Дело T‑894/16
Société Air France
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (шести разширен състав) от 11 юли 2019 година
„Жалба за отмяна — Държавни помощи — Мерки, приведени в действие от Франция в полза на летище Марсилия Прованс и на авиокомпаниите, ползватели на летището — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Инвестиционни субсидии — Диференциация на летищните такси, прилагани за вътрешни и за международни полети — Намалени летищни такси с цел насърчаване на полетите от новия терминал Марсилия Прованс 2 — Липса на лично засягане — Липса на съществено засягане на конкурентното положение — Недопустимост“
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане — Критерии — Решение на Комисията, в което се стига до извод за съвместимост на помощта с вътрешния пазар — Жалба от предприятие, което не е доказало да е в отношения на конкуренция с получателя на помощта — Недопустимост
(член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)
(вж. т. 24—44)
2. Жалби за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане — Критерии — Решение на Комисията, в което се стига до извод за съвместимост на помощта с вътрешния пазар — Жалба на конкурентно предприятие, което не е доказало, че положението му на пазара е съществено засегнато — Недопустимост — Нарушение на правото на ефективна съдебна защита — Липса
(член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 53—69 и 80)
3. Жалби за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за констатиране на съвместимостта на помощ с вътрешния пазар — Жалба от предприятие, което е участвало в административното производство — Качество, което не е достатъчно, за да е налице процесуална легитимация
(член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)
(вж. т. 71 и 72)
Резюме
В решение Air France/Комисия (T‑894/16), постановено на 11 юли 2019 г., Общият съд отхвърля като недопустима жалбата за отмяна, подадена от авиокомпания Air France срещу решение на Комисията в областта на държавните помощи, прието по повод на някои мерки, приведени в действие от френските власти в полза на летище Марсилия Прованс и на авиокомпаниите — ползватели на летището(1).
Летище Марсилия Прованс е едно от най-големите летища във Франция. През 2004 г., с цел да се придаде динамика на пътникопотока и да се пренасочи развитието към европейски направления, операторът на летището решава в допълнение към основния терминал да се изгради нов терминал за „нискотарифни“ полети. За финансирането на строителството на новия терминал този оператор получава в частност инвестиционна субсидия от френската държава. Освен това за новия терминал е приета специфична правна уредба, която предвижда намалени тарифи на пътническата такса. Последно, сключен е договор за закупуване на рекламно пространство за срок от пет години с възможност за подновяване, така че да се осигури реклама на направлението Марсилия за привличане на по-голям брой пътници.
След като анализира различните мерки от гледна точка на правото в областта на държавните помощи, Комисията приема, че летище Марсилия Прованс е получило инвестиционна помощ, която е съвместима с вътрешния пазар по силата на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Що се отнася до намалените такси на новия терминал за „нискотарифни“ полети и до договора за закупуване на рекламно пространство, Комисията заключава, че изобщо не е налице помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Това решение на Комисията е обжалвано от дружеството Air France, което се оплаква в частност че „нискотарифните“ авиокомпании като Ryanair получавали конкурентно предимство при използването на новия терминал за такива полети.
Общият съд обаче отхвърля жалбата на Air France като недопустима, тъй като приема, че дружеството не е процесуално легитимирано да обжалва по реда на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
В това отношение Общият съд най-напред подчертава, че съгласно тази разпоредба жалбоподателят, в случая Air France, трябва да отговаря на двойното условие да е пряко и лично засегнат от обжалваното решение. Освен това съгласно постоянната съдебна практика лично засягане на Air France може да се констатира само ако това дружество се намира в отношения на конкуренция с получателя на помощта, предвидена с мерките, до които се отнася обжалваното пред Общия съд решение, и ако пазарното му положение е съществено засегнато от тези мерки.
Предвид тези принципи по-нататък Общият съд отбелязва, че инвестиционната субсидия за финансиране на строителството на новия терминал на летище Марсилия Прованс е отпусната единствено на оператора на това летище, който е единственият ѝ получател. Тъй като този оператор и Air France не са в отношения на конкуренция помежду си, Air France не е лично засегнато от решението на Комисията, с което субсидията се обявява за съвместима с вътрешния пазар.
Накрая, що се отнася до намалените такси на новия терминал за „нискотарифни“ полети и до договора за закупуване на рекламно пространство, Общият съд пояснява, че съответният пазар, за който трябва да се прецени ефектът от тези мерки, се състои от всички обслужвани маршрути от и към това летище, независимо от използвания терминал. В този смисъл Air France като жалбоподател е трябвало да докаже, че конкурентното му положение на този пазар е съществено засегнато от намаляването на таксите и от договора за закупуване на рекламно пространство. Дори ако се допусне обаче, че въпросните мерки пряко са засегнали конкурентното положение на Air France на съответния пазар предвид конкуренцията му с Ryanair, не е доказано, че това засягане е съществено. Ето защо жалбата му трябва да се отхвърли като изцяло недопустима.