Жалба, подадена на 28 септември 2010 г. - Gill/Комисия
(Дело T-471/10)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Brendan Gill (Lifford, Ирландия) (представители: A.M. Collins SC, N.J. Travers, Barrister и D.P. Barry, Solicitor)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
да се отмени решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4752 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърлят исканията за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения за удължаване на MFV Brendelen и за заместване на удължения MFV Brendelen от евентуалния нов пелагичен риболовен кораб, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията № 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (съединени дела Т-218/03-Т-240/03, Recueil, стр. II-1699), и
да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4752 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърлят исканията за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения за удължаване на MFV Brendelen и за заместване на удължения MFV Brendelen от евентуалния нов пелагичен риболовен кораб, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията № 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (съединени дела Т-218/03-Т-240/03, Recueil, стр. II-1699).
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:
На първо място жалбоподателят твърди, че приетият от ответника акт няма правно основание. Член 4, параграф 2 от Решение 97/413/ЕО на Съвета от 26 юни 1997 година относно целите и подробните правила за преструктуриране на сектора на рибарството в Общността за периода от 1 януари 1997 г. до 31 декември 2001 г. с оглед на постигане на устойчиво равновесие между ресурсите и тяхната експлоатация (ОВ L 175, стp. 27) продължава да бъде подходящото правно основание за обжалваното решение и затова според жалбоподателя няма правно основание, на което Комисията да приеме решението като ad hoc решение.
На второ място жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят твърди, че съгласно Решение 97/413/ЕО на Съвета обжалваното решение е трябвало да бъде прието съобразно процедурата на Управителните комитети и че като е приела решението ad hoc, Комисията е допуснала съществено процесуално нарушение.
На трето място жалбоподателят твърди, че като е тълкувала неправилно член 4, параграф 2 от Решение 97/413/ЕО на Съвета, Комисията е превишила правомощията си, като по-специално е приложила неотносими критерии и не е взела предвид понятието "риболовни усилия" от Решение 97/413/ЕО на Съвета и от законодателството на Общността в областта на рибарството, приложимо към момента, в който жалбоподателят е направил искането за свързан с безопасността тонаж през декември 2001 г.
Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради редица явни грешки в преценката на направеното от жалбоподателя искане за свързан с безопасността тонаж. По-специално жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да отхвърли направеното от жалбоподателя искане поради по-големия обем под главната палуба на заместващия кораб в сравнение с Brendelen е явно неправилно, каквото е и предположението ѝ, че "риболовното усилие" на заместващия кораб ще бъде по-голямо от това на първоначалния и на удължения Brendelen.
На последно място жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила правото му на равно третиране. Жалбоподателят твърди, че отхвърлянето от Комисията на искането му поради по-големия обем под главната палуба на заместващия кораб представлява съществена разлика в третирането, която съставлява недопустима дискриминация спрямо жалбоподателя в сравнение с изцяло различния подход към някои от исканията за допълнителен свързан с безопасността тонаж, приети с Решение на Комисията № 2003/245, както и към едно от исканията, първоначално отхвърлено със същото решение, но впоследствие прието с Решение на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4765 от 13 юли 2010 г.
____________