Language of document : ECLI:EU:T:2011:131

Дело T-117/08

Италианска република

срещу

Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК)

„Езиков режим — Обявление за свободна длъжност за генерален секретар на ЕИСК — Публикуване на три официални езика — Информация относно обявлението за свободна длъжност — Публикуване на всички официални езици — Жалба за отмяна — Допустимост — Членове 12 ЕО и 290 ЕО —Член 12 от УРДС — Регламент № 1“

Резюме на решението

1.      Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита

(член 230, първа алинея ЕО)

2.      Европейски общности — Езиков режим — Регламент № 1

(член 290 ЕО; член 6 от Регламент № 1 на Съвета)

3.      Европейски общности — Езиков режим — Регламент № 1

(членове 1, 4 и 5 от Регламент № 1 на Съвета)

4.      Европейски общности — Езиков режим

5.      Длъжностни лица — Назначаване — Обявяване на свободна длъжност — Публикуване в Официален вестник само на някои официални езици

(член 12 ЕО)

1.      Европейската общност е правова общност и Договорът установява цялостна система от способи за защита и процедури, предназначена да предостави на Съда контрола за законосъобразност на актовете на институциите. Системата на Договора включва възможността за пряко обжалване на всички разпоредби, приети от институциите и имащи за цел да произведат правно действие. От това следва общият принцип, че всеки акт, приет от орган на Съюза като Икономическия и социален комитет и предназначен да произведе правно действие по отношение на трети лица, трябва да подлежи на съдебен контрол.

Несъмнено Икономическият и социален комитет не е сред институциите, изброени в член 230 ЕО. При все това органите като Комитета са компетентни да приемат актове, които произвеждат правно действие по отношение на трети лица, каквито са обявленията за свободна длъжност. Като определят условията за достъпа до съответната длъжност, подобни актове посочват кои са лицата, чиято кандидатура може да бъде одобрена, и следователно представляват актове с неблагоприятни последици за потенциалните кандидати, чиято кандидатура подлежи на отхвърляне съгласно посочените условия. Поради това в една правова общност би било неприемливо такива актове да не подлежат на никакъв съдебен контрол.

Оттук следва, че приетите от Икономическия и социален комитет актове, каквито са обявленията за свободна длъжност, предназначени да породят правно действие по отношение на всички кандидати, чиято кандидатура няма да бъде приета предвид установените условия, представляват подлежащи на обжалване актове.

(вж. точки 30—33)

2.      Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност е приет на основание член 290 ЕО. Член 6 от този регламент позволява изрично на институциите да определят реда и условията за прилагане на езиковия режим в техните вътрешни правилници — компетентност, при упражняването на която следва да им се признае известна функционална автономност с цел да се гарантира тяхното добро функциониране. При тези условия институциите са оправомощени да изберат езика за вътрешно общуване, като всяка институция има правомощието да наложи този език на своите служители и на тези, които искат да придобият това качество.

(вж. точки 41 и 55)

3.      Членове 1, 4 и 5 от Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност не се прилагат към отношенията между институциите и техните длъжностни лица и служители и кандидатите за подобни длъжности, доколкото определят единствено езиковия режим, приложим в отношенията между институциите и държава членка или лице, попадащо под юрисдикцията на една от държавите членки. Същото важи и за отношенията между органите като Икономическия и социален комитет и длъжностните лица и другите служители на Общностите.

(вж. точка 51)

4.      Многобройните позовавания в Договора на използването на езиците в Европейския съюз не могат да се считат за израз на основен принцип на общностното право, гарантиращ на всеки гражданин правото да изисква всичко, което може да засегне неговите интереси, да бъде съставено на неговия език при всички обстоятелства. Няма разпоредба, нито принцип на общностното право, които да налагат обявленията за свободна длъжност да се публикуват систематично в Официален вестник на Европейския съюз на всички официални езици.

(вж. точки 70 и 71)

5.      Ако реши да публикува в Официален вестник на Европейския съюз пълния текст на обявлението за работа на ръководна длъжност единствено на някои езици, Икономическият и социален комитет трябва — с оглед на недопускането на дискриминация, основана на езика, между потенциално заинтересованите от посоченото обявление кандидати — да вземе подходящи мерки, за да информира всички посочени кандидати за съществуването на съответното обявление и за изданията, в които е публикуван неговият пълен текст. Доколкото това условие е изпълнено, публикуването в Официален вестник на обявление за свободна длъжност на ограничен брой езици не би могло да доведе до дискриминация между различните кандидати, ако е установено, че последните владеят достатъчно поне един от тези езици, което им позволява да се запознаят надлежно със съдържанието на посоченото обявление. Обратно, публикуването в Официален вестник на текста на обявлението за свободна длъжност единствено на някои официални езици, въпреки че е допустимо кандидатура да представят и лица, които владеят само други официални езици, би могло да доведе до дискриминация в техен ущърб, при положение че не са взети други мерки, предназначени да дадат възможност на тази последна категория потенциални кандидати да се запознаят надлежно със съдържанието на обявлението. Всъщност в тази хипотеза въпросните кандидати ще се намират в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите кандидати, тъй като няма да бъдат в състояние да се запознаят надлежно с квалификацията, която се изисква в обявлението за свободна длъжност, както и с условията и правилата на процедурата по назначаване. Запознаването с тези изисквания обаче представлява необходима предпоставка за оптималното представяне на кандидатурата им, така че възможно най-много да се увеличат шансовете им да бъдат назначени на съответната длъжност.

(вж. точки 74, 75, 78 и 79)