ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (седми състав)
16 ноември 2009 година(*)
„Необразуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка — Иск за установяване на неправомерно бездействие — Явна недопустимост — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание — Явна липса на компетентност“
По дело T‑354/09,
Goldman Management Inc., установено в Wilmington (Съединени американски щати), за което се явява адв. И. Лилкова,
ищец,
срещу
Комисия на Европейските общности
и
Република България,
ответници,
с предмет, от една страна, иск за установяване, че Комисията неправомерно се е въздържала да приеме необходимите мерки срещу България и че България неправомерно се е въздържала да предприеме действия вследствие на исканията на ищеца, както и от друга страна, иск за поправяне на вредите, които ищецът претърпял в резултат на тези твърдяни неправомерни бездействия,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (седми състав),
състоящ се от: г‑н N. J. Forwood (докладчик), председател, г‑н E. Moavero Milanesi и г‑н J. Schwarcz, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Производство и искания на ищеца
1 Ищецът предявява настоящия иск с молба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 14 септември 2009 г.
2 Той моли Първоинстанционния съд:
– да установи, че Комисията неправомерно се е въздържала да приеме необходимите мерки срещу България, затова че в нарушение на общностното право последната не е прехвърлила на ищеца 90 % от акциите на публичното предприятие „Български пощи“,
– да осъди Комисията да заплати на ищеца сумата в размер на 50 000 000 000 EUR като обезщетение за претърпените вреди,
– да установи, че България неправомерно се е въздържала да прехвърли на ищеца 90 % от акциите на публичното предприятие „Български пощи“,
– да осъди България да заплати на ищеца сумата в размер на 50 000 000 000 EUR като обезщетение за претърпените вреди,
– при условията на евентуалност да разпореди прехвърлянето на 90 % от акциите на публичното предприятие „Български пощи“ на ищеца.
От правна страна
3 Съгласно член 111 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, когато искът или жалбата са явно недопустими или когато са явно неподсъдни на Първоинстанционния съд, той може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.
4 В настоящия случай Първоинстанционният съд счита, че разполага с достатъчно сведения от материалите по преписката и в приложение на този член решава да се произнесе, без да дава ход на делото.
5 Първо, ищецът по същество иска от Първоинстанционния съд да установи, че Комисията неправомерно се е въздържала да приеме необходимите мерки срещу България, затова че в нарушение на общностното право последната не е прехвърлила в полза на ищеца 90 % от акциите на публичното предприятие „Български пощи“.
6 Доколкото това искане трябва да се разбира в смисъл, че ищецът иска от Първоинстанционния съд да установи, че Комисията неправомерно се е въздържала да образува срещу България производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика не е допустим иск за установяване на неправомерно бездействие, който е предявен от физическо или юридическо лице и има за цел да се установи, че като не е образувала срещу държава членка производство за установяване на неизпълнение на задължения, Комисията е бездействала в нарушение на Договора (вж. например Решение на Съда от 14 февруари 1989 г. по дело Star Fruit/Комисия, C‑247/87, Reсueil, стр. 291). Всъщност физическите или юридическите лица могат да се позовават на член 232, трета алинея ЕО само за да се установи, че дадена институция в нарушение на Договора се е въздържала да приеме актове, с изключение на препоръки или становища, на които те са потенциални адресати или които биха засегнали тези лица пряко и лично (Решение на Съда от 26 ноември 1996 г. по дело T. Port, C‑68/95, Recueil, стp. I‑6065, точки 58 и 59).
7 В рамките на уреденото в член 226 ЕО производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка обаче единствените актове, които може да се наложи да приеме Комисията, са адресирани до държавите членки (Определение на Първоинстанционния съд от 29 ноември 1994 г., по дело Bernardi/Комисия, T‑479/93 и T‑559/93, Recueil, стp. II‑1115, точка 31 и Определение на Първоинстанционния съд от 19 февруари 1997 г. по дело Intertronic/Комисия, T‑117/96, Recueil, стp. II‑141, точка 32). Освен това от предвидената в член 226 ЕО система следва, че нито мотивираното становище, което е само етап, предхождащ евентуалното предявяване в Съда на иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, нито сезирането на Съда с действителното предявяване на такъв иск могат да представляват актове, засягащи пряко физическите или юридическите лица.
8 От това следва, че искането на ищеца да се установи, че като не е образувала срещу държава членка производство за установяване на неизпълнение на задължения, Комисията е бездействала в нарушение на Договора, трябва да се отхвърли като явно недопустимо.
9 Второ, с иска се цели да се поправят вредите, които ищецът претърпял поради твърдяното неправомерно бездействие на Комисията.
10 В това отношение следва да се приеме, че доколкото Комисията не е длъжна да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка на основание член 226 ЕО, решението ѝ да не образува такова производство не е незаконосъобразно, поради което то не може да ангажира извъндоговорната отговорност на Общността (вж. в този смисъл Определение на Съда от 23 май 1990 г. по дело Asia Motor France/Комисия, C‑72/90, Recueil, стp. I‑2181, точка 13 и Определение на Първоинстанционния съд от 14 януари 2004 г. по дело Makedoniko Metro и Michaniki/Комисия, T‑202/02, Recueil, стp. II‑181, точка 43).
11 Следователно искането на ищеца за поправяне на вредите, които претърпял в резултат на твърдяното неправомерно бездействие на Комисията, изразяващо се в необразуването на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, трябва да се отхвърли като явно лишено от всякакво правно основание.
12 Трето, ищецът иска Първоинстанционният съд да установи, че България неправомерно се е въздържала да прехвърли в негова полза 90 % от акциите на публичното предприятие „Български пощи“. Освен това ищецът иска поправяне на твърдените вреди, настъпили вследствие на това неправомерно бездействие.
13 Правомощията на Първоинстанционния съд са тези, изброени в член 225 ЕО, уточнен с член 51 от Статута на Съда и с член 1 от приложението към Статута на Съда. Съгласно тези разпоредби Първоинстанционният съд е компетентен единствено да разглежда искове, подадени на основание член 232 ЕО срещу общностните институции и органи, създадени с Договорите или с актовете, приети за тяхното прилагане.
14 Освен това правомощията на Първоинстанционния съд в областта на извъндоговорната отговорност са тези, изброени в член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО. Съгласно тези разпоредби Първоинстанционният съд е компетентен да разглежда единствено искове за поправяне на вредите, причинени от общностните институции или от техните служители при изпълнението на техните задължения.
15 В настоящия случай се оказва, че поведението, за което се отправят упреци и се твърди, че е причинило вреди, не е нито на общностна институция, нито на общностен орган.
16 От това следва, че исканията на ищеца, от една страна, да се установи неправомерното бездействие на България и от друга страна, да се поправят вредите, за които се твърди, че са претърпени от него вследствие на това бездействие, следва да се отхвърлят поради явна неподсъдност.
17 Накрая, при условията на евентуалност ищецът иска от Първоинстанционния съд да разпореди прехвърлянето в негова полза на 90 % от акциите на публичното предприятие „Български пощи“. Нито една разпоредба от Договора обаче не позволява на Първоинстанционния съд при упражняване на правомощията си да отправи такова разпореждане до общностните институции, нито до държавите членки.
18 От изложените по-горе съображения следва, че настоящият иск следва да се отхвърли като частично явно недопустим, като частично явно неоснователен и частично поради явна неподсъдност, без да е необходимо молбата, с която той е предявен, да бъде връчена на ответниците.
По съдебните разноски
19 Тъй като настоящото определение е прието преди уведомяването на ответниците за исковата молба и преди те да са направили съдебни разноски, достатъчно е да се постанови, че съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник ищецът понася направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (седми състав)
определи:
1) Отхвърля иска.
2) Goldman Management Inc. понася направените от него съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 16 ноември 2009 година.
Секретар | | Председател на седми състав |