РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
21 май 2014 година
Дело T-347/12 P
Dana Mocová
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Срочен договор — Отказ за подновяване — Отхвърляне на жалбата по административен ред — Задължение за мотивиране — Мотиви, изложени в решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред“
Предмет: Жалба, подадена срещу решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 13 юни 2012 г., по дело Mocová/Комисия (F‑41/11), с която се иска отмяна на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑жа Dana Mocová понася направените от нея, както и от Европейската комисия съдебни разноски в рамките на настоящото производство.
Резюме
1. Жалба на длъжностни лица — Обжалване на решението, с което се отхвърля административната жалба — Действие — Сезиране на съда с жалба срещу оспорения акт — Изключение — Решение, което няма потвърдителен характер
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Жалба на длъжностни лица — Предварителна административна жалба — Съгласуваност на административната жалба със съдебната жалба — Идентичност на предмет и основание — Цел — Доброволно уреждане на спора
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Повишаване — Административна жалба на неповишен кандидат — Решение за отказ — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25, втора алинея, член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
4. Жалба на длъжностни лица — Предварителна административна жалба — Съгласуваност на административната жалба със съдебната жалба — Идентичност на предмет и основание — Правни основания и доводи, които не фигурират в административната жалба, но които целят да оспорят обосноваността на мотивите, изложени в отговор на жалбата — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
5. Жалба на длъжностни лица — Преценка на законосъобразността на обжалвания акт в зависимост от фактическите и правните обстоятелства към момента на неговото приемане
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Административната жалба и нейното изрично или мълчаливо отхвърляне са неразделна част от сложна процедура и представляват само предварително условие за сезиране на съда. При тези условия обжалването, дори и формално насочено срещу отхвърлянето на административната жалба, води до сезиране на съда с жалба срещу увреждащия акт, срещу който административната жалба е подадена, освен в случаите, при които отхвърлянето на административната жалба има различен обхват от това на акта, срещу който тя е насочена. Възможно е с оглед на съдържанието му изричното решение за отхвърляне на административната жалба всъщност да няма характер на акт, с който се потвърждава оспореният от жалбоподателя акт. Такъв е случаят, когато решението за отхвърляне на административната жалба включва ново разглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато то изменя или допълва първоначалното решение. При тези хипотези отхвърлянето на административната жалба представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се произнася и по него при преценка на законосъобразността на оспорения акт или дори го приема за увреждащ акт, който замества последния.
(вж. точка 34)
Позоваване на:
Общ съд — 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, Сборник., стр. II‑6515, точка 32 и цитираната съдебна практика
2. Правилото за съответствие между жалбата по съдебен и жалбата по административен ред цели да избегне възможността длъжностното лице или служителят да изтъкне определени твърдения за нарушения или дори всички такива само във фазата на съдебното производство, което би ограничило значително възможността за извънсъдебно уреждане на спора. Всъщност при тези обстоятелства, тъй като не е възможно администрацията достатъчно точно да се запознае с твърденията за нарушение или с исканията на заинтересованото лице, тя няма никаква възможност евентуално да уважи претенциите му или да предложи разрешаване на спора по взаимно съгласие и по този начин да не изпрати спора направо за разрешаване по съдебен ред.
Въпреки че целта е да се позволи на заинтересованото лице и на администрацията да решат спора в досъдебната фаза, това не означава обаче, че при всички обстоятелства длъжностното лице разполага в досъдебното производство с право да оспорва всяко ново съображение, изтъкнато от администрацията в рамките на административната фаза.
(вж. точки 39 и 40)
Позоваване на:
Съд — 23 октомври 1986 г., Schwiering/Сметна палата, 142/85, Recueil, стр. 3177, точка 11
Общ съд — 12 март 1996 г., Weir/Комисия, T—361/94, Recueil FP, стр. I‑A‑121 и II‑381, точка 27
3. Макар органът, оправомощен да сключва трудови договори, да не е длъжен да мотивира решение за повишаване нито по отношение на неговия адресат, нито по отношение на неповишените кандидати, от друга страна, той трябва да мотивира решението, с което се отхвърля подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника от неповишен кандидат жалба по административен ред, като мотивите на това решение за отхвърляне следва да съвпадат с мотивите на решението, срещу което е била насочена административната жалба. Мотивите трябва да бъдат изложени най-късно при отхвърляне на жалбата по административен ред.
Също така посоченият орган не е длъжен да отговори изрично на жалбата по административен ред, щом като самото първоначално решение е мотивирано.
(вж. точки 41 и 42)
Позоваване на:
Съд — 30 октомври 1974 г., Grassi/Съвет, 188/73, Recueil, стр. 1099, точка 13; 16 декември 1987 г., Delauche/Комисия, 111/86, Recueil, стр. 5345, точка 13; 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, Recueil, стр. I‑225, точка 13; 9 декември 1993 г., Парламент/Volger, C‑115/92 P, Recueil, стр. I‑6549, точка 23
Общ съд — 12 февруари 1992 г., Volger/Парламент, T‑52/90, Recueil, стр. II‑121, точка 36; 6 юли 1999 г., Séché/Комисия, T‑112/96 и T‑115/96, Recueil FP, стр. I‑A‑115 и II‑623, точка 76; 20 февруари 2002 г., Roman Parra/Комисия, T‑117/01, Recueil FP, стр. I‑A‑27 и II‑121, точка 26; 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑338/00 и T‑376/00, Recueil FP, стр. I‑A‑301 и II‑1457, точка 48; 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1169, точка 32
4. При спазване на правото на ефективна съдебна защита и в хипотеза, при която жалбоподателят се запознава посредством отговора на административната си жалба с мотивите на увреждащия го акт, или в хипотеза, при която посочените мотиви изменят или допълват в значителна степен мотивите, съдържащи се в посочения акт, всяко основание, което е изтъкнато за първи път във фазата на обжалването и което цели да оспори основателността на изложените в отговора към административната жалба мотиви, трябва да се приеме за допустимо. Всъщност в тези хипотези заинтересовано лице не е в състояние да се запознае точно и по окончателен начин с изложените в подкрепа на увреждащия го акт мотиви.
(вж. точка 44)
5. Законосъобразността на дадено решение трябва да се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, с които институцията разполага към момента на приемане на посоченото решение. Като обаче се има предвид развитието на досъдебното производство, изготвянето на акта, с който се определя окончателната позиция на институцията, приключва с приемането на отговор на органа, оправомощен да сключва трудови договори, на подадената от срочно наетия служител административна жалба. Следователно законосъобразността на окончателния акт, който уврежда посочения служител, се преценява с оглед на фактическите и правните обстоятелства, с които е разполагала институцията при изричното или мълчаливото приемане на този отговор, без да се засяга възможността институцията да дава допълнителни уточнения през съдебната фаза.
(вж. точка 45)