Дело T-89/07
VIP Car Solutions SARL
срещу
Европейски парламент
„Обществени поръчки за услуги — Общностна процедура за възлагане на обществени поръчки — Превозване на членовете на Европейския парламент с автомобили и микробуси с шофьор по време на месечните сесии в Страсбург — Отхвърляне на офертата на оферент — Задължение за мотивиране — Отказ за оповестяване на предложената от спечелилия оферент цена — Иск за обезщетение“
Резюме на решението
1. Обществени поръчки на Европейските общности — Сключване на договор за обществена поръчка след провеждане на процедура за възлагане на обществени поръчки — Правомощие за преценка на институциите — Съдебен контрол — Граници
2. Актовe на институциите — Мотиви — Задължение — Обхват — Решение за отхвърляне на оферта в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги
(член 253 ЕО; член 100, параграф 2 от Регламент № 1605/2002 на Съвета; член 149, параграф 3 от Регламент № 2342/2002 на Комисията)
3. Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
4. Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Предмет на спора
(член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
5. Жалба за отмяна — Компетентност на общностния съд — Искане за задължителни указания към институция — Недопустимост
(членове 230 ЕО и 233 ЕО)
1. Парламентът разполага с широко право на преценка относно елементите, които следва да бъдат взети предвид с оглед на приемането на решение за възлагане на обществена поръчка след провеждане на процедура за възлагане на обществени поръчки. Съдебният контрол, прилаган относно упражняването на това право на преценка, следователно се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, както и дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.
(вж. точка 56)
2. От член 100, параграф 2 от Регламент № 1605/2002 относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, и от член 149, параграф 3 от Регламент № 2342/2002 относно определянето на подробни правила за прилагането на Финансовия регламент следва, че общностната институция е изпълнила задължението си за мотивиране на решение за отхвърляне на оферта в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, ако на първо място направи необходимото, за да уведоми незабавно всеки отхвърлен оферент за основанията за отхвърлянето на неговата оферта, и ако впоследствие посочи на оферентите, които са представили оферта, отговаряща на условията за допускане, и са отправили изрично запитване за това, характеристиките и сравнителните предимства на спечелилата оферта, както и името на оферента, на когото се възлага поръчката, в срок от петнадесет календарни дни след получаване на писмено запитване.
Когато институция на Общността разполага с широко право на преценка, спазването на предоставените от общностния правен ред гаранции в административното производство е от още по-голямо значение. Сред тези гаранции е по-специално задължението за компетентната институция да мотивира в достатъчна степен своите решения. Само по този начин общностният съд може да провери дали са налице фактическите и правните обстоятелства, от които зависи упражняването на правото на преценка.
Когато съответната институция изпрати писмо вследствие на искане от страна на жалбоподателя за допълнителни разяснения във връзка с решение преди подаването на жалбата, но след определената в член 149, параграф 3 от Регламент № 2342/2002 дата, това писмо също може да се вземе предвид при разглеждане дали в настоящия случай е налице пълнота на мотивите. Всъщност задължението за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от данните, с които жалбоподателят разполага към момента на подаване на жалбата, като се има предвид обаче, че институцията няма право да замества първоначалните мотиви с изцяло нови.
От друга страна, обстоятелството, че съответната институция представя основанията за решението за отхвърляне на офертата в хода на производството, не компенсира първоначалната непълнота на мотивите на това решение. Всъщност мотивите не могат да бъдат изразени за първи път и впоследствие пред съда, освен при изключителни обстоятелства.
(вж. точки 59, 61, 73 и 76)
3. Съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим за производството пред Първоинстанционния съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут, и съгласно член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд всяка искова молба или жалба трябва да посочва предмета на спора и да съдържа кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да се позволи на ответника да подготви своята защита, а на Първоинстанционния съд — да упражни съдебен контрол. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава искът или жалбата, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба.
В този контекст искова молба или жалба, целяща поправяне на вреди, причинени от общностна институция, трябва да съдържа данни, които позволяват да се определят действията на институцията, на които ищецът или жалбоподателят се позовава срещу нея, причините, поради които той счита, че съществува причинна връзка между тези действия и вредата, която твърди че е понесъл, както и характера и размера на вредата.
(вж. точки 96 и 103)
4. Съгласно член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд ищецът или жалбоподателят е задължен да определи предмета на спора и да представи исканията си в исковата молба или жалбата. Макар при определени обстоятелства член 48, параграф 2 от същия правилник да позволява въвеждането на нови правни основания в хода на производството, в никакъв случай тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че разрешава на ищеца или жалбоподателя да сезира общностния съд с нови искания и по този начин да измени предмета на спора.
(вж. точка 110)
5. В рамките на подадена на основание член 230 ЕО жалба за отмяна компетентността на общностния съд се свежда до контрол за законосъобразност на обжалвания акт и при упражняване на своите правомощия Първоинстанционният съд не може да дава задължителни указания на институциите на Общността. При отмяна на обжалвания акт съответната институция следва на основание член 233 ЕО да вземе необходимите мерки за изпълнението на решението за отмяна.
(вж. точка 112)