Дело C-222/07

Unión de Televisiones Comerciales Asociadas (UTECA)

срещу

Administración General del Estado

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo)

„Преюдициално запитване — Член 12 EО — Забрана за дискриминации, основани на гражданство — Членове 39 , 43 EО, 49 EО и 56 EО — Основни свободи, гарантирани от Договора за EО — Член 87 EО — Държавни помощи — Директива 89/552/EИО — Упражняване на телевизионна дейност — Задължение за телевизионните оператори да предназначават част от приходите от дейността си за предварителното финансиране на европейски игрални и телевизионни филми, като 60 % от това финансиране се предназначава за създаване на произведения, чийто оригинален език е един от официалните езици на Кралство Испания и които са произведени предимно от испанската киноиндустрия“

Резюме на решението

1.        Общностно право — Принципи — Равно третиране — Дискриминация, основана на гражданство — Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552

(член 12 ЕО, член 39, параграф 2 ЕО, членове 43 EО, 49 EО и 56 EО; член 3 от Директива 89/552 на Съвета)

2.        Помощи, предоставяни от държавите — Понятие

(член 87, параграф 1 ЕО)

1.        Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, изменена с Директива 97/36, и по-специално член 3 от нея, както и член 12 EО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат приета от държава членка мярка, която мярка задължава телевизионните оператори да предназначават 5 % от приходите от дейността си за предварителното финансиране на европейски игрални и телевизионни филми, както и по-специално 60 % от тези 5 % — за произведения, чийто оригинален език е един от официалните езици на тази държава членка.

Всъщност независимо от въпроса дали подобна мярка попада в областите, обхванати от посочената директива, по принцип държавите членки остават компетентни да приемат подобна мярка, при условие че зачитат гарантираните от Договора основни свободи.

Несъмнено доколкото се отнася до задължението за произведения, чийто оригинален език е един от официалните езици на съответната държава членка, да се предназначават 60 % от 5 % от приходите от дейността, предназначени за предварителното финансиране на европейски игрални и телевизионни филми, подобна мярка представлява ограничение на много от основните свободи, а именно свободното предоставяне на услуги, свободата на установяване, свободното движение на капитали и свободното движение на работници.

Посочената мярка обаче може да бъде обоснована от целта за защита и насърчаване на един или повече от официалните езици в съответната държава членка. В това отношение доколкото въвежда задължение за инвестиране в игрални и телевизионни филми, чийто оригинален език е един от официалните езици на тази държава членка, подобна мярка изглежда в състояние да гарантира осъществяването на подобна цел.

Освен това подобна мярка изглежда не надхвърля необходимото за постигането на посочената цел. Всъщност тази мярка най-напред засяга само 3 % от приходите от дейността на операторите, което не позволява да се приеме, че подобна процентна стойност е непропорционална спрямо преследваната цел. Освен това подобна мярка не надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел единствено поради факта, че не предвижда критерии, които позволяват съответните произведения да се класират като „продукти от културно естество“. Тъй като език и култура са вътрешно свързани, не може да се приеме, че целта, преследвана от държава членка, състояща се в защита и насърчаване на един или повече от нейните официални езици, трябва непременно да е придружена с други критерии от културно естество, за да може да обоснове ограничение на една от гарантираните от Договора основни свободи. Подобна мярка не надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел и единствено поради факта, че бенефициерите на съответното финансиране са предимно предприятия кинопроизводители, установени на територията на тази държава членка. Фактът, че критерият, на който се основава посочената мярка, а именно езиковият критерий, може да представлява предимство за предприятия кинопроизводители, които работят на визирания от посочения критерий език и които следователно на практика могат да произхождат предимно от държавата членка, в която този език е официален, изглежда вътрешноприсъщ на преследваната цел. Подобна ситуация сама по себе си не може да бъде доказателство за непропорционалния характер на посочената мярка, без да лиши от смисъл признаването за императивно съображение от обществен интерес на преследваната от държава членка цел за защита и насърчаване на един или повече от нейните официални езици.

Накрая, що се отнася до член 12 ЕО, тази разпоредба подлежи на самостоятелно прилагане само при уредени от общностното право случаи, за които Договорът не предвижда специални разпоредби за недопускане на дискриминацията. Принципът за недопускане на дискриминация обаче е въведен в областите на свободното движение на работници, на правото на установяване, на свободно предоставяне на услуги и на свободно движение на капитали съответно с член 39, параграф 2 EО и членове 43 EО, 49 EО и 56 EО. Тъй като от изложеното по-горе следва, че разглежданата мярка не изглежда в противоречие с посочените разпоредби на Договора, не може и да се счита, че тя е в противоречие с член 12 EО.

(вж. точки 20, 24, 27, 29—34, 36—40; точка 1 от диспозитива)

2.        Член 87 EО трябва да се тълкува в смисъл, че приета от държава членка мярка, която мярка задължава телевизионните оператори да предназначават 5 % от приходите от дейността си за предварителното финансиране на европейски игрални и телевизионни филми, както и по-специално 60 % от тези 5 % — за произведения, чийто оригинален език е един от официалните езици на тази държава членка, не представлява държавна помощ в полза на киноиндустрията на същата държава членка.

Всъщност само предимствата, които са предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси, се считат за помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. В това отношение установеното в тази разпоредба разграничение между „помощ, предоставена от държава“ и помощи, предоставени „чрез държавни ресурси“, не означава, че всички предимства, предоставяни от дадена държава, представляват помощи, независимо дали са финансирани чрез държавни ресурси или не, а цели единствено да включи в това понятие предимствата, които са предоставени пряко от държавата, както и тези, които са предоставени посредством публична или частна организация, определена или учредена от тази държава.

Предимството, което посочената мярка осигурява на киноиндустрията на съответната държава членка, не изглежда обаче да представлява предимство, което е предоставено пряко от държавата или посредством публична или частна организация, определена или учредена от тази държава. Подобно предимство е резултат от обща правна уредба, която налага на телевизионните оператори, без значение дали са публични или частни, да предназначават част от приходите от дейността си за предварителното финансиране на игрални и телевизионни филми.

Освен това, доколкото посочената мярка се прилага към публични телевизионни оператори, не изглежда съответното предимство да зависи от контрола, упражняван от публичните органи върху подобни оператори или от указанията, давани от същите органи на подобни оператори.

(вж. точки 43—47; точка 2 от диспозитива)