Жалба, подадена на 19 май 2013 г. от Markus Brune срещу Решението, постановено на 21 март 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-94/11, Brune/Комисия

(Дело T-269/13 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Markus Brune (Брюксел, Белгия) (представител: H. Mannes, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Като поддържа направените в първоинстанционното производство искания, Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Решението на Съда на публичната служба от 21 март 2013 г. по дело F-94/11;

при условията на евентуалност, да върне делото за ново разглеждане на Съда на публичната служба;

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени във въззивното и в първоинстанционното производства.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по-специално следното:

Неправилна преценка на съда при разглеждане на задължението за повторно провеждане на изпита

Според жалбоподателя в обжалваното решение не се отчита обстоятелството, че с повторното провеждане на устния изпит в изпълнение на Решение на Съда на публичната служба от 29 септември 2010 г. по дело Brune/Комисия (F-5/08, наричано по-нататък „Решение по дело Brune“) се нарушават принципите на равно третиране и на обективност при оценяването, както и член 266 ДФЕС;

жалбоподателят изтъква, че в мотивите на Решението са направени недостатъчно правни изводи, както и погрешна, а отчасти и противоречива преценка на фактическите обстоятелства, по-специално с оглед на условията по член 266 ДФЕС, забраната за недопускане на дискриминация и изискването за единни критерии за оценяване.

Пропуск да се вземат предвид на възможностите за алтернативни решения

Според жалбоподателя с обжалваното решение се отхвърлят без валидна обосновка възможностите за алтернативни решения в изпълнение на Решение по дело Brune, независимо че в конкретния случай постоянната съдебна практика налага да се вземат предвид подобни решения;

жалбоподателят изтъква, че при разглеждането на възможностите за алтернативни решения Съда на публичната служба обосновава решението си по-специално с неправилното тълкуване на принципите на равно третиране и обективност при оценяването, както и на член 27 от Правилника за длъжностните лица и на обявлението за конкурса.

При условията на евентуалност, погрешна преценка на допуснатите процедурни недостатъци при подготовката на повторното провеждане на изпита

Според жалбоподателя с оглед на изложените в решението съображения относно навременното поканване, относно надлежната информация за изпитната комисия и относно приложимото право Съдът на публичната служба е допуснал съществени грешки при преценката на фактическите обстоятелства и на организационните задължения на ответника;

Жалбоподателят изтъква, че в решението се пропуска да се анализира неравното третиране на жалбоподателя с оглед на предоставянето на допълнителна информация на друг кандидат в паралелно производство,

Според жалбоподателя по отношение на оплакването, изведено от липсата на безпристрастност на изпитната комисия Решението се ограничава единствено да разгледа непредставянето на доказателства за дискриминация на жалбоподателя в главното производство, без да пристъпи към проверка на въпроса относно липсата на безпристрастност на изпитната комисия при повторното провеждане на изпита.

Погрешно отхвърляне като недопустими на третото, четвъртото и на петото искания на жалбоподателя

Според жалбоподателя в съдебното решение не се разглежда възможността да се направят общи констатации, които нямат характер на конкретно задължение за институциите на Съюза,

жалбоподателят посочва, че Съдът на публичната служба приема, че не е поискано обезщетение, въпреки че в рамките на устните състезания жалбоподателят ясно е направил искане за компенсация на претърпените вреди,

според жалбоподателя с обжалваното Решение се нарушава задължението по член 266 ДФЕС да се компенсират претърпените вреди също и служебно дори и без да е направено изрично искане в този смисъл.

Решение относно съдебните разноски е дискриминационно

Според жалбоподателя обжалваното съдебно решение го дискриминира в сравнение с производството по дело Honnefelder/Kомисия (F-42/11), тъй като Съдът на публичната служба не проверява дали по отношение на жалбоподателя е налице обстоятелство, което в посоченото решение се приема, че е релевантно за преценката с оглед на прилагането на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник.