ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИЯ СЪД
16 ноември 2012 година(*)
„Обезпечително производство — Конкуренция — Публикуване на решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Отхвърляне на искането за поверително третиране на информация, предоставена на Комисията в приложение на нейното Известие относно сътрудничеството — Молба за постановяване на временни мерки — Неотложност — Fumus boni juris — Претегляне на интереси“
По дело T‑345/12 R
Akzo Nobel NV, установено в Амстердам (Нидерландия),
Akzo Nobel Chemicals Holding AB, установено в Nacka (Швеция),
Eka Chemicals AB, установено в Bohus (Швеция),
за които се явяват адв. C. Swaak и адв. R. Wesseling,
молители,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г-н C. Giolito, г-н M. Kellerbauer и г-н G. Meessen, в качеството на представители,
ответник,
с предмет молба за спиране на изпълнението на Решение C (2012) 3533 окончателен на Комисията от 24 май 2012 година, с което е отхвърлено искане за поверително третиране, подадено от Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals Holding AB и Eka Chemicals AB по силата на член 8 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат), и молба за постановяване на временни мерки, предназначени да запазят поверителното третиране на определени данни, свързани с жалбоподателите, по отношение на Решение 2006/903/ЕО на Комисията от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП срещу Akzo Nobel, Akzo Nobel Chemicals Holding, Eka Chemicals, Degussa AG, Edison SpA, FMC Corporation, FMC Foret S. A., Kemira OYJ, L’Air Liquide SA, Chemoxal SA, Snia SpA, Caffaro Srl, Solvay SA/NV, Solvay Solexis SpA, Total SA, Elf Aquitaine SA и Arkema SA (преписка COMP/F/C.38.620 — Водороден пероксид и перборат) (ОВ L 353, стр. 54),
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора, производство и искания на страните
1 Настоящото обезпечително производство е с предмет Решение C (2012) 3533 окончателен на Комисията от 24 май 2012 година за отхвърляне на искане за поверително третиране, подадено от Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals Holding AB и Eka Chemicals AB по силата на член 8 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
2 С обжалваното решение Европейската комисия отхвърля искането за запазване на неповерителната версия на нейното Решение 2006/903/ЕО от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП срещу Akzo Nobel, Akzo Nobel Chemicals Holding, Eka Chemicals, Degussa AG, Edison SpA, FMC Corporation, FMC Foret S. A., Kemira OYJ, L’Air Liquide SA, Chemoxal SA, Snia SpA, Caffaro Srl, Solvay SA/NV, Solvay Solexis SpA, Total SA, Elf Aquitaine SA и Arkema SA (преписка COMP/F/C.38.620 — Водороден пероксид и перборат), публикувана през септември 2007 г. на уебсайта на генерална дирекция „Конкуренция“ (ОВ L 353, стр. 54, наричано по-нататък „Решението от 2006 г.“).
3 В Решението от 2006 г. Комисията констатира нарушение на член 81 ЕО, извършено от жалбоподателите Akzo Nobel, Akzo Nobel Chemicals Holding и Eka Chemicals, както и от 14 други предприятия между 1994 и 2000 г. на територията на Европейското икономическо пространство (ЕИП) по отношение на водородния пероксид и пербората. Тъй като единият жалбоподател, Eka Chemicals, е второто предприятие, установило контакт с Комисията през март 2003 г. в приложение на нейното Известие относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известие относно сътрудничеството“), което представя доказателства, представляващи съществена добавена стойност спрямо тези, с които Комисията вече разполага, глобата, която би му била наложена в противен случай, е намалена с 40 %. В резултат от това на тримата жалбоподатели солидарно е наложена глоба от 25,2 милиона евро.
4 След като взема предвид исканията за поверително третиране, отправени от адресатите на Решението от 2006 г., през септември 2007 г. Комисията публикува пълна, неповерителна версия на това решение на уебсайта си. Жалбоподателите не оспорват тази публикация.
5 С писмо от 28 ноември 2011 г. Комисията уведомява жалбоподателите относно намерението си поради съображения за прозрачност да публикува по-подробна, неповерителна версия на Решението от 2006 г. и им дава възможност да идентифицират евентуалната поверителна информация в предложения текст. След като установяват, че голяма част от предложената по-подробна версия съдържа информация, предоставена на основание на Известието относно сътрудничеството, която не е публикувана през септември 2007 г. поради съображения за поверителност, жалбоподателите официално възразяват срещу предложението на Комисията поради това, че то щяло сериозно и необратимо да накърни техните интереси. Все пак, без да се отказват от изложените от тях съображения, те представят списък с искания за поверителност, в който открояват частите от текста на предложената по-подробна версия, които трябвало при всички положения да останат поверителни.
6 С писмо от 15 март 2012 г. Комисията уведомява жалбоподателите за намерението си да не се съобрази с тяхното възражение, като им представя ревизиран проект на по-подробната, неповерителна версия на Решението от 2006 г. Тя им съобщава, че ревизираният проект отразява окончателната ѝ позиция по исканията за поверителност, след като всички данни, позволяващи да се определи произходът на информацията, предоставена във връзка с Известието относно сътрудничеството, са били премахнати. В случай на несъгласие Комисията приканва жалбоподателите да сезират служителя по изслушването по силата на Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (ОВ L 275, стр. 29).
7 С писмо от 10 април 2012 г. жалбоподателите информират служителя по изслушването, че възразяват срещу публикуването на неповерителна версия на Решението от 2006 г., която е по-подробна от публикуваната през септември 2007 г., и го молят цялата информация, предоставена на основание на Известието относно сътрудничеството, да не се публикува. В тази връзка те сочат наличието на нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, след като още през 2007 г. след проведени консултации е била публикувана неповерителна версия на документа. В допълнение те твърдят, че са имали очаквания относно поверителното третиране на информацията, предоставена доброволно в приложение на Известието относно сътрудничеството, тъй като е недопустимо Комисията да се отклонява с обратно действие от предходната си практика, изразяваща се именно в защита на поверителността на такава информация.
8 С обжалваното решение, подписано „[о]т името на Комисията“, служителят по изслушването отхвърля искането за поверително третиране, внесено от жалбоподателите. Той подчертава ограничения характер на своите правомощия, в рамките на които има възможност единствено да разгледа дали въпросната информация може да бъде разкрита, тъй като не представлява търговска тайна или друга поверителна информация, или тъй като е налице първостепенен интерес от нейното разкриване. Освен това той посочва, че жалбоподателите не твърдят, че по-подробната версия на Решението от 2006 г. съдържа поверителна информация или търговски тайни, а се противопоставят на публикуването на тази версия единствено поради това, че тя съдържа информация, предоставена в приложение на Известието относно сътрудничеството, макар да не доказват, че разкриването на тази информация е свързано с риск от значителното им увреждане, като впрочем това по никакъв начин не би могло да попречи на Комисията, дори този риск да е налице, да извърши планираната публикация.
9 Обжалваното решение е връчено на жалбоподателите на 28 и 29 май 2012 г.
10 С електронно съобщение от 31 май 2012 г. Комисията съобщава на жалбоподателите, че обжалваното решение представлява нейната окончателна позиция по този въпрос.
11 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 3 август 2012 г., жалбоподателите са поискали отмяна на обжалваното решение, при това не само доколкото с него Комисията отхвърля искането им за поверително третиране, а и доколкото би могло да се счита, че с него е предоставен достъп до определена информация на основание на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OB L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76). В подкрепа на жалбата си те сочат по същество, че спорната публикация нарушава задължението за поверителност на Комисията по силата на член 339 ДФЕС, както и принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания, тъй като по-подробната версия на Решението от 2006 г. съдържа информация, която са предоставили на Комисията, за да се ползват от Известието относно сътрудничеството.
12 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд същия ден, жалбоподателите са поискали образуването на настоящото обезпечително производство, като по същество молят председателя на Общия съд:
– в приложение на член 105, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд да спре изпълнението на обжалваното решение до произнасянето на Общия съд по тази молба за допускане на обезпечение или, при всички положения, по жалбата в главното производство,
– след като с това решение Комисията получава възможността да публикува по-подробна, неповерителна версия на Решението от 2006 г., като за целта ѝ разпореди да не публикува такава,
– доколкото по силата на Регламент № 1049/2001 с това решение се разрешава достъп до пълния текст на Решението от 2006 г., като за целта ѝ разпореди да не разрешава такъв;
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
13 С определение от 7 август 2012 г. на основание на член 105, параграф 2 от Процедурния правилник председателят на Общия съд налага поисканите от жалбоподателите временни мерки.
14 В становището си по молбата за допускане на обезпечение, подадено в секретариата на Общия съд на 26 септември 2012 г., Комисията моли председателя на Общия съд:
– да отхвърли молбата за допускане на обезпечение,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта
15 Като приемат, че не са наясно дали Комисията действително е приела решение за достъп до пълния текст на своето Решение от 2006 г. в приложение на Регламент № 1049/2001, според жалбоподателите може да се тълкува, че обжалваното решение включва имплицитно разрешение за достъп по силата на този регламент. Поради това молбата им за допускане на обезпечение се отнасяла до обжалваното решение не само поради това, че с него се разрешава спорната публикация, а и доколкото може да се счита, че по силата на Регламент № 1049/2001 с него се разрешава достъп до поверителната информация, която са предоставили на Комисията в приложение на Известието относно сътрудничеството.
16 Комисията уточнява, че до момента няма решение, с което да е предоставяла достъп до спорната информация по силата на Регламент № 1049/2001. От своя страна обжалваното решение изрично се основавало единствено на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (OВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) и на Решение 2011/695.
17 В тази връзка съдът в обезпечителното производство може единствено да отчете, че нито настоящата молба за допускане на обезпечение, нито жалбата в главното производство имат за предмет вече взето от Комисията решение в приложение на Регламент № 1049/2001. Поради това, единствено водени от предпазливост, жалбоподателите отправят до съда в обезпечителното производство молба да забрани на Комисията да приеме подобно решение, която се свежда до обезпечение на бъдещо искане, имащо за цел да попречи на Комисията да действа. Правомощията на съда в обезпечителното производство обаче се ограничават до съдебен контрол на административните актове, които вече са приети от Комисията, но не обхващат разглеждането на въпроси, по които тази институция все още не се е произнесла. Подобно правомощие всъщност би било свързано с предварително разглеждане на спора по същество и смесване на административното и съдебното производство, което е несъвместимо със системата на разпределение на компетенциите между Комисията и съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 12 юли 1996 г. по дело Sogecable/Комисия, T‑52/96 R, Recueil, стр. II‑797, точка 39). Съдът в обезпечителното производство следователно може да попречи на Комисията да упражни своите административни правомощия още преди да е приела окончателния акт, чието изпълнение жалбоподателите биха искали да избегнат, само при изключителни обстоятелства (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 5 декември 2001 г. по дело Reisebank/Комисия, T‑216/01 R, Recueil, стр. II‑3481, точка 52), чието наличие в настоящия случай не е доказано от жалбоподателите.
18 От изложеното следва, че настоящата молба за допускане на обезпечение трябва да се обяви за недопустима, доколкото цели, от една страна, да бъде спряно изпълнението на обжалваното решение поради това, че по силата на Регламент № 1049/2001 с него се разрешавал достъп до пълния текст на Решението от 2006 г. и, от друга страна, да се разпореди на Комисията да не разрешава такъв достъп.
По съществото на спора
19 От тълкуването на член 278 ДФЕС във връзка с член 279 ДФЕС, от една страна, и с член 256, параграф 1 ДФЕС, от друга, е видно, че ако счита, че обстоятелствата го изискват, съдът в обезпечителното производство може да постанови спиране на изпълнението на акт, обжалван пред Общия съд, или да предпише необходимите временни мерки.
20 Член 104, параграф 2 от Процедурния правилник предвижда, че молбите за допускане на обезпечение трябва да излагат предмета на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност на поисканата временна мярка. В този смисъл молбата за спиране на изпълнението и за други временни мерки може да бъде уважена от съдията в обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези действия са неотложни, в смисъл че е необходимо те да бъдат разпоредени и да породят действието си преди решението по главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на жалбоподателя. При необходимост съдията в обезпечителното производство извършва и сравнително претегляне на засегнатите интереси (Определение на председателя на Съда от 23 февруари 2001 г. по дело Австрия/Съвет, C‑445/00 R, Recueil, стр. I‑1461, точка 73).
21 При това изследване на обстоятелствата в тяхната съвкупност съдията в обезпечителното производство разполага с широки правомощия за преценка и е свободен да определи, в зависимост от особеностите на случая, начина, по който трябва да се установи наличието на тези условия, както и поредността на тази проверка, след като нито една правна норма не му налага предварително установен аналитичен модел относно оценката на необходимостта от постановяване на временна мярка (Определение на председателя на Съда от 19 юли 1995 г. по дело Комисия/Atlantic Container Line и др., C‑149/95 P(R), Recueil, стр. I‑2165, точка 23, и Определение на председателя на Съда от 3 април 2007 г. по дело Vischim/Комисия, C‑459/06 P(R), непубликувано в Сборника, точка 25).
22 Предвид материалите от преписката по делото съдията в обезпечителното производство приема, че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по настоящата молба за допускане на обезпечение, без да е необходимо преди това да изслуша устните обяснения на страните.
23 При обстоятелствата в настоящия случай следва най-напред да се съпоставят интересите и да се разгледа дали условието, свързано с неотложността, е изпълнено.
По съпоставянето на интересите и неотложността
24 Съгласно установената съдебна практика сравнителното претегляне на присъстващите различни интереси от съда в обезпечителното производство се изразява в определяне дали интересът на страната, която е поискала временните мерки, от тяхното постановяване надделява или не над интереса от незабавно прилагане на спорния акт, като по-специално се разгледа дали евентуална отмяна на този акт от съдията, който ще реши спора по същество, би позволила да се стигне до премахване на положението, което би се установило в резултат от незабавното му изпълнение, и обратно, дали спирането на изпълнението на посочения акт би могло да попречи на пълното му действие, в случай че жалбата по същество бъде отхвърлена (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 11 май 1989 г. по дело RTE и др./Комисия, 76/89 R, 77/89 R и 91/89 R, Recueil, стр. 1141, точка 15, и Определение на председателя на Съда от 26 юни 2003 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 R и C‑217/03 R, Recueil, стр. I‑6887, точка 142).
25 Що се отнася по-конкретно до условието, че правното положение, създадено с определението за допускане на обезпечение, трябва да бъде обратимо, следва да се отбележи, че целта на обезпечителното производство е само да гарантира пълната ефективност на бъдещото решение по същество (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 27 септември 2004 г. по дело Комисия/Akzo и Akcros, C‑7/04 P(R), Recueil, стр. I‑8739, точка 36). Следователно това производство е изцяло акцесорно по характер спрямо главното производство, към което се наслагва (Определение на председателя на Общия съд от 12 февруари 1996 г. по дело Lehrfreund/Съвет и Комисия, T‑228/95 R, Recueil, стр. II‑111, точка 61), поради което решението, взето от съда в обезпечителното производство, трябва да е временно по характер в смисъла, че не може нито да предрешава насоката на бъдещото решение по същество, нито да го превърне в илюзия, лишавайки го от полезно действие (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 17 май 1991 г. по дело CIRFS и др./Комисия, C‑313/90 R, Recueil, стр. I‑2557, точка 24, и Определение на председателя на Общия съд от 12 декември 1995 г. по дело Connolly/Комисия, T‑203/95 R, Recueil, стр. II‑2919, точка 16).
26 От това по необходимост следва, че интересът, защитаван от една от страните в обезпечителното производство, не годен за закрила, доколкото тя иска от съда в обезпечителното производство да приеме решение, което далеч без да е с чисто временен характер, би довело до предопределяне на насоката на бъдещото решение по същество и до превръщането му в илюзия, лишавайки го от полезно действие. Впрочем именно поради тази причина молбата за допускане на обезпечение, с която се приканва съдът в обезпечителното производство да разпореди „временното“ разкриване на привидно поверителна информация, притежавана от Комисията, е обявена за недопустима, доколкото определението, с което се уважава тази молба, би могло предварително да неутрализира последиците от предстоящото решение по същество (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 23 януари 2012 г. по дело Henkel и Henkel France/Комисия, T‑607/11 R, точки 23—25).
27 В случая по спора, предмет на главното производство, Общият съд ще трябва да се произнесе по въпроса дали обжалваното решение — с което Комисията отхвърля искането на жалбоподателите да не публикува спорната информация — трябва да се отмени, по-специално поради нарушение на професионалната тайна, закриляна съгласно член 339 ДФЕС, и поради несъобразяване с поверителния характер на информация, предоставена от жалбоподателите на Комисията, за да се ползват от нейното Известие относно сътрудничеството. В тази връзка е очевидно, че за да запазят полезното действие на съдебното решение, с което се отменя обжалваното решение, жалбоподателите трябва да са в състояние да избегнат неправомерното публикуване на спорната информация от Комисията. Отменителното съдебно решение би се превърнало в илюзия и би било лишено от полезно действие, ако настоящата молба за допускане на обезпечение бъде отхвърлена, като отказът би осигурил възможност на Комисията да публикува незабавно разглежданата информация и следователно би довел до предопределяне де факто на насоката на бъдещото решение по същество, а именно да се отхвърли жалбата за отмяна.
28 Тези съображения не се обезсилват от обстоятелството, че дори действителното публикуване на спорната информация вероятно не би довело до лишаване на жалбоподателите от правен интерес от отмяната на обжалваното решение. Действително, причината за това е по-специално, че всяко друго тълкуване би поставило допустимостта на жалбата в зависимост от разкриването или неразкриването на посочената информация от Комисията и би ѝ позволило чрез създаването на свършен факт от нейна страна да избегне съдебния контрол, извършвайки посоченото оповестяване, макар и незаконосъобразно (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 октомври 2007 г. по дело Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, T‑474/04, Сборник, стр. II‑4225, точки 39—41). Формалното запазване на правния интерес за нуждите на спора, предмет на главното производство, не е пречка отменителното съдебно решение, постановено след публикуване на разглежданата информация, да няма никакво полезно действие за жалбоподателите.
29 Следователно интересът на Комисията от отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение трябва да отстъпи пред интереса, застъпван от жалбоподателите, още повече че налагането на поисканите временни мерки единствено би довело до запазване за ограничен период от време на съществувалото в продължение на няколко години статукво (вж. в този смисъл Определение по дело RTE и др./Комисия, посочено по-горе, точка 15; вж. също Определение на председателя на Общия съд от 16 ноември 2012 г. по дело Evonik Degussa/Комисия, T‑341/12 R, точка 24).
30 Оказва се неотложно да се защити застъпваният от жалбоподателите интерес, когато има опасност да претърпят значително и непоправимо увреждане при отхвърляне на молбата им за допускане на обезпечение. При тези условия жалбоподателите поддържат по същество, че положението в резултат от публикуването на по-подробната версия на Решението от 2006 г., не би могло да бъде заличено. След публикуването на поверителната информация последващата отмяна на обжалваното решение поради нарушение на професионалната тайна, закриляна съгласно член 339 ДФЕС, не би премахнала последиците от публикуването. Поради това правото на жалбоподателите на ефективна съдебна защита би се превърнало в „празна черупка“, ако спорната информация бъде съобщена преди разрешаването на спора, предмет на главното производство.
31 В тази връзка се налага констатацията, че в хипотезата, при която в главния спор се окаже, че планираното от Комисията публикуване има за предмет поверителна по естеството си информация, чието разкриване е в разрез със закрилата на професионалната тайна по силата на член 339 ДФЕС, жалбоподателите биха могли да се позоват на тази разпоредба, която им предоставя основно право, за да възразят срещу това публикуване.
32 Както признава Съдът в своето Решение от 14 февруари 2008 г. по дело Varec (C‑450/06, Сборник, стр. I‑581, точки 47 и 48), позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека, всъщност може да се наложи да не се допуска разкриването на определена информация, определяна като поверителна, за да се запази основното право на предприятието на зачитане на неговия личен живот, закрепено в член 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стр. 389, наричана по-нататък „Хартата“), като се уточнява, че понятието „личен живот“ не следва да се тълкува в смисъл, че изключва търговската дейност на юридическо лице. Освен това Съдът постановява, че съответното предприятие би могло да претърпи „изключително сериозна вреда“, ако определена информация бъде неправомерно предоставена (вж. в този смисъл Решение по дело Varec, посочено по-горе, точка 54).
33 Като се има предвид, че в случай на отхвърляне на настоящата молба за допускане на обезпечение Комисията може незабавно да публикува спорната информация, възникват опасения, че основното право на жалбоподателите да се ползват от закрила на професионалните тайни, закрепено в член 339 ДФЕС, член 8 от ЕКПЧ и член 7 от Хартата, би се оказало необратимо лишено от съдържание, що се отнася до посочената информация. Едновременно с това, ако Комисията имаше възможност да публикува разглежданата информация, преди Общият съд да се е произнесъл по главната жалба, би се оказало компрометирано основното им право на ефективни средства за защита, закрепено в член 6 от ЕКПЧ и в член 47 от Хартата. Следователно, тъй като е възможно значително и непоправимо увреждане на основните права на жалбоподателите, с уговорката да се разгледа условието за fumus boni juris (вж. относно тясната връзка между това условие и условието, свързано с неотложността, Определение на председателя на Общия съд от 8 април 2008 г. по дело Кипър/Комисия, T‑54/08 R, T‑87/08 R, T‑88/08 R и T‑91/08 R—T‑93/08 R, непубликувано в Сборника, точки 56 и 57), налагането на поисканите временни мерки се оказва неотложно (вж. също Определение по дело Evonik Degussa/Комисия, посочено по-горе, точки 26—28).
По наличието на fumus boni juris
34 Съгласно установената съдебна практика условието за fumus boni juris е изпълнено, когато поне едно от оплакванията в подкрепа на главната жалба, изтъкнати от страна, поискала временни мерки, изглежда вероятно основателно или, във всички случаи, когато не може да бъде обявено за лишено от сериозно основание, тъй като разкрива наличието на сложни правни въпроси, чийто отговор не е категорично ясен и следователно предполага задълбочен анализ, който не може да се извърши от съдията в обезпечителното производство, а трябва да бъде предмет на главното производство, или когато пренията между страните разкриват наличието на значителен правен спор, чието решение не е категорично ясно (Определение на председателя на Общия съд от 19 септември 2012 г. по дело Гърция/Комисия, T‑52/12 R, точка 13 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също Определение на председателя на Съда от 8 май 2003 г. по дело Комисия/Artegodan и др., C‑39/03 P‑R, Recueil, стр. I‑4485, точка 40).
35 В случая, като напомня, че неповерителната версия на Решението от 2006 г., публикувана през 2007 г., е била плод на продължителен процес, в хода на който Комисията е отчела, от една страна, професионалната тайна, както и оправданите правни очаквания на предприятия, възползвали се от Известието относно сътрудничеството, и от друга страна, обществения интерес от прозрачност, жалбоподателите сочат, че с публикуването на по-подробна версия на Решението от 2006 г., съдържаща информация, предоставена на основание на Известието относно сътрудничеството, Комисията нарушава задължението за зачитане на професионалната тайна, предвидено в член 339 ДФЕС, член 30 от Регламент № 1/2003 и член 16 от нейния Регламент (ЕО) № 773/2004 от 7 април 2004 година относно водените от [нея] производства съгласно членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (OВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).
36 Позовавайки се на Решение на Съда от 7 ноември 1985 г. по дело Adams/Комисия (145/83, Recueil, стр. 3539, точка 34), жалбоподателите считат, че информацията, предоставена доброволно от предприятия, придружена от искане за поверителност, основаващо се на Известието относно сътрудничеството, действително попада под закрилата на професионалната тайна на основание на член 339 ДФЕС. В Решение по дело Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, посочено по-горе (точки 64 и 66), Общият съд уточнил, че Известието относно сътрудничеството закриляло тази информация като професионална тайна. Самата Комисия въвела поверителното третиране на тази информация по редица дела. В този смисъл, като приема, че разкриването на информация с произход от искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер може сериозно да навреди на поискалите такова освобождаване или намаляване, тъй като би ги поставило в значително по-неблагоприятно положение в производствата за обезщетение, открити срещу тях, пред Общия съд (Решение от 15 декември 2011 г. по дело CDC Hydrogene Peroxide/Комисия, T‑437/08, Сборник, стр. IІ‑8251, точка 57) и пред Съда (Решение от 28 юни 2012 г. по дело Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, точка 115) Комисията подчертала, че заслужава закрила интересът тази информация да не се разкрива, доколкото той е в основата на нейната програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и на нейната политика за преследване на картелите.
37 Жалбоподателите също упрекват Комисията, че е нарушила своето Известие относно сътрудничеството, гарантиращо в точки 29, 32 и 33, че информацията, предоставена от предприятия в рамките на молба за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, е защитена с професионална тайна и че те могат да се позовават на оправдани правни очаквания в тази връзка. Тъй като Комисията е обвързана с въпросното известие, решението да се публикува по-подробна версия на Решението от 2006 г. и по този начин да се оповести информация с произход от молбата на жалбоподателите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер би нарушило предоставената с Известието относно сътрудничеството закрила.
38 Според жалбоподателите още версията на Решението от 2006 г., публикувана през септември 2007 г., изпълнява целта да информира обществеността за мотивите в основата на действията на Комисията. Поради това нямало нито „релевантен интерес, нито оправдание“ за предвидената по-подробна публикация, които да имат превес над индивидуалните оправдани правни очаквания на жалбоподателите относно окончателния характер на публикуваната през 2007 г. версия и за поверителното третиране на информацията с произход от тяхната молба за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Публикуването на по-подробна версия повече от 4 години след първоначалната публикация би нарушило и принципа на правна сигурност. Ако Комисията желае да измени предишната си практика, изразяваща се в закрила на поверителността на информацията с произход от искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, тя трябвало да го стори по отношение на бъдещите искания, а не с обратно действие, когато — както в случая — разглежданото решение вече е било публикувано преди повече от 4 години.
39 Комисията отвръща, че решението за извършване на спорната публикация вече е било взето в писмото ѝ от 28 ноември 2011 г. (вж. точка 5 по-горе) поради съображения за прозрачност. Ако жалбоподателите са считали това решение за незаконосъобразно, е трябвало да го атакуват с жалба за отмяна, и то в срока по член 263, шеста алинея ДФЕС. Жалбоподателите обаче не подали такава жалба. При всички положения условието във връзка с fumus boni juris не било изпълнено, тъй като нямало конкретно доказателство за вероятната основателност на жалбата за отмяна, подадена от жалбоподателите.
40 Позовавайки се по-специално на Решение на Общия съд от 30 май 2006 г. по дело Bank Austria Creditanstalt/Комисия (T‑198/03, Recueil, стр. II‑1429, точка 78) и на Решение по дело Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, посочено по-горе (точка 72), Комисията изтъква, че жалбоподателите са могли лесно да установят, че съгласно член 30 от Регламент № 1/2003 и постоянната практика във връзка с тази разпоредба по принцип тя има право да публикува цялото съдържание на съответното окончателно решение в областта на конкуренцията. В този смисъл нито професионалната тайна на жалбоподателите, нито Известието относно сътрудничеството, нито принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания в случая биха били нарушени. Разкриването на спорната информация не можело да увреди жалбоподателите в значителна степен, тъй като твърдяното им по-неблагоприятно положение в производствата за обезщетение, образувани срещу тях вследствие на планираната публикация, щяло да бъде законосъобразна последица от неправомерните им деяния. Освен това интересът на жалбоподателите да запазят в тайна подробностите относно участието си в неправомерните деяния не заслужавал особена защита, като се имат предвид интересът на обществеността да се запознае възможно най-обширно с мотивите на осъществените от Комисията действия и интересът на увредените от нарушението лица да се запознаят с неговите подробности, за да могат, ако са налице условията за това, да предявят правата си срещу санкционираните предприятия.
41 Комисията добавя, че отпада поверителността на информацията, която е била поверителна, но датира отпреди 5 или повече години, поради което следва да се счита за историческа, освен ако по изключение предоставилите я субекти не докажат, че въпреки изминалото време тази информация все още представлява основен елемент от търговската им позиция или тази на трето лице. Цялата спорна информация датирала отпреди повече от 5 години. Дори към момента на предаването ѝ тя да е била поверителна, към настоящия момент тази информация трябвало да се счита за историческа, тъй като жалбоподателите не доказали, че въпреки изминалото време тя все още представлява основен елемент от търговската им позиция или тази на трето лице.
42 Според Комисията Решение по дело Adams/Комисия, посочено по-горе, и Решение по дело Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, посочено по-горе, не позволяват да се твърди, че Известието относно сътрудничеството предвижда закрилата на информацията с произход от исканията за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер по силата на професионалната тайна. Точки 32 и 33 от това известие се отнасяли единствено до разкриването на документи и писмени изявления. Обратно, съдържащата се в тези документи информация обикновено не се ползвала от закрила срещу разкриване. Като приема, че в някои особени случаи в миналото се е противопоставила на разкриването на определени „документи“, предоставени от предприятия, поискали освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, когато достъпът до тези документи в други страни или съдебни органи, или на основание Регламент № 1049/2001 е могъл да постави под въпрос ограниченията на достъпа до преписката, предвиден в Регламент № 1/2003, Комисията твърди, че за сметка на това изобщо не е давала уверения, че ще се въздържи от разкриването на „информацията“, съдържаща се в тези документи.
43 Накрая, Комисията напомня, че точка 32 от Известието относно сътрудничеството закрила документите, свързани с освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, само по отношение „на целите на [нейните] дейности по проверка и разследване“, но не и в частен интерес на предприятията, поискали освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, и че точка 29 от него създава оправдани правни очаквания за предприятията, поискали освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, единствено по отношение на имунитета от глоби и намаляването на размера им, на които при определени обстоятелства те имат право по дела, отнасящи се до картели. За да запази привлекателността на програмата си за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, Комисията би могла да прецени, че е нужно в особени случаи да постави при равни условия предприятията, които са поискали освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, и други нарушители, като не предостави достъп до самоуличаващи изявления, направени във връзка с освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. За сметка на това предприятията, които са поискали освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, не трябвало да се поставят в по-благоприятно положение в сравнение с другите участници в картела, запазвайки в тайна част от неправомерните си деяния, като се има предвид, че тази тайна би поставила в значително по-неблагоприятно положение увредени от картела трети лица, които имат законен интерес да поискат обезвреда. Разкриването на такива самоуличаващи изявления се вписвало в прилагането на член 101 ДФЕС. Възможността на частноправните субекти да се позовават на тях пред националните юрисдикции, която би била улеснена в резултат от разкриването, била един от стълбовете, позволяващи да се гарантира полезното действие на правото на конкуренция.
44 В тази връзка съдът в обезпечителното производство констатира най-напред, че твърдението на Комисията, че нейното писмо от 28 ноември 2011 г. има характера на решение, има за цел или в рамките на fumus boni juris да оспори допустимостта на жалбата за отмяна, към която се наслагва молбата за допускане на обезпечение (с твърдението, че обжалваното решение единствено потвърждава решението от 28 ноември 2011 г., което е станало окончателно), или да застъпи позицията, че правото на жалбоподателите да се позовават на поверителността на информацията, която са ѝ предоставили в приложение на Известието относно сътрудничеството, е преклудирано. Независимо от конкретната цел, при първоначално разглеждане доводите на Комисията са неоснователни. Всъщност в писмото си от 15 март 2012 г. (вж. точка 6 по-горе) Комисията не изтъква окончателния характер на решението, с което още на 28 ноември 2011 г. е отхвърлила искането за поверителност на жалбоподателите, а напротив, ги приканва да сезират служителя по изслушването в случай, че поддържат това искане. Освен това в електронното си съобщение от 31 май 2012 г. (вж. точка 10 по-горе) Комисията изрично потвърждава, че обжалваното решение е окончателната ѝ позиция по въпроса.
45 Следователно няма пречка fumus boni juris на жалбата за отмяна, отправена от жалбоподателите, да бъде разгледано изцяло.
46 Както вече бе посочено в рамките на съпоставянето на интересите, предстоящото съдебно решение по същество ще трябва всъщност да разреши въпроса дали обжалваното решение нарушава правото на професионална тайна на жалбоподателите, гарантирано от член 339 ДФЕС, член 8 от ЕКПЧ и член 7 от Хартата, тъй като публикацията, предвидена от Комисията, съдържа указания, предоставени ѝ от жалбоподателите на основание на Известието относно сътрудничеството, и които следователно поради своя произход и същност представляват поверителна информация, която трябва да се ползва от закрила срещу публикуване.
47 Противно на това, което изглежда поддържа Комисията, съдебната практика не позволява да се даде лесно отговор на този въпрос, който, напротив, изисква задълбочен преглед в рамките на главното производство, още повече че проблемите, повдигнати във връзка с поверителността, която да се предостави на исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (по-нататък „проблемите относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер“), не се уреждат изрично нито в Регламент № 1/2003, нито в Регламент № 1049/2001.
48 Всъщност нито едно от конкретно посочените от страните съдебни решения — Решение по дело Bank Austria Creditanstalt/Комисия, Решение по дело Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, Решение по дело Комисия/Éditions Odile Jacob и Решение по дело Adams/Комисия, посочени по-горе — не засяга проблемите относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. Що се отнася до Решение на Общия съд от 22 май 2012 г. по дело EnBW Energie Baden-Württemberg/Комисия (T‑344/08, точки 8 и 148), съгласно което в съответствие с Регламент № 1049/2001 достъпът до документи, предоставени в рамките на молбата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, не би могъл да бъде отказан на увредените от картел лица, тъй като интересът на участвалото в картела дружество срещу него да не бъдат предявявани искове за обезщетение за вреди не представлява годен за защита интерес, е достатъчно да се отбележи, че това решение е все още неокончателно, тъй като подадената от Комисията жалба до Съда продължава да се намира в положение на висящност (дело C‑365/12 P).
49 Освен това в Решение от 14 юни 2011 г. по дело Pfleiderer (C‑360/09, Сборник, стр. I‑5161, точка 30) относно общия достъп на увредено от картел лице до документи, предоставени в рамките на молбата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, притежавани от органи по конкуренция на държавите членки, Съдът се задоволява да посочи, че националната юрисдикция трябва да следи интересът от оповестяването на сведения, доброволно предоставени от лицето, поискало освобождаване от глоба или намаляване на размера ѝ, да се съпостави с интереса от запазването на поверителността им, докато в заключението по това дело, представено на 16 декември 2010 г., генералният адвокат г-н Mazák по принцип се произнася срещу достъпа до изявленията и свързаните с тях документи, които заявителите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер доброволно са предоставили и в които в действителност признават участието си в нарушението на член 101 ДФЕС.
50 Следователно по правния въпрос, който следва да се разреши в главното производство, все още съдът на Съюза не се е произнесъл с окончателно решение. На този въпрос следва да се отговори след тълкуване на всички релевантни разпоредби, включително на Известието относно сътрудничеството. Противно на твърденията на Комисията, съдебната практика по Регламент № 1049/2001 също би трябвало да има значение в това отношение, още повече че самата Комисия се позовава на този регламент в точка 32 от Известието относно сътрудничеството и в писмото си от 28 ноември 2011 г. (вж. точка 5 по-горе). В рамките на главното производство ще се наложи най-малкото да се провери дали съдебната практика по Регламент № 1/2003, от една страна, и тази по Регламент № 1049/2001, от друга, разкриват евентуални различия в преценката по проблемите относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер и, ако това е така, по какъв начин могат да се преодолеят тези различия.
51 В рамките на главното производство следва да се разгледа и основателността на доводите, че интересът на жалбоподателите от запазване в тайна на информацията, предоставена от тях в качеството им на лица, поискали освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, не е годен за защита, тъй като програмата на Комисията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер съдържа достатъчен стимул, осигурявайки възможности за по-малки по размер глоби, поради което Комисията не вижда необходимост да предоставя допълнителни привилегии на лицата, поискали освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Възможно е тези доводи да не отчитат факта, че лицето, поискало освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, рискува да не получи значително намаление на размера на глобата въпреки самопризнанията си и съобщаването на уличаващи доказателства, при положение че други членове на картела са предоставили информация на Комисията преди него.
52 В тази връзка при необходимост следва да се вземе предвид Решение на Съда от 16 юли 1992 г. по дело Asociación Española de Banca Privada и др. (C‑67/91, Recueil, стр. I‑4785, точки 52 и 53), съгласно което намаляването на размера на глобата в полза предприятие, съобщило за участието си в картел, компенсира риска за предприятието, свързан с разкриването на картела от негова страна, да му бъде отказано поисканото намаляване на размера на глобата и да бъде санкционирано за действията си, предхождащи уведомлението. Според Съда ако държавите членки можеха да използват като доказателства информацията, съдържаща се в това уведомление, за да обосноват национални санкции, това би намалило в значителна степен обхвата на предимството, предоставено на извършващите уведомление предприятия. Въз основа на това Съдът стига до извода, че е налице забрана тази информация да се използва.
53 Когато Комисията сочи, че цялата спорна информация без изключение датира отпреди повече от 5 години, поради което така или иначе е изгубила изцяло поверителния си характер, тя действително може да се позове на съдебната практика относно поверителното третиране на документите, които да бъдат съобщени на встъпилата страна в съответствие с член 116, параграф 2 от Процедурния правилник. Съгласно тази практика информация относно предприятия, която е била тайна или поверителна, но датира отпреди 5 или повече години, по принцип трябва да се счита за историческа (вж. в този смисъл Определение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 22 февруари 2005 г. по дело Hynix Semiconductor/Съвет, T‑383/03, Recueil, стр. II‑621, точка 60, и Определение на председателя на осми състав на Общия съд от 8 май 2012 г. по дело Spira/Комисия, T‑108/07, точка 65), тъй като е изгубила търговската си стойност. В главното производство обаче ще трябва да се провери дали тази преценка, която изглежда се отнася най-вече до предприятия — страни по спора, които са в положение на икономическа конкуренция, е приложима и към настоящия случай, който се отнася до публикуването на подробна информация относно нарушение на правото на конкуренция, която макар и стара, би могла да е важна за увредените от картела лица, доколкото би могла в рамките на производства за обезщетение срещу жалбоподателите да улесни представянето на необходимите факти за определяне на размера на вредата и на причинно-следствената връзка.
54 В главното производство също ще бъде важно да се установи дали през март 2003 г., когато жалбоподателите са съобщили разглежданата информация на Комисията съгласно Известието относно сътрудничеството, те са могли да разчитат, че в качеството си на поверителна по естеството си информация тя е щяла да се ползва с трайна закрила срещу публикуване. В това отношение е допустимо да се приеме на пръв поглед, че към този момент позицията на Комисията по проблемите относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по същество отговаря на тази, която тя е защитавала по следния начин по преписката, по която е постановено посоченото по-горе Решение по дело CDC Hydrogene Peroxide/Комисия, посочено по-горе (точка 31): опасността от предявяване на иск за обезщетение създава сериозно неудобство, което в бъдеще може да доведе до отказ на участващите в картела предприятия да сътрудничат, поради което няма как да се приеме, че защитата на професионалната тайна на предприятията, които ѝ сътрудничат в рамките на производството в областта на картелите, може да бъде засегната със заявление за достъп до документи, основано единствено на частноправни интереси. По преписката, по която е постановено Решение по дело EnBW Energie Baden-Württemberg/Комисия, посочено по-горе (точка 70), Комисията разпростира тази позиция по отношение на производствата по прилагане на Регламент № 1/2003 в смисъл, че участниците в картел, които ѝ разкриват доброволно информация, имат основание да очакват, че тя няма да оповести въпросните документи и че те ще бъдат използвани само за целите на производството в областта на конкуренцията, включително в рамките на упражнявания от съдилищата на Съюза контрол. Освен това е безспорно, че и през изминалата година Комисията все още се противопоставя на подобни искания за предаване, отправени от юрисдикции от държави членки или от трети държави, позовавайки се на сходни мотиви.
55 Съдът по същество ще трябва да провери дали през март 2003 г. жалбоподателите са можели да приемат, че тази позиция относно защитата на информацията, предоставена в рамките на искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, отстоявана много твърдо от Комисията, е влияела и на тълкуването на точка 32 от Известието относно сътрудничеството. Съгласно посочената разпоредба по силата на Регламент № 1049/2001 Комисията не разкрива „документи[те], получени в съответствие с настоящото известие“ [неофициален превод]. Предвид едновременно на основното право на професионална тайна и на принципа на оправданите правни очаквания би могло да изглежда формалистично тази защита да се ограничи единствено до „документи“, визирани в Регламент № 1049/2001, докато целта, преследвана с тази защита, би обхванала, при това дори в областта на правото на конкуренция, цялостното публикуване на информация и на текстови отрязъци, произхождащи от такива документи. Накрая, следва да се разгледа в тази връзка до каква степен застъпваната от Комисията в настоящия случай теза, съгласно която прилагането на правото в областта на картелите чрез производства за обезщетение е част от санкциите за нарушенията на правото на конкуренцията по смисъла на точка 33 от Известието относно сътрудничеството, може да се съвмести с позицията, която тя застъпва по преписките, по които са постановени съдебните решения по дело EnBW Energie Baden-Württemberg/Комисия, посочено по-горе, и по дело CDC Hydrogene Peroxide/Комисия, посочено по-горе.
56 Предвид на изложените съображения се налага констатацията, че настоящото дело повдига сложни правни въпроси, които не биха могли на пръв поглед да се приемат за ирелевантни и чието разрешаване изисква задълбочена проверка в рамките на главното производство. Поради това следва да се приеме наличието на fumus boni juris (вж. също Определение по дело Evonik Degussa/Комисия, посочено по-горе, точки 38—50).
57 От изложеното следва, че след като всички предвидени условия са изпълнени молбата за допускане на обезпечение трябва бъде уважена чрез налагане на временни мерки, като на Комисията се забрани да публикува спорната информация.
По изложените съображения
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД
определи:
1) Спира изпълнението на Решение C (2012) 3533 на Комисията от 24 май 2012 година, с което е отхвърлено искане за поверително третиране, подадено от Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals Holding AB и Eka Chemicals AB по силата на член 8 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат).
2) Разпорежда на Комисията да не публикува версия на своето Решение 2006/903/ЕО от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП срещу Akzo Nobel, Akzo Nobel Chemicals Holding, Eka Chemicals, Degussa AG, Edison SpA, FMC Corporation, FMC Foret S. A., Kemira OYJ, L’Air Liquide SA, Chemoxal SA, Snia SpA, Caffaro Srl, Solvay SA/NV, Solvay Solexis SpA, Total SA, Elf Aquitaine SA и Arkema SA (преписка COMP/F/C.38.620 — Водороден пероксид и перборат), която е по-подробна, що се отнася до Akzo Nobel, Akzo Nobel Chemicals Holding и Eka Chemicals, от публикуваната през септември 2007 г. на нейния уебсайт.
3) Отхвърля молбата за допускане на обезпечение в останалата ѝ част.
4) Общият съд не се произнася по съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 16 ноември 2012 година.