Дело T‑499/12
HSH Investment Holdings Coinvest-C Sàrl
и
HSH Investment Holdings FSO Sàrl
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Банков сектор — Преструктуриране на HSH Nordbank — Решение, което обявява помощта за съвместима с вътрешния пазар при определени условия — Жалба за отмяна — Липса на лично засягане — Миноритарен акционер в получателя на помощта — Понятие за различен интерес — Частична недопустимост — Намаляване на капиталово участие“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 12 ноември 2015 г.
1. Жалба за отмяна — Правен интерес — Жалба, подадена от жалбоподател, който не е адресат на обжалвания акт — Допустимост — Условие — Акт, който поражда задължителни правни последици за жалбоподателя
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Процесуална легитимация — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията, с което се обявява, че дадена помощ е съвместима с вътрешния пазар при определени условия — Лично засягане — Критерии — Качество на страна в административното производство — Липса на ясно очертана позиция на преговарящ — Недопустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Решение на Комисията, с което се обявява, че дадена помощ е съвместима с вътрешния пазар при определени условия — Жалба от акционер в предприятието, получател на помощта — Допустимост — Условие — Правен интерес, различен от правния интерес на предприятието, получател на помощта
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
4. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания — Липса — Недопустимост
(член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд (1991 г.)
5. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията в областта на държавните помощи
(член 296 ДФЕС)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, с което се установява, че национална мярка е съвместима с вътрешния пазар при определени условия — Нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент № 659/1999 и на принципа на правна сигурност — Липса
(член 107, параграф 3 ДФЕС; член 7 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар — Помощи за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка — Помощи във финансовия сектор в контекста на финансовата криза — Споделяне на тежестите — Определяне на емисионната цена на акциите в рамките на рекапитализация, която включва акционерите в получилото помощта предприятие — Възможност за Комисията да откаже да вземе предвид рискова гаранция и да изисква отчитането на очакваните мерки за преструктуриране и компенсаторни мерки — Допустимост
(член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС; Съобщение 2008/C 270/02 на Комисията)
8. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар — Помощи за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка — Помощи във финансовия сектор в контекста на финансовата криза — Споделяне на тежестите — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса
(член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС)
9. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар — Помощи за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка — Помощи във финансовия сектор в контекста на финансовата криза — Споделяне на тежестите — Недостатъчно намаляване на участието на миноритарните акционери — Корекция посредством сума, платима еднократно в полза на мажоритарния акционер — Допустимост
(член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС)
10. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар — Помощи за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка — Преценка — Съобразяване на по-ранна практика — Изключване
(член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС)
1. При проверка на допустимостта на жалба за отмяна, подадена от жалбоподател, който не е привилегирована страна, и когато последната няма правен интерес, не следва да се преценява дали тя е пряко и лично засегната по смисъла на разпоредбите на член 263, четвърта алинея ДФЕС. В това отношение жалбоподателят е този, който е длъжен да представи доказателства за своя правен интерес, в частност като докаже съществуването на личен интерес от отмяната на обжалвания акт.
Когато обаче жалбата за отмяна е подадена от жалбоподател, който не е привилегирована страна, срещу акт, на който той не е адресат, изискването задължителните правни последици на обжалваната мярка да засягат интересите на жалбоподателя, като променят съществено правното му положение, съвпада с условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС. При това положение, за да се прецени дали жалбоподателите имат право да обжалват обжалваното решение, следва да се провери дали то представлява акт, който поражда задължителни правни последици спрямо тях.
(вж. т. 23, 25—27)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 29, 30, 33 и 45)
3. В рамките на жалба за отмяна дадено лице не може да защитава своите интереси спрямо акт на Съюза, засегнал дружество, в капитала на което това лице участва, по начин, различен от упражняване на своите права на съдружник в това предприятие, което от своя страна има право да подаде жалба, освен ако това лице може да изтъкне правен интерес, различен от този на засегнатото дружество.
В това отношение, когато с жалбата си акционер в получилото помощта предприятие иска пълна отмяна на решение на Комисията, обявяващо дадена помощ за съвместима с вътрешния пазар, правният интерес на този акционер не е различен от интереса на предприятието.
Това е така преди всичко когато без мерки за спасяване, каквито са рекапитализация, рискова гаранция и гаранция за ликвидност, предприятието, получател на тези мерки, по всяка вероятност би изпаднало в несъстоятелност, а неговият акционер, принуден да прехвърли акциите си на безценица и дори да ги изгуби в процедура по ликвидация, би загубил инвестицията си. След това интересът на акционера, който не участва в рекапитализацията, макар да не е имало правна пречка за това, съвпада с този на рекапитализираното предприятие, а именно да получи разглежданите държавни помощи, за да може това предприятие да оцелее. Накрая, ако разглежданите мерки за помощ бяха приети за несъвместими с вътрешния пазар, държавата членка щеше да е принудена да пристъпи към възстановяването им от получателя, което щеше да се отрази на икономическото положение на акционера, пропорционално на участието му в капитала на получателя на помощи.
За сметка на това правният интерес на акционера в предприятие, получател на помощи, е различен от този на последното, когато жалбата на този акционер цели частична отмяна на решение на Комисията, в което някои от аспектите на условията, изисквани за да се обявят тези помощи за съвместими с вътрешния пазар, засягат, макар и потенциално, правото на собственост на акционера или предполагат по-малко възнаграждение за него поради намалената номинална стойност на всяка акция.
При все това, макар мерките за забрана да се плащат дивиденти, а после и ограничаването им да имат отношение към разпределянето на печалби от предприятието, интересите на акционера и на получилото помощи предприятие съвпадат, когато, за да се даде възможност за спасяването му, общият интерес на предприятието и на всички негови акционери е бил да се укрепи коефициентът на собствения му капитал, така че то да може да подобри оценката си и да привлече нови инвеститори. Всъщност, от една страна, дадено дружество може да има интерес да разпределя дивиденти, за да запази своите акционери, както и за да ги компенсира за тяхната инвестиция, и следователно може да бъде засегнато от мярка за забрана, а после и за ограничаване на това разпределяне, поради което е допустимо да оспорва подобна мярка. От друга страна, то има полза от липсата на разпределяне на дивиденти, понеже така се засилва собственият му капитал. Що се отнася до интереса на акционера, той се оказва изключително незначителен. По правило в краткосрочен план интересът на акционера е да получи възможно най-бързо възвръщаемост на инвестицията си и следователно разпределянето на дивиденти. В средносрочен и дългосрочен план целта на акционера е развитие на дружеството, например за да реализира печалба при продажбата на акциите си, а по време на криза, когато целта за развитие на дружеството се оказва неосъществима, неговото запазване или възстановяване.
(вж. т. 31, 40—43, 57—59, 61—63)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 64 и 65)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 68—76)
6. В областта на държавните помощи член 7, параграф 1 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] предвижда четири вида решения, с които може да приключи официалната процедура по разследване: решението, с което се приема, че разглежданата мярка не представлява помощ, решението, което признава, когато е подходящо, след изменение от страна на съответната държава членка, че разглежданата помощ е съвместима с вътрешния пазар („положително решение“), решението, с което Комисията прибавя към положителното решение условия, съгласно които дадена помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, и определя задължения, които да ѝ позволят да контролира спазването на решението („условно решение“), и накрая, решението, с което Комисията приема, че помощта не е съвместима с вътрешния пазар („отрицателно решение“).
Решението, с което отпуснатата на предприятие държавна помощ се счита за съвместима с вътрешния пазар само при условие че бъдат приети корекции, що се отнася до споделянето на тежестта от акционерите, за да се увеличи приносът на миноритарните акционери, представлява условно решение по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент № 659/1999. При това положение не е било необходимо Комисията да се произнася по въпроса дали на миноритарните акционери е предоставена непряка държавна помощ, тъй като тези корекции са приети именно за да се избегне предоставянето на такава помощ.
Така Комисията не е нарушила член 7, параграф 1 от Регламент № 659/1999, нито принципа на правна сигурност, когато в разпоредителната част на обжалваното решение не се е произнесла дали съществува непряка помощ в полза на миноритарните акционери, при положение че корекциите, отнасящи се до споделянето на тежестите между акционерите, за да се увеличи приносът на миноритарните акционери, са въведени именно за да се предотврати възникването на такава възможност.
(вж. т. 79—81)
7. В областта на държавните помощи, за да се определи емисионната цена на акциите в рамките на рекапитализацията, която включва акционерите на предприятието, получател на помощи, Комисията може да откаже да вземе предвид рискова гаранция и да изиска отчитането на мерките за преструктуриране и компенсаторните мерки.
Всъщност последните, сред които са продажбата на портфейли или на клонове от дейността, така или иначе са били наложени от пазарите и банките — след като веднъж е приет принципът за оцеляване на предприятието — за да се увеличи неговата рентабилност. При това положение, когато целта на доклада за оценка е да се определи каква е стойността на получилото помощи предприятие без тези помощи, за да може на тази база да се установи емисионната цена на акциите, чието предназначение е да финансират мерките за помощ, е нормално при определянето на стойността си това предприятие да вземе предвид изискванията, свързани с процедурите, които един предпазлив и съобразителен икономически оператор би трябвало да предвиди. Това не се отнася до мерките за помощ, които не съответстват на компоненти от икономическата стойност на предприятието на пазара, а са инструменти, предназначени единствено да улеснят избягването на неговата несъстоятелност и в крайна сметка да позволят възстановяването му.
В това отношение съгласно съобщението на Комисията относно прилагането на правила в областта на държавните помощи към мерките, взети във връзка с финансовите институции в контекста на световната финансова криза, предоставянето на държавна гаранция трябва да се счита за спешна и следователно по необходимост за временна мярка и такава гаранция трябва да бъде придружена и от мерки за преструктуриране или ликвидация на получателя.
Макар да е логично и полезно подпомогнатото предприятие да изтъква пред своите търговски партньори и банките какво ще бъде финансовото му състояние след предоставянето на рисковата гаранция, последната не би могла да бъде взета предвид при определяне на стойността на новоемитираните акции в рамките на рекапитализацията, без автоматично да се надцени тази стойност.
(вж. т. 101)
8. Вж. текста на решението.
(вж. т. 108, 111—113)
9. В областта на държавните помощи, за да се осигури споделяне на тежестите между миноритарните акционери и публичната институция, която е мажоритарен акционер в получилото помощи предприятие, макар от икономическа гледна точка еднократното плащане на парична сума от страна на получилото помощта предприятие на тази публична институция — сума, с която да се извърши увеличение с вноска в натура на капитала на подпомогнатото предприятие — да води до намаляване на участието на миноритарните акционери в капитала на това предприятие, това плащане все пак е правно обосновано, тъй като ги задължава да направят усилие, пропорционално на това на публичните акционери в рамките на рекапитализацията, така че миноритарните акционери не получават непряко помощ и въпросните мерки могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар.
(вж. т. 123)
10. Вж. текста на решението.
(вж. т. 126—131)