Жалба, подадена на 21 май 2013 г. — Италия/Комисия
(Дело T-268/13)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Италианска република (представители: S. Fiorentino, avvocato dello Stato, G. Palmieri)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да отмени Решение C (2013) 1264 на Комисията окончателен от 7 март 2013 г., съобщено на 11 март с.г., по изложените в трите основания за обжалване съображения,
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба италианското правителство обжалва решението на Европейската комисия № C(2013) 1264 окончателен от 7 март 2013 г., съобщено на 11 март с.г., с което в изпълнение на Решение на Съда от 17 ноември 2011 г., постановено по дело C-496/09, Комисията налага на Италианската република плащане на имуществена санкция в размер на 16 533 000 EUR.
С посоченото решение Съдът по-специално осъжда Италианската република да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ имуществена санкция в размер, получен от умножаването на основната сума от 30 милиона евро по процента на несъвместимите незаконосъобразни помощи, изчислена спрямо общия размер на невъзстановените суми към момента на постановяване на съдебното решение за всяко шестмесечие на забава при изпълнението на мерките, необходими за изпълнение на Решението от 1 април 2004 г., постановено по дело Комисия/Италия (C-99/02).
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.
Първото правно основание е изведено от нарушение на член 260, параграф 1 и параграф 3, втора алинея ДФЕС: неизпълнение на подлежащо на изпълнение съдебно решение (Решение на Съда от 17 ноември 2011 г. по дело Комисия/Италия, C-496/09) поради неправилно тълкуване на точка от посоченото решение, в която с оглед изчисляване на имуществената санкция като референтен критерий е възприет „общият размер на все още невъзстановените помощи към датата на обявяване на настоящото решение“.
Според италианското правителство тази точка от приведеното в изпълнение решение следва да се тълкува в смисъл, че трябва да се вземе предвид не датата на постановяване на решението, а датата на приключване на фазата по събиране на доказателствата в съдебното производство, а именно моментът, в който е била изяснена фактическата обстановка по делото, въз основа на която Съдът е определил предмета на спора. Всъщност италианското правителство счита, че проведените дейности по възстановяване в хода на съдебното производство, но след приключване на досъдебното производство, трябва да бъдат взети предвид с оглед намаляване на шестмесечната имуществена санкция.
Второто правно основание е изведено от нарушение на член 260, параграф 1 и параграф 3, алинея 2 ДФЕС: неизпълнение на подлежащо на изпълнение съдебно решение поради неправилно тълкуване на точка от посоченото решение, в която е предвидено, че за изчисляване на дължимата за всяко шестмесечие имуществена санкция не следва да се отчитат сумите на помощите, „чието възстановяване все още не е осъществено или не е доказано при изтичане на съответния период“.
Според италианското правителство тази точка от приведеното в изпълнение решение следва да се тълкува в смисъл, че с оглед на преценката на горното от значение е представянето на писменото доказателство в референтното шестмесечие, а не и обстоятелството дали този документ е бил доведен до знанието на Комисията в рамките на същото шестмесечие. Всъщност италианското правителство счита, че тълкуването на Европейската комисия в обратен смисъл, а именно че Италианската република носи тежестта да представи доказателства за изчисляването на шестмесечната имуществена санкция в срок до последния ден на съответния семестър, като по този начин не отчита сумите, чието възстановяване, макар и осъществено в рамките на посочения период, е било съобщено едва впоследствие на Комисията, противоречи на принципа на лоялно сътрудничество и не е обосновано от целта на установеното от Съда изискване, като в крайна сметка фактически съкращава недопустимо времето, с което разполагат италианските органи, за да спазят посоченото изискване и така да намалят размера на шестмесечната имуществена санкция.
Третото правно основание е изведено от нарушение на член 260, параграф 1 и параграф 3, алинея 2 ДФЕС: неизпълнение на подлежащо на изпълнение съдебно решение във връзка с вземанията от предприятия, намиращи се в положение на „предпазен конкордат“ или на „надзор върху управлението“.
В решението на Комисията всъщност от оставащата помощ не са приспаднати вземанията от тези предприятия, предявени в хода на съответните производства по несъстоятелност, макар по мнение на италианското правителство да става въпрос за вземания, за чието събиране държавата членка е положила цялата дължима грижа и поради това е трябвало да бъдат приспаднати от сумата на оставащите помощи по силата на приведеното в изпълнение съдебно решение.