РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (първи състав)
6 февруари 2007 година
Дело T‑143/04
Antonietta Camurato Carfagno
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2001/2002 г. — Жалба за отмяна — Възражение за незаконосъобразност — Явна грешка в преценката“
Предмет: Жалба с предмет искане за отмяна на решението от 9 април 2003 г. за окончателно изготвяне на доклад за развитие на кариерата на жалбоподателката за периода от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г.
Решение: Отменя решението от 9 април 2003 г. за окончателно изготвяне на доклад за развитие на кариерата на жалбоподателката за периода от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационна оценка — Право на преценка на атестиращите
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица – Атестиране — Вътрешна инструкция на институция
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Право на преценка на атестиращите
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
1. Обстоятелството, че при изготвянето на докладите за развитие на кариерата оценяващите трябва да взимат предвид определена за цел средна стойност, по никакъв начин не противоречи на член 43 от Правилника. Напротив, уредената в приетите от Комисията общи правила за прилагане на член 43 от Правилника система на определена за цел средна стойност, съгласно която генералните дирекции се приканват при оценяване на своя персонал да съблюдават средната стойност 14 от общо 20, е от такова естество, че благоприятства свободата на атестиращите при оценяване на атестираните длъжностни лица и подпомага изразяването на атестиране, което разкрива заслугите на тези длъжностни лица.
Освен това тази система не ограничава предоставената на оценяващите възможност да диференцират оценките за работата на всяко едно длъжностно лице в съответствие със степента, в която тя е под или над средната стойност, и определената за цел средна стойност не пречи на оценяващите да използват всички възможни точки от 0 до 20. За спазването на определената за цел средна стойност атестиращите не са длъжни да компенсират по-високите оценки с по-ниски.
Трите референтни диапазона, които съответстват на указателни процентни стойности за броя работни места и които позволяват различни темпове на израстване в кариерата, със 17—20 точки (бърза кариера) за максимум 15 % от персонала, 12—16 точки (нормална кариера) за около 75 % от персонала и 10—11 точки (бавна кариера) за максимум 10 % от персонала, също не нарушават член 43 от Правилника.
(вж. точки 9, 10 и 63)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 25 октомври 2005 г., Fardoom и Reinard/Комисия, T‑43/04, Recueil FP, стр. I‑A‑329 и II‑1465, точки 52, 53, 56 и 58—62
2. В рамките на изготвянето на доклади за развитие на кариерата, атестиращите или оценяващите разполагат с най‑широко право на преценка при оценяване на работата на лицата, които им е възложено да атестират или да оценят, и съдът не следва да се намесва в тази преценка, освен в случай на грешка или на явно превишаване на това право.
(вж. точка 67)
Позоваване на: Съд — 1 юни 1983 г., Seton/Комисия, 36/81, 37/81 и 218/81, Recueil, стр. 1789, точка 23; Първоинстанционен съд — 5 март 2004 г., Liakoura/Съвет, T‑281/03, Recueil FP, стр. I‑A‑61 и II‑249, точка 40
3. Приетото от Комисията ръководство относно процедурата за оценяване на персонала за 2001/2002 г. (преходна), което съдържа по-конкретно информация за преходните разпоредби, приложими в периода на преход от една система за оценяване към друга, не може да има предимство пред приетите от тази институция общи разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника.
(вж. точка 71)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 8 декември 2005 г., Merladet/Комисия, T‑198/04, Recueil FP, стр. I‑A‑403 и II‑1833, точки 41—43
4. Оценяващите допускат явна грешка при преценката, когато в рамките на процедура за оценяване на едно длъжностно лице, за да улеснят повишаване на „нуждаещи се колеги“ от генералната дирекция, към която то принадлежи, в същата степен като на посоченото длъжностно лице, искат да присъдят на последните точки за заслуги и неоснователно чувстват определената за цел оценка като ограничение на своята свобода при оценяване на работата на посоченото длъжностно лице, докато напротив, тя благоприятства подобна свобода.
(вж. точки 81 и 85)
Позоваване на: Fardoom и Reinard/Комисия, посочено по-горе