Дело T‑865/16
Fútbol Club Barcelona
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (четвърти състав) от 26 февруари 2019 година
„Държавни помощи — Помощ, предоставена от испанските власти в полза на някои професионални футболни клубове — Преференциална данъчна ставка, приложена в рамките на подоходното облагане за клубовете, на които е разрешено да се регистрират като сдружение с нестопанска цел — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар — Свобода на установяване — Предимство“
1. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Съвместимост на дадена помощ с вътрешния пазар — Право на преценка — Зачитане на съответствието между разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно държавните помощи и други разпоредби на Договора за функционирането на ЕС, насочени към функционирането на вътрешния пазар — Формална процедура за разследване, образувана по отношение на мярка, която би могла да накърни свободата на установяване — Задължение за разследване на самостоятелно нарушение на свободата на установяване — Липса
(членове 49 и 107 ДФЕС)
(вж. т. 29—37)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Национална мярка, която запазва достъпа до данъчния режим, приложим за образуванията с нестопанска цел, за някои професионалните футболни клубове — Задължение на Комисията да докаже наличието на предимство — Преценка с оглед на различните компоненти на посочения данъчен режим, взети в тяхната цялост
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 44—67)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Административно производство — Задължения на Комисията — Надлежно и безпристрастно разглеждане — Вземане предвид на възможно най-пълната и надеждна информация — Обхват на задължението
(член 108, параграф 2 ДФЕС)
(вж. т. 49 и 69)
Резюме
С решение Fútbol Club Barcelona/Комисия (T‑865/16), постановено на 26 февруари 2019 г., Общият съд отмени Решение (ЕC) 2016/2391 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.29769 (2013/C) (ex 2013/NN), приведена в действие от Испания за някои футболни клубове, поради това че Комисията не е установила в достатъчна степен съществуването на икономическо предимство, предоставено на получателите на разглежданата мярка.
Обжалваното решение се отнася до испански закон, приет през 1990 г., който задължава всички испански професионални спортни клубове да се преобразуват в спортни акционерни дружества, с изключение на професионалните спортни клубове, реализирали положителен резултат през финансовите години, предхождащи приемането на този закон. Така жалбоподателят, Fútbol Club Barcelona, както и още три професионални футболни клуба, които попадат в приложното поле на това изключение, са избрали да продължат да осъществяват дейност под формата на юридически лица с нестопанска цел и на това основание се ползват от специална данъчна ставка за облагане на приходите им. Тъй като тази специална данъчна ставка е останала до 2016 г. по-ниска от ставката, приложима за спортните акционерни дружества, в обжалваното решение Комисията приема, че като въвежда данъчно предимство в областта на корпоративния данък в полза на четирите засегнати клуба, тази правна уредба представлява неправомерна и несъвместима схема за помощ и разпорежда на Кралство Испания да я прекрати и да възстанови индивидуалните помощи, изплатени на бенефициерите по посочената схема.
В решението си Общият съд най-напред отхвърля основанието, изведено от нарушение на член 49 ДФЕС, тъй като според жалбоподателя Комисията е трябвало да констатира, че задължението, вменено на професионалните спортни клубове, да се преобразуват в спортни акционерни дружества, противоречи на посочения член. В това отношение Общият съд припомня, че в рамките на процедура, образувана в областта на държавните помощи, извън хипотезата, в която несъвместимостта на разглежданата мярка за помощ следва от нарушаването на член 49 ДФЕС, Комисията няма компетентност да приеме, че е налице самостоятелно нарушение на член 49 ДФЕС, и да извлече от това правните последици, които се налагат.
По-нататък, Общият съд разглежда основанието, изведено от грешките, допуснати от Комисията при разглеждането на предимството, предоставено от правната уредба на четирите засегнати клуба. След като припомня, че Комисията има задължението да предвиди общо сложните мерки, за да определи дали те предоставят икономическо предимство на предприятията получатели, което те не биха получили в нормални пазарни условия, Общият съд уточнява, че това е така, включително по повод разследването на схема за помощ. В това отношение, макар че в случая на схема за помощ Комисията може да се ограничи до това да изучи общите и абстрактни особености на разглежданата схема, без да е задължена да разглежда всеки особен случай на приложение, за да провери дали той съдържа елементи на помощ, това разследване трябва все пак да включва и разглеждане на различните последици на съответната схема, едновременно благоприятни и неблагоприятни за нейните получатели, когато недвусмислеността на твърдяното предимство произтича от самите характеристики на схемата.
Тъй като националната правна уредба, визирана в обжалваното решение, се обобщава в свиване, в сектора испанския професионален спорт, на приложното поле по отношение на лицата на данъчния режим на образуванията с нестопанска цел, Общият съд разглежда дали Комисията в обжалваното решение е установила в достатъчна степен, че данъчният режим на образуванията с нестопанска цел в неговата цялост е бил от естество да постави ползващите се от него лица в положение, по-благоприятно от това, в което биха били, ако трябваше да развиват дейността си под формата на спортни акционерни дружества. Според Общия съд обаче това не е така. Всъщност, след като подчертава, че към момента на приемане на обжалваното решение Комисията е разполагала с доказателства, подчертаващи спецификата на данъчния режим на образуванията с нестопанска цел, що се отнася до предвиждането на максимален праг на данъчното приспадане за реинвестиране на извънредни печалби на ниво, по-неблагоприятно за образуванията с нестопанска цел, отколкото за спортните акционерни дружества, Общият съд приема, че изтъкнатите от Комисията доводи не позволяват да се изключи, че тези по-малки възможности за данъчно приспадане в режима на образуванията с нестопанска цел представляват фактор на уравновесяване на предимството, извлечено от по-ниската номинална данъчна ставка, от която се ползват тези образувания. Тъй като Комисията не е изпълнила в достатъчна степен тежестта да докаже, че спорната мярка предоставя предимство на получателите си, Общият съд констатира нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и отменя обжалваното решение.