Language of document :

Жалба, подадена на 12 април 2022 г. — BNP Paribas/ЕЦБ

(Дело T-186/22)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: BNP Paribas (Париж, Франция) (представители: A. Gosset-Grainville, M. Trabucchi и M. Dalon, адвокати)

Ответник: Европейска централна банка

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени раздел 1.10 и раздели 3.10.1—3.10.8 от Решение на ЕЦБ № ECB-SSM-2022-FRBNP-7 (заедно с приложенията му) от 2 февруари 2022 г., доколкото се него се предписват мерки, които да бъдат взети във връзка с неотменимите ангажименти за плащане, отнасящи се до системите за гарантиране на депозитите или фондовете за преструктуриране,

да осъди ответната страна да заплати всички съдебни разноски,

да приеме на основание членове 88 и 89 от Процедурния правилник процесуално-организационни действия, като поиска от ЕЦБ да изпрати решенията относно неотменимите ангажименти за плащане, взети по отношение на други банкови институции за 2021 г., и в частност решенията по отношение на другите френски банкови институции.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: грешка при прилагане на правото и нарушение на член 266 ДФЕС. Жалбоподателят твърди в това отношение, че налагайки в обжалваното решение обща принципна мярка, основана на преценка, която не отчита индивидуалното му пруденциално състояние, ЕЦБ е превишила предоставените ѝ с Регламент № 1024/20131 правомощия, така както те са уточнени в практиката на Общия съд на Европейския съюз.

Второ основание: явна грешка в преценката и нарушение на принципа на добра администрация. Жалбоподателят смята, че като не е отчела всички меродавни обстоятелства, определящи конкретното му положение, ЕЦБ е направила погрешни заключения относно евентуалните пруденциални рискове за индивидуалното му състояние поради прибягването до неотменимите ангажименти за плащане (наричани по-нататък „ангажиментите“).

Трето основание: грешка при прилагане на правото поради лишаване от полезно действие на разпоредбите на правото на Съюза, уреждащи ангажиментие. Според жалбоподателя, тъй като ЕЦБ е основала анализа си на принципни съображения, които могат да доведат единствено до изискване за пълно приспадане на ангажиментите от базовия собствен капитал от първи ред, това щяло да лиши от полезно действие актовете от правото на Съюза, разрешаващи на кредитните институции да прибягват до ангажиментите, за да изпълнят част от задълженията си по отношение на фондовете за преструктуриране и системите за гарантиране на депозитите.

Четвърто основание: нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като ЕЦБ наложила на жалбоподателя неоправдана и несъразмерна с оглед на пруденциалното му състояние мярка на приспадане.

____________

1     Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).