Дело C‑64/12

Anton Schlecker

срещу

Melitta Josefa Boedeker

(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden)

„Римска конвенция за приложимото право към договорните задължения — Трудов договор — Член 6, параграф 2 — Приложимо право при липса на избор — Право на страната, в която работникът или служителят „извършва обичайно своята работа“ — Договор, който е в по-тясна връзка с друга държава членка“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 12 септември 2013 г.

1.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Конвенция за приложимото право към договорните задължения — Приложимо право при липса на избор — Критерии за привързване — Трудов договор — Йерархия на критериите за привързване — Страна на обичайното осъществяване на работата — Приоритетен критерий за привързване — Критерии за преценка

(член 6, параграф 2, букви а) и б) от Римската конвенция от 19 юни 1980 г.)

2.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Конвенция за приложимото право към договорните задължения — Приложимо право при липса на избор — Критерии за привързване — Трудов договор — Работник, извършвал работата обичайно, трайно и непрекъснато в една страна — По-тясна връзка на трудовия договор с друга страна — Възможност да не се вземе предвид правото на страната на обичайното осъществяване на работата — Право на преценка на националния съд — Критерии за преценка

(член 6, параграф 2 от Римската конвенция от 19 юни 1980 г.)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 31—33)

2.        Член 6, параграф 2 от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., трябва да се тълкува в смисъл, че дори в хипотезата, при която работник или служител осъществява работата, предмет на трудовия договор, обичайно, трайно и непрекъснато в една и съща държава, националният съд може да не вземе предвид, в приложение на последната част на изречението на тази разпоредба, правото на държавата на обичайното осъществяване на работата, ако от обстоятелствата като цяло е видно, че посоченият договор е в по-тясна връзка с друга държава.

За тази цел запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид всички характеризиращи трудовото правоотношение обстоятелства и да прецени това или тези, които тя счита за най-важни. Съдът, който трябва да се произнесе по конкретен случай, не може обаче автоматично да направи извода, че правилото по член 6, параграф 2, буква a) от Римската конвенция трябва да не се взема предвид единствено поради факта че по-голямата част от останалите релевантни обстоятелства, освен действителното място на работа, сочат друга държава.

Сред тези значими обстоятелства за привързване следва да се вземат предвид по-специално държавата, в която наетото лице плаща данъците и таксите, свързани с приходите от дейността му, както и държавата, в която то се осигурява социално и в различните схеми за пенсионно, здравно осигуряване и осигуряване за инвалидност. Впрочем националната юрисдикция трябва също да вземе предвид всички обстоятелства по делото, като по-конкретно рамката за определянето на заплатата и другите условия на труд.

(вж. точки 36, 37, 40—42, 44 и диспозитива)