Дело T-532/08

Norilsk Nickel Harjavalta Oy и Umicore SA/NV

срещу

Европейска комисия

„Жалба за отмяна — Околна среда и опазване на здравето на хората — Класификация, опаковане и етикетиране на някои съединения на никелов карбонат като опасни вещества — Директива 2008/58/ЕО — Директива 67/548/ЕИО — Регламент (ЕО) № 790/2009 — Регламент (ЕО) № 1272/2008 — Промяна на исканията — Прилагане във времето на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Липса на лично засягане — Недопустимост“

Резюме на определението

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Възможност за подаване на жалба на основание член  263, четвърта алинея ДФЕС преди влизането в сила на Договора от Лисабон — Липса

(член 230, четвърта и пета алинея ЕО и член 263, четвърта алинея ДФЕС)

2.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Подготвителни актове — Изключване

(член 230 ЕО)

3.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Възможност да бъдат лично засегнати от акт с общ характер — Условия — Актове, които се отнасят до процедурите за оценка на рисковете и за класификация на опасните вещества

(член 230, четвърта алинея ЕО)

1.      Договорът за ФЕС не предвижда специална преходна разпоредба, уреждаща въпроса дали член 263, четвърта алинея ДФЕС се прилага за висящи към 1 декември 2009 г. съдебни производства. Що се отнася по-специално до въпроса за приложимостта във времето на правилата, установяващи условията за допустимост на жалба за отмяна, подадена от частноправен субект пред съд на Съюза, от една страна, в съответствие с максимата tempus regit actum въпросът за допустимостта на жалбата се решава въз основа на правилата, които са в сила към датата на подаването ѝ, а от друга страна, условията за допустимост на жалбата се преценяват към момента на подаването ѝ, като поправки на жалбата са възможни само когато са направени преди изтичането на срока за обжалване. Следователно, когато към момента на подаването на жалба за отмяна, а именно на подаването както на първоначалната жалба, така и на молбата за промяна на исканията и на правните основания за отмяна, условията за допустимост на жалбата се уреждат от член 230 ЕО, въпросът за допустимостта на такава жалба трябва да се реши въз основа на този член.

(вж. точки 69, 70 и 72)

2.      Междинен или подготвителен акт не може да е предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 230 ЕО, тъй като такъв акт не произвежда задължителни правни последици от естество да засегнат интересите на жалбоподателите, изменяйки съществено правното им положение. Всъщност евентуалните незаконосъобразности, опорочаващи подобен подготвителен акт, трябва да се посочат в подкрепа на жалбата срещу окончателния акт, по отношение на който подготвителният акт представлява стадий на изработване. Поради това законосъобразността на това решение може да се постави под въпрос само косвено, в подкрепа на жалба срещу актовете, с които е приключена процедурата.

(вж. точки 93 и 94)

3.      Субект, различен от адресата на даден акт, може да твърди, че е лично засегнат по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО само ако този акт го засяга поради някои присъщи за него качества или поради фактическо положение, което го отграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин като адресата на акта. Въпреки това възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, изобщо не предполага, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, когато е безспорно, че това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено от въпросния акт. Така, макар участието на едно лице в процеса по приемане на акт на Съюза да може да го индивидуализира по отношение на въпросния акт, в случай че в полза на това лице са предвидени процесуални гаранции от правната уредба на Съюза, това не е положението на жалбоподателите, които се позовават на активното си участие в процедурата за оценка на рисковете от определени вещества, предвидена в членове 6—10 от Регламент № 793/93 относно оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества, които не се прилагат за отделната процедура за класификация на дадено вещество като опасно съгласно Директива 67/548 за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества и Регламент № 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на Директиви 67/548 и 1999/45 и за изменение на Регламент № 1907/2006.

(вж. точки 97—99, 103, 108 и 109)