под съмнение в решение от 14 юли 1988 г., Fediol/Комисия (188/85, EU:C:1988:400), на което се позовават жалбоподателите. По това дело, чийто предмет е жалба за отмяна на решение на Комисията, с което тя прекратява антисубсидийно производство, образувано по жалба на жалбоподателя, Съдът несъмнено е отхвърлил довода, че понятието за субсидия следва да се разбира в широк смисъл и че субсидия е налице, щом като всички предприети мерки имат за резултат да предоставят полза за получатели. В същото решение обаче Съдът постановява, че понятието за експортна субсидия, посочено в член 3 от Регламент (ЕИО) № 2176/84 на Съвета от 23 юли 1984 година относно защитата срещу дъмпингов или субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската икономическа общност (ОВ L 201, 1984 г., стр. 1), е замислено от законодателя на Съюза като задължително включващо финансова тежест, понесена пряко или косвено от публични образувания, и че понятието за тежест включва не само хипотезата, при която държавата извършва плащане на средства, но и тази, при която тя се отказва от събирането на данъчни вземания (решение от 14 юли 1988 г., Fediol/Комисия, 188/85, EU:C:1988:400, т. 12). Това решение, в което не се взема предвид произходът на използваните средства, не изключва възможността плащанията, които в настоящия случай Агенцията за управление извършва със средства, събирани от нея чрез таксата върху износа, да представляват финансова тежест, понесена пряко от публично образувание.

37      Второ, не може да се приеме доводът на жалбоподателите, изведен от доклада на Апелативния орган при Органа за уреждане на спорове на СТО, озаглавен „Съединени щати — мерки, засягащи търговията с големи граждански въздухоплавателни средства (втора жалба)“, приет на 12 март 2012 (WT/DS 353/AB/R, т. 617) (наричан по-нататък „докладът на Апелативния орган „Съединени щати — големи граждански въздухоплавателни средства (2.  жалба)“).

38      В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика даденото от този орган тълкуване на Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, съдържащо се в приложение 1А към Споразумението за създаване на СТО (ОВ L 336, 1994 г., стр. 156; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 166, наричано по-нататък „Споразумението за СИМ“), не може да обвърже Общия съд при преценка на валидността на обжалвания регламент (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 1 март 2005 г., Van Parys, C‑377/02, EU:C:2005:121, т. 54, от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 103, и от 19 май 2021 г., China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products и др./Комисия, T‑254/18, обжалвано, EU:T:2021:278, т. 419).

39      Същевременно Съдът подчертава и че принципът на общото международно право за спазване на договорните задължения (pacta sunt servanda), закрепен в член 26 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., изисква за целите на тълкуването и прилагането на Споразумението за СИМ съдът на Съюза да взема предвид тълкуването на различните разпоредби на това споразумение, прието от Органа за уреждане на спорове на СТО (вж. по аналогия решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 32, и заключението на генерален адвокат Pitruzzella по дело Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2021:533, т. 24, което Съдът е възприел по това дело; вж. по аналогия и решение от 6 октомври 2020 г., Комисия/Унгария (Висше образование), C‑66/18, EU:C:2020:792, т. 92). Така няма пречка Общият съд да се позове на него, стига да става въпрос за тълкуване на разпоредби от основния регламент, които съответстват на разпоредби от Споразумението за СИМ (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 103).

40      Във всички случаи точка 617 от доклада на Апелативния орган „Съединени щати — големи граждански въздухоплавателни средства (2-ра  жалба)“, на който жалбоподателите се позовават, уточнява, че „директното прехвърляне на средства обикновено включва финансиране, предоставено на получателя от правителството“. Трябва да се констатира, че в този доклад се прави извода, че финансовото участие се предоставя „обикновено […] от правителството“, но противно на поддържаното от жалбоподателите, не се поставят изисквания относно произхода на средствата, с които съответното правителство разполага.

41      Тъй като доводите на жалбоподателите са отхвърлени изцяло, първата част от първото основание следва да се отхвърли.

 По втората част от първото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), подточка i) от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, приемайки, че плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло представляват субсидии

42      Във втората част от първото основание жалбоподателите поддържат, че извършените от Фонда за плантациите за палмово масло плащания не представляват директно прехвърляне на средства под формата на субсидия, а плащане за закупуването на биодизел.

43      Следва да се припомни, както беше посочено в точки 29 и 30 по-горе, че член 3, параграф 1, буква a) от основния регламент изброява конкретни положения, които трябва да се считат за включващи финансово участие на правителството, по-конкретно директното или непрякото прехвърляне на средства, и че това финансово участие трябва да може да бъде вменено на правителството.

44      Освен това, за да се прецени дали директно прехвърляне на средства представлява полза, което е субсидия по смисъла на член 3 от основния регламент и може да обоснове налагането на изравнително мито, трябва да се вземе предвид липсата на възнаграждение или на равностойно възнаграждение от страна на предприятието, което получава прехвърлените средства.

45      В настоящия случай процедурата, квалифицирана от Комисията като „директно прехвърляне на средства“, е следната, съгласно съображения 45—50 от временния регламент (и съображение 37 от обжалвания регламент):

„(45)      По-конкретно, в член 9, алинея 1 от Указ на президента № 26/2016 се предвижда, че „[г]енералният директор на [Генерална дирекция за нова възобновяема енергия и икономия на енергия] определя т.нар. „лице за петролни горива“, което изпълнява обществените поръчки за закупуване на биодизел по смисъла на член 4 в рамките на финансирането от Агенцията за управление […] при спазване на политиката на нейния Управителен комитет“, а член 9, алинея 8 предвижда, че „[с] одобрението от министъра по смисъла на алинея 7 от негово име генералният директор на [Генерална дирекция за нова възобновяема енергия и икономия на енергия] определя: a) производителите на биодизел, които ще участват в обществените поръчки за закупуване на биодизел, и б) разпределението на количеството биодизел за всеки производител на биодизел“. […]

(46) Производителите на биодизел, които решат да участват и на които е разпределена квота по реда на този указ, имат задължението да продават месечните количества биодизел на лице за петролни горива. До момента индонезийското правителство е определило за лица за петролни горива следните дружества:

a) PT Pertamina (Pertamina) — дружество за нефт и газ, собственост на държавата, и

б) PT AKR Corporindo Tbk (AKR) — частно дружество за нефт и газ.

(47) Във [Фонда за плантациите за палмово масло] е предвиден специален механизъм за плащане, по който дружеството Pertamina (а за известни малки количества и дружеството AKR) плаща на производителите на биодизел референтната цена за дизел (вместо действителната цена за биодизел, която през разследвания период е по-висока), като Агенцията за управление заплаща на производителите на биодизел от [Фонда за плантациите за палмово масло] разликата между тази референтна цена за дизел и референтната цена за биодизел.

(48) Референтните цени за дизел и биодизел се определят от министъра на енергетиката и минералните ресурси […] по следния начин:

a) референтната цена за дизел се основава на цените, обявени от Platts Singapore за цените на петрола […], и производствените разходи за дизел в Индонезия.

б) […] референтната цена за биодизел се основава на цената на СПМ на вътрешния пазар, към която се добавят разходите за преработка […].

(49) По-конкретно, всички производители на биодизел — включително всички производители износители — издават фактура на Pertamina (или на AKR в зависимост от случая) за количеството биодизел, което купувачът трябва да използва съгласно задължението за смесване [според което за редица приложения, като например за обществения транспорт, операторите имат законово задължение да използват като гориво смес от минерално дизелово гориво и биодизел, която съдържа най-малко 20 % биодизел], като Pertamina (или AKR) заплаща на производителя референтната цена за дизел за този период. […]

(50) За да получат възстановяване на ценовата разлика между цените, платени от Pertemina и AKR (въз основа на референтната цена за дизел), и референтната цена за биодизел, после производителите на биодизел изпращат допълнителна фактура за същото количество на Агенцията за управление, като прилагат списък от документи. След като получи фактурата и провери съдържащите се в нея елементи, Агенцията за управление плаща на съответния производител на биодизел разликата между референтната цена за дизел (платена от Pertamina или AKR, според случая) и референтната цена за биодизел, определена за този период“.

46      На първо място, жалбоподателите твърдят, че Комисията неправилно е определила плащанията, извършени от Фонда за плантациите за палмово масло, като директно прехвърляне на средства, а не като плащания, извършени с цел закупуване на биодизел. Първо, те поддържат, че системата за плащане от Фонда за плантациите за палмово масло включва реципрочни задължения от страна на индонезийското правителство и на производителите на биодизел, а именно продажбата на биодизел на определена цена. В този смисъл следва да се вземе предвид наличието на предварителни договори между жалбоподателите и Фонда за плантациите за палмово масло, както и фактът, че по тези договори първите са издавали на втория фактури, за да получат плащанията. При определяне на естеството на разглежданото по делото участие е трябвало да се вземе предвид естеството на Фонда за плантациите за палмово масло, чиято цел е да подпомага закупуването и използването на биодизел за изпълнение на изискването, въведено от индонезийското правителство, за смесване на биодизел. Второ, повечето покупки на биодизел от жалбоподателите са извършени от PT Pertamina (наричано по-нататък „Pertamina“) — публичен орган, който е част от индонезийските публични власти. Трето, въз основа на тези елементи жалбоподателите поддържат, че Комисията е трябвало да квалифицира извършените от Фонда за плантациите за палмово масло плащания като част от покупката на стоки по смисъла на член 3, параграф 1, буква a), подточка iii) от основния регламент.

47      В това отношение трябва да се отбележи, че в съображение 38 от обжалвания регламент Комисията е установила, че „плащанията на [Фонда за плантациите за палмово масло] в полза на производителите на биодизел не могат да се определят като дължими плащания по договор за покупка между индонезийското правителство и производителите на биодизел, а представляват директно прехвърляне на средства“.

48      От фактическия контекст в конкретния случай, както е описан в съображения 45—50 от временния регламент и в съображение 37 от обжалвания регламент (вж. т. 45 по-горе), и който не се оспорва от жалбоподателите, произтича, че в контекста на системата, създадена с Указ на президента № 26/2016, Агенцията за управление не участва в сделката между производителите на биодизел и Pertamina и PT AKR Corporindo Tbk (наричано по-нататък „AKR“). Всъщност генералният директор на Генералната дирекция за нова възобновяема енергия и икономия на енергия е този, който определя, първо, лицата, на които е възложено закупуването на биодизел (в изпълнение на политиката, определена от управителния комитет на Агенцията за управление), и второ, от името на министъра, производителите на биодизел, които участват в обществените поръчки за биодизел, както и количеството биодизел, определено за всеки производител. Референтните цени за дизела и за биодизела се определят от министъра на енергетиката и минералните ресурси. След това всеки производител издава фактури на Pertamina или на AKR за количеството биодизел, което тези предприятия са длъжни да използват по силата на задължението за смесване, и последните заплащат на производителя референтната цена за дизел. Едва след приключването на тази сделка производителите на биодизел изпращат на Агенцията за управление допълнителна фактура за същото количество биодизел, за да получат плащане на разликата между референтната цена за дизела и референтната цена за биодизела, заедно с копие от решението на Генералната дирекция за нова възобновяема енергия и икономия на енергия, с което се удостоверява, че са получили разрешение за участие на пазарите на биодизел и се посочват съответните разпределени квоти за биодизел, копие от договора за покупка на биодизел, сключен с Pertamina или AKR, удостоверение, подписано от Pertamina или AKR и от съответния производител на биодизел, подпечатано от индонезийското правителство и включващо информация за мястото на доставка, количеството и вида на биодизела и размера на транспортните разходи, както и копие от споразумението между Агенцията за управление и съответния производител на биодизел.

49      По-нататък, в съображения 67 и 69 от обжалвания регламент Комисията също така счита, че референтната цена за биодизел, заплатена на независимите доставчици, не отразява търсенето и предлагането при нормални пазарни условия, без намеса от страна на правителството, и че размерът на разходите за преработка, изчислен от индонезийското правителство като част от формулата, използвана за изчисляване на референтната цена за биодизел, е прекомерно голям. Без да допусне явна грешка в преценката, в съображение 68 от обжалвания регламент Комисията извежда от това положение, че без тези плащания цените на биодизела в Индонезия биха били по-ниски. При положение че са изчислени въз основа на референтна цена за биодизел, която не е резултат от нормални пазарни условия, плащанията, извършени от Агенцията за управление към производителите на биодизел, не могат да се разглеждат като ценова добавка, която производителите биха имали право да получат в замяна на доставките си за Pertamina или AKR.

50      Въз основа на тези фактически обстоятелства, като се има предвид широката свобода на преценка, предоставена ѝ с посочената в точка 27 по-горе съдебна практика, що се отнася до определянето на наличието на финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1 от основния регламент и на полза по смисъла на параграф 2 от същата разпоредба, без да допусне явна грешка в преценката, Комисията приема в съображение 37 от обжалвания регламент, че средствата, отпуснати от Фонда за плантациите за палмово масло, „не са [били] част от възмезден договор (например закупуване на биодизел от правителството в замяна на цена)“. Всъщност от изложението на фактите не става ясно дали Фондът за плантациите за палмово масло е участвал в сделката между производителите на биодизел и „лицата за петролни горива“, а именно Pertamina и AKR, нито дали посоченият фонд е получавал някаква насрещна престация за плащанията, които е извършвал. Следователно естеството на сделката, което жалбоподателите подчертават в съдебното заседание, не позволява да се направи извод, че извършените от посочения фонд плащания са били част от схема за реципрочни задължения.

51      Този извод не би могъл да се постави под съмнение поради естеството на Фонда за плантациите за палмово масло, чиято цел според жалбоподателите е да подпомага закупуването и използването на биодизел за изпълнение на въведеното от индонезийското правителство изискване за смесване на биодизел. Всъщност в настоящия случай Комисията правилно е взела предвид в съображения 56—61 от временния регламент и в съображение 30 от обжалвания регламент естеството и предназначението на посочения фонд, за да квалифицира извършваните от него плащания като „финансово участие“.

52      Освен това този извод не може да бъде поставен под съмнение и с това, че жалбоподателите се позовават на точки 616 и 617 от доклада на Апелативния орган „Съединени щати — големи граждански въздухоплавателни средства (2-ра  жалба)“, в който се посочва, че „при подобна сделка [„дарение“] паричните средства или тяхната равностойност се предоставят на получателя обикновено без никакво задължение или очакване да се даде нещо в замяна на дарителя“, че „директното прехвърляне на средства обикновено включва държавно финансиране на получателя“ и че „[в] някои случаи, като например при дарението, прехвърлянето на средства не включва реципрочно задължение от страна на получателя“[неофициален превод].

53      В това отношение следва да се припомни най-напред, че съгласно съдебната практика даденото от този орган тълкуване на Споразумението за СИМ не може да обвърже Общия съд при преценка на валидността на обжалвания регламент (вж. т. 38 и 39 по-горе).

54      При прочита на цитирания от жалбоподателите откъс впрочем става ясно, че понятието за директно прехвърляне на средства „обикновено“ включва „държавно“ финансиране и че в случай на „дарение“ „прехвърлянето на средства не води до реципрочно задължение“ и се извършва „обикновено, без от [получателя] да се изисква или очаква да даде нещо в замяна на дарителя“.

55      Що се отнася до доводите на жалбоподателите, изложени в точка 46 по-горе, първо, видно от точки 48 и 49 по-горе, плащанията, извършени от Агенцията за управление към производителите на биодизел, при положение че са изчислени въз основа на референтна цена за биодизел, която не е резултат от нормални пазарни условия, не могат да се разглеждат като ценова добавка, която производителите имат право да получат в замяна на доставките си за Pertamina или AKR. Поради това този довод на жалбоподателите следва да бъде отхвърлен.

56      Второ, следва да се отбележи, че според съображение 46 от временния регламент Pertamina е собственост на индонезийската държава. Дори да се приеме, че, обратно на констатациите на Комисията в съображения 48 и 49 от обжалвания регламент, Pertamina е публичен орган, той е отделен от Фонда за плантациите за палмово масло и от Агенцията за управление и няма данни Pertamina да е действало като купувач на биодизел заедно с Фонда за плантациите за палмово масло, както поддържат жалбоподателите. Всъщност, както правилно подчертава Комисията, Pertamina не е агенция, на която правителството възлага изпълнението само на определени функции, а дружество за нефт и газ, което изпълнява същите функции като AKR, частно дружество за нефт и газ, както става ясно от съображение 46 от временния регламент и от съображение 55 от обжалвания регламент — обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателите.

57      С оглед на гореизложените съображения следва да се отбележи, че дори ако твърденията на жалбоподателите, че Pertamina е публичен орган, са верни, подобна грешка от страна на Комисията обосновава отмяната на обжалвания регламент само ако може да постави под въпрос неговата законосъобразност, като обезсили целия анализ относно наличието на субсидия (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 25 октомври 2011 г., Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Съвет, T‑192/08, EU:T:2011:619, т. 119), което в настоящия случай не е така.

58      Трето, фактът, че въпросните плащания не могат да бъдат квалифицирани като насрещна престация за закупуването на биодизел, означава, че разглежданата в случая сделка не може да бъде квалифицирана като „закупуване“ на стоки от страна на индонезийското правителство и следователно да попадне в приложното поле на член 3, параграф 1, буква a), подточка iii) от основния регламент. Поради това доводите на жалбоподателите в тази насока трябва да бъдат отхвърлени.

59      На второ място, жалбоподателите излагат редица доводи, с които искат да установят, че макар Общият съд да счита, че Pertamina не е публичен орган, дружеството все пак е „упълномощено“ или му е „възложено“ или „разпоредено“ от индонезийското правителство да закупува биодизел, а производителите на биодизел са „упълномощени“ или им е „възложено“ или „разпоредено“ да го продават по смисъла на член 3, параграф 1, буква a), подточка iv) от основния регламент.

60      В това отношение трябва да се отбележи, че Комисията счита за „директно прехвърляне на средства“ не плащането от Pertamina на референтната цена за дизел като насрещна престация за закупуването на биодизел, нито продажбата на биодизел от производителите на биодизел, а плащането от Агенцията за управление, която е публичен орган, към съответния производител на биодизел, на разликата между референтната цена за дизела и референтната цена за биодизела, определена за въпросния период. При това положение член 3, параграф 1, буква a), подточка iv) от основния регламент, който се отнася до поведението на частни образувания (вж. т. 111 и 116 по-долу), е неприложим.

61      Вследствие на това втората част от първото основание трябва да бъде отхвърлена изцяло.

 По третата част от първото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 2 от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е приела, че плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло предоставят полза

62      В третата част жалбоподателите твърдят, че извършваните от Фонда за плантациите за палмово масло плащания не предоставят полза на производителите на биодизел.

63      В това отношение е важно да се отбележи, че член 3 от основния регламент предвижда, че се счита, че съществува субсидия, ако е налице „финансово участие“ или „подпомагане на доходите или ценова подкрепа“ от страна на правителството и ако по този начин се реализира „полза“. Членове 6 и 7 от посочения регламент уточняват условията за изчисляване на „ползата“ за получателя. Съгласно съдебната практика полза за получателя е налице, когато той се намира в по-добро положение от това, в което би бил, ако нямаше схема за субсидии. Освен това член 3, параграфи 1 и 2 от основния регламент предвижда, че се счита, че съществува субсидия за производителя износител само в случаите, когато финансовото участие на правителството предоставя действителна полза на този производител износител (вж. в този смисъл решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 195 и 210).

64      С първото си оплакване жалбоподателите поддържат, че Комисията се е основала на явно погрешен съпоставителен сценарий, когато е заключила, че ако не съществуваха Фондът за плантациите за палмово масло и неговите плащания, производителите на биодизел не биха могли да продават продукта си на индонезийския пазар, и че цените на биодизела биха били по-ниски. При липсата на Фонд за плантациите за палмово масло задължението за смесване щеше все пак да съществува и от операторите, които се занимават със смесването на биодизел, щеше да се изисква да купуват биодизел, за да изпълнят това задължение, а производителите на биодизел щяха да начисляват същата цена като тази, която биха получили на световния пазар.

65      В случая Комисията в съображение 65 от обжалвания регламент е направила извода, че правилният съпоставителен сценарий не е този, при който ако Фондът за плантациите за палмово масло не съществува, операторите, които се занимават със смесването на биодизел, биха платили референтната цена за биодизел. Според Комисията без задължението за смесване, без Фонда за плантациите за палмово масло и неговите плащания, операторите, които се занимават със смесването на биодизел, изобщо не биха имали стимул да купуват биодизел, а производителите на биодизел не биха получили определената от индонезийското правителство добавка, съответстваща на разликата между референтната цена за дизела и референтната цена за биодизела.

66      От временния регламент е видно, че задължението за смесване е въведено с Указ № 12/2015 на Министерството на енергетиката и минералните ресурси (съображение 189). През същата 2015 г. с Указ на президента № 61/2015 (съображение 40) е създаден Фондът за субсидиране на биодизела, който е част от Фонда за плантациите за палмово масло, и на Агенцията за управление е възложена задачата да събира таксите върху износа на продуктите от палмово масло, които формират средствата на Фонда за плантациите за палмово масло (съображения 41 и 42). Със същата разпоредба (член 1, параграф 4 от Указ на президента № 61/2015) индонезийските публични власти предоставят на Агенцията за управление правото да използва експортните такси и данъци, наложени върху СПМ и производните му продукти, и налага задължението за закупуване и използване на биодизел (съображение 60). Средствата, с които на производителите на биодизел се изплаща разликата между референтната цена за дизел и тази за биодизел, са от средствата, отпуснати по този начин на Агенцията за управление.

67      Изглежда, че прилагането на задължението за смесване в системата, разработена от индонезийското правителство, зависи от средствата, с които разполага Агенцията за управление. Това е сложна схема, създадена от индонезийското правителство с цел подпомагане на закупуването на биодизел от субектите, определени от държавните органи, както е видно от укази на президента № 24/2016 и № 26/2016 (съображение 44 от временния регламент). Следователно сценарият, при който задължението за смесване съществува без финансиране от страна на Агенцията за управление, е чисто хипотетичен и Комисията не може да бъде критикувана за това, че не е основала анализа си на него.

68      При това положение, като е разгледала тази схема като едно цяло за целите на определяне на наличието на полза, Комисията не е допуснала явна грешка в преценката по смисъла на посочената в точки 26 и 27 по-горе съдебна практика, която се прилага и за определяне на наличието на полза за получателя на субсидия.

69      С второто си оплакване жалбоподателите поддържат, че Комисията неправилно е приела, че без Фонда за плантациите за палмово масло референтната цена за биодизела би била по-ниска.

70      В самото начало трябва да се отхвърли доводът на Комисията, че това оплакване на жалбоподателите е неотносимо. Вярно е, че в писмените си изявления, а и в съдебното заседание Комисията правилно подчертава, че член 3, параграф 2 от основния регламент не изисква да се изчислява точно размерът на ползата, а по-скоро да се определи дали такава съществува. Изчисляването на ползата е уредено в членове 6 и 7 от основния регламент. Въпреки това фактът, че референтната цена за биодизела е по-висока от тази, която би се получила при пазарни условия, без да е необходимо на този етап от анализа да се прави точна количествена оценка, е един от аспектите на системата за плащания от Фонда за плантациите за палмово масло, които са в подкрепа на извода, че такава полза съществува. Фактът, че размерът на плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло евентуално би могъл да се вземе предвид и при изчисляване на ползата, предоставена на получателя, не означава, че той a priori е без значение за установяване на наличието на такава полза.

71      Следователно доводът на жалбоподателите е относим.

72      В случая съображение 69 от обжалвания регламент гласи следното:

„По-специално, Комисията отбеляза, че референтните цени, използвани от индонезийското правителство за определяне на размера на отпуснатите от [Фонда за плантациите за палмово масло] безвъзмездни средства, не [бяха] показателни за пазарна цена, тъй като формулата за тяхното изчисляване не се основава на неизкривена пазарна реалност. Това е така, защото от една страна целият пазар, нагоре и надолу по веригата, е изкривен и следователно не може да бъде представителен за нормални, конкурентни пазарни условия. От друга страна, Комисията прецени, че размерът на разходите за преработка, изчислен от индонезийското правителство като част от формулата, използвана за изчисляване на референтната цена за биодизел (средната цена на СПМ на вътрешния пазар, към която се добавя такса за преработка от 100 щатски долара/тон), е прекомерно голям. Комисията провери действителните разходи за преработка на някои от производителите износители и отбеляза, че изчислението на индонезийското правителство преувеличава тези разходи. Действителните разходи за преработка възлизат средно на стойност от 60 до 80 щатски долара/тон през разследвания период“.

73      Така от съображение 69 от обжалвания регламент следва, че Комисията е взела предвид два елемента, за да стигне до извода, че е налице полза. Първо, тя е приела, че целият индонезийски пазар, нагоре и надолу по веригата, е изкривен и не може да бъде представителен за нормални, конкурентни пазарни условия, и второ, преценила е, че размерът на разходите за преработка, а именно 100 щатски долара/тон, използван във формулата за определяне на референтната цена за биодизел, е прекомерно голям спрямо действителните разходи на някои от проверените производители износители.

74      На първо място, жалбоподателите поддържат, че референтната цена за биодизел не е защитила производителите на биодизел от колебанията на пазара, тъй като тя се е движела в съответствие с котировките „разходи, застраховка, навло“ (CAF) на СПМ в Ротердам (Нидерландия).

75      В това отношение следва да се отбележи, че фактът, че индонезийската референтна цена за биодизела се е движела в съответствие с котировките CAF на СПМ в Ротердам — ако приемем, че това е вярно — не означава, че тя представлява пазарна цена. Всъщност, както правилно подчертава Комисията, фактът, че референтната цена за биодизел следва колебанията на други международни цени, не променя обстоятелството, че тази референтна цена е определена въз основа на цената на СПМ на вътрешния пазар (вж. съображение 48 от временния регламент), върху която индонезийското правителство е оказало влияние (вж. т. 150 по-долу). По-нататък, цената CAF на СПМ в Ротердам вече включва цената на транспорта и на застраховката, което не е така за продукта, продаван на вътрешния пазар. Поради това доводът на жалбоподателите сам по себе си не може да доведе до отмяна на констатациите на Комисията.

76      На второ място, жалбоподателите твърдят, че референтната цена за биодизел е била определена въз основа на разходите за суровините, към които е добавена разумна сума за покриване на различните разходи за преработка. Комисията обаче пропуснала да вземе предвид факта, че тези „разходи за преработка“ не се ограничават само до тези разходи, а включват и разумна сума за „разходи за продажба, административни и други общи разходи и печалба“.

77      От съображение 81 от обжалвания регламент е видно, а и жалбоподателите не оспорват, че считано от 21 март 2016 г., разходите за преработка са определени на 100 щатски долара/тон. Това показва, че тези разходи не са претърпели промяна. Освен това няма видима връзка между бюджетни позиции като „разходи за продажба, административни и други общи разходи и печалба“ и категорията „разходи за преработка“. При това положение Комисията не може да бъде упреквана в това, че не е добавила към действителните разходи за преработка на производителите износители — които според съображение 69 от обжалвания регламент са на стойност от 60 до 80 щатски долара/тон през разследвания период — такива бюджетни позиции, които не изглеждат свързани с преработката на продукта.

78      От гореизложеното следва, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката по смисъла на посочената в точка 26 по-горе съдебна практика, когато е приела, че индонезийската референтна цена за биодизел е прекомерно висока.

79      В третото оплакване жалбоподателите твърдят, че всяка полза, настъпила в резултат на плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло, е била прехвърлена на „лицата за петролни горива“.

80      В това отношение трябва да се констатира, че доводите, с които жалбоподателите оспорват съществуването на финансово участие, предоставящо им полза, са отхвърлени при разглеждането на първата, втората и настоящата част от първото основание. Безспорно е също така, че въпросните плащания, съответстващи на разликата между референтната цена за дизела и тази за биодизела, са били извършени от Агенцията за управление към производителите на биодизел, сред които са жалбоподателите. Жалбоподателите не са представили достатъчно доказателства, че част от тези суми или от ползата, произтичаща от плащането им, е била прехвърлена на AKR и Pertamina. Такива доказателства обаче са необходими, за да се установи, че институция на Съюза е допуснала явна грешка в преценката, с която може да се обоснове отмяната на акт (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., Gold East Paper и Gold Huasheng Paper/Съвет, T‑444/11, EU:T:2014:773, т. 62). Фактът, че въведената от индонезийското правителство схема може да е била еднакво благоприятна за AKR и за Pertamina, не означава, че предоставената на получателите полза е прехвърлена на тези предприятия. Освен това дори да се предположи, че операторите, които се занимават със смесването на биодизел, са се възползвали от по-благоприятни условия за закупуване на биодизел, като са го придобили на референтната цена за дизела вместо на референтната цена за биодизела, това обстоятелство не изключва възможността в рамките на същата схема производителите на биодизел да са се възползвали от друга полза, произтичаща от извършваните от Агенцията за управление плащания.

81      С оглед на гореизложените съображения третото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

82      В четвъртото си оплакване жалбоподателите поддържат, че извършеният от Комисията анализ на ползата не отчита факта, че средствата на Фонда за плантациите за палмово масло се формират от таксите за износ, плащани най-вече от производителите на биодизел. Целта на тези такси е да се финансира Фондът за плантациите за палмово масло и те не биха съществували при липсата на Фонда и неговите плащания.

83      Като начало трябва да се отхвърли доводът на Комисията, че това оплакване на жалбоподателите е неотносимо. След като таксите върху износа са част от финансирането на Фонда за плантациите за палмово масло, тяхната роля в системата за плащания на посочения фонд може да окаже влияние върху наличието на полза за получателя. Фактът, че размерът на плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло евентуално би могъл да се вземе предвид и при изчисляване на ползата, предоставена на получателя, не означава, че той a priori е без значение за установяване на наличието на такава полза.

84      В настоящия случай от съображение 89 от временния регламент следва, и жалбоподателите също приемат това, че таксата върху износа не се отнася само до биодизела, а и до „СПМ и продуктите надолу по веригата“, включително биодизела. Впрочем от същото съображение е видно, че през разследвания период таксата върху износа на СПМ е била много по-висока, отколкото тази на биодизела. В този контекст жалбоподателите не обясняват как дадена такса върху износа, която засяга няколко продукта, би могла да компенсира субсидията, от която се ползва само един от тези продукти, и по този начин да заличи ефекта от ползата, предоставена на получателите на тази субсидия.

85      Освен това, без да се засяга съдебната практика, посочена в точки 38 и 39 по-горе, доводите на жалбоподателите, изведени от докладите на органите на СТО, не могат да бъдат приети.

86      Първо, жалбоподателите се позовават на доклада на специалната група на СТО, озаглавен „Съединени щати — мерки, засягащи търговията с големи граждански въздухоплавателни средства — втора жалба (жалба на Европейския съюз по член 21.5 от Споразумението относно Органа за уреждане на спорове)“, приет на 9 юни 2017 г. (WT/DS 353/RW). Този спор е по въпроса дали директното прехвърляне на средства от щата Южна Каролина към дружеството Boeing е било предмет на компенсация от страна на Boeing под формата на инвестиции в недвижими имоти на мястото на съответния проект, или то представлява безвъзмездна помощ. Апелативният орган е преценил, че след като споразумението между щата Южна Каролина и Boeing не предвижда възстановяване на остатъчната стойност на недвижимите имоти в полза на щата Южна Каролина, наличието на компенсация, предоставена от Boeing, не е доказано. Следователно този спор не засяга въпроса дали таксите върху износа, отнасящи се до дадена гама продукти, компенсират субсидия, от която се ползват производителите само на един от тези продукти, поради което доводът на жалбоподателите, изведен при анализ a contrario от доклада на специалната група, трябва да бъде отхвърлен.

87      Второ, жалбоподателите се позовават на доклада на Апелативния орган на СТО, озаглавен „Съединени щати — изравнителни мерки върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от въглеродна стомана от Индия“, приет на 8 декември 2014 г. (WT/DS 436/AB/R). Този спор е по въпроса дали разходите, понесени от получателите на определени заеми, трябва да се вземат предвид при преценката дали с тези заеми се предоставя полза на получателите им. При това положение спорът не засяга въпроса дали таксите върху износа, отнасящи се до дадена гама продукти, компенсират субсидия, от която се ползват производителите само на един от тези продукти, поради което доводът на жалбоподателите, изведен по аналогия, трябва да бъде отхвърлен.

88      Поради тези причини доводите на жалбоподателите не могат да бъдат възприети, вследствие на което третата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена в своята цялост.

 По четвъртата част от първото основание, изведена от нарушение на член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент и от явна грешка в преценката, поради това че Комисията не е адаптирала размера на субсидията, за да се вземат предвид предоставените отстъпки, както и транспортните и кредитните разходи

89      В четвъртата част жалбоподателите изтъкват, че при изчисляването на размера на подлежащата на изравняване субсидия Комисията е трябвало да приспадне направените от тях транспортни и кредитни разходи.

90      Член 7, параграф 1 от основния регламент предвижда следното:

„[…] При определянето на [размера на подлежащите на изравняване субсидии], следните елементи могат да бъдат приспаднати от общата субсидия:

a)      всяка такса за кандидатстване или други разходи, които са били необходими за получаването на правото на субсидия или за получаването на същата;

б)      експортните такси, митата или другите налози, събирани при износа на продукта за Съюза, които са специално предназначени за компенсиране на субсидията.

Когато заинтересована страна поиска приспадане, тя трябва да докаже, че искането е мотивирано“.

91      В началото трябва да се отбележи, че от член 7, параграф 1 от основния регламент, и по-конкретно от използвания в него израз „могат да бъдат приспаднати“, следва, че Комисията разполага с широка свобода на преценка при прилагането на тази разпоредба, в съответствие с посочената в точка 26 по-горе съдебна практика. Приспадането на тези компоненти от размера на подлежащите на изравняване субсидии изисква заинтересованата страна да докаже, че искането ѝ за приспадане е основателно. След като тези доказателства бъдат представени, Комисията трябва да извърши поисканото приспадане.

92      На първо място, жалбоподателите поддържат, че Комисията е трябвало да приспадне от размера на подлежащата на изравняване субсидия разходите за транспорт на биодизела във връзка с продажбите на Pertamina и AKR, които са били необходими за получаване на плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло. Жалбоподателите смятат, че при тълкуването на член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент Общият съд не е обвързан от известието на Комисията относно изчисляването на размера на субсидията при започнато антисубсидийно разследване (ОВ C 394, 1998 г., стр. 6, наричано по-нататък „Насоки за изчисляване на размера на субсидията“), което ограничава подлежащите на приспадане транспортни разходи до тези, заплащани директно на правителството или на публичен орган.

93      В това отношение следва да се отбележи, че насоките са инструмент, чието предназначение е да уточни, в съответствие с правните норми от по-висок ранг, критериите, които Комисията възнамерява да прилага при упражняване на правото си на преценка относно изчисляването на размера на подлежащите на изравняване субсидии (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 15 март 2006 г., Daiichi Pharmaceutical/Комисия, T‑26/02, EU:T:2006:75, т. 49). От това следва, че когато приема насоки, Комисията не може да се отклонява от текста от по-висок ранг, критериите за чието прилагане определя.

94      По-нататък, според съдебната практика, като приема правила за поведение, предназначени да произведат външно въздействие, какъвто е случаят с насоките, насочени към икономическите оператори, и като обявява чрез публикуването им, че в бъдеще ще ги прилага към съответните случаи, въпросната институция се ограничава в упражняването на правото си на преценка и не може да се отклонява от тези правила, тъй като в противен случай нейните решения подлежат на отмяна, когато това е уместно, поради нарушаване на общи принципи на правото, като например принципа на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания. Поради това не е изключено при определени условия и в зависимост от съдържанието им подобни правила за поведение с общо приложение да могат да породят правни последици (вж. по аналогия решение от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P до C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 210 и 211).

95      В раздел „G. Елементи, подлежащи на приспадане от размера на субсидията“ Насоките относно изчисляването на размера на субсидията предвиждат, че „единствените такси и разходи, които обикновено могат да бъдат приспаднати, са тези, платени директно на правителството по време на разследвания период“, че „[т]рябва да се докаже, че тези плащания са задължителни, за да се получи субсидията“ и че „[п]лащанията към частни лица като юристи или счетоводители във връзка с искането за субсидия не подлежат на приспадане“ [неофициален превод].

96      Тези уточнения са в съответствие с текста от по-висок ранг, който имат за задача да разяснят. Първо, уточнението, че трябва да се докаже, че подлежащите на приспадане разходи са „задължителни за получаване на субсидията“ е в съответствие с условието по член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент, а именно че подлежащите на приспадане разходи трябва да са „задължително направени“, за да бъде получена субсидията. Второ, уточнението, че „единствените такси и разходи, които обикновено могат да бъдат приспаднати, са тези, платени директно на правителството по време на разследвания период“ също е съвместимо с тази разпоредба. С оглед на широката свобода на преценка на Комисията в тази материя, в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 91 по-горе, Комисията, обратно на твърдяното от жалбоподателите, не е ограничила неправилно подлежащите на приспадане такси и разходи, когато е уточнила в Насоките, че „таксите за кандидатстване или други разходи, които са необходими за получаването на правото на субсидия“, посочени в член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, са тези, които са „платени директно на правителството по време на разследвания период“.

97      Поради това Комисията правилно е приложила в съображения 87—92 от обжалвания регламент Насоките за изчисляване на размера на субсидията към искането за приспадане на транспортните разходи.

98      В настоящия случай обаче, първо, жалбоподателите не твърдят, че транспортните разходи за доставката на биодизел са били платени директно на индонезийското правителство по време на разследвания период. Второ, не може да се уважи доводът им, че транспортните разходи са били необходими за получаване на плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло, които са били обвързани с доставката на биодизел. Всъщност тези разходи са били свързани изключително с изпълнението на договора за продажба между жалбоподателите и Pertamina или AKR. Фактът, че за да получат плащанията от Агенцията за управление, производителите на биодизел е трябвало да приложат към фактурите си редица разходооправдателни документи, включително информация за мястото на доставка, обема и вида на доставения биодизел и размера на транспортните разходи, не означава, че тези разходи са били „задължителни за получаване на субсидията“ по смисъла на Насоките за изчисляване на размера на субсидията, и не променя този извод.

99      Следователно тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

100    На второ място, жалбоподателите изтъкват, че Комисията е трябвало да приспадне от размера на подлежащите на изравняване субсидии кредитни разходи, свързани с извършените от Фонда за плантациите за палмово масло плащания. Според жалбоподателите те могат да издадат фактура на Фонда за плантациите за палмово масло за неговия дял от цената за продажбите на биодизел едва след като се издаде фактурата на Pertamina или AKR. След това Фондът ще подложи предоставените данни на многократни проверки и жалбоподателите ще получат плащане едва няколко месеца след изпращането на фактурата на Pertamina или AKR. В съдебното заседание жалбоподателите уточниха, че кредитните им разходи се дължат на периода от време между доставката на биодизел и плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло.

101    Трябва да се констатира, че тези кредитни разходи — ако се приемат за доказани — са резултат от установената от индонезийското правителство процедура и от времето за обработване на разходооправдателните документи, депозирани от жалбоподателите в Агенцията за управление, в съответствие с описаната в съображения 49 и 50 от временния регламент процедура. От това следва, че те не са „разходи, необходими за получаването на правото на субсидия“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент. Тези разходи не са и „такси и разходи […] платени директно на правителството“ по смисъла на Насоките за изчисляване на размера на субсидиите, защото като разходи, свързани със сроковете за обработване от Фонда за плантациите за палмово масло, те не могат да се разглеждат като суми, „платени директно“ на посочения фонд. По-нататък, жалбоподателите се позовават на периода от време между доставката на биодизел и датата на изпращане на фактурата на Pertamina или AKR, от една страна, и датата на плащанията, от друга страна. Релевантната дата за преценка дали кредитните разходи са направени задължително за целите на получаването на субсидията следва да бъде не датата на доставката на биодизел или на изпращането на фактурата на Pertamina или AKR, а по-късната дата — тази на изпращането на фактурата на Фонда, което е необходима формалност за получаване на плащанията от Фонда. Следователно с такъв довод жалбоподателите не установяват, че са направили кредитни разходи за целите на плащането на субсидията от Фонда.

102    При това положение този довод трябва да бъде отхвърлен.

103    На трето място, жалбоподателите изтъкват, че за да получат плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло, те са понесли и „разходи, произтичащи от приложеното намаление“, които Комисията е трябвало да приспадне от размера на подлежащата на изравняване субсидия.

104    Комисията отговаря, че в хода на разследването жалбоподателите не са заявявали, че размерът на субсидията следва да бъде адаптиран, като се вземе предвид актуализираната стойност на биодизела, продаден на Pertamina и AKR. Без да твърдят, че са направили искане в този смисъл, жалбоподателите изтъкват, че Комисията е разполагала с необходимата информация и по силата на принципа на добра администрация е трябвало да играе по-активна роля и да приеме, че представените от заинтересованите страни доказателства обосновават приспадане.

105    По този въпрос следва да се констатира, че според член 7, параграф 1 от основния регламент, когато дадена страна поиска приспадане, „тя трябва да докаже, че искането е мотивирано“. От фактите по делото, изложени в точка 104 по-горе, е видно, че жалбоподателите не са направили такова искане, нито са предоставили необходимите уточнения в това отношение. Въпреки това в контекста на приспадането на разходите от размера на подлежащите на изравняване субсидии и с оглед на широката свобода на преценка, с която разполага Комисията в съответствие с посочената в точка 91 по-горе съдебна практика, Комисията не може да бъде упреквана в това, че не е приспадала разходите по своя инициатива.

106    С оглед на гореизложените съображения този довод, а оттам и цялата четвърта част от първото основание, трябва да бъдат отхвърлени.

107    Поради отхвърлянето на всички доводи, изтъкнати в рамките на първото основание, същото трябва да бъде отхвърлено.

 По второто основание, изведено от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), подточка iv), параграф 1, буква б) и параграф 2, на член 6, буква г) и на член 28, параграф 5 от основния регламент и от явни грешки в преценката, които Комисията е допуснала, като е направила извода, че е налице подкрепа от правителството за доставките на СПМ при по-ниско от адекватното възнаграждение 

108    Второто основание се състои от три части, които Комисията, подкрепена от EBB, оспорва.

 По първата част от второто основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), подточка iv) и на член 28, параграф 5 от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е направила извода, че доставчиците на СПМ са били упълномощени или им е било възложено да доставят СПМ при но-ниско от адекватното възнаграждение, или им е разпоредено да правят това

109    В първата част от основанието жалбоподателите поддържат, че Комисията неправилно е приела, че индонезийското правителство е упълномощило или възложило на доставчиците на СПМ, или им е разпоредило, да доставят продуктите си срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, първо, данък и такса върху износа, и второ, посредством прозрачно „определяне на цените“ от PTPN, производител на СПМ, изцяло притежаван от индонезийското правителство. Жалбоподателите изтъкват също, че спрямо индонезийските доставчици на СПМ не е налице каквато и да било форма на заплаха или убеждаване да продават своя продукт на вътрешния пазар на по-ниски цени.

110    В самото начало следва да се припомни, че широката свобода на преценка, с която институциите на Съюза разполагат в областта на мерките за търговска защита, съгласно съдебната практика се отнася и до определянето на наличието на финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1 от основния регламент (вж. т. 26 и 27 по-горе).

111    Член 3 от основния регламент гласи, че се счита, че съществува субсидия, ако са изпълнени условията, посочени в параграфи 1 и 2 на същата разпоредба, а именно ако е налице „финансово участие“ от страна на правителството в държавата на произход или износ, и ако по този начин е реализирана „полза“. Съгласно член 3, параграф 1, буква a), подточка iv) от основния регламент „финансово участие“ е налице, когато правителството „упълномощава или възлага на частен орган да изпълнява една или повече от функциите, изброени в подточки i), ii) и iii), които обикновено се упражняват от правителството“, или му разпорежда да прави това, „като практиката в действителност не се отличава от практиките, които обичайно се следват от правителствата“.

112    Понятията „упълномощава“, „възлага“ или „разпорежда“ не са дефинирани в основния регламент.

113    Според постоянната съдебна практика значението и обхватът на понятията, за които правото на Съюза не дава никакво определение, трябва да се установят в съответствие с обичайното им значение в говоримия език, като се държи сметка за контекста, в който се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която са част (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2014 г., Deckmyn и Vrijheidsfonds, C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 19, и от 5 април 2017 г., Changshu City Standard Parts Factory и Ningbo Jinding Fastener/Съвет, C‑376/15 P и C‑377/15 P, EU:C:2017:269, т. 52).

114    В това отношение следва да се отбележи, че целта на член 3 от основния регламент е да дефинира понятието „субсидия“, която подлежи на изравняване.

115    По-точно, целта на член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент е да определи понятието „финансово участие“ така, че от него да се изключат мерките на правителството, които не попадат в нито една от категориите, изброени в тази разпоредба. От тази гледна точка член 3, параграф 1, буква а), подточки i)—iii) от основния регламент изброява конкретни положения, при които трябва да се счете, че е налице финансово участие на правителството, а именно директното или непрякото прехвърляне на средства, несъбирането на държавни приходи или предоставянето на стоки или услуги. Член 3, точка 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент предвижда, че упълномощаването или възлагането от правителството на частен орган да изпълнява една или повече функции от така изброените видове или разпореждането да прави това е равнозначно на предоставянето от това правителство на финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 106).

116    В този контекст член 3, параграф 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент е по същество разпоредба за недопускане на заобикаляне на правилата, която има за цел да гарантира, че правителствата на трети държави не могат да се освободят от правилата относно субсидиите, като приемат мерки, които привидно не попадат stricto sensu в приложното поле на член 3, параграф 1, буква а), подточки i)—iii) от този регламент, но които на практика имат равностоен ефект (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 107). Такова е и тълкуването, дадено от Апелативния орган на СТО на член 1.1, буква a), 1, подточка iv) от Споразумението за СИМ, чието съдържание е сходно с това на член 3, параграф 1, буква a), подточка iv) от основния регламент (вж. доклада на Апелативния орган на СТО, озаглавен „Съединени щати — разследване относно изравнителните мита върху полупроводниците за динамична памет (DRAM) от Корея“, приет на 27 юни 2005 г. (WT/DS 296/AB/R, т. 113), наричан по-нататък „докладът на Апелативния орган „Съединени щати — DRAM“).

117    Според обичайното си значение в говоримия език понятието „упълномощавам“/„възлагам“ означава „придавам функция или длъжност, възлагам, делегирам, разпореждам“. По този начин, за да гарантира изцяло полезния ефект на член 3, точка 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент, съдебната практика тълкува това понятие като „всяко действие на правителството, с което пряко или непряко се възлага на частен орган отговорността да изпълнява функция от типа на изброените в член 3, точка 1, буква а), подточки i)—iii) от посочения регламент“ (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 108). От това следва, че понятието „разпореждам“, което според обичайното си значение в говоримия език означава „заповядвам, нареждам, диктувам, предписвам, призовавам“, обхваща всяко действие на правителството, с което то пряко или непряко упражнява своите правомощия с цел да накара частен орган да изпълни функция от типа на изброените в член 3, точка 1, буква а), подточки i)—iii) от основния регламент.

118    По-нататък, от съюза „или“, обозначаващ наличието на алтернатива между „упълномощава“ и „разпорежда“, ясно следва, че тези две действия могат да се извършват както независимо едно друго, така и заедно. Освен това член 3, параграф 1, буква a), подточка iv), второ тире от основния регламент, който не ограничава естеството и предмета на действието „упълномощава/възлага“ или „разпорежда“, както и съдебната практика, посочена в точка 117 по-горе, която взема предвид „всяко действие на правителството“, следва да се разбират в смисъл, че това действие не трябва непременно да е резултат от действие или взета мярка, разглеждани изолирано, а може да бъде и резултат от комбинирания ефект на повече мерки.

119    Именно в светлината на тези съображения трябва да се анализира констатацията на Комисията, че чрез мерки като данък и такса върху износа фактическият контрол чрез PTPN на вътрешните цени на СПМ и предоставянето на субсидии на производителите на СПМ индонезийското правителство се е стремяло да получи от производителите на СПМ доставка на този продукт на индонезийския пазар при по-ниско от адекватното възнаграждение.

–       Относно данъка и таксата върху износа

120    В първото оплакване жалбоподателите се позовават на това, че Комисията неправилно е приела, че данъкът върху износа, който е бил с нулева ставка през разследвания период, и таксата върху износа, представляваща данък, чиято цел е да генерира приходи, и е с нулева ставка за декември 2018 г., са породили действие на „упълномощаване“ на доставчиците на СПМ или на „разпореждане“ за тях да доставят продуктите си при по-ниско от адекватното възнаграждение.

121    От съображения 113—117 от временния регламент следва, че в настоящия случай индонезийското правителство е наложило данък и такса върху износа на СПМ.

122    Според съображения 87 и 88 от временния регламент данъкът върху износа е бил въведен през 1994 г. и във версията си от 2016 г. се изразява в прогресивна тарифна ставка за СПМ, както и за други продукти, включително биодизел (чиято ставка системно е по-ниска от тази, прилагана за СПМ). Индонезийските износители са плащали данък, свързан с референтната цена на индонезийското правителство за износа на СПМ. По този начин, когато определената от индонезийското правителство референтна цена за износа се увеличава, същото се случва и с експортните мита. Когато референтната цена е под 750 щатски долара/тон, приложимата ставка на таксата върху износа е 0 %. През разследвания период цената на СПМ е останала под прага от 750 щатски долара/тон и следователно не се е дължал никакъв данък върху износа.

123    Според съображение 89 от временния регламент през 2015 г. индонезийското правителство е наложило и такса върху износа на СПМ и върху продуктите надолу по веригата. През разследвания период тази такса е определена на 50 щатски долара/тон за СПМ и на 20 щатски долара/тон за биодизела.

124    За да установи наличието на финансово участие във временния регламент, заключенията в който се потвърждават в обжалвания регламент (в съображения 102—161), Комисията извършва анализ въз основа на релевантната съдебна практика на СТО.

125    Въз основа на този анализ Комисията приема в съображения 111—157 от временния регламент, че действията на индонезийското правителство спрямо производителите на СПМ са били действия по „упълномощаване/възлагане“ или „разпореждане“ да доставят своите продукти на местните потребители при по-ниско от адекватното възнаграждение, за да се създаде вътрешен пазар на СПМ в Индонезия, на който цените да са изкуствено ниски. По-нататък, в съображение 160 от този регламент Комисията отбелязва, че всички индонезийски производители на СПМ трябва да се разглеждат като частни органи, а в съображения 162 и 169 от същия регламент — че тези предприятия са доставяли СПМ на вътрешния пазар срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Най-накрая, в съображение 170 от същия регламент Комисията преценява, че доставката на СПМ от територията на Индонезия за индонезийската промишленост за биодизел е функция, която обикновено се упражнява от правителството. В същото съображение Комисията действително приема, че тази функция включва и определянето от правителството на дадена държава, която има суверенитет върху природните си ресурси, на нормативните условия, при които държавата доставя суровини на своите предприятия.

126    С разглеждания анализ Комисията установява, че както е видно от съображение 134 от обжалвания регламент, чрез данъка и таксата върху износа, в комбинация с други мерки — както се подчертава в съображения 103, 146 и 157 от обжалвания регламент, индонезийското правителство се е стремяло да получи от производителите на СПМ доставка на този продукт на индонезийския пазар при по-ниско от адекватното възнаграждение. Всъщност посоченото правителство е въвело система от ограничения за износа, които са направили износа на СПМ непривлекателен от търговска гледна точка.

127    Фактът, че индонезийското правителство е разработило и въвело такава система, се доказва от различни елементи, посочени от Комисията в обжалвания регламент и във временния регламент.

128    В съображение 116 от временния регламент се отбелязва например, че индонезийското правителство е обвързало системата за експортно данъчно облагане пряко с международните цени на СПМ, а не с други данни (като нива на производство или въздействие върху околната среда), за да повлияе върху цените, плащани от производителите износители. От таблица 1 в това съображение е видно, че индонезийското правителство е наблюдавало развитието на цените на международно равнище и е коригирало нивото на данъците върху износа в зависимост от тези цени, в резултат на което рентабилността на износа е намаляла.

129    Комисията отбелязва също така в съображение 119 от временния регламент, че през 2015 г. индонезийската Генерална дирекция за митници и акцизи е обяснила публично, че целите на експортните мита са да се гарантира наличността на суровини и да се насърчи растежът на националния сектор за преработване на палмово масло надолу по веригата, неразделна част от която е производството на биодизел.

130    Що се отнася до таксата върху износа, в съображение 117 от временния регламент Комисията подчертава, че въвеждането ѝ през 2015 г. е съвпаднало с период, когато индонезийските цени са били почти идентични със световните, и е позволило на производителите на биодизел да купуват СПМ на по-ниски цени от обичайно предлаганите. Освен това в съображение 114 от обжалвания регламент Комисията разяснява, че тази такса формира средствата на Фонда за плантациите за палмово масло и на практика чрез субсидиите подкрепя изключително промишлеността за производство на биодизел.

131    В съображения 128 и 129 от обжалвания регламент се споменават и две статии в печата, публикувани след разследвания период, които потвърждават констатациите на Комисията за този период. Така в статия от 19 декември 2018 г. генералният секретар на Индонезийската асоциация на производителите на палмово масло прогнозира, че износът на СПМ може да се увеличи, след като таксата върху износа бъде намалена до нула. В статия от 6 декември 2018 г. независим анализатор преценява, че премахването на таксата върху износа ще повиши конкурентоспособността на индонезийските износители на палмово масло посредством реализирането на икономии, по- голямата част от които е вероятно да се върне обратно при индонезийските земеделски стопани чрез по-високи цени на СПМ на вътрешния пазар.

132    Въз основа на тези съображения Комисията в съображение 118 от обжалвания регламент прави извода, че „цялостната система за налагане на ограничения на износа, въведена от индонезийското правителство, е предназначена да предостави полза на промишлеността за производство на биодизел чрез задържане на цените на СПМ на вътрешния пазар на изкуствено занижени равнища“.

133    В това отношение жалбоподателите твърдят, на първо място, че данъкът върху износа, който е бил с нулева ставка през разследвания период, не може да е позволил упълномощаване/възлагане или разпореждане на доставчиците на СПМ да доставят продуктите си при по-ниско от адекватното възнаграждение.

134    Въпреки това, както беше отбелязано в точки 122 и 128 по-горе, индонезийското правителство е обвързало системата за експортно данъчно облагане пряко с международните цени на СПМ. От това следва, че фактът, че данъкът върху износа е бил с нулева ставка през разследвания период, се дължи, както се подчертава в съображение 113 от обжалвания регламент, на специфичните пазарни обстоятелства. Всъщност заниженото равнище на международните цени само по себе си е било достатъчно, за да подтикне производителите на СПМ да отговорят приоритетно на вътрешното търсене. Както правилно отбелязва Комисията, ако намерението на индонезийското правителство беше да преустанови събирането на този данък, то щеше да го отмени. Освен това, видно от съображение 118 от обжалвания регламент, когато говори за цялостната система за налагане на ограничения на износа, въведена от индонезийското правителство, която е предназначена да предостави полза на промишлеността за производство на биодизел чрез задържане на цените на СПМ на вътрешния пазар на изкуствено занижени равнища, Комисията отчита комбинирания ефект на данъка и на таксата върху износа (която от своя страна е била събирана през разследвания период).

135    При това положение трябва да бъде отхвърлен доводът на жалбоподателите, че позоваванията от страна на Комисията на данъка върху износа не трябва да се вземат предвид.

136    На второ място, жалбоподателите изтъкват, че като е въвело таксата върху износа, индонезийското правителство е упражнило общите си регулаторни правомощия, за да генерира приходи от износа на базови продукти, които, дори и обложени с такса върху износа, са останали конкурентни на експортните пазари.

137    Първо, жалбоподателите поддържат, че в съображение 62 от обжалвания регламент Комисията е признала, че с решението да финансира Фонда за плантациите за палмово масло чрез таксата върху износа индонезийското правителство просто е упражнило общите си регулаторни правомощия и това решение не може да бъде квалифицирано като „упълномощаване“/„възлагане“ или „разпореждане“. В подкрепа на довода си жалбоподателите се позовават на доклада на Апелативния орган „Съединени щати — DRAM“.

138    По този въпрос трябва да се констатира, че като е приело разглежданите ограничения върху износа в конкретен контекст, при който, от една страна, данъкът върху износа е бил обвързан с международните цени на СПМ и се е увеличавал, когато тези цени са нараствали, и от друга страна, таксата върху износа е била въведена в период, когато индонезийските цени са били почти идентични със световните, посоченото правителство е ограничило свободата на действие на тези дружества, като на практика е ограничило възможността им да решават на кой пазар да продават своите продукти (вж. в този смисъл решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 124).

139    Този извод не може да бъде поставен под въпрос от анализа на Комисията в съображение 62 от обжалвания регламент, когато при разглеждането на друг аспект на делото, а именно наличието на предоставена полза, тя отбелязва факта, че „всички дружества, участващи във веригата за създаване на стойност в сектора на СПМ, включително производителите на биодизел, са задължени да заплатят таксата [върху износа] по силата на регламент“, и от това прави извода, че е неуместно да се твърди, че Фондът за плантациите за палмово масло се финансира частно, тъй като той по-скоро се финансира чрез „обичайната фискална и публична дейност на индонезийското правителство по събиране на приходи“.

140    Действително, без да се засяга съдебната практика, посочена в точки 38 и 39 по-горе, тази бележка на Комисията не означава, че противно на цитираното от жалбоподателите тълкуване, направено от Апелативния орган на СТО, а именно точка 115 от доклада на апелативния орган „Съединени щати — DRAM“, Комисията е извършила тълкуване на член 3, точка 1, буква a) подточка iv) от основния регламент, което е „толкова широко, че позволява на членовете да прилагат изравнителни мерки към продукти, всеки път, когато правителствата просто упражняват своите общи регулаторни правомощия“.

141    В настоящия случай фактът, че индонезийското правителство е въвело и актуализирало разглежданите ограничения върху износа, за да гарантира постигането на целта на тези ограничения, не може да се счита за просто насърчаване на националните производители на СПМ. Напротив, тези действия на индонезийското правителство са накарали тези производители да продават продуктите си на вътрешния пазар на по-ниска от адекватната цена, което, обратно на твърдяното от жалбоподателите, не може да се счита за „просто нежелана последица от държавното регулиране“ по смисъла на точка 114 от доклада на Апелативния орган „Съединени щати — DRAM“ (вж. в този смисъл решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 125).

142    Следователно този довод на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлен.

143    Второ, жалбоподателите изтъкват, че документите и съобщенията, цитирани от Комисията в съображения 118—121 от временния регламент в подкрепа на констатацията ѝ, че индонезийското правителство експлицитно е преследвало стратегическа цел да се подкрепя и развива промишлеността за производство на биодизел, като по-конкретно се е стремяло да намали цената на СПМ, се отнасят до данъка върху износа, който е бил с нулева ставка и следователно не е имал ефект върху производителите на СПМ, а не до таксата върху износа. Според жалбоподателите двата инструмента са отделни и целта на таксата върху износа е била да финансира Фонда за плантациите за палмово масло, а не да намали цените на СПМ на вътрешния пазар.

144    Този аргумент на жалбоподателите се основава на погрешно тълкуване на временния регламент. Всъщност, след като в съображение 118 от посочения регламент обявява, че редица документи разкриват преследваната от индонезийското правителство стратегическа цел, Комисията цитира публични изявления на индонезийското правителство, отнасящи се до данъка и митата върху износа (съображение 119), както и доклади на СТО и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), отнасящи се до данъка върху износа (съображения 120 и 121). След това в съображение 122 Комисията насочва анализа си към таксата върху износа и приема, че тази такса, разпределена във Фонда за плантациите за палмово масло, е имала за цел да подкрепи промишлеността за производство на биодизел, както повечето средства от посочения фонд. От тези съображения следва, че преди да направи изводи относно целите на тези ограничения върху износа в съображение 123 от временния регламент и в съображение 118 от обжалвания регламент, Комисията е изследвала както данъка, така и таксата върху износа. По-нататък, трябва да се припомни, че доводите на жалбоподателите, изведени от факта, че данъкът върху износа е бил с нулева ставка през разследвания период, вече бяха отхвърлени в точка 134 по-горе.

145    Както изтъкват жалбоподателите, обстоятелството, че таксата върху износа се прилага и за износа на биодизел, и че тя е предназначена да подкрепи Фонда за плантациите за палмово масло, не може да опровергае тези съображения. От една страна, от съображение 117 от временния регламент е видно, че тази такса е била значително по-висока за СПМ, отколкото за рафинирани продукти като биодизела, а от друга страна, фактът, че таксата върху износа е била разпределена във Фонда за плантациите за палмово масло, който на свой ред е отговарял за плащанията в рамките на системата, посочена в точка 45 по-горе, подкрепя констатациите на Комисията.

146    При това положение не е налице явна грешка в преценката по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 26 и 27 по-горе, в направения от Комисията в съображение 123 от временния регламент извод, че „целта на системата за налагане на ограничения върху износа, въведена от индонезийското правителство, действително е [била] за пряка и косвена подкрепа на промишлеността за производство на биодизел и че не е [била] просто „страничен ефект“ от упражняването на общите регулаторни правомощия“ — извод, потвърден в съображение 118 от обжалвания регламент.

147    Трето, жалбоподателите твърдят, че констатацията на Комисията в съображение 115 от обжалвания регламент, че „въвеждането на такса върху износа от индонезийското правителство през 2015 г. е съвпаднало с периода, когато цените на СПМ на пазара в Индонезия са били почти идентични с цените на световния пазар“, е чисто предположение и не доказва, че таксата върху износа е била въведена с цел да се понижат цените на СПМ, които постоянно са се движели в зависимост от цените на световния пазар. Жалбоподателите поддържат също така, че Комисията неправилно е приела в съображение 116 от обжалвания регламент, че таксата върху износа е постигнала своята цел, а именно понижаване на цените на СПМ на индонезийския вътрешен пазар. Според жалбоподателите тази разлика между вътрешните цени и цените за износ на СПМ съответствала на таксата върху износа от 50 щатски долара/тон. Освен това спадът на цените на СПМ на индонезийския пазар се обяснявал със срива на световния пазар на базови продукти.

148    Следва да се подчертае, че жалбоподателите не оспорват фактическите констатации на Комисията, а именно, от една страна, че въвеждането на таксата върху износа е съвпаднало със спад на цените на СПМ на индонезийския пазар и от друга страна, че увеличението на производството на биодизел, установено в таблица 2 от съображение 192 от временния регламент, е довело до увеличение на вътрешното потребление на СПМ през 2016 г., както е посочено в съображение 117 от временния регламент. Впрочем от таблицата, представена от жалбоподателите в тяхната реплика, е видно, че цената на СПМ на индонезийския вътрешен пазар е спаднала през този период и че цените на СПМ в Индонезия като цяло са били по-ниски от световните цени.

149    С такива доводи жалбоподателите оспорват не точността на фактическите констатации на Комисията, а преценката на тези факти от посочената институция. Според съдебната практика обаче упражняваният от Общия съд контрол върху доказателствата, на които почиват констатациите на институциите на Съюза в областта на политиката на антисубсидийната защита, не съставлява нова преценка на фактите, която да замества тази на посочените институции. При този контрол не се нарушава широкото право на преценка на тези институции в областта на търговската политика, а само се установява дали въпросните доказателства могат да подкрепят направените от институциите изводи. Общият съд съответно трябва да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и дали могат да подкрепят направените изводи (вж. решение от 18 октомври 2018 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет, C‑100/17 P, EU:C:2018:842, т. 64 и цитираната съдебна практика).

150    В случая Комисията е преценила въпросните данни въз основа на целта, за която е била създадена цялостната система за налагане на ограничения на износа. Въпреки това Общият съд установява, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, когато в съображение 118 от обжалвания регламент, въз основа на съвкупност от данни, а именно наличието на данък и такса върху износа, публични изявления на индонезийското правителство, доклади на СТО и ОИСР, ръста на вътрешното потребление на СПМ, както и спада на цените на този продукт на индонезийския пазар след въвеждането на таксата върху износа, е направила извода, че цялостната система за налагане на ограничения на износа е предназначена да предостави полза на промишлеността за производство на биодизел чрез задържане на цените на СПМ на вътрешния пазар на изкуствено занижени равнища, като това не е просто страничен ефект от мерките на правителството за събиране на публични приходи.

151    Четвърто, жалбоподателите твърдят, че таксата върху износа не е довела до ограничаване на износа на СПМ, тъй като производителите на СПМ все още изнасят до 70 % от продукцията си.

152    Този довод не може да бъде възприет. Всъщност фактът, че 70 % от произвежданото в Индонезия СПМ се изнася, не означава, че производителите на СПМ са могли свободно да направят рационалния избор да изнасят своя продукт и да получават адекватно възнаграждение за това. Напротив, както правилно подчертава Комисията, производителите на СПМ задоволяват най-напред вътрешното търсене, което съответства на 30 % от производството според публичните източници, на които Комисията се позовала в съображение 153 от обжалвания регламент, и едва след това прибягват до износ. От това следва, че производителите не се стремят да изнасят по-голяма част от продукцията си там, където цените са по-високи, защото потенциалните допълнителни печалби от износ са възпрепятствани от ограниченията на износа, въведени от индонезийското правителство.

153    Предвид отхвърлянето на този довод първото оплакване трябва да бъде отхвърлено изцяло.

–       Относно упражнявания от PTPN контрол върху цените

154    Във второто си оплакване жалбоподателите поддържат, че Комисията неправилно е приела, че индонезийското правителство е понижавало цените на СПМ на вътрешния пазар посредством PTPN.

155    Най-напред трябва да се припомни — както е видно от съображения 91—99 и 126 от временния регламент и съображения 120—123 от обжалвания регламент — че с оглед на липсата на съдействие от страна на доставчиците на СПМ и PTPN, Комисията е приложила разпоредбите на член 28, параграф 1 от основния регламент и е разчитала на наличните данни, за да подкрепи своите изводи.

156    На първо място, жалбоподателите оспорват извода на Комисията, че PTPN фиксирало своите цени за СПМ на изкуствено занижено равнище и не действало като рационален оператор на пазара. Те поддържат, че PTPN, на който се падат само 6—9 % от общите доставки на СПМ, не е определяло цените си, тъй като, от една страна, тези цени били определяни чрез ежедневни търгове, отразяващи търсенето и предлагането в Индонезия, а от друга страна, фактът, че индонезийските цени на СПМ са били по-ниски от тези на международните пазари, се дължал на това, че Индонезия е основният производител на СПМ в света. Информацията, предоставена от осем от доставчиците на СПМ, показвала, че техните продажби на СПМ били рентабилни, което означавало, че те са следвали цените на PTPN, защото са ги считали за рентабилни, както и че PTPN е действало като рационален оператор.

157    В това отношение от съображения 128—131 от временния регламент следва, че PTPN е група, състояща се от изцяло публични дружества под контрола на индонезийското правителство, която произвежда различни базови продукти, включително СПМ.

158    В съображения 132 и 133 от временния регламент е обяснено и не се оспорва от страните, че PTPN е организирала ежедневни търгове за продажба на произвежданото от нея СПМ. Преди започването на ежедневната тръжна процедура PTPN е определяла „намерение за цената“ за деня, но не е била задължена да отхвърля офертите, които са по-ниски от това „намерение за цена“.

159    Комисията се е аргументирала с редица от наличните данни, за да направи извода, че PTPN е определяла своите цени за СПМ на изкуствено занижено равнище. Първо, от съображение 151 от обжалвания регламент е видно, че индонезийското правителство е оказвало влияние върху решенията на PTPN относно ценовата ѝ политика. Всъщност когато предложената цена за закупуване на СПМ е била по-ниска от определеното за деня „намерение за цена“, управителният съвет на PTPN, в който е било представено само индонезийското правителство, е могъл да реши да приеме офертата, което се е случвало редовно. Второ, от съображение 125 от обжалвания регламент и съображение 135 от временния регламент следва, че наличната информация е показала, че следвайки насоките на индонезийското правителство, PTPN е претърпяла загуби през последните години. Трето, съгласно съображения 122—124 от обжалвания регламент, Комисията не е могла да получи никакви доказателства, че „намерението за цена“ отразява каквато и да било пазарна цена, която произтича от конкурентна тръжна процедура. Напротив, цената на СПМ на вътрешния пазар е била по-ниска от всички международни референтни показатели.

160    Тези констатации не могат да бъдат поставени под въпрос от факта, че както е посочено в съображение 146 от временния регламент, PTPN представлява само 6—9 % от всички доставки на СПМ в Индонезия, от което според жалбоподателите произтичало, че купувачите на СПМ, които са големи дружества, биха могли да налагат своите цени както на PTPN, така и на по-малките доставчици на СПМ, в съответствие със закона на търсенето и предлагането.

161    Всъщност следва без съмнение да се отбележи, че пазарът се характеризира с такъв дисбаланс в полза на купувачите на СПМ, които са големи предприятия с „компенсаторна покупателна способност“. Комисията признава това в съображение 146 от временния регламент. Същевременно това обстоятелство не може да постави под въпрос извода, че чрез PTPN индонезийското правителство е било в състояние да приложи механизъм за фиксиране на цените. Всъщност, както отбелязва Комисията в съображение 146 от временния регламент, без това да е оспорено, друга характеристика на пазара на СПМ, този път от гледна точка на предлагането, е неговата разпокъсаност между голям брой малки предприятия, включително отделни земеделски производители. В такъв контекст, след като PTPN е определила цена за деня, за доставчиците на СПМ с малки пазарни дялове е било много трудно да определят по-високи продажни цени за купувачи със значителна покупателна способност. При това положение твърденията на жалбоподателите, че конфигурацията на пазара е пречела на PTPN да определя цените, следва да бъдат отхвърлени. Напротив, изглежда, че тази пазарна структура е била фактор, който е позволявал на PTPN да определя цените на СПМ.

162    Въз основа на гореизложеното трябва да се констатира, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, когато в съображения 124 и 125 от обжалвания регламент въз основа на наличните данни е направила извода, че PTPN не е действало като рационален оператор на пазара и е определяло цената на СПМ под референтните показатели.

163    На второ място, жалбоподателите оспорват заключението на Комисията в съображение 145 от временния регламент, че „като прави публично достояние определяните на дневна база единични цени за СПМ, индонезийското правителство всъщност определя максимална цена, на която стоката ще се продава на този конкретен ден“. Според жалбоподателите СПМ е продукт, който се търгува в световен мащаб въз основа на различни широко достъпни индекси и не е необичайно цената му да следва определени тенденции, а анализът на Комисията показва, че индонезийският пазар на СПМ е силно конкурентен.

164    От съображение 160 от обжалвания регламент е видно, че Комисията е направила извода, че в настоящия случай индонезийското правителство, чрез PTPN, е определяло цените на индонезийския вътрешен пазар и че всички независими доставчици на СПМ са следвали тези ценови указания. Всъщност Комисията най-напред е установила, че PTPN е определяла своите цени на СПМ на изкуствено занижено равнище, и жалбоподателите не оспорват надлежно тези констатации, както е видно от точки 157—159 по-горе. След това, в съображения 140 и 141 от временния регламент Комисията отбелязва, че PTPN винаги публикува резултатите от ежедневните търгове на онлайн платформата си в 15,30 часа в деня на търга, като посочва точните единични цени за СПМ, на които се възлага поръчката, и че ежедневните преговори между доставчиците на СПМ, извън PTPN, и купувачите на СПМ, при които началната цена е цената, определяна от PTPN на дневна база, по принцип се водят, след като излязат на разположение резултатите от търговете на PTPN. Ежедневната цена на СПМ на вътрешния пазар отразявала точно тръжната цена на ежедневните търгове, организирани от PTPN, и освен това единичната цена, заплащана от производителите износители на недържавните производители на СПМ, през разследвания период винаги е била същата или по-ниска от цената на PTPN за същия ден. Накрая, видно от съображение 138 от обжалвания регламент, тези факти са настъпили в контекста на приетите от индонезийското правителство мерки, ограничаващи възможностите на доставчиците да изнасят своето СПМ.

165    В такъв контекст следва да се приеме, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е счела, че индонезийското правителство е упражнило действие по упълномощаване/възлагане или разпореждане по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 116—118 по-горе, по отношение на доставчиците на СПМ посредством прозрачно „определяне на цените“ от PTPN.

166    На трето място, жалбоподателите изтъкват, че Комисията е нарушила член 28, параграф 5 от основния регламент, като не е взела предвид предоставената от тях информация относно действията на PTPN.

167    Съгласно съдебната практика член 28 от основния регламент разрешава на институциите да използват наличните данни с цел да не се застраши ефикасността на приетите от Съюза мерки за търговска защита, винаги когато институциите на Съюза са изправени пред отказ за съдействие или липса на съдействие в рамките на разследване (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 26 януари 2017 г., Maxcom/City Cycle Industries, C‑248/15 P, C‑254/15 P и C‑260/15 P, EU:C:2017:62, т. 67), без обаче да ги задължава да използват най-добрите налични данни (решение от 11 септември 2014 г., Gold East Paper и Gold Huasheng Paper/Съвет, T‑444/11, EU:T:2014:773, т. 94). От това следва, че в съответствие с посочената в точка 26 по-горе съдебна практика широкото право на преценка на Комисията в областта на мерките за търговска защита се упражнява и при прилагането на член 28 от основния регламент.

168    В този контекст член 28, параграф 5 от основния регламент предвижда, че ако констатациите се базират на разпоредбите на параграф 1, включително предоставената в жалбата информация, тази информация „се проверява[т] […] чрез сравнение с информация от други независими източници, която може да е налична, или информация, която е получена от други заинтересовани страни по време на разследването“, „когато е възможно и при надлежно съблюдаване на сроковете на разследването“.

169    В настоящия случай трябва да се отбележи, както правилно подчертава Комисията, че жалбоподателите не оспорват прилагането на член 28, параграф 1 от основния регламент (вж. т. 155 по-горе). Те поддържат, че Комисията е трябвало да вземе предвид предоставената от тях в хода на разследването информация съгласно член 28, параграф 5 от основния регламент.

170    В писмените си изявления обаче жалбоподателите не оспорват фактическите констатации на Комисията, а тяхната преценка. Фактическите елементи, на които се позовават, а именно че продажбите на осем доставчика на СПМ, свързани с групата Wilmar, са били рентабилни, и че СПМ е продукт, който се търгува в световен мащаб въз основа на широко достъпни индекси, не могат да поставят под въпрос констатациите на Комисията.

171    Във всеки случай необходимостта да се гарантира ефикасността на мерките за търговска защита оправдава също така, при обстоятелства като тези в разглеждания случай, посочените институции да бъдат овластени да се основат на съвкупност от съвпадащи косвени доказателства като изложените в точки 158—159 по-горе, за да приемат, че е налице доставка на СПМ на по-ниско от адекватното възнаграждение (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 26 януари 2017 г., Maxcom/Chin Haur Indonesia, C‑247/15 P, C‑253/15 P и C‑259/15 P, EU:C:2017:61, т. 64 и цитираната съдебна практика).

172    При това положение този довод на жалбоподателите, а оттам и цялото второ оплакване, трябва да бъдат отхвърлени.

–       Относно действията по „упълномощаване или възлагане“ или „разпореждане“

173    В третото си оплакване жалбоподателите излагат множество аргументи с цел да докажат, че спрямо индонезийските доставчици на СПМ не е налице каквато и да е форма на заплаха или убеждаване да продават СПМ на индонезийския пазар на по-ниски цени.

174    Трябва да се констатира, че в контекста на това оплакване жалбоподателите повтарят някои аргументи относно последиците от таксата върху износа, които вече бяха отхвърлени при анализа на предходните оплаквания. Всъщност доводите относно въздействието на таксата върху износа, а именно фактът, че по-голямата част от продукцията на СПМ в Индонезия се изнася, изборът на доставчиците на СПМ да продават на вътрешния или на световния пазар, последиците от таксата върху износа за вътрешните цени на СПМ и връзката между индонезийските цени на СПМ и световните цени вече бяха обсъдени и отхвърлени в точки 136—153 по-горе

175    Жалбоподателите оспорват също така заключенията на Комисията, направени въз основа на две статии в печата, цитирани в съображения 153 и 154 от временния регламент, като изтъкват, че същата не е установила наличието на причинно-следствена връзка между подкрепата на индонезийското правителство за промишлеността за производство на СПМ и твърденията, че тази подкрепа е била използвана за убеждаването им да доставят СПМ при по-ниско от адекватното възнаграждение. Според жалбоподателите въпросните статии се отнасяли до подкрепата на индонезийското правителство за дребните производители, която имала за цел да задоволи, по отношение на обема, а не на цената, увеличеното потребление на СПМ. Не е съществувала никаква форма на убеждаване или заплаха тези обеми СПМ да бъдат доставяни при по-ниско от адекватното възнаграждение.

176    Този довод на жалбоподателите се основава на погрешен прочит на временния регламент. Въпросните две статии имат за цел да покажат, както твърди Комисията в писмените си изявления и в съображение 153 от временния регламент, че индонезийското правителство се намесва активно на пазара на СПМ, за да насърчи доставчиците на СПМ да спазват дадените им указания, и за тази цел предоставя субсидии, които да гарантират, че производителите на СПМ няма да бъдат засегнати неблагоприятно при изпълнението на целите на индонезийското правителство. В същото съображение Комисията обяснява, че индонезийското правителство подкрепя производителите на СПМ основно в интерес на производителите на биодизел. По-нататък, тези субсидии не са разглеждани от Комисията изолирано, а като част от набора от мерки, чрез които индонезийското правителство е подтиквало производителите на СПМ да продават продуктите си на местния пазар на цени, по-ниски от нормалните (съображение 162 от временния регламент).

177    Поради това третото оплакване и следователно цялата първа част от второто основание трябва да бъдат отхвърлени.

 По втората част от второто основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент и от явни грешки в преценката, които Комисията е допуснала, когато е направила извода, че е налице подпомагане на доходите на производителите на биодизел от индонезийското правителство

178    Във втората част от второто основание жалбоподателите упрекват Комисията в това, че е приела, че е налице подпомагане на доходите и ценова подкрепа в полза на производителите на биодизел по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент.

179    В това отношение трябва да се констатира, че в контекста на тази част от оплакването жалбоподателите не оспорват съществуването на приетите от индонезийското правителство мерки, изложени от Комисията в съображения 188—190 от временния регламент, констатациите в който се потвърждават в съображение 169 от обжалвания регламент, а тяхното квалифициране като „подпомагане на доходите или ценова подкрепа“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент.

180    Тъй като този израз не е дефиниран в основния регламент, според съдебната практика, посочена в точка 113 по-горе той следва да се тълкува в съответствие с обичайното му значение в говоримия език, като едновременно с това се държи сметка за контекста, в който се използва, и за целите на правната уредба, от която е част.

181    Целта на член 3 от основния регламент е да дефинира понятието „субсидия“, което би оправдало налагането на изравнително мито. По-точно, член 3, параграф 1 от посочения регламент предвижда в буква а), че се счита, че съществува субсидия, ако е налице „финансово участие“, „или“, в буква б), ако е налице „каквато и да е форма на подпомагане на доходите или ценова подкрепа по смисъла на член XVI от ГАТТ от 1994 г.“. От това следва, че целта на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент е да се предвиди алтернативна форма на субсидия на посочената в буква а), както ясно личи от използвания съюз „или“, обозначаващ наличието на алтернатива, за да разшири обхвата на тази разпоредба.

182    Тази разпоредба се използва в контекста на определянето на съществуването на субсидия и изрично препраща за тълкуването си към член XVI от ГАТТ, откъдето произтича волята на законодателя на Съюза сам да ограничи свободата си на действие при прилагането на нормите на ГАТТ и на СТО (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal, C‑21/14 P, EU:C:2015:494, т. 40 и 41 и цитираната съдебна практика). Тази разпоредба се отнася до „субсидия, включително всяка форма на подкрепа на доходите или цените, която има за пряка или непряка последица увеличаването на износа на даден продукт от територията на съответната договаряща се страна или намаляването на вноса на този продукт на територията на същата страна“. От това следва, че по смисъла на тази разпоредба „подпомагането на доходите или на цените“ е форма на субсидия и че разпоредбата е ориентирана основно към въздействието на тази субсидия върху износа и вноса.

183    Според обичайното си значение в говоримия език понятието „подпомагане“ означава „помощ“, „опора“, „защита“, „подкрепление“ или „подкрепа“, а действието „подпомагам“ означава „поддържам, нося, подкрепям“ или „помагам, подпирам, насърчавам, подпирам с рамо“. От текста на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент, както и от член XVI от GATT, следва, че това действие може да бъде „в каквато и да е форма“ или „във всякаква форма“ — формулировка, която оставя отворен въпроса за „външния вид“, „облика“, „конфигурацията“ или „начина или способа на действие или на извършване“. Следователно изразът „подпомагане на доходите или на цените“ трябва да се тълкува като включващ всяко действие на правителството, което пряко или косвено служи за поддържане на стабилни доходи или цени или предизвика тяхното повишаване. Препращането в член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент към член XVI от ГАТТ предполага, че следва да бъдат взети предвид и последиците от това действие върху износа и вноса.

184    В конкретния случай, за да установи съществуването на подпомагане на доходите или на цените във временния регламент, констатациите в който се потвърждават в съображение 169 от обжалвания регламент, Комисията е приела, че чрез редица мерки — а именно система от ограничения върху износа на СПМ, фактическо определяне на цените на СПМ на вътрешния пазар на изкуствено занижено равнище и на преки субсидии за производителите на СПМ, за да бъдат подтикнати да се съобразяват с целите на правителството, разглеждани в по-широкия контекст на насърчаване на развитието на промишлеността за производство на биодизел, особено чрез предписанията за задължително смесване, както и чрез създаването на Фонда за плантациите за палмово масло в полза на производителите на биодизел — индонезийското правителство е възнамерявало да се намеси на пазара, за да осигури конкретен резултат, а именно производителите на биодизел да се възползват от изкуствено занижените цени, за да се снабдяват със СПМ, суровина, която представлява приблизително 90 % от производствените им разходи.

185    В съображение 191 от временния регламент Комисията прави заключението, че тези действия на индонезийското правителство допринасят за приходите, получавани от производителите на биодизел, като им позволяват да имат достъп до своята основна суровина и основен елемент на разходите на цена, по-ниска от цената на световния пазар, а това на свой ред води до изкуствено завишени печалби, произтичащи главно от износа на трети пазари. Комисията констатира и рязко увеличение на износа на биодизел през 2018 г., както е илюстрирано в таблица 2, съдържаща се в съображение 192 от временния регламент. Този анализ е потвърден изцяло в обжалвания регламент (вж. съображение 169 от обжалвания регламент).

186    На първо място, жалбоподателите изтъкват, че тълкуването на понятието „подпомагане на доходите или на цените“ противоречи на съдебната практика на СТО, и в частност на съображенията, съдържащи се в доклада на специалната група на СТО, озаглавен „Китай — изравнителни мита и антидъмпингови мита върху така наречените магнитно валцовани зърнесто-ориентирани стомани от Съединените щати“, приет на 15 юни 2012 г. (WT/DS 414/R). Те се позовават по-специално на точка 7.85 от този доклад, в който е прието, че „изразът „ценова подкрепа“ не включва всяка правителствена намеса, която може да има ефект върху цените, като например мита и количествени ограничения“, както и че „по-конкретно, не е ясно дали [член 1.1, буква а), 2] е имал за цел да обхване всички видове правителствени мерки, които иначе не представляват финансово участие, но които могат да имат косвен ефект върху пазара, включително върху цените“.

187    Без да се засяга съдебната практика, посочена в точки 38 и 39 по-горе, следва да се отбележи, че по това дело специалната група се е произнесла по споразумения за самоограничаване на вноса на стомана в Съединените щати, за които тя е установила, че имат само спомагателен вторичен ефект с несигурно значение за цените. Групата е счела, че изразът „каквато и да е форма на […] подпомагане […] на цените“ в член първи, параграф 1.1, буква a), 2 от Споразумението за СИМ не е с достатъчно широко значение, за да обхване такива споразумения. Затова този спор не се отнасял до редица мерки, имащи същата цел и същото естество като разглежданите в обжалвания регламент, по-конкретно специфичните ограничения върху износа и фактическото определяне на цените посредством предприятие, което е изцяло притежавано от индонезийското правителство.

188    На второ място, жалбоподателите упрекват Комисията, че като се е позовала на няколко съображения от временния регламент, неправилно е приела, че от една страна, индонезийското правителство е възнамерявало да насърчи използването на биодизел в Индонезия чрез намаляване на цените на СПМ и от друга страна, че е съществувал набор от мерки в подкрепа на промишлеността за производство на биодизел, който доказвал, че е налице подпомагане на доходите.

189    По отношение на първото следва да се отбележи, че жалбоподателите не оспорват доказателствата, използвани от Комисията, за да установи намерението на индонезийското правителство да подпомага националната промишленост за производство за биодизел, а факта, че тези доказателства се отнасят до намерението на посоченото правителство да предоставя тази подкрепа чрез намаляване на цените на СПМ.

190    Този довод обаче се основава на погрешен прочит на временния регламент. Всъщност, от една страна, данъкът и митата върху износа, посочени в съображение 182 от временния регламент, са сред мерките, които са позволили на Комисията да приеме, че доставчиците на СПМ са били упълномощени или им е било възложено да доставят СПМ при по-ниско от адекватното възнаграждение, или им е било разпоредено да правят това (вж. т. 121—132 по-горе). Същото съображение важи и за Фонда за плантациите за палмово масло, посочен в съображение 186 от временния регламент, чиито средства се формират от таксите върху износа на СПМ и производните му продукти (съображение 117 от временния регламент). От друга страна, от прочита на временния регламент следва, че Комисията най-напред, в съображения 182—186, е установила намерението на индонезийското правителство да подпомага националната промишленост за производство на биодизел, а след това в съображения 188—190 е посочила различните инструменти, чрез които индонезийското правителство се е намесвало на пазара на СПМ, за да стимулира развитието на промишлеността за производство на биодизел.

191    От припомнените в предходната точка съображения следва, че Комисията е доказала в достатъчна степен намерението на индонезийското правителство да развива промишлеността за производство на биодизел чрез намесата си на пазара на СПМ, и че този довод на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлен.

192    Що се отнася до второто, в подкрепа на твърденията си относно набора от мерки за подпомагане на промишлеността за производство на биодизел, жалбоподателите препращат към доводите си, представени във връзка с първата част от второто основание. Тъй като първата част от второто правно основание беше отхвърлена, този довод също трябва да бъде отхвърлен.

193    На трето място, жалбоподателите твърдят, че Комисията не е установила по какъв начин наборът от мерки е проявил пряк или косвен ефект върху увеличаването на износа на продукт с произход от територията на Индонезия или върху намаляването на вноса на този продукт на нейна територия, както изисква член XVI от ГАТТ. От данните в таблица 2, съдържаща се в съображение 192 от временния регламент следва, първо, че индонезийският износ на биодизел е намалял значително между 2015 г. и 2018 г. и второ, че е по-вероятно този набор от мерки да е довел до намаляване на износа на биодизел, защото е благоприятствал вътрешното потребление, докато мерките, за които се твърди, че засягат СПМ, са били еднакви за производителите на биодизел, независимо дали са износители или не.

194    В това отношение, първо, следва да се подчертае, както прави Комисията в съображение 193 от временния регламент, че данните от таблица 2 в съображение 192 от посочения регламент показват, че индонезийският износ на биодизел значително е намалял през периода, в който са действали мерките за търговска защита в Съюза (между ноември 2013 г. и март 2018 г.), след което се е възстановил през 2018 г. с увеличение от 847,59 % в сравнение с 2017 г.) (вж. съображения 281, 282, 322 и 323 от временния регламент). По-нататък, както Комисията отбелязва в съображение 193, намаляването на износа през периода на прилагане на мерките за търговска защита в Съюза е било съпроводено с увеличаване на запасите.

195    Второ, както Комисията основателно отбелязва в съображение 191 временния регламент, въведените от индонезийското правителство мерки позволяват на производителите на биодизел да имат достъп до своята основна суровина и основен елемент на разходите на цена, по-ниска от цената на световния пазар, а това на свой ред води до изкуствено завишени печалби, произтичащи главно от износа на трети пазари. Впрочем фактът, че задължението за смесване има за цел да увеличи вътрешното потребление на биодизел, не поставя под съмнение заключението, че въведеният от индонезийското правителство набор от мерки, включително директното прехвърляне на средства от Фонда за плантациите за палмово масло, е оказал въздействие върху износа на биодизел.

196    Следователно тези доводи на жалбоподателите трябва да бъдат отхвърлени.

197    От тези констатации следва, че Комисията не е нарушила член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент и не е допуснала явна грешка в преценката, когато е направила заключението, че мерките, въведени от индонезийското правителство, могат да се квалифицират като подпомагане на доходите или на цените в полза на производителите на биодизел.

 По третата част от второто основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 2 и на член 6, буква г) от основния регламент, както и от явни грешни в преценката, допуснати от Комисията при определянето на ползата, реализирана от производителите на биодизел

198    В третата част от второто основание жалбоподателите изтъкват, че като е установила наличието на полза и е използвала неправилни референтни цени за нейното изчисляване, Комисията е нарушила член 3, параграф 2 и член 6, буква г) от основния регламент.

199    В това отношение е важно да се отбележи, че член 3 от основния регламент предвижда, че се счита, че съществува субсидия, ако е налице „финансово участие“ или „подпомагане на доходите или ценова подкрепа“ от страна на правителството и ако по този начин е реализирана „полза“. Членове 6 и 7 от посочения регламент уточняват условията за изчисляване на „ползата“ за получателя. Що се отнася до финансовото участие или подпомагането на доходите или на цените, състоящо се в доставянето на стоки от правителството, член 6, буква г) от основния регламент по същество предвижда, че това доставяне носи полза, ако е извършено срещу по-ниско от адекватното възнаграждение (вж. в този смисъл решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 195 и 196).

200    Член 6 от посочения регламент установява правила за определяне на това дали дадена мярка, съобразно нейния вид, може да се счита за „полза за получателя“. В съответствие с тези правила полза е налице, ако получателят е получил финансово участие, което му дава възможност да получи по-благоприятни от пазарните условия. Що се отнася по-специално до предоставянето на стоки, член 6, буква г) от основния регламент предвижда, че е налице полза само ако „предоставянето е извършено срещу по-ниско от адекватното възнаграждение“, „[като] адекватността на възнаграждението се определя в зависимост от преобладаващите пазарни условия за въпросния продукт или услуга в държавата на предоставяне или покупка, включително цена, качество, наличност, възможности за маркетинг, транспортиране и други условия на покупката или продажбата“. От тази формулировка следва, че за да се определи „ползата“, трябва да се направи сравнение и че тъй като целта на това сравнение е да се прецени дали платената цена е адекватна с оглед на нормалните пазарни условия в държавата на предоставяне, при извършването му трябва да се вземат предвид всички компоненти на разходите, които получателят трябва да заплати, за да получи предоставената от правителството стока. Така от тази разпоредба следва, че използваният от Комисията метод за изчисляване на ползата трябва да позволи, доколкото е възможно, да се отчете действителната полза за получателя (вж. в този смисъл решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 208—210).

201    В настоящия случай от съображения 170 и 171 от обжалвания регламент е видно, че Комисията е определила наличието на полза, използвайки като референтна цена за целите на сравнението експортните цени FOB (free on board) на СПМ от Индонезия към останалата част от света, както фигурират в статистическите данни за износа на Индонезия, и е изчислила ползата за получателя като сума от разликите между тези референтни цени на СПМ, изчислени на месечна база през периода на разследване, и цените, платени за СПМ на вътрешния пазар.

202    Жалбоподателите поддържат, че за да определи ползата за производителите на биодизел, Комисията е използвала неправилен показател за сравнение, за да заключи, че СПМ е било доставяно на индонезийския пазар при по-ниско от адекватното възнаграждение.

203    На първо място, жалбоподателите изтъкват, че при анализа на адекватността на възнаграждението Комисията е трябвало да използва като показател за сравнение прилаганите в страната цени, които са били определени от пазара.

204    Комисията обаче приема — а доводите на жалбоподателите за оборване на тези констатации вече бяха отхвърлени в рамките на първата част от настоящото основание — че цените на СПМ на индонезийския пазар са били определяни от PTPN и че „намерението за цена“, предложено от последното, не е отразявало пазарна цена, произтичаща от конкурентна тръжна процедура (съображения 124 и 148 от обжалвания регламент).

205    При това положение, с оглед на смущението на пазара, причинено от намесата на индонезийското правителство (съображение 198 от временния регламент), Комисията е могла валидно да приеме в съображение 197 от временния регламент, че покупната цена на СПМ е трябвало да се сравни с подходяща референтна стойност в изпълнение на член 6, буква г) от основния регламент, така че доводът на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлен.

206    На второ място, жалбоподателите твърдят, че Комисията неправилно е сравнила цените на СПМ на индонезийския вътрешен пазар с малайзийските вътрешни цени и индонезийските експортни цени. По-специално, цените за износ FOB включвали таксата върху износа, която не се налага за вътрешните сделки. По-нататък, Комисията трябвало да адаптира референтната цена, за да гарантира, че използваната референтна стойност отразява условията, при които СПМ се търгува при пазарни условия.

207    Най-напред, както от съображение 182 от обжалвания регламент, така и от съображение 198 от временния регламент е видно, че Комисията не е използвала малайзийски цени като референтна цена за определяне на размера на разглежданата полза. Както изтъкват жалбоподателите, фактът, че Комисията е сравнила индонезийските вътрешни цени на СПМ с малайзийските цени, за да стигне до заключението, че цената, определена от PTPN, не е справедлива и че вътрешните цени в Индонезия са по-ниски от пазарната цена, в друга част от временния регламент (съображение 163), е без значение в контекста на определянето на ползата за производителите на биодизел. Следователно това твърдение на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлено.

208    По-нататък, от съображение 198 от временния регламент следва, че Комисията е счела, че експортните цени FOB на СПМ от Индонезия за останалата част от света представляват подходяща референтна стойност, защото са определени в съответствие с принципите на свободния пазар, отразяват преобладаващите пазарни условия в Индонезия, не са изкривени от правителствена намеса и следователно са най-добрият показател за това каква би била индонезийската вътрешна цена при липса на изкривяване поради намеса на индонезийското правителство. В противовес на този анализ жалбоподателите твърдят, че дори цените на СПМ на индонезийския вътрешен пазар да са били изкривени, експортната цена FOB не е валидна референтна цена, тъй като самата тя била изкривена от ограниченията върху износа.

209    Този довод трябва да се отхвърли. Всъщност фактът, че експортната цена FОB на СПМ от Индонезия включва ефекта от таксата върху износа, както уточнява Комисията в съображения 173 и 181 от обжалвания регламент, не означава, че тази цена е изкривена. Напротив, като се има предвид, че цената на СПМ на вътрешния пазар е била по-ниска от адекватната поради редица мерки, сред които данъкът и таксата върху износа и определянето на цените от PTPN, експортната цена на СПМ, след заплащане на таксата върху износа, е била, както правилно подчертава Комисията, цената, която продавачите са предлагали при износ. Макар таксата върху износа да е една от мерките, които имат за резултат насърчаване на доставчиците на СПМ да продават на вътрешния пазар на цени, по-ниски от адекватните, тя не прави експортната цена FОB на Индонезия неподходяща като референтна цена за изчисляване на ползата. Всъщност, както правилно е преценила Комисията, тази цена позволява, в съответствие с правилото, установено в член 6, буква г) от основния регламент и в съдебната практика, посочена в точка 200 по-горе, да се отрази, доколкото е възможно, действително реализираната от получателя полза.

210    Накрая, доводът на жалбоподателите, че Комисията е трябвало да адаптира референтната цена, също трябва да бъде отхвърлен. Всъщност, първо, подходът на жалбоподателите, според който таксата върху износа е трябвало да бъде приспадната, вече беше отхвърлен в предходната точка. Второ, дори да се приеме, че жалбоподателите твърдят, че е било необходимо допълнително адаптиране на референтната цена, те не са представили достатъчно доказателства за това какви корекции и защо са били необходими. Такива доказателства са необходими обаче, за да се установи, че институция на Съюза е допуснала явна грешка в преценката, с която може да се обоснове отмяната на акт (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., Gold East Paper и Gold Huasheng Paper/Съвет, T‑444/11, EU:T:2014:773, т. 62).

211    На трето място, в подкрепа на доводите си жалбоподателите се позовават на доклада на Апелативния орган на СТО, озаглавен „Съединени щати — изравнителни мерки върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от въглеродна стомана от Индия“, приет на 8 декември 2014 г. (WT/DS 436/AB/R), в точки 4.148 и 4.151 от който е прието, че „определянето на това дали дадено възнаграждение е „по-малко от адекватното“ по смисъла на член 14, буква г) изисква избор на сравнителен показател — т.е. цена, която служи за отправна точка — с който да се сравни цената на правителството за въпросния продукт“, и че този показател „трябва да се състои от пазарно определени цени за идентични или сходни стоки, които се отнасят до, препращат към или са свързани със съществуващите пазарни условия за въпросната стока в държавата на предоставяне“. Трябва да се констатира, без да се засяга цитираната в точки 38 и 39 по-горе съдебна практика, че така направените в този доклад изводи не поставят под въпрос анализа на Комисията, изложен в точки 201, 205 и 208 по-горе, който също препраща към наличната пазарна цена за същия продукт, особено в светлината на съображението в точка 4.155 от посочения доклад, че „макар анализът на референтните стойности да започва с проучване на цените на въпросната стока в страната, използването на тези цени, когато те не са определени от пазара, не би било подходящо“.

212    Следователно този довод, а оттам и цялата трета част от второто основание, трябва да бъдат отхвърлени.

213    С оглед на тези съображения второто основание трябва да бъде отхвърлено изцяло.

 По третото основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 8 от основния регламент и явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, приемайки, че е налице опасност от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза

214    В контекста на третото основание жалбоподателите изтъкват, че Комисията е нарушила член 8, параграф 8 от основния регламент и е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че е налице опасност от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза въз основа на погрешната предпоставка, че промишлеността на Съюза се намира в нестабилно състояние.

215    Комисията, подкрепена от EBB, оспорва това основание.

216    В настоящия случай в съображения 319 и 320 от обжалвания регламент Комисията прави заключението, че промишлеността на Съюза не е претърпяла съществена вреда през разследвания период, макар да е била нестабилна. Въпреки това Комисията е счела, че в случая е била налице опасност от причиняване на съществена вреда за посочената промишленост.

217    В самото начало следва да се припомни в това отношение, че член 2, буква г) от основния регламент определя термина „вреда“, освен ако не е предвидено друго, по-конкретно като съществена вреда, причинена на промишленост на Съюза, или като опасност от причиняването на съществена вреда на промишленост на Съюза, и за тълкуването на това понятие препраща към разпоредбите на член 8.

218    Член 8, параграф 1 от този регламент урежда определянето на вредата. То включва, от една страна, обективна оценка на обема на субсидирания внос и влиянието на субсидирания внос върху цените на пазара на Съюза за сходни продукти и от друга страна, последиците от този внос за промишлеността на Съюз.

219    Член 8, параграф 4 от основния регламент предвижда, че изследването на влиянието на субсидирания внос върху засегнатата промишленост на Съюза включва оценка на всички икономически фактори и показатели от значение, които имат отношение към състоянието на промишлеността, включително факта, че промишлеността все още е в процес на възстановяване от влиянието на предишно субсидиране или дъмпинг.

220    Член 8, параграф 5 от основния регламент уточнява, че въз основа на всички относими доказателства, свързани със състоянието на промишлеността на Съюза, трябва да се докаже, че тази промишленост е претърпяла вреда. По-специално тази разпоредба предвижда, че при такова доказване трябва да се установи, че обемът или ценовите равнища, идентифицирани съгласно параграф 2, са оказали въздействие върху промишлеността на Съюза, както е предвидено в параграф 4, както и че това въздействие съществува до степен, която позволява определянето му като съществено (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 19 декември 2013 г., Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Съвет, C‑10/12 P, непубликувано, EU:C:2013:865, т. 49).

221    Член 8, параграф 8 от основния регламент урежда „констатирането на опасност от съществена вреда“. Уточнено е, че то трябва да се основава на факти, а не само на твърдения, предположения или слаба вероятност и че промяната в обстоятелствата, която би довела до ситуация, при която субсидията би причинила вреда, трябва да е била ясно предвидима и неизбежна. Следователно констатацията, че е налице опасност от причиняване на вреда, трябва ясно да произтича от конкретните обстоятелства. От това следва също така, че вредата, от която има опасност, трябва да настъпва в кратък срок (вж. по аналогия решение от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет, T‑528/09, EU:T:2014:35, т. 54).

222    Тази разпоредба изброява по неизчерпателен начин факторите, които следва да се вземат под внимание при установяването на опасност от причиняване на съществена вреда (вж. по аналогия заключение на генерален адвокат Mengozzi по свързани дела ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Съвет и Съвет/Hubei Xinyegang Steel, C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2015:767, т. 44).

223    По-нататък, Съдът вече е уточнил, че наличието на опасност от причиняване на вреда, както и наличието на вреда, трябва да бъде доказано към момента на приемане на антисубсидийната мярка с оглед на състоянието на промишлеността на Съюза към тази дата. Всъщност само от гледна точка на това състояние институциите на Съюза могат да определят дали непосредственото увеличаване на бъдещия субсидиран внос ще причини съществена вреда за тази промишленост, ако не се предприемат никакви мерки за търговска защита. Институциите на Съюза обаче имат право при определени условия да вземат предвид данни от времето след разследвания период (вж. по аналогия решение от 4 февруари 2021 г., eurocylinder systems, C‑324/19, EU:C:2021:94, т. 40 и 41).

224    Следва да се припомни също, че в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 26 по-горе, в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за търговска защита, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които те трябва да разглеждат. В този контекст следва да се приеме, че определянето дали е налице опасност от причиняване на вреда предполага преценка на сложни икономически въпроси и че при това положение съдебният контрол върху тази преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не са налице явни грешки в преценката на фактите или злоупотреба с власт. Този ограничен съдебен контрол не означава, че съдът на Съюза не може да контролира направеното от институциите тълкуване на данни от икономическо естество (вж. по аналогия решение от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет, T‑528/09, EU:T:2014:35, т. 53, и в този смисъл решение от 19 май 2021 г., China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products и др./Комисия, T‑254/18, обжалвано, EU:T:2021:278, т. 149). По-специално, общият съд трябва да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и дали могат да подкрепят направените изводи (вж. по аналогия решение от 18 октомври 2018 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет, C‑100/17 P, EU:C:2018:842, т. 64).

225    Накрая, изводът на Комисията относно състоянието на промишлеността на Съюза, направен в рамките на анализа налице ли е съществена вреда, причинена на промишлеността на Съюза по смисъла на член 8, параграф 4 от основния регламент, по принцип остава релевантен при анализа налице ли е опасност от причиняване на съществена вреда за тази промишленост по смисъла на член 8, параграф 8 от този регламент (вж. по аналогия решение от 4 февруари 2021 г., eurocylinder systems, C‑324/19, EU:C:2021:94, т. 42).

226    Именно в светлината на тези принципи следва да се прецени дали Комисията е нарушила член 8, параграф 8, когато в съображение 360 от временния регламент е направила заключението, потвърдено в съображение 405 от обжалвания регламент, че нестабилното икономическо състояние на промишлеността на Съюза вероятно ще се задълбочи вследствие на неизбежен и продължаващ субсидиран внос на биодизел от Индонезия, който през разследвания период е представлявал опасност от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза.

227    Комисията поддържа, че дори да се предположи, че е допуснала грешка, като е преценила, че промишлеността на Съюза е нестабилна, тя във всички случаи е могла да приеме, че състоянието на промишлеността на Съюза ще претърпи промени в близко бъдеще, които биха причинили съществена вреда. При тези условия третото основание на жалбоподателите, което не поставя под въпрос тази част от анализа относно наличието на опасност от причиняване на съществена вреда, следва във всички случаи да бъде отхвърлено.

228    Трябва да се отбележи, че докато член 8, параграф 1 от основния регламент изисква „определянето на вредата“ да обхваща по-специално обективна оценка на последиците от субсидирания внос за промишлеността на Съюза, и изследването на влиянието съгласно член 8, параграф 4 от основния регламент включва оценка на всички релевантни фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на промишлеността на Съюза, основният регламент не изисква изрично такова изследване при анализа дали е налице опасност от вреда по смисъла на член 8, параграф 8. Същевременно изследването на релевантните фактори, които оказват влияние върху състоянието на промишлеността на Съюза в контекста на опасност от вреда, изглежда необходимо, защото позволява да се определи състоянието на промишлеността на Съюза, с оглед на което институциите могат, както изисква член 8, параграф 8 от основния регламент, да преценяват дали при нов неизбежен внос опасността от съществена вреда за промишлеността на Съюза би се осъществила и действително би настъпила съществена вреда, ако не се предприемат защитни действия. С други думи, за да могат институциите да установят дали е налице опасност от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза, когато по определение тази промишленост не понася имуществена вреда в момента въпреки влиянието на субсидирания внос през разследвания период, е необходимо да се прецени настоящото състояние на тази промишленост (вж. в този смисъл по аналогия решение от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel, C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209, т. 31, и заключение на генерален адвокат Mengozzi по свързани дела ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Съвет и Съвет/Hubei Xinyegang Steel, C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2015:767, т. 43—48).

229    В случая, както правилно отбелязват жалбоподателите, от съображение 360 от временния регламент следва, че състоянието на промишлеността на Съюза е било взето предвид, за да се направи изводът, че съществува опасност от причиняване на вреда. Поради това изводът на Комисията за състоянието на промишлеността на Съюза има връзка с анализа на опасността от причиняване на вреда (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет, T‑528/09, EU:T:2014:35, т. 58). Следователно, ако третото основание бъде уважено, то би могло да постави под въпрос правилността на извода на Комисията за наличие на опасност от причиняване на съществена вреда.

230    При това положение следва да се отхвърли доводът на Комисията, изложен в точка 227 по-горе, и да се разгледа третото основание на жалбоподателите.

231    Жалбоподателите твърдят, че анализът на икономическите показатели на Съюза не разкрива нестабилно икономическо състояние за промишлеността на Съюза. Според тях всички фактори, с изключение на пазарните дялове, са се подобрили между 2015 г. и разследвания период, а между цялата 2017 г. и разследвания период е настъпил само много слаб спад на продажбите. В подкрепа на твърденията си жалбоподателите са представили пред Общия съд таблица с техния анализ на представителните данни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза, отчетени от Комисията във временния регламент.

232    Като начало следва да се констатира, че в становищата си жалбоподателите вземат предвид предоставените от Комисията данни, които се отнасят не само за разследвания период, но и за целия „разглеждан период“, а именно периода от 1 януари 2015 г. до края на разследвания период (съображение 13 от временния регламент). Според съдебната практика идеята, която стои в основата на определянето на „разглеждан период“, е да се позволи на Комисията да разгледа период, който е по-дълъг от обхванатия от самото разследване, така че да основе анализа си на реални и възможни тенденции, за чието установяване е необходима достатъчно дълга времева продължителност (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 7 май 1991 г., Nakajima/Съвет, C‑69/89, EU:C:1991:186, т. 87, и от 19 май 2021 г., China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products и др./Комисия, T‑254/18, обжалвано, EU:T:2021:278, т. 337).

233    За да стигне до заключението, че промишлеността на Съюза не е била стабилна през разследвания период, Комисията е разгледала в съображения 309—340 от временния регламент няколко микро- и макроикономически показатели и е потвърдила този анализ в съображения 279—317 от обжалвания регламент, като в съображения 321—341 от същия е изследвала и икономически показатели след разследвания период.

234    На първо място, що се отнася до макроикономическите показатели, жалбоподателите изтъкват, че производството в Съюза, производственият капацитет и използването на капацитета са се развили положително между 2015 г. и разследвания период.

235    В това отношение следва да се отбележи, че таблица 3 в съображение 268 от временния регламент показва, че след увеличение между 2015 г. и 2017 г. производството в Съюза е останало почти непроменено между 2017 г. и разследвания период (леко увеличение от 13 071 053 на 13 140 582 тона при стабилен индекс 111), докато през същия период потреблението в Съюза се е увеличило, както е показано в таблица 4 в съображение 271 от временния регламент (от 14 202 128 на 15 634 102 тона, което представлява увеличение от 10,08 %). От това следва, че производството в Съюза не е било в крак с нарастването на потреблението в Съюза, т.е. на търсенето. Освен това, видно от таблица 8 в съображение 309 от временния регламент, производственият капацитет на Съюза се е увеличил леко между 2015 г. и 2016 г. (от 16 009 878 на 16 561 814 тона) и между 2017 г. и разследвания период (от 16 594 853 на 17 031 230 тона), докато използването на този капацитет, след като се е увеличило през 2015 г., 2016 г. и 2017 г., леко е намаляло между 2017 г. и разследвания период.

236    Въз основа на тези данни Комисията е счела в съображение 310 от временния регламент, че увеличението на производствения капацитет на промишлеността на Съюза е било значително по-ниско от увеличението на търсенето, като се има предвид, че посочената промишленост е могла да се възползва от растежа на пазара само в незначителна степен поради рязкото увеличение на субсидирания внос, особено през разследвания период.

237    Тъй като тази констатация съответства на анализираните данни и е в подкрепа на заключението, че промишлеността на Съюза се е намирала в деликатно положение, първият довод на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлен.

238    Второ, жалбоподателите твърдят, че обемът на продажбите се е увеличил.

239    От таблица 9 в съображение 314 от временния регламент обаче ясно се вижда, че макар обемът на продажбите на пазара на Съюза да се е увеличил между 2015 г. и 2017 г., тези продажби са намалели между 2017 г. и разследвания период — период, който съответства, както отбелязва Комисията в съображение 317 от временния регламент, на премахването на митата върху вноса от Индонезия. Поради това този довод на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлен.

240    Трето, жалбоподателите поддържат, че промишлеността на Съюза е запазила висок пазарен дял, между 81 % и 95 %.

241    Същевременно трябва да се констатира, че таблица 9 в съображение 314 от временния регламент показва, че пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял значително между 2017 г. и разследвания период (от 91,6 % на 81,5 %). В съображение 317 от посочения регламент Комисията пояснява, че това намаляване се обяснява с премахването на митата върху вноса от Индонезия, което е променило състоянието на пазара през март 2018 г., т.е. през периода на разследване, и жалбоподателите не успяват да оборят това обяснение с основателни доводи, изведени от значението на вноса от Аржентина (вж. т. 285—293 по-долу). С оглед на тези данни този довод на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлен.

242    Четвърто, жалбоподателите изтъкват, че тенденциите в заетостта и промишлеността са положителни.

243    Всъщност таблица 10 в съображение 319 от временния регламент показва, че броят на наетите лица в промишлеността на Съюза леко е нараснал между 2015 г. и разследвания период (със 78 наети лица). Въпреки това производителността е намаляла между 2017 г. и разследвания период (от 4 782 тона на наето лице до 4 625 тона на наето лице). От това следва, че лекото увеличение на броя на наетите лица не е достатъчно само по себе си, за да обори заключенията на Комисията, направени въз основа на всички макроикономически показатели. Всъщност според съдебната практика, въпреки че изследването на институциите трябва да доведе до извода, че опасността от причиняване на вреда е значителна, не е необходимо всички релевантни икономически фактори и показатели да показват наличието на отрицателна тенденция (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 23 април 2018 г., Shanxi Taigang Stainless Steel/Комисия, T‑675/15, непубликувано, EU:T:2018:209, т. 93 и цитираната съдебна практика).

244    Следователно тези доводи на жалбоподателите трябва да бъдат отхвърлени.

245    На второ място, що се отнася до микроикономическите показатели, първо, жалбоподателите твърдят, че продажните цени в Съюза и производствените разходи са се развивали паралелно.

246    Трябва да се констатира, че таблица 11 в съображение 325 от временния регламент показва, че след увеличението между 2015 г. и 2017 г. — период, в който са съществували мита върху вноса от Индонезия — между 2017 г. и разследвания период цените са намалели от 832 евро на тон до 794 евро. От таблица 11 в съображение 325 от временния регламент е видно и че между 2017 г. и разследвания период производствените разходи са намалели от 827 евро на тон до 791 евро на тон. От всички данни в тази таблица, и в частност от намалението на продажната цена обаче следва, че промишлеността на Съюза не е могла да се възползва от това намаление на разходите, тъй като е трябвало да го прехвърли изцяло върху своите клиенти, както правилно отбелязва Комисията в съображение 328 от временния регламент. При това положение този довод на жалбоподателите трябва да се отхвърли.

247    Второ, жалбоподателите изтъкват, че средните разходи за труд на наето лице са се развивали положително.

248    Същевременно таблица 12 в съображение 330 от временния регламент показва, че след като са намалели значително между 2015 г. и 2016 г., тези разходи са се запазили почти стабилни между 2016 г. и разследвания период. Затова този довод на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлен.

249    Трето, жалбоподателите твърдят, че паричният поток, рентабилността на продажбите и възвръщаемостта на инвестициите са се развивали положително.

250    В това отношение трябва да се констатира, че таблица 14 в съображение 334 показва, че паричните потоци са се увеличили между 2015 г. и 2017 г. (с рязко увеличение между 2016 г. и 2017 г.), след което са спаднали до нивата от 2016 г. Следователно не е възможно да се констатира положително развитие, обратно на твърдяното от жалбоподателите.

251    Що се отнася до възвръщаемостта на инвестициите, тя значително се е увеличила между 2015 г. и 2016 г., след което е останала относително стабилна (18 % през 2016 г., 16 % през 2017 г. и 17 % през разследвания период). Въпреки това тези развития, както и стабилизирането на рентабилността на продажбите на Съюза към несвързани клиенти на ниво от 0,8 % през 2017 г. и през разследвания период, не могат да поставят под въпрос констатациите на Комисията относно цялостното състояние на промишлеността на Съюза. Както Комисията отбеляза в съдебното заседание, това ниво на рентабилност е ниско и не е достатъчно, за да гарантира оцеляване на дадена промишленост в дългосрочен план.

252    Жалбоподателите оспорват и констатациите, направени от Комисията въз основа на данните за периода след разследвания период.

253    В това отношение следва да се припомни, че според съдебната практика правото при определени условия да се вземат предвид данни от времето след периода на разследване е оправдано в контекста на разследвания, чиято цел е да се установи не вреда, а опасност от причиняване на вреда, което по естеството си предполага прогностичен анализ. Така тези данни могат да се използват, за да се потвърдят или опровергаят съдържащите се в регламента на Комисията за налагане на временно изравнително мито прогнози и съответно за да се наложи, в първата хипотеза, окончателно изравнително мито. Използването от институциите на Съюза на данни от времето след разследвания период обаче подлежи на контрол от страна на съда на Съюза (вж. по аналогия решение от 4 февруари 2021 г., eurocylinder systems, C‑324/19, EU:C:2021:94, т. 41).

254    В настоящия случай Комисията е разгледала в съображения 321—341 от обжалвания регламент данните, отнасящи се до периода от октомври 2018 г. до юни 2019 г. (наричан по-нататък „периодът след разследването“) и е заключила, че през периода след разследването икономическото състояние на промишлеността на Съюза се е влошило още повече.

255    Жалбоподателите изтъкват, че макар тази информация да е непълна, изглежда, че от една страна, продажбите и използването на капацитета са останали стабилни, а от друга страна — тъй като производствените разходи са спаднали повече от единичните продажни цени — рентабилността се е повишила.

256    Същевременно трябва да се констатира, че таблица 2 в съображение 325 от обжалвания регламент, данните от която не са оспорени от жалбоподателите, показва, че както производството на промишлеността на Съюза, така и продажбите са намалели между разследвания период и периода след разследването (съответно от 2 510 356 тона на 1 824 599 тона и от 2 524 646 тона на 1 871 962 тона). Също така леко е намаляла и степента на използване на капацитета (от 82 % на 80 %). По-нататък, макар да е вярно, че производствените разходи за единица продукция са спаднали от 791 на тон на 760 евро, единичната продажна цена също е спаднала с 4 евро на тон. Това намаление нюансира наблюдаваното леко подобрение на рентабилността, което не може да постави под въпрос констатациите на Комисията относно състоянието на промишлеността на Съюза, които се основават на всички релевантни данни в това отношение.

257    Поради това доводите на жалбоподателите, насочени към отмяна на анализа на състоянието на промишлеността на Съюза, а оттам и третото основание, трябва да бъдат отхвърлени.

 По четвъртото основание, изведено от нарушение на член 8, параграфи 5 и 6 от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е приела, че има опасност вносът от Индонезия да причини вреда на промишлеността на Съюза, и като е пренебрегнала въздействието на вноса от Аржентина

258    Четвъртото основание се състои от две части, които Комисията, подкрепена от EBB, оспорва.

259    В самото начало следва да се припомни, че според съдебната практика, в съответствие с член 1, параграф 1 и член 8, параграф 5 от основния регламент наличието на причинно-следствена връзка между субсидирания внос и вредата за промишлеността на Съюза е необходимо условие за налагането на изравнително мито (решение от 10 април 2019 г., Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия, T‑300/16, EU:T:2019:235, т. 257). Същият принцип се прилага, когато окончателното изравнително мито се основава на наличието на опасност от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза.

260    По силата на член 8, параграфи 5 и 6 от основния регламент, от една страна, институциите са длъжни да проверят дали вредата, която възнамеряват да предотвратят, действително произтича от субсидирания внос. Това е така нареченият анализ на възможността да се възлага отговорност. От друга страна, те трябва да изключат всяка вреда, произтичаща от други фактори, така че причинената от тези други фактори вреда да не се вменява в отговорност на субсидирания внос. Това е така нареченият анализ на невъзможността да се възлага отговорност (вж. по аналогия решение от 28 февруари 2017 г., Yingli Energy (China) и др./Съвет, T‑160/14, непубликувано, EU:T:2017:125, т. 189 и цитираната съдебна практика).

261    Тази разпоредба не предвижда за институциите задължение относно формата или последователността на анализите на възможността и на невъзможността да се възлага отговорност, които те трябва да извършат. За сметка на това тази разпоредба предвижда, че анализите трябва да се направят по такъв начин, че да позволят разделянето и разграничаването на вредоносните последици от субсидирания внос от тези от останалите фактори (вж. по аналогия решение от 25 октомври 2011 г., Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Съвет, T‑192/08, EU:T:2011:619, т. 38).

262    Както Съдът на Съюза вече е уточнил, целта на член 8, параграфи 5 и 6 от основния регламент, от една страна, е да се гарантира, че институциите на Съюза ще разделят и разграничават вредоносните последици от субсидирания внос от тези от останалите фактори, тъй като ако не успеят да разделят и разграничат въздействието на различните фактори, те не биха могли да направят валидно заключение, че субсидираният внос е причинил вреда на промишлеността на Съюза. От друга страна, целта на тези норми е предоставяната на промишлеността на Съюза да не се предоставя закрила, която надхвърля необходимото (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 3 септември 2009 г., Moser Baer India/Съвет, C‑535/06 P, EU:C:2009:498, т. 90, от 19 декември 2013 г., Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Съвет, C‑10/12 P, непубликувано, EU:C:2013:865, т. 39, и от 6 септември 2013 г., Godrej Industries и VVF/Съвет, T‑6/12, EU:T:2013:408, т. 63).

263    По-нататък, в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 26 по-горе, широкото право на преценка, с което институциите на Съюза разполагат в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за търговска защита, се отнася по-специално до всички условия за определяне на претърпяната от промишлеността на Съюза вреда в рамките на антисубсидийна процедура, включително причинно-следствена връзка, поради което жалбоподателите са тези, които трябва да представят доказателствата, позволяващи на Общия съд да установи, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при оценяване на вредата (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 11 септември 2014 г., Gold East Paper и Gold Huasheng Paper/Съвет, T‑443/11, EU:T:2014:774, т. 323—325).

264    С първата част от четвъртото основание жалбоподателите оспорват анализа на възможността да се възлага отговорност, извършен от Комисията в съображения 406—415 от обжалвания регламент. Във втората част те критикуват анализа на невъзможността да се възлага отговорност, извършен в съображение 416 и следващите от същия регламент.

 По първата част от четвъртото основание, изведена от нарушение на член 8, параграф 5 от основния регламент и от явни грешки в преценката, които Комисията е допуснала, когато е стигнала до заключението, че има опасност вносът от Индонезия да причини вреда

265    В рамките на първата част от четвъртото основание жалбоподателите твърдят, че Комисията не е доказала наличието на причинно-следствена връзка между вноса на биодизел от Индонезия и опасността от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза.

266    В това отношение следва да се подчертае, че съгласно член 8, параграф 1 от основния регламент определянето на влиянието на субсидирания внос върху цените на пазара на Съюза за сходни продукти е различно от установяването на причинно-следствена връзка между субсидирания внос и претърпяната от промишлеността на Съюза вреда съгласно 8, параграф 5 от основния регламент. Целта на определянето по член 8, параграф 1 от основния регламент е да се установи въздействието на субсидирания внос върху цените на сходните продукти на пазара на Съюза. Това определяне включва изследване на връзката между цените на субсидирания внос и цените на сходните продукти на промишлеността на Съюза. Колкото до определянето по член 8, параграф 5 от основния регламент, то има за цел да се установи връзката между субсидирания внос и вредата за промишлеността на Съюза като цяло. Същевременно, макар тези две определения да се различават по своята цел, доказателствата за наличието на вреда, включително свързаните с влиянието на вноса върху цените на сходните продукти на пазара на Съюза, се вземат предвид при анализа на причинно-следствената връзка, извършван от Комисията съгласно член 8, параграф 5 от основния регламент. Следователно е налице връзка между определянето на подбиването на цените и по-общо на въздействието на субсидирания внос върху цените на сходните продукти на пазара на Съюза и установяването на причинно-следствена връзка съгласно член 8, параграф 5 от основния регламент (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 30 ноември 2011 г., Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Съвет и Комисия, T‑107/08, EU:T:2011:704, т. 59, и от 19 май 2021 г., China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products и др./Комисия, обжалвано, T‑254/18, EU:T:2021:278, т. 363).

267    В конкретния случай за целите на определянето дали е налице причинно-следствена връзка Комисията е взела предвид в съображение 361 от временния регламент увеличаването на вноса от Индонезия през разследвания период, подбиването на цените на биодизела с произход от Индонезия и факта, че този внос е довел до понижаване на цените на промишлеността на Съюза. В съображение 362 от временния регламент и в съображение 407 от обжалвания регламент Комисията е отбелязала, че в резултат на тази ситуация промишлеността на Съюза е загубила пазарен дял въпреки увеличаването на производството и на капацитета, и че не е успяла да подобри незадоволителния си марж на печалба в иначе благоприятната пазарна обстановка. Поради това в съображение 365 от временния регламент, потвърдено в съображение 415 от обжалвания регламент, Комисията приема, че субсидираният внос на индонезийски биодизел създава опасност от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза.

268    Като начало следва да се отхвърли твърдението на жалбоподателите, че вносът от Индонезия не е бил причина за уязвимостта на промишлеността на Съюза и че следователно този внос не би могъл да създава опасност от причиняване на вреда на тази промишленост. Всъщност както правилно посочва Комисията, релевантният в настоящия случай анализ не е дали вносът от Индонезия е причина за уязвимото състояние на промишлеността на Съюза, а дали този внос създава опасност от причиняване на съществена вреда в близко бъдеще.

269    На първо място, жалбоподателите твърдят, че данните, представени в таблици във временния регламент, показват, че увеличението на пазарния дял на вноса от Индонезия между 2017 г. и разследвания период — логична последица от отмяната като незаконосъобразни на антидъмпинговите мерки, блокиращи индонезийския внос (вж. т. 3—6 по-горе) — е било по-малко от намаляването на пазарния дял на промишлеността на Съюза, което означава, че индонезийският внос просто е запълнил празнина, която не е могла да бъде запълнена от промишлеността на Съюза, и не може да оправдае загубата на пазарен дял от промишлеността на Съюза.

270    В това отношение трябва да се констатира, че жалбоподателите не оспорват данните, въз основа на които Комисията е направила своите заключения. Така например между страните е безспорно, че производството на промишлеността на Съюза леко се е увеличило между 2017 г. и разследвания период, от 13 071 053 на 13 140 852 тона (таблица 3 в съображение 268 от временния регламент), докато потреблението на Съюза се е увеличило по-значително през същия период, от 14 202 128 на 15 634 102 тона (таблица 4 в съображение 271 от временния регламент). През същия период вносът от Индонезия се е увеличил от 24 984 на 516 088 тона (таблица 5 в съображение 280 от временния регламент), т.е. увеличение с 1 965,67 % или с 491 104 тона, обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза е намалял от 13 004 462 на 12 741 791 тона (таблица 9 в съображение 314 от временния регламент), т.е. намаление с 262 671 тона. Освен това през същия период промишлеността на Съюза е използвала само 77 % от своя производствен капацитет (таблица 8 в съображение 309 от временния регламент).

271    От изложените в предходната точка данни следва, че въпреки увеличението на потреблението — следователно на търсенето — на пазара на Съюза, продажбите на промишлеността на Съюза на същия пазар са намалели, независимо от съществуването на значителен свободен производствен капацитет, докато в същото време вносът от Индонезия се е увеличил с 1 965,67 %. При това положение Комисията не е допуснала явна грешка в преценката по смисъла на посочената в точка 263 по-горе съдебна практика, като е приела в съображение 407 от обжалвания регламент, че нарастването на вноса през разследвания период и подбиването и понижаването на цените на промишлеността на Съюза, причинени от субсидирания внос от Индонезия, са довели до загуба на пазарен дял от последната, независимо от нарастването на производството и на капацитета и са ѝ попречили да се възползва от иначе благоприятната ситуация на пазара.

272    Жалбоподателите изтъкват, че вносът от Индонезия няма да се увеличава повече в бъдеще. Първо, търсенето на биодизел при висок TLF било ограничено. Второ, два наскоро приети текста ограничавали използването на ПМЕ в Съюза: Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 2018 г., стр. 82) и Делегиран регламент (ЕС) 2019/807 на Комисията от 13 март 2019 година за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на суровините с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси и за сертифициране на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването (ОВ L 133, 2019 г., стр. 1).

273    Първо, както правилно посочва Комисията, жалбоподателите не са оспорили нейните констатации относно конкурентната връзка между биодизела, произведен в Съюза, и биодизела от Индонезия, както и факта, че последният оказва ценови натиск (съображение 254 от обжалвания регламент). Освен това, както е видно от таблица 4 в съображение 353 от обжалвания регламент, обемът на вноса от Индонезия за трите тримесечия на периода след разследването е по-голям от обема на този внос за четирите тримесечия на разследвания период.

274    Второ, в съображение 360 от обжалвания регламент Комисията правилно е приела, че въздействието на Директива 2018/2001 не може да се прогнозира и то „не се отразява на настоящия анализ на опасността от причиняване на вреда, която вносът от Индонезия създава за промишлеността на ЕС в близко бъдеще“. Всъщност трябва да се констатира, че тази директива е приета след разследвания период и че срокът за нейното транспониране е изтекъл едва на 30 юни 2021 г., в съответствие с член 36, параграф 1 от нея. По-нататък, по силата на член 26, параграф 2 от посочената директива пълното ограничаване на вноса на „биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса, произведени от хранителни и фуражни култури с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси“, ще бъде въведено постепенно, считано от 31 декември 2023 г., в съответствие с член 26, параграф 2 от същата директива.

275    На второ място, жалбоподателите поддържат, че Комисията не е установила връзка между увеличаването на вноса от Индонезия и проблемите с рентабилността на промишлеността на Съюза. Според тях данните, представени в таблиците, съдържащи се във временния регламент, показвали, че рентабилността на промишлеността на Съюза е останала положителна по време на разследвания период и че няма връзка между нея и вноса от Индонезия. Данните от периода след разследването потвърждавали този извод за липса на връзка.

276    Действително, от таблица 14 в съображение 334 от временния регламент следва, че рентабилността на промишлеността на Съюза е останала непроменена през разследвания период (0,8 %). Въпреки това, както е видно от таблица 3 в съображение 329 от обжалвания регламент, през периода след разследването и след увеличаване на рентабилността на 10,8 % през четвъртото тримесечие на 2018 г., рентабилността е намаляла до по-ниски нива в сравнение с разследвания период и дори до отрицателни нива (– 5 %) за второто тримесечие на 2019 г. По-нататък, от таблица 4 в съображение 353 от обжалвания регламент е видно, че вносът от Индонезия е бил по-висок през първото и второто тримесечие на 2019 г., отколкото през четвъртото тримесечие на 2018 г., през което рентабилността на промишлеността на Съюза се е увеличила.

277    Следователно Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, когато е приела, че е съществувала причинно-следствена връзка между вноса на биодизел от Индонезия и наличието на опасност от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза.

278    Поради това първата част от четвъртото основание трябва да бъде отхвърлена.

 По втората част от четвъртото основание, изведена от нарушение на член 8, параграф 6 от основния регламент и от явни грешки в преценката при анализа на въздействието на вноса на биодизел от Аржентина

279    В рамките на втората част от четвъртото основание жалбоподателите изтъкват, че в своя анализ на невъзможността да се възлага отговорност Комисията не е взела предвид опасността от причиняване на вреда, предизвикана от вноса на биодизел от Аржентина, за който се отнася Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/244 на Комисията от 11 февруари 2019 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Аржентина (ОВ L 40, 2019 г., стр. 1).

280    В това отношение следва да се припомни, че както е посочено в точка 260 по-горе, при извършване на предвидения в член 8, параграф 6 от основния регламент анализ на невъзможността да се възлага отговорност Комисията трябва да изключи всяка вреда, произтичаща от други фактори, така че вредата, причинена от тези други фактори, да не се приписва на тези, които са предмет на субсидиране.

281    За тази цел Комисията трябва да провери дали влиянието на тези други фактори не е било в състояние да прекъсне причинно-следствената връзка между разглеждания внос, от една страна, и претърпяната от промишлеността на Съюза вреда, от друга страна. Комисията трябва също да се увери, че вредата, която се дължи на тези други фактори, не се отчита при определянето на вреда, тъй като дори даден друг фактор да не е в състояние да прекъсне причинно-следствената връзка между разглеждания внос и вредата за промишлеността на Съюза, той е в състояние да причини самостоятелна вреда на промишлеността на Съюза. Ако обаче Комисията установи, че въпреки подобни фактори причинената с посочения внос вреда е съществена, вследствие на това може да бъде установена причинно-следствената връзка между този внос и вредата, претърпяна от промишлеността на Съюза (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma, C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 169 и цитираната съдебна практика, и от 28 февруари 2017 г., Canadian Solar Emea и др./Съвет, T‑162/14, непубликувано, EU:T:2017:124, т. 182—185 и цитираната съдебна практика).

282    Освен това според съдебната практика Комисията може да възложи отговорността за дадена вреда върху субсидирания внос, макар неговото въздействие да има отношение само към част от по-широка вреда, дължаща се и на други фактори. Налагането на изравнителни мита е възможно дори когато с тях не се решават проблемите, които други фактори са създали за промишлеността на Съюза (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 5 октомври 1988 г., Canon и др./Съвет, 277/85 и 300/85, EU:C:1988:467, т. 62 и 63, от 29 януари 1998 г., Sinochem/Съвет, T‑97/95, EU:T:1998:9, т. 99—103, и от 28 февруари 2017 г., Yingli Energy (China) и др./Съвет, T‑160/14, непубликувано, EU:T:2017:125, т. 192). Следователно, за да е налице причинно-следствена връзка между субсидирания внос и вредата или опасността от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза по смисъла на разпоредбите на основния регламент, не е необходимо субсидираният внос да е единствената причина за тази вреда.

283    В този контекст не е необходимо да се посочва, нито дори да се определя количествено или числено точното въздействие на разглеждания фактор (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2017 г., Yingli Energy (China) и др./Съвет, T‑160/14, непубликувано, EU:T:2017:125, т. 195, по аналогия вж. също решение от 4 октомври 2006 г., Moser Baer India/Съвет, T‑300/03, EU:T:2006:289, т. 269).

284    Важно е също така да се припомни, че страните, които твърдят, че спорният регламент е незаконосъобразен, трябва да представят доказателства, че тези фактори може да са оказали въздействие от такъв мащаб, че наличието на вреда за промишлеността на Съюза, както и на причинно-следствена връзка между тази вреда и дъмпинговия или субсидирания внос, да не са установени и следователно да бъдат поставени под въпрос (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 28 ноември 2013 г., CHEMK и KF/Съвет, C‑13/12 P, непубликувано, EU:C:2013:780, т. 75, и от 19 декември 2013 г., Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Съвет, C‑10/12 P, непубликувано, EU:C:2013:865, т. 28).

285    В конкретния случай, обратно на поддържаното от жалбоподателите, Комисията е оценила в съображения 416—460 от обжалвания регламент въздействието на другите фактори, които биха могли да причинят вреда на промишлеността на Съюза. В този контекст Комисията е оценила, по-специално в съображения 416—420 от обжалвания регламент и в съображения 368—370 от временния регламент, въздействието на вноса на биодизел от Аржентина.

286    По-точно, в съображение 368 от временния регламент Комисията отбелязва, че вносът от Аржентина е достигнал пазарен дял от 2,8 % през 2017 г., който се е увеличил до почти 10 % през разследвания период, но е бил предмет на предишно разследване, в резултат на което през февруари 2019 г. е било наложено окончателно изравнително мито и са били приети предложения за гаранции. Така в съображения 417 и 418 от обжалвания регламент тя приема, че вносът от Аржентина е бил част от опасността от причиняване на вреда за промишлеността на Съюза през разследвания период, поради което през февруари 2019 г. Комисията е наложила мерки върху този внос и е приела ценовите ангажименти, но че този факт не означава, че вносът от Индонезия не представлява също така опасност от причиняване на вреда, особено след влизането в сила на мерките срещу вноса от Аржентина.

287    На първо място, жалбоподателите твърдят, че увеличението на вноса от Аржентина е било три пъти по-голямо от увеличението на вноса от Индонезия и че цените на аржентинския внос са били много по-ниски, което означава, че този внос е бил основната причина за опасността от причиняване на вреда. Освен това според жалбоподателите вносът от Индонезия през разследвания период е бил 516 088 тона, т.е. пазарен дял от 3,3 %, а през периода след разследването — 581 086 тона, т.е. пазарен дял от 5 %, като този дял според Комисията означавал — според съображение 466 от Регламент за изпълнение 2019/244 — че няма вероятност този износ да е основната причина за вредата в близко бъдеще. В периода след разследването пазарният дял на Аржентина бил намалял с 4,1 %, докато този на Индонезия се увеличил с 1,7 %, този на Малайзия се е увеличил с 0,9 %, този на Китай останал непроменен, а този на промишлеността на Съюза се увеличил с 1,5 %. Цените на индонезийския биодизел останали по-ниски от цените на аржентинския биодизел, а рентабилността на промишлеността на Съюза се повишила.

288    Жалбоподателите подчертават, че Комисията впрочем е разрешила с Решение за изпълнение (ЕС) 2019/245 от 11 февруари 2019 година за приемане на предложенията за гаранции след налагането на окончателни изравнителни мита върху вноса на биодизел с произход от Аржентина (ОВ L 40, 2019 г., стр. 71) внос в размер на около 10 % от средногодишното потребление на Съюза в периода между 2014 г. и разследвания период (което според жалбоподателите съответства на 1 233 417 тона годишно, т.е. над два пъти повече от вноса от Индонезия). Поради това Комисията е счела, че аржентинският внос по принцип не би трябвало да влияе на цялостното представяне на промишлеността на Съюза. Въпреки приемането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/244 този внос ще продължи да създава опасност от причиняване на вреда за промишлеността на Съюза, защото за него нямало да бъдат наложени изравнителни мита само когато не надвишава прага от 1 233 417 тона годишно и спазва минимална вносна цена. От таблици 2 и 6 в обжалвания регламент следвало, че вносът от Аржентина продължава да е в по-големи обеми от вноса от Индонезия, и че цените на вноса от Индонезия били по-високи от цените на вноса от Аржентина през разследвания период, както е определен в Регламент за изпълнение 2019/244.

289    С всички тези доводи жалбоподателите по същество поддържат, първо, че вносът от Аржентина продължава да бъде фактор на опасност от причиняване на вреда за промишлеността на Съюза и второ, че в общия контекст след приемането на Регламент за изпълнение 2019/244 вносът от Индонезия не представлява опасност от причиняване на вреда за промишлеността на Съюза.

290    Същевременно, що се отнася до първия аспект, следва да се припомни, че в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 282 по-горе, Комисията може да възложи отговорността за дадена вреда върху субсидирания внос, макар неговото въздействие да има отношение само към част от по-широка вреда, дължаща се на други фактори. Не е задължително субсидираният внос да е единствената причина за вредата или за опасността от причиняване на вреда. Следователно съществуването на опасност от причиняване на вреда, свързана с вноса на биодизел от Аржентина, не изключва установяването от Комисията в обжалвания регламент на наличието на друга опасност от причиняване на вреда, породена от индонезийския внос на биодизел.

291    Що се отнася до втория аспект, Комисията правилно е преценила, че вносът от Аржентина не е бил от естество да прекъсне причинно-следствената връзка между вноса от Индонезия, от една страна, и опасността от причиняване на вреда на промишлеността на Съюза, от друга страна, защото срещу вноса от Аржентина вече има изравнителни мерки (съображение 418 от обжалвания регламент). Комисията правилно е преценила и че въпреки този внос опасността от вреда, причинена от вноса от Индонезия, е била значителна, и че можела да се установи причинно-следствената връзка между този внос и опасността от причиняване на вреда за промишлеността на Съюза. Всъщност видно от таблица 6 в съображение 430 от обжалвания регламент, данните от която не са били оспорени от жалбоподателите, през периода след разследването пазарните дялове на Аржентина и Индонезия са били почти еднакви (съответно 5,7 % и 5 %), докато цените на вноса от Индонезия (655 евро на тон) са били по-ниски от цените на вноса от Аржентина (673 евро на тон). Тази разлика в цените между вноса от Индонезия и цената на вноса от Аржентина е от естество да подкрепи извода на Комисията, че опасността от вреда, причинена от вноса от Индонезия, е била значителна, въпреки наличието на внос от Аржентина.

292    Във всеки случай жалбоподателите не са доказали, както са длъжни в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 284 по-горе, че вносът от Аржентина е могъл да окаже въздействие от такъв мащаб, че да не се установи наличието на опасност от причиняване вреда на промишлеността на Съюза, както и на причинно-следствена връзка между субсидирания индонезийски внос и опасността от причиняване на вреда на промишлеността на Съюза.

293    По-нататък, не могат да се възприемат твърденията на жалбоподателите, изведени от констатациите на Комисията в съображения 463 и 466 от Регламент за изпълнение 2019/244, а именно че не било вероятно вносът на биодизел от Индонезия, съответстващ на пазарен дял от 5 %, да е основната причина за вредата в близко бъдеще. Първо, тези констатации на Комисията се отнасят до различен разследван период, а именно периода от 1 януари до 31 декември 2017 г., през който антидъмпинговите мерки срещу вноса от Индонезия все още са били в сила. Второ, по време на разследвания период ситуацията се е променила по отношение на вноса от Индонезия, защото, както правилно подчертава Комисията, отрицателните последици от вноса от Аржентина са били неутрализирани с приемането на Регламент за изпълнение 2019/244 през февруари 2019 г., което е променило ситуацията на пазара на Съюза. Трето, макар да е отбелязала, че не е било вероятно вносът на биодизел от Индонезия да е „основната“ причина за вредата в близко бъдеще, Комисията не е изключила възможността този внос да бъде причина за вредата или да представлява опасност от причиняване на вреда на промишлеността на Съюза.

294    От това произтича, че анализът на Комисията е в съответствие с принципите, изложени в точки 280—282 по-горе, и че тя не е допуснала явна грешка в преценката, като е направила заключението, че е налице причинно-следствена връзка между вноса от Индонезия и опасността от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза. При това положение доводите на жалбоподателите трябва да бъдат отхвърлени.

295    На второ място, жалбоподателите поддържат, че непоследователността на извършения от Комисията анализ на невъзможността да се възлага отговорност се подчертава от съдебната практика на органите на СТО.

296    В подкрепа на доводите си жалбоподателите се позовават на два доклада на специалната група на СТО. От една страна, това е докладът на специалната група на СТО, озаглавен „Китай — антидъмпингови мерки върху вноса на целулозна маса от Канада“, приет на 25 април 2017 г. (WT/DS 483/R), който в точка 7.150 гласи следното:

„Увеличаването на пазарния дял на недъмпинговия внос, който е продаван на цени, близки до тези на дъмпинговия внос, не е разгледано […] в рамките на доказването на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и съществената вреда. […] Въпреки това очакваме от един разумен и обективен разследващ орган поне да проучи при тези обстоятелства възможната роля на недъмпинговия внос за понижаването на цените, която според констатациите [на разследващия орган] е допринесло за причиняването на съществена вреда на производствен отрасъл“.

297    От друга страна става въпрос за доклада на специалната група на СТО, озаглавен „Съединени щати — антидъмпингови и изравнителни мерки за определени хартии с покритие от Индонезия“, приет на 6 декември 2017 г. (WT/DS 491/R), който в точки 7.211 и 7.233 подчертава:

„За да отговорим на [въпроса дали разследващият орган е съобразил да не възлага в отговорност на субсидирания внос каквато и да е (бъдеща) вреда, която може да бъде причинена от предполагаеми „други фактори“], ще разгледаме дали [разследващият орган] е предоставил задоволително обяснение относно естеството и значимостта на вероятните вредоносни последици от други фактори, в противовес на вероятните вредоносни последици от субсидирания внос, и дали обяснението […] ни позволява да определим, че формулираните от него заключения са толкова разумни, колкото тези, които безпристрастен и обективен разследващ орган би могъл да направи в светлината на представените факти и аргументи. […] [В] случаите, когато за нестабилността на национален производствен отрасъл са допринесли други фактори, очакваме разследващият орган да вземе под внимание и да изследва вероятното бъдещо въздействие на тези фактори, за да може да съобрази да не възлага в отговорност на разглеждания внос вероятната бъдеща вреда, произтичаща от тези фактори“.

298    Въпреки това и без да се засяга посочената в точки 38 и 39 по-горе съдебна практика, от частта от обжалвания регламент и от временния регламент, посветена на анализа на причинно-следствената връзка, и по-конкретно от съображения 416—420 от обжалвания регламент и съображения 368—370 от временния регламент, които се отнасят до вноса от Аржентина, следва, че анализът на Комисията е в съответствие с принципите, изложени в тези доклади на специалната група на СТО. Всъщност Комисията е извършила оценка на ролята и последиците на вноса на биодизел от Аржентина за промишлеността на Съюза (съображения 430—433 от обжалвания регламент и съображения 367—370 от временния регламент) и е предоставила задоволителни обяснения относно естеството и значимостта на вероятните вредоносни последици от посочения внос, по-специално в съображение 370 от временния регламент и съображение 431 от обжалвания регламент, след което в съображение 431 от обжалвания регламент е приела, че този внос не може повече да бъде сред тези, които представляват опасност за промишлеността на Съюза.

299    При това положение доводите на жалбоподателите, изведени от тези доклади на СТО, трябва да бъдат отхвърлени.

300    На трето място, жалбоподателите изтъкват, че Комисията е нарушила правото им на добра администрация, тъй като не е разгледала внимателно и безпристрастно всички релевантни за конкретния случай обстоятелства относно вноса от Аржентина и в частност не е взела предвид собствените си констатации в Регламент за изпълнение 2019/244.

301    В това отношение следва да се припомни, че правото на добра администрация предполага задължение за полагане на грижа, което изисква от компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни за случая обстоятелства (вж. решение от 12 декември 2014 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑643/11, EU:T:2014:1076, т. 46 и цитираната съдебна практика).

302    В настоящия случай от съображения 416—420 от обжалвания регламент и съображения 368—370 от временния регламент е видно, че Комисията внимателно и безпристрастно е разгледала релевантните обстоятелства, за да определи дали вносът от Аржентина е бил в състояние да отслаби или да прекъсне причинно-следствената връзка между субсидирания внос от Индонезия и опасността от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза. Предвид отхвърлянето на доводите на жалбоподателите в обратния смисъл, втората част от четвъртото основание, а оттам и четвъртото основание в своята цялост също трябва да бъдат отхвърлени.

303    С оглед на гореизложеното жалбата следва да бъде отхвърлена изцяло, без да е необходимо по съображения за процесуална икономия произнасяне по доводите на Комисията, с които се поставя под въпрос допустимостта на жалбата по отношение на един от жалбоподателите, PT Multi Nabati Sulawesi (решение от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 52).

 По съдебните разноски

304    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да понесат наред с направените от тях съдебни разноски и тези на Комисията и EBB, в съответствие с исканията им.

Поради изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда PT Wilmar Bioenergi Indonesia, PT Wilmar Nabati Indonesia и PT Multi Nabati Sulawesi да заплатят съдебните разноски.

Gervasoni Madise Nihoul

Frendo       Martín y Pérez de Nanclares

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 декември 2022 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелствата по спора

Искания на страните

От правна страна

По първото основание, изведено от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), параграф 1, буква a), подточка i) и параграф 2, и на член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент, и от явни грешки в преценката, които Комисията е допуснала, като е приела, че извършените от Фонда за плантациите за палмово масло плащания представляват подлежаща на изравняване субсидия, и като не е адаптирала ползата, която се твърди, че жалбоподателите са получили, за да се вземат предвид предоставените отстъпки, както и транспортните и кредитните разходи, направени за получаване на твърдените субсидии

По първата част от първото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 1, буква  a) от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е приела, че плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло представляват финансово участие на правителството или на публичен орган

По втората част от първото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), подточка i) от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, приемайки, че плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло представляват субсидии

По третата част от първото основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 2 от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е приела, че плащанията от Фонда за плантациите за палмово масло предоставят полза

По четвъртата част от първото основание, изведена от нарушение на член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент и от явна грешка в преценката поради това че Комисията не е адаптирала размера на субсидията, за да се вземат предвид предоставените отстъпки, както и транспортните и кредитните разходи

По второто основание, изведено от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), подточка iv), параграф 1, буква б) и параграф 2, на член 6, буква г) и на член 28, параграф 5 от основния регламент и от явни грешки в преценката, които Комисията е допуснала, като е направила извода, че е налице подкрепа от правителството за доставките на СПМ при по-ниско от адекватното възнаграждение

По първата част от второто основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 1, буква a), подточка iv) и на член 28, параграф 5 от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е направила извода, че доставчиците на СПМ са били упълномощени или им е било възложено да доставят СПМ при но-ниско от адекватното възнаграждение, или им е разпоредено да правят това

– Относно данъка и таксата върху износа

– Относно упражнявания от PTPN контрол върху цените

– Относно действията по „упълномощаване или възлагане“ или „разпореждане“

По втората част от второто основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент и от явни грешки в преценката, които Комисията е допуснала, когато е направила извода, че е налице подпомагане на доходите на производителите на биодизел от индонезийското правителство

По третата част от второто основание, изведена от нарушение на член 3, параграф 2 и на член 6, буква г) от основния регламент, както и от явни грешни в преценката, допуснати от Комисията при определянето на ползата, реализирана от производителите на биодизел

По третото основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 8 от основния регламент и явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, приемайки, че е налице опасност от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза

По четвъртото основание, изведено от нарушение на член 8, параграфи 5 и 6 от основния регламент и от явна грешка в преценката, която Комисията е допуснала, като е приела, че има опасност вносът от Индонезия да причини вреда на промишлеността на Съюза, и като е пренебрегнала въздействието на вноса от Аржентина

По първата част от четвъртото основание, изведена от нарушение на член 8, параграф 5 от основния регламент и от явни грешки в преценката, които Комисията е допуснала, когато е стигнала до заключението, че има опасност вносът от Индонезия да причини вреда

По втората част от четвъртото основание, изведена от нарушение на член 8, параграф 6 от основния регламент и от явни грешки в преценката при анализа на въздействието на вноса на биодизел от Аржентина

По съдебните разноски

*      Език на производството: английски.